КОТЕШКО ПОГРЕБЕНИЕ!!!

Пуснато на: Нед Яну 28, 2007 10:24 pm Заглавие :

Твърди се, че в Библията единственото животно, което не се споменава е котката.Как може да се обясни това, знае ли някой? Question

Пуснато на: Нед Яну 28, 2007 10:27 pm Заглавие :

Може и да е това? Wink

" Arcturians- Aрктурианци

Име на членовете: Арктурианската конфедерация

Приети в Галактическата федерация: Преди около 3.75 милиона години

Местоположение: Звездата Arcturus в съзвездието Воловар(Говедар или Говинда на самскрит,май Wink

).

Разстояние от Земята: Около 36 светлинни години

Вид форма на живот: Подобна на кон разумна форма на живот.

Външен вид: Арктурианците са високо разумни млекопитаещи същества, които приличат много на кон. Тялото е високо и стройно с подобна на конска глава. Кожата има от ванилови нюанси до много тъмно кафеви. Арктурианците притежват буйна коса(грива) на врата и главата и страшно тънка опашка, която само леко напомня на конската.

Ръцете завършват с 4 пръста които са много дълги, гъвкави и страшно тънки. Ръцете, краката и тялото са необикновенно мускулести. Очите на Арктурианците са много по-големи от колкото на Земляните и са или светло сини или тъмно кафяви на цвят. Ушите до известна степен приличат на конски, но те са по-малки и по-закръглени от тези на земните си копия.

На ръст мъжките Арктурианци варират от 7 фута до почти 8 фута, 6 инча( 2.31 до 2.64 метра). Женските варират от 7 фута до 8 фута и 2 инча( 2.11 до 2.49 метра).

Характерни способности: В Галактическата федарция, Арктурианците са известни с овладяването на времето(галактически календари и прочие) и техните изключителни способности в науката и философията.

Средно количество сън, което им е нужно: от 1 до 3 часа на ден.

Език: Арктурианците говорят тонален език, който звучи като Китайски или Виетнамски.

Кораб-майка и други кораби: Арктурианските кораби имат разновидности от разузнавателни кораби с формата на “конус “, които варират от около 40 до 75 фута (12.2 до 22.9 метра) в диаметър, до планетарни командни кораби-майки във формата на леща, които са над 14 мили (22.5 км.)дължина. "

Само да допълня,че моята версия за кентаврите в земната митология е,че са били конници от народа на Бика.Но..мпже и да бъркам.

"Mintakans- Минтаканци

Име на членовете: Звездната нация на Минтака (бивша членка на Лигата на Орион).

Приета във Галактическата федерация: Преди 3 години.

Местоположение: Една от трите ярки звезди от известния Пояс на Орион (другите два са Алнитак и Алнилам).

Разстояние от Земята: около 233 светлинни години.

Вид форма на живот: На първо място са земноводните видове и няколко Рептоидни и Диноидни хибриди, които живеят сред тях.

Външен вид: В много неща Минтаканците се доближават до жабите на Земята. Има обаче и някои големи разлики. Те са основно двукраки. Кожата им е гладка без косми е известна с нейните цветове, които приличат на тези на дъгата и варират от ярко червени, оранжеви и зелени до жълти и кафеви.

За разлика от земноводните на Земята очите не са твърде изпъкнали, но са доста големи “обгръщащи” и са ярко червени, оранжеви или зелено-жълти на цвят. Носа се състои от две цепки над две много тънки устни. Устата когато е отворена е много голяма приличаща на жабешката. Ушите са две малки кръгчета от двете страни на главата. Главата е в явна диспропорция с тялото, като няма врат. Тялото, ръцете и краката са много мускулести. Пръстите са дълги, тънки, ципести, 4 на брой като завършват с малки нокти.

Мъжките са малко по-малки от женските и са между 7-8 фута (2.13 до 2.44 метра) високи. Женските малко по-големи варират от 7.5 до 8.5 фута (2.29 до 2.59 метра) височина. Минтаканците са известни и с трите си малки, тънки,свързани riles които минават през гърба и свършват на върха на главата.

Характерни способности: Известни са с доборото си владеене на науката за физиологията както и на методи на умствен контрол(манипулация). Имат страхотни научни познания и големи библиотеки пълни с духовни знания, които датират от 15 милиона години назад.

Средно количество сън, което им е нужно: 4-6 часа на ден.

Език: звучи много тонално, но също и дълбоко и гърлено.

Кораби-майки и други кораби: На вид са почти като гъба: наподобяват на големия космически кораб на края на филма” Близки срещи”. Варират от 50 до 150 фута (15.2 до 46 метра) в диаметър. Корабите-майки са много големи почти 100 до 1000 мили (160 до 1600 км.) на дължина. Големите кораби са обикновенно много самостоятелни и се държат само в дълбокия космос."

Чудя се дали техните "италианци" и "французи" си хапват бутчета от малки човекоподобни Laughing

Пуснато на: Нед Яну 28, 2007 10:35 pm Заглавие :

А като стана дума за Сириус, много се пишеше за африканското племе догони, което пази предаване от поколение на поколени устно спомени от посещение на експедиция явно от Сириус, защото догоните, които иначе са доста примитивно ниво притежават много познания за местонахождението и други подробности, които са станали извстни на науката сравнително скоро. Smile

Пуснато на: Пон Яну 29, 2007 2:43 pm Заглавие :

Много неща са "станали известни" на науката доста скоро, просто защото науката, както и религията се отнасят с безкрйно високомерие към всичко, което не е доказуемо според техните си догми. А и "сферите им на обслужване" са по-скоро политически и икономически, нежели човешки. Crying or Very sad

Пуснато на: Пон Яну 29, 2007 2:45 pm Заглавие :

Оооооо ... AUDAN, страшно много ти благодаря! Доста изчерпателна информация си дал за произхода на коня и жабата ... Вярно, че така беше! Миии ...просто няма какво да допълня ... Sad

Да, kati, само догоните са запазили информацията за Сириус, що се отнася до земните жители!

Иначе останалата информация е получаване чрез ченелинг (контактьорство или наречено още автоматично писане) и само от проверени източници. Smile

Пуснато на: Вто Яну 30, 2007 10:00 pm Заглавие :

Я да "призовем" Аудан, че той ги изнамира отнякъде тия информации за животинките!

Няммма начин да не открие и за кученцата нещо ... Ауданееее - излез!!! Не се криййййй ... Cool

Пуснато на: Вто Яну 30, 2007 11:06 pm Заглавие :

"Лесна е вашта!",казват някои хора,ама щом е за Делото-отивам да се ровя.Ако до 24 часа не се появя,значи съм се изгубил из Мрежата или някой паяк ме е опашкулил Shocked

Пуснато на: Вто Яну 30, 2007 11:11 pm Заглавие :

AUDAN стига си се оплаквал Razz

!

Пуснато на: Сря Яну 31, 2007 12:11 am Заглавие :

Търся материал за произхода на кучето,но докато(ако) го намеря,ви предлагам нещо за четене.

"Акита Ину-Великото японско куче...

Акита ину е представител на една от най-древните породи кучета. Сведения и описания на тази благородна, мощна, и за съжаление – извънредно рядка в наши дни порода идват от зората на античната история – първите писмени източници датират от 7-ми век преди новата ера от древна Япония. Тогава неизвестен далекоизточен Херодот описва грамадно, могъщо и умно куче, отглеждано с огромни грижи и любов от местните владетели и използвано с неизменен успех при лов на едър дивеч, включително и за смъртоносно опасните мечки и планински тигри. Разбира се, името си тази боготворена в Япония порода получава доста по-късно, в средните векове. Наричат я на името на североизточната префектура Акита, прославила се не само със суровите си и непобедими войни-самураи, но и с прекрасните си, добре обучени и перфектно служещи на стопаните си кучета. Така Акита-ину се нареждат, наред с Фараоновата хрътка и Българското овчарско куче, сред най-древните кучешки породи на нашата планета. Още повече, през последните години при архиологически проучвания в пещери в префектура Акита са намерени скални изображения на едро куче със завита на гърба опашка, което ловува редом с хора. Рисунките са датирани отпреди 18 000 години!
Неугасващата слава и митичната си легендарност Акита-ину спечелват във времената, предшестващи Шогуната в средновековен Ниппон /Япония/. Тогава страната е била разпокъсана на отделни княжества, управлявани от самозвани “царчета”, които номинално се подчинявали единствено на императора, но реално не признавали ничия власт. Кървави междуособици, религиозни разпри и ужасяващи братоубийствени войни обезкървявали иначе могъщата империя. Владетелите-даймийо, безскрупулни и алчни, не подбирали средства, за да утвърдят и запазят властта си. Използвали не само армиите си от фанатични, обладани от духа Бушидо самураи, но и подлите наемници-нинджи, чиято безпардонност станала пословична. Именно тогава се прославили т.н. кучешки войни. Те били прекрасно обучени войни-самураи, безумно предани на своите князе, които изпълнявали с успех дори и най-безнадеждните мисии – шпионаж в цитаделата на врага, съгледвачески походи на стотици мили от родната префектура, отвличане и премахване на неудобни за сюзерена личности. Тези древни Джеймз-Бондовци се осланяли не само на собствените си умения и таланти, но най-вече на верните си спътници – кучета Акита, които не само се биели редом със стопанина си, но и го охранявали зорко по време на почивките на вражеска територия. Легендарни са подвизите на самурая Токичи-сан и неговото куче Акечи, които не само победили и унищожили ордата нинджи на непобедимия главатар Спорико, но успели да преминат невредими през цяла Япония и да спасят отвлечения син на Ода Нобунага-сама – първият истински шогун на Империята на изгряващото слънце...
На два пъти тази легендарна порода е била заплашена от тотално унищожение. Първият път, когато легендарният обединител на Япония - Точиро Хийдейоши – Тайко, възпят в историческите романи на Йежи Йошикава и Джеймс Клавел, решава да завоюва Корея и претърпява тежко поражение. Тогава победителите буквално “пируват” с телата на загиналите в битките кучета-самураи. А знаем каква е страстта на корейците към кучешките деликатеси... След този случай японският император събира оцелелите Акити в своя непристъпен дворец в Токио, провъзгласява ги за национално богатство и забранява под страх от смъртно наказание износа им зад граница. Дори нарочен принц от императорско потекло бива назначен за техен попечител и десетки благородници са се надпреварвали да получат почетното звание – Пазач на Императорските Акити.
Така, възбуждайки любопитството на останалия свят, загадъчните императорски кучета били познати на американци и европейци само по рисунки и фотографии. Чак до 1945 г. Но това е друга история. Нека първо си припомним историята на Акитата Хачи-Ко – може би най-покъртителната история за вярност на едно животно към своя стопанин. Мнозина са чували тази история – чели са в пресата или са гледали по “Анимал Планет” или “Дискавъри ченъл” някой от чудесните филми, посветени на тази съвсем истинска приказка:
През 1923 г. се ражда едно съвсем обикновено кученце. Е, ако куче от извънредно рядката порода Акита-ину може да се нарече обикновено и императорския двор на Япония е нормално място за раждането му. Но съдбата на Хачи-Ко е съвсем необикновена!
Третия син на император Хирохито, богоподобният повелител на японците по това време, изучава право и държавно управление в престижния Токийски университет. Младият принц е така запленен от своя ментор и преподавател – проф. Ейзабуро Уено, че решава да почете своя учител с наистина кралски дар – императорско куче Акита. Така професорът става един от малцината простосмъртни, благословени да имат за другар такова прекрасно животно. Младото куче се привързва силно към своя стопанин и всеки ден го изпраща до малката ЖП гара в предградието на японската столица, наречено Шибуя. Умното животно само се прибира в къщи, но никога не забравя да посрещне своя стапанин в късния следобед. Така, до фаталния за проф. Ейзабуро Уено 21 май 1925 г., когато маститият учен получава сърдечен пристъп и умира на работното си място. И никога не се завръща на гара Шибуя... Но вярното животно го чака. Цели 10 години! Студ и пек, дъжд, сняг, буря, земетресение, глад, жажда – нищо не може да прогони Хачи-Ко от перона, където очаква завръщането на своя стопанин. Изумени, железничарите се грижат за вярното животно, Хачи-Ко става атракция за стотиците туристи, пристигащи всеки ден, за да го видят. Проф. Кинозабуро Кобаяши, близък съратник на починалия стопанин на Хачи-Ко се опитва нееднократно да прибере кучето в своя дом, но вярното същество изминава десетки километри през задръстения трафик на Токио до своя пост - гара Шибуя. До 8 март 1935 г., когато намират Хачико мъртъв на перона, където цели 10 години неотлъчно е чакал своя приятел...
Въодушевен от подобна вярност, големият японски скулптор Теро Андо създава великолепна статуя на Хачи-Ко, която поставя на площада пред гара Шибуя. Мястото става любимо на младите японци, решили да се врекат във вечна вярност един към друг.
Но буря надвисва над Страната на Изгряващото слънце. Въвлечена от алчните имперски амбиции на своите ръководители във Втората световна война, Япония е заплашена от тотално унищожение. След Пърл Харбър идват Хирошима и Нагазаки, главнокомандващият на Въоръжените сили решава да направи със цялата страна колосално сепуко /ритуално самоубийство/. Всичко, що е метал, бива претопено, за да бъдат изковани оръжия за армията. Така и статуята на Хачи-Ко се превръща в снаряди... Но и това е недостатъчно – пилотите-камикадзе се нуждаят от кожени шлемове, якета и ръкавици, а Япония вече е загубила Китай и Корея. Кожи няма. И тогава Императорът заповядва да бъдат убити всички кучета. Дори тези във собствения му дворец. Това е вторият, и този път почти фатален катаклизъм за породата Акита. Всичко в името на победата! Но победата не идва... Идва безусловната капитулация и съюзническа окупация. И спасението за древните императорски кучета. Защото назначеният за генерал-губернатор на Япония, героят от войната ген. Монтгомъри е виден кинолог и като любител на легендарната порода нарежда всички Акити, преживели касапницата, да бъдат доставени в резиденцията му. Ревностните усилия на подчинените му довеждат до успех – 11 кучета от породата са натоварени на кораб и откарани в Америка. Там, след внимателна селекция, въпреки тежкия инбридинг, популацията на Акита-ину постепенно се увеличава и стабилизира. Естественият стремеж на американците за подобряване и рационализиране довеждат до незначителни промени в породната линия – кучетата стават по-масивни, леко се променя горната и долната линия на животното. По този начин се формира т.н. Американска Акита. Същевременно от нищожните остатъци от популацията в Япония се възражда и оригиналната, “японска” линия. Тя е характерна с по-нежно телосложение и насочени напред уши. При засилените международни контакти по линия на Американските и английски кенел клубове, и най-вече при утвърждаването на Световната киноложка федерация – FCI, акитите и от двете линии печелят все повече поклонници и киноложки успехи. Водят се една порода, въпреки различията помежду им. През 1999 г. японската киноложка федерация лобира за разделянето на линиите на две отделни породи, което през 2000г. става факт. Появяват се Акита-ину и Голямо /Велико/ японско куче, като второто дори е извадено от пета породна група на северните кучета, и е класифицирано във втора група – при догообразните и молосите. Това е едно доста грешно решение, което бе ревизирано през 2006 г. Световната киноложка федерация – FCI промени името на Голямото /Велико/ японско куче на Американска акита и върна породата при северните кучета.
Американската акита е уникално многофункционално куче. Може с успех да се ползва като ловна порода за улов на едър дивеч, като мощен “мотор” на шейни, като овчарско куче, пазач, гледач на деца, перфектен другар и компаньон. Успехите на тази порода по изложбените рингове по света и у нас са наистина впечатляващи. Притежателите на представители на тази ве още изключително рядка порода могат да се гордеят, че имат могъщ и надежден другар, на който могат да разчитат във всяка ситуация.
Ще завърша с думите на “Втория баща” на породата – ветеранът ген. Монтгомъри: “Акитата е невероятно същество – мило, обичливо и същевременно твърдо като кремък, интелигентно и вярно като никое друго куче. И ако едно добре обучено германско овчарско куче ще скочи без колебание в пропаст по заповед на стопанина си, то Акитата ще го погледне с бездънно умните си бадемови очи и ще го поведе към личния му психотерапевт...”

Браво Аудане, докато ние си чешем езиците, ти свършваш
нещо полезно за всички ни, много интересени материали намираш, благодаря за приятните минути четене! Very Happy

Пуснато на: Сря Яну 31, 2007 4:19 pm Заглавие :

Нищо не намерих в нета Crying or Very sad

(Ей в такива моменти мечтая да съм ясновидец, че да свърша работата както трябва).

От кучетата съм имал взимане-даване с:
-Кавказка овчарка. Изобщо не е тъпа порода,особено ако има кой да го учи на номера, но е "зимно куче"-издържа на студ (за разлика от мен),та не сме един за друг.Учуди ме,че такова голямо "нещо" яде праз,тиквички и трици;
-Американски стафордшир териер. Добродушно(по поглед),топлолюбиво, ревниво(от други себеподобни), но леко мързеливо куче. Идеално за комедийни филми тип "Английски хумор";
-Немска овчарка. Знае се много за породата. Вярна,но прекалено. С глупав господар няма шанс горкото куче;
-Ротвайлер.Х аресва ми самоятелността му. Поставяш му задача, а то творчески подхожда.Тип "Самотен Воин" е, като мен. 3атова го и уважавам.
Та инфо за Планетата на Кучето не намерих, но приемете, Маг Вероника като утешение това.

Пуснато на: Сря Яну 31, 2007 7:56 pm Заглавие :

Няма и да намериш, защото то си е земно животно! Cool

Произхода си му е съвсем земен! Smile

Съжалявам, аз го знам това, ама рекох, че може пък и да изровиш нещичко ... все пак! Wink

Пуснато на: Сря Яну 31, 2007 8:14 pm Заглавие :

Съжалявам, но не си имал вземане даване с породата на породите - булдога. Всъщност всички кучета, които произлизат отнякъде са само междинни звена по пътя към венеца в кучешката природа - Булдога. Единствено той може да те наведе на някои мисли за предназначението на живота, а то е - да се радваш на присъствието на булдог в живота си. Тъй като зная, че не можеш да се досегнеш до висините на това общение, като отявлен котколюб, ето ти едно нидра-утешение тук

Пуснато на: Сря Яну 31, 2007 10:14 pm Заглавие :

Мдаааааам!Хубаво маце! Smile

Мммииияу!Мррр! Laughing

Пуснато на: Чет Фев 01, 2007 9:59 am Заглавие :

Eто някои от моите любими ангелчета: Wink

тук и тук