НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Съб Май 04, 2024 2:37 am Вижте мненията без отговор
Въпроси за Кармата
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Апр 21, 2007 9:06 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

soli написа:
Прочетох доста неща, е не всичко, де, но достигнах и до Лао Дзъ и неговите трактати ДАО ДЪ ДЗИН.Всъшност легендата разказва, че той занесъл своето учение ДАО в Индия и положил основите на начина на мислене на духовните хора там.


Забрави ... не Лао Дзъ е положил основите на Духовните науки в Индия!

Това просто е смешно ...

Защо не прочетеш нещо за Лемурийската раса, за Атланската раса и т.н.?!

Има много по-високо извисени хора от Лао Дзъ ... Съжалявам, но е така!

Какво следва по-нататък ли?!

Ами ... ЖИВОТА!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Апр 21, 2007 9:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

soli написа:
Прочетох доста неща, е не всичко, де, но достигнах и до Лао Дзъ и неговите трактати ДАО ДЪ ДЗИН.Всъшност легендата разказва, че той занесъл своето учение ДАО в Индия и положил основите на начина на мислене на духовните хора там.


Здравей, soli! Лао Дзъ си е един от Великите посветени и за това няма спор. Но това с легендата по-добре го зарежи. Тя пък една друга легенда от телевизията разказва легендата за Черния овен, а става въпрос за един от лошите варианти на цар кировица. Легендите вече не са това, което бяха Razz

soli написа:
Всъшност той някак си е по- понятен, по-"социален" , ако мога така да се изразя...


Доста време съм прекарал в четене на Дао Дъ Дзин. Дори сега е на бюрото ми, до монитора - в един от най-великолепните английски варианти на превод, до които съм се докосвал - този на Stephen Mitchel. Ако Лао Дзъ е социален, аз съм примата на кордебалета на немската телевизия. Сигурна ли си, че говорим за един и същ Лао Дзъ. Rolling Eyes

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
soli




Регистриран на: 07 Апр 2007
Мнения: 11
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 22, 2007 9:34 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Да, вярно е , че думата "социален" не беше точната.Мисълта ми беше , че по- лесно приложим на практика/ ако не ме подпукате и за това ми определение/, но някак си като го четох си мислех, че е насочен към това човек да приеме величавото съществуване на някои неща , да се остави на действието им, да пребивава в праведно недействие/комай толкоз/...виждам, че изказнавето ми се движи по повърхността, но се опитвам да съм лаконична.
Докато индийската философия изисква активно себеосъзнаване/ аз приех, че това трябва да е първата крачка, може и да греша/ и то да бъде изключително обективно и критично към към собственото аз или азове.Намирам това за изключително трудно.Като при алкохолиците- най- трудното е да станеш и на глас пред много хора да кажеш-Аз съм алкохолик- и да си искрен, а това е само първата малка стъпка към лечението-адът следва. Същото е и с другите ни пороци , порочета, страсти , скрупули, комплекси, мании...
Става въпрос явно за дълъг и трънлив път...
Все пак,около мен има толкова болка и страдание,което си причиняват "загубени души", че наистина няма друг път за спасение.
Всъшност прочетох това дето съм го написала, няма да го изтрия, щото е написано спонтанно, май се опитвам да кажа, че не съм оптимист относно бързата и лесна промяна, това не означава , че пътят не трябва да се върви.
Ще прочета естествено, това , което ми препоръчва Маг Селена, дано да намеря материали.
А, виж Пенка е оптимист...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Апр 22, 2007 7:03 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

soli написа:
...виждам, че изказнавето ми се движи по повърхността, но се опитвам да съм лаконична.

Няма голяма полза от лаконизъм. Не можем да изкажем всичко в нас наведнъж. Форум като слънце - няма закъде да бързаме. Никой няма да каже твоето като теб. Освен това "подпукваме" може би не е най-точният израз. Казваш нещо, реагирам на изказването - просто е.

soli написа:
Докато индийската философия изисква активно себеосъзнаване/ аз приех, че това трябва да е първата крачка, може и да греша/ и то да бъде изключително обективно и критично към към собственото аз или азове.Намирам това за изключително трудно.Като при алкохолиците- най- трудното е да станеш и на глас пред много хора да кажеш-Аз съм алкохолик- и да си искрен, а това е само първата малка стъпка към лечението-адът следва.

Тук нещо се изместват пластовете. Когато говорим за индийската философия, е трудно да си представим активност, дори в йога и санкхя, може би чарвака загатва подобно предположение, но е по-скоро привидно. Първата стъпка, както и в повечето останали учения, е осъзнаването - покачването на равнището на осъзнатост. Но не чрез някаква активност, а чрез приемане. Най-често повечето школи, включително толтекските, китайските и дори християнските (говорим за монашеската традиция), препоръчват това да стане чрез прекратяване на вътрешния диалог, мисленето и ред други определения на вътрешния шум, създаван от делничния ни ум. Тогава можем да провидим отвъд така нареченото аз или аз-ове, прикриващи егото, което на свой ред ни подтиква към погрешно самоотъждествяване и т.н. Защото твърдението "аз съм алкохолик" е валидно единствено ако се отъждествяваме с някакво аз. Казваш, че адът следвал. Какъв ад,soli? Адът е това егоистично аз, което е готово да ни хвърли във всичко, дори в борба със самите нас. Защото докато съществува то, съществува и някаква борба и някакво самовъзприятие. Няма с кого или с какво да се борим. Има ли борба, има губещ. Ако борбата ти е със самата теб, кой е губещият и кой печелещият?.... Но за това можем да поговорим по-надълго и наспокойно тук - в рамките на форума.

soli написа:
Същото е и с другите ни пороци , порочета, страсти , скрупули, комплекси, мании...
Става въпрос явно за дълъг и трънлив път...
Все пак,около мен има толкова болка и страдание,което си причиняват "загубени души", че наистина няма друг път за спасение.


Пороците, страстите и всичко гореописано може да придаде единствено дълбочина на осъзнаването ни. Ако си забелязала християнските светци (при това не всички, сред тях има покаяли се черномагьосници, бандити и блудници) са някакси плоски и монохромни. Това е защото им липсва пълноценния житейски опит. Човек непрегрешавал в християнския смисъл на думата е склонен лесно да става съдник на околните. И в крайна сметка няма загубени души - всеки сам кове и щастието и нещастието си и се "губи" единствено по собствено желание, когато например трябва да се избигне отговорността за нещо сторено. Спасението е нещо лично и прекалено християнско, като понятие. Може би думата просветление е по-точна. Няма спасители, няма спасени - има покой, чистота и нещо, което надхвърля дори не-ума.

soli написа:
Всъшност прочетох това дето съм го написала, няма да го изтрия, щото е написано спонтанно, май се опитвам да кажа, че не съм оптимист относно бързата и лесна промяна, това не означава , че пътят не трябва да се върви...

Промяната е бърза и трудна. Рядко истинските промени в живота ни настъпват бавно и постепенно. Нищо не трябва да се прави, нищо не е задължително. Единственото, което зависи от нас е да позволим на живота да протича естествено през нас. Това е пътят ни. Не активно или агресивно търсене на нещо, което вече имаме, а осъзнаването и приемането му.

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
soli




Регистриран на: 07 Апр 2007
Мнения: 11
Пуснато наПуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:43 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Прочетох внимателно , няколко пъти.Написах и отговор , но толкова съм явно на " ти " с технологиите, че отговора не съм пратила. Все пак ще повторя поне част от въпросите, които наистина ме вълнуват.
Ще използвам пример от живота ми , защото така се изразявам по- добре.
Преди около 3-4 год. когато детето ми беше на около 10 години ми заяви, че вижда как аз не вярвам в Бога, но той вярва.
Приех това .Приех ли това? Сега не знам.Тогава мисля, че го приех, но сега мисля, че е било точно обратното, защото точно това мое приемане на нещата породи безумно количество вътрешни диалози.
Какво вижда детето ми? Какъв Бог? Кой Бог? Има ли Бог?
Това , което аз виждах бяха някакви попове, които .... а бе няма да ги обиждам сега!
Да му кажа ли какво мисля за тях или да го оставя сам да реши?Още не знам...
Другото са православните ни храмове.Мисля , че това са места с позитивно излъчване, най- малкто строени са с любов. Водя го там.Говоря му за християнските празници, но като за традиция.Един народ трябва да има традиции, нали. А достатъчно ли е ?
Уча го когато влезе в храм да не се моли за нищо/не искам да възпитам лицемер/ , а да се опита да се отпусне и да усети присъствието на това , в което вярва. А права ли съм? Достатъчно ли е това?
И ето една ситуация, която поражда неувереност, много въпроси без отговори и всичко това от чувство за отговорност. Всички живеем така. Мислим както си знаем и както си искаме и блазе на тия дето мислят, че са прави, а тези дето се съмняват?
Осъзнаване чрез приемане! Мисля , че това го разбирам, струва ми се , че съм го постигала по отношение на неща , които касят личния ми живот и личните ми решения.
Но има същества , за които сме отговорни/ оказва се , че дадох правилен пример/, как да постъпваме тогава ?
Малкият Принц казва, че всеки е отговорен за това , което е опитомил./Всъшност знае ли някой защо той опитоми точно лисица, от малка се чудя за това./
Как тогава да се преборим със страха , че с действие или бездействие ще навредим на другиго?
Но, стига въпроси...
Всъшност търсейки материали за Лемурия в интернет,попаднах на нещо писано от Шърли Маклейн, която решила да премине по път, наречен Камино в Испания.Зачетох, защото се възхищавам на актрисата и получих естетическа наслада от това, как е описала свое преживяване, вероятно сън, среща с лемурийската раса. Просто ми хареса, без да го обсъждам вярно ли е или не е. Написано е прекрасно...Такова нещо те подканва да му повярваш! Е, поне на мен ми подейства така.Може би много харесвам Маклейн.
Изпитах желание да споделя това, защото в много материали се цитира Балватска. Не искам да съм груба в некомпетентността си, но се опитвах да прочета книгата и навремето, въобще не можах. Има нещо студено и отдалечено там, неясно.
И за ада сте прави. Няма ад вън и независимо от нас. Ние си го създаваме, ние си го побеждаваме или си горим в него.Най - страшните адове, са тези, създадени от гузната ни съвест.Поне за мен е така.
Мога да задавам още доста въпроси , надявам се да ме разбирате и с тези.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:58 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Децата имат интуйция и виждат понякога отвъд неща,които ние виждаме.Мисля,че точно такъв е случая със сина ви.И затова ние възрастните не виждаме като тях,защото сме обременени от условности като ритуалите,налагане на модел на поведение.Щом той толкова малък е решил да вярва,без да сте му въздействали,може би е знаел дори по-добре и точно в кой Бог,без да си блъска главата с излишни въпроси.Той просто е знаел.И най-добре е усещал дали има необходимост да се моли.Молитвата е нещо съкровено за истински вярващия,а не показен ритуал и човек интуитивно усеща дали да го прави или не./ако му се иска да се помоли и за нещо по-конкретно/Извинявам се,че се намесвам,идеята ми беше,че децата понякога знаят повече от нас за това и има и ние какво да научим от тях,защото сигурно черпят директно от първоизточника,без книги,без заучаване на написано от хора.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Апр 24, 2007 12:09 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Благодаря ти за отговора, който си имала желание да изпратиш. Съмнявам се, че мисля, че съм прав, soli. Преди време написах една статия (карма-дхарма). Ако искаш я прочети, за да ти е по-ясно за какво говоря. Във всеки един етап от живота си решаваме различни задачи. Това е така наречената ни дхарма. С теб сме в различни житейски ашрами. Грешно ще е да те насилвам да спазваш моята дхарма. Това което мога да направя за теб, е да ти кажа, че я има. И когато след време влезеш в моя ашрам, ще си кажеш: "Я, че то тук ми е познато" и ще ти е по-леко. Трудно ще ти е да приложиш моя товар в твоя самар - не че е по-тежък или лек. Просто е по-различен. Традиции, наследственост, попове, църкви и т.н. са неща, които слабо ме интересуват по принцип. Ако имаш конкретен въпрос, ще ти отговоря и ще го направя точно. Ако се нуждаеш от конкретна помощ, ще ти я окажа и то съществено. Ако ще говорим по-принцип, въпросите ти са вече отговори и то не моите. Може би преди време съм щял да проявя някаква съпричастност, макар и никога в този си живот да не съм виждал нещата като теб, но сега... Разбирам те, приемам това, което казваш, но какво от това. Онова, което бих могъл да ти кажа, не ти върши работа. Онова, което ти се ще да чуеш, не бих ти казал, защото ще те въведа в заблуждение. Какво правим тогава? Rolling Eyes

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Апр 24, 2007 12:20 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

soli, когато потокът от въпросите стихне, тогава идват и отговорите ... идват просто сами, защото в тишината просто ги чуваме!

А докато умът ни крещи с пълно гърло от въпроси, то няма тишина и ние не чуваме отговорите!

А в душите на децата е тихо и те затова чуват отговорите на въпросите, които дори не задават!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
D_G




Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
Пуснато наПуснато на: Съб Фев 21, 2009 1:50 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

По този повод,говорейки за децата...Моята дъщеричка,само на годинка и четири месеца...Тази вечер бяхме на празненство.Много е общителна, обича народна музика.Имам обаче близък,в който преди като я гушнеше не ревеше.Сега обаче два пъти го вижда и двата пъти реве, та се къса.Как се доближим до неговата маса и се почва много странно реване.Чудя се,какво ли ще дойде от този човек...Започнах да вяврвам в това, което ми показва детето ми, лошото е, че ми е трудно да се приуча да гледам нейното равновесие, не на хората.Не знам дали се изразявам така, че да ме разберете.Има майки, които ще оставят ревящи децата си в другия само и само да не ги обидят и да им оставят време да ги успокоят.Почти никога не постъпвам с нея така,но тази нощ така направих, защото на няколко пъти проверявах дали не се е успокоила като отивах при този човек.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 23, 2009 12:24 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Много правилно!

Мъничките дечица трябва да бъдат слушани.

Аз имам спомени от момента, в който ме отглеждаха в ... кошчето. Е, още не можех да говоря, но виждах и усещах всичко.

Включително и злонамереността в хората (предимно бяха жени!), който се надвесваха над мен в него и ми слагаха парички под възглавничката ... за здраве.

И много ми се искаше да кажа всичкото това на майка или баба, но ... не знаех да говоря и плачех с всичка сила и дране на гърлото "до дупка" за да ги предупредя за лошотията в този човек.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov