КРИТИКАРСТВОТО - УБИВА ИЛИ НЕ?!

Много често се натъквам напоследък на хора най-различни не само по интелект, не само по образование, не само по различно обществено положение, не само по възрастова граница, не само по психични отклонения, не само взависимост от пола, които с най-голямо удоволствие КРИТИКУВАТ.

Критикуват всичко, всеки, за всичко ... и го правят със завидно майсторство, сякаш са го правили цял живот или поне през последните си 1000 живота.

И никой от тях никога не си е задал въпроса какво става с този, който бива критикуван?! Дали той изобщо си е заслужил критиката?! Дали пък критиката е най-подходящата форма, за да посочиш грешките на някого?!

Жалкото е, че този който бива критикуван (основотелно или не) най-малкото се озлобява, изпада в депресия или пък се сдобива с някакво друго вътрешно органично заболяване, освен психичното ...

ВСЪЩНОСТ КОЙ КРИТИКУВА И ЗАЩО?!

Мога да се изразя и по-кратичко - КРИТИКУВА ТОЗИ, КОЙТО ИМА ВЪПИЮЩ НЕДОСТИГ НА ЕНЕРГИЯ, Т.Е. КРИТИКУВА ВАМПИРА, но това е друга тема, която ще отворя след малко.

Затова продължавам надолу ...

Критикува всеки, който е недоволен първо от собствената си реализация, второ, който по принцип е недоволен от себе си, от неуспехите си, от факта ,че самия той не се обича, трето, критикува сексуално незадоволения.

Критикува всеки, който е изпълнен с комплекси за малоценност, отхвърленост, изоставеност, и т.н. други видове комплекси - всъщност това е само един от псипатологичните фактори, предизвикващи взрива на критикуващия!!!

Критикува нарцистичния и агресивен тип, критикува обърканият в живота си, и по принцип объркания в живота като общо цяло, критикува обидения, критикува завистливия, критикува унижения ...

ВСЪЩНОСТ КРИТИКАТА Е ПАТОЛОГИЧНО ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО НОСИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК ДЕСТРУКТИВЕН ЕЛЕМЕНТ НА ВСИЧКИ НИВА!!!

Деструктивен елемент, защото критиката по принцип е разграждаща всякакъв вид енергийни полета, които в частност и най-вече засягат ефирните конструкции и полеви елементи в ауричното тяло на човека, а и не само.

Затова във всички духовни практики се казва, че НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КРИТИКУВА, КАКТО СЪОТВЕТНО НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСКАШ И ДА ТЕ КРИТИКУВАТ ИЛИ ПЪК ДА ПРИСЪСТВАШ НА МЕСТА, КЪДЕТО НЯКОЙ НЯКОГО КРИТИКУВА, ИЛИ ПЪК НАЙ-МАЛКОТО ДА РЕАГИРАШ НА КРИТИКУВАЩИЯ!!!

ЗАЩОТО ТОВА Е РАВНОЗНАЧНО НА УБИЙСТВО, ТЪЙ КАТО КРИТИКУВАЩИЯТ КОНСУМИРА НЕВЕРОЯТНО КОЛИЧЕСТВО ЕНЕРГИЯ ОТ КРИТИКУВАНИЯ!

ПОНЯКОГА В ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ МОЖЕ ДА ГО ДОВЕДЕ ДО КОМАТОЗНО СЪСТОЯНИЕ ИЛИ ДО ЛЕТАЛЕН ИЗХОД, Т.Е. СМЪРТ, ПРИ КОЯТО ЩЕ ЛИПСВАТ КАКВИТО И ДА Е ОБЯСНИМИ И ВИДИМИ ДОКАЗУЕМИ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ КРИТИКУВАЩИЯ Е ИЗСМУКАЛ ЖИЗНЕНИЯ ЕНЕРГИЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ЖЕРТВАТА СИ ДО ПОСЛЕДНО,ОКОНЧАТЕЛНО.

А ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОВА НЕ МОЖЕ, ВСЕ ОЩЕ, ДА БЪДЕ МАСОВО ДОКАЗВАНО ЧРЕЗ СЪОТВЕТНА АПАРАТУРА.

А какво мислите вие по този въпрос?!

Пуснато на: Вто Сеп 04, 2007 3:09 pm Заглавие :

За съжаление често пъти отправянето на критика е проява на енергиен вампиризъм.Има значение по какъв начин се критикува.много добре знам за какво става въпрос и как субектът намира точните хора,които да критикува,не защото са го заслужили повече от други,а защото са идеалния донор - и в семейството и в работата и на други места.Била съм свидетел как се правеха производствени съвещания,оперативки и пр. като че ли целта им беше ръководителят/ката/ да се зареди доволно с енергията на подчинените си,pocvaше ги по ред.Дори обективно да си заслужаваха критиката,след такова нещо се чувстваха унижени,угнетени и изцедени психически и без никакво желание за работа.Тъй като бяха на следващо управленско ниво пък,тези,на които бяха останали сили си го изкарваха на собствените си подчинени,или си наваксваха отнетата енергия по този начин от другите и така по веригата.Номерът беше човек да се настрои да не се поддава на този психически тормоз,или да изключи временно,докато текат нападките, някои го постигаха и така успяваха да се съхранят,всъщност в един момент май всички постепенно успяха и тогава като че ли тези проявления спряха.И умопомрачителните продължителни "душегубни" събрания и съвещания се разредиха и станаха по-експедитивни и протичаха по-делово и по същество.
Аз лично имам чувството,че някои не могат да живеят без да критикуват някого.Винаги ще си намерят повод дори за най-нежначителни неща ше направят от мухата слон,просто за идеята.Понякога го правят по узможно най-угнетяващия начин - от конкретен повод се стига до обобщения относно качествата,т.е.недостатъците на потърпевшия,понякога чрез уж обидна и унижяваща ирония,без влагане на емоции.Понякога под предлог,че е за негово добро,уж "градивна критика",а ефектът е обратен,целта е потърпевшия да бъде с потиснато самочувствие,като това е нaчин да бъде контролиран и манипулиран.Има значение как се възприемат критиките отсреща,затова критикуващият знае към кого да се насочи.за едни и същи прояви или недостатъци едни биват атакувани безмилостно,а други се подминават защото се знае,че или не им "пука",или ще отвърнат на удара с по-силен удар и ролите ще се разменят.

Пуснато на: Вто Сеп 04, 2007 3:09 pm Заглавие :

Това значи ли, че ако критикувам - т.е. посочвам грешките на работник, който не си върши работата както трябва, аз всъщност съм енергиен вампир спрямо него?! Rolling Eyes

То ако така им смучех енергията, аз трябваше да съм супер напращяла. Very Happy

А сега сериозно - сигурно има някакви тънки разлики между това да коментираш и посочваш нечия грешка и въпросното вредно "критикуване".Просто не е възможно да се работи без такива неща.Нали ако аз не му посоча грешката, той няма да я разбере и осъзнае и утре ще я повтори и потрети.Аз не се изключвам от това число - и за греша и мен ме критикуват в работата.Намирам го за нормално, когато е доброжелателно и с цел да се оправят нещата.

Пуснато на: Вто Сеп 04, 2007 3:21 pm Заглавие :

Винаги в живота се налага да правим оценки и да посочваме недостатъци относно постъпки,свършена работа и пр.,както и на нас по същия начин.Но понякога това не е просто с такава цел,а за някои хора е вътрешна потребност.Някои хора са перфекционисти и педантични и го правят с цел единствено да се постига максимално съвършенство до колкото е в нещата.Тогава се критикува конкретна проява на човек,без да се накърнява достойството и личността му.Но когато това се превръща в най-често проявения начин на общуване с другите или умишлено се търсят и разпалват конфликти,където може да мине и без такива,положението става тревожно.А ако това се случва в собственото семейство,последиците за потърпевшите могат да бъдат пагубни.естествено най-много страдат децата,но и възрастните не са пощадени.

Пуснато на: Вто Сеп 04, 2007 3:37 pm Заглавие :

Всяко едно нещо може да бъде поднесено по достатъчно приемливи начини за даден субект, без излишни емоционални изблици и личен преразход на енергия, без излишна консумация на чужда енергия!

Всяко едно нещо може да бъде овладявано съвсем благоразумно, стига в него да няма каквато и да било проява на агресия.

Има си определени начини за разясняване на съответно допуснати грешки от даден човек, в каквото и направление да са допуснати те.

Всяка овладяна и контролирана агресия води до разумен диалог, в който няма лични нападки и обиди, а от там и какъвто и да било енергиен преразход.

За критиката има просто друго съизмеримо понятие, свързано с разяснителни методи за съответното поведение при хората, които са допуснали по някакъв начин грешки относно нещо.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 12:45 pm Заглавие :

Май и тази темичка се отбягва нещо, а?! Sad

Защо ли се получава така, а, някой може ли да ми каже?! Sad

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 1:39 pm Заглавие :

Аз лично не че я отбягвам, ами се позамислих за разликата между "градивна критика" и "критикарство". Разликата е много тънка, особено зависи от коя страна си - на критикуващия или на критикувания.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 1:47 pm Заглавие :

Не само това.Зависи и с каква цел се критикува,дали е в интерес на нещо,или е вътрешна потребност да се намират кусури на другите.Някои хора обичат да го правят и нарочно си търсят поводи,както се казва "под вола теле".Досега съм мислела,че освен че затормозяват другите вредят и на себе си,като си усложняват живота,ама май не е точно така.Те по този начин задоволяват някаква своя потребност,а това си е чиста проба вид вампиризъм. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:50 pm Заглавие :

Запомнете едно от мен ... "градивна критика" няма!!!

Има просто деструктивна критика, тя не може да бъде друго.

Иначе можем да говорим за разбиране - правилно или неправилно.

Само така може да се стигне до нещо градивно, до нещо позитивно.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 12:14 pm Заглавие :

Брат ми работи за един вечно недоволен човек, който критикува всичко по пътя си. Дори в най-хубавите неща ще намери какво да критикува. Като набере скорост, колкото повече говори, сякаш повече му се услажда. /май и аз го критикувам вмомента Rolling Eyes

/ Когато работиш с хора процента за допусната грешка е огромен. Бързаш в същото време гледаш да си точен и хоп нещо се изплъзва. Понеже съм разсъждавала малко върху неприятната част на характера ми, се стремя когато искам да направя забележка на колега или просто на някой човек да е с по-спокоен, умерен тон. Дресирах се за всичко да казвам моля и благодаря. Критикуването за мен е като клюкарстването, но е по-директно.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 12:49 pm Заглавие :

Ти не критикуваш в момента ... а просто разказваш, просто водим диалог.

Критиката убива по-бързо и директно от клюкарстването, може би в това е разликата само.

Искам да Ви напиша по темата нещо, което ми хареса от една латинска сентенция: Разказва се за един художник, той имал навика да излага завършените си работи в открита беседка, и криейки се зад картините, да изслушва забележките на минувачите, тъй като смятал, че народът е по-внимателен съдия от него.Веднъж, някакъв зрител, по професия обущар, отбелязал, че единият сандал е нарисуван от вътрешната си страна с една връзка по-малко, отколкото трябва. На другия ден същия обущар, виждайки, че посоченият от него пропуск е поправен, в пристъп на гордост започнал да изказва критични забележки и за кракаталТогава разгневения художник изскочил иззад картината и казал: "Обущарю, не съди по-горе от обущата!!"
Всъщност за мен критиката е убийствена за самочувствието, за потенциала и за желанието на хората! Въобще поттиска се всякаква иницатива от критикувания за понататъшни дела! А дори и за това, че имаш желание да направиш нещо, трябва да бъдеш похвален!
Казвам това , защото в личния ми живот съм допуснала да ме критикуват и съм усетила всичко това.Чувстваш се като пребит след критиката!Все едно трябва да се промениш, че не си ти, а другият/критикуващия/ иска да те моделира.
Иначе има много начини да кажеш на някого , че нещо не ти харесва, без да засегнеш ЛИЧНОСТТА на човека. Нали съм права!?

Пуснато на: Пет Окт 05, 2007 7:37 pm Заглавие :

Права си,знам го от опит,преживяла съм подобни неща и много зле съм се чувствала и аз.Критикуват се постъпки и поведение,а не личността на човека,когато се прави ситемно ефектът е много лош,особено ако се прави от близки хора.Понякога те стимулира да докажеш колко не са прави,но тогава влизаш в техните калъпи и има опасност да загубиш идентичността си. Cool

Пуснато на: Пет Окт 05, 2007 7:46 pm Заглавие :

Наистина е така,но мисля, че критикуващия го прави точно защото има комплексите, за които по горе Маг Селена споменава.Сто процента съм убедена в това.Иначе ще примеш другия такъв какъвто е , без да му показваш грешките.Ами той сам ще се учи от тях в крайна сметка.

Пуснато на: Пет Окт 05, 2007 7:51 pm Заглавие :

В много от случаите критикуващият го прави с цел да отклони вниманието от себе си,от своите неприемливи постъпки и недостатъци,което говори за собствената му комплексираност.Нещо като "крадецът вика "дръжте крадеца!".Или да изтъкне себе си,а какво по-лесно да се направи на фона на "несъвършенството" на другите.