ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА КАРМАТА

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:

- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.

Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.

Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:

- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?

- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.

Какви са вашите изводи?! Можете ли да разкажете и вие нещо подобно?!

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 5:45 pm Заглавие :

До преди време щях да възприема разказаното като тържество на справедливостта.Но сега ми е малко объркано,освен,ако покаялият се убиец не се е превърнал в оръдие за изпълнение на божията промисъл с последната си постъпка.Зависи кое се снята за най-голям грях.Иначе нали не трябва да се отнема живот независимо от подбудите,а в случая той дори не е знаел за намренията на конника,а го е убил в момент на афект.Излиза,че ако решим да компенсираме греховния си живот и години наред се покайваме и вършим добрини,а не се получава,може би защото не го правим безкористно/все е поглеждал към пръчката в очакване/,а с надеждата да получим опрощение,една единствена постъпка без замисъл,може да ни спаси. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 7:17 pm Заглавие :

Кати, наистина няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат!

Така разбиваш два живота и ... не само!

Обричаш ги на бавна погибел, на "бавно и мъчително убийство" години наред, до края на живота им те живеят в ужасяваща агония от спомените си за това!

А що се отнася до това, че "една единствена постъпка без замисъл, може да ни спаси", не може да ни спаси, но може да нанесе една енергична корекция в кармичните ни постъпки и проявления, което не е никак малко като напредък в духовния ни път! Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 7:24 pm Заглавие :

По тази логика най-много си слагат този грях на душата понякога най-близките на "обичащите се",например родителите,естествено пак от "любов,за тяхно добро",която всъщност е чист егоизъм.
А това за постъпката звучи обнадвждаващо,стига човек да е намерил верния път към точната постъпка,което реално никак не е лесно и не винаги се получава,осбено ако се търси умишлено. Cool

Изводите са трудни, но практиката ми потвърждава достоверността на притчата. Не точно и не само в контекста на разтурена сватба.

Днес бях като втрещен от елегантността и суровостта на магическата развръзка на един случай по който бях работил преди известно време - разказаха ми в най-големи подробности какво се е случило. Погледнах си пръчката - зеленее. Значи споко!

Май това е най-важното. От време на време да хвърляме по едно око на пръчката. Rolling Eyes

Който има "око за хвърляне",т.е.очи да я види,защото май не всеки може... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 7:49 pm Заглавие :

За съжаление е точно така, затова много често хората ме питат: "Защо ми се случват все лоши работи, та аз върша само добрини?!"

Пита се в задачката: "Какви добрини?!" Sad

Амммиии ... всеки може, ама е "по-добре" да не го прави, от единия духовен мързел, пък и щото така му е по-добре, така няма да го гризе съвестта му ... ако изобщо има такава, все пак ... Sad

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:07 pm Заглавие :

..."Капулети и Монтеки"...добрият стар Шекспир го е разбрал явно. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:41 pm Заглавие :

Какъв е тоя код пък сега?!

Я го покажи както си трябва, Кати!

Издърпай го за ушите и го пейстни тук ... Cool

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:43 pm Заглавие :

Това е някаква грешка,и аз не знам от къде се появи,не съм догледала нещо. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:51 pm Заглавие :

Карай ...

Лека нощ!

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:53 pm Заглавие :

Лека и спокойна/а за някои и доходна/ нощ! Very Happy

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 10:31 pm Заглавие :