ВЕЧЕН ЖИВОТ И ПРЕРАЖДАНЕ

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 9:19 pm Заглавие :

Поздрав за безсмъртния Шотландски боец и за всички останали разбира се
- Who Wants To Live Forever? /Кой иска да живее вечно?/ Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 9:36 pm Заглавие :

Не си права!Няма емотикон за плача...Не знаеш къде ми бъркаш.

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 9:51 pm Заглавие :

Всъщност мога да предположа,но не целях такъв ефект,а малко по риторично-философски. Wink

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 10:39 pm Заглавие :

Няма значение кой искал или не искал да живее вечно,той си живее и толкова!
Само от време на време си навлича по някой или друг скафандър за работа във "физичевска среда",който за по-кратко му казваме "тяло".
Но аз съм на мнение,че можем да си опазим скафандъра да функционира практически вечно...ако мога така да се изразя Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 10:51 pm Заглавие :

Не е добре да се пребивава все в един и същи скафандър вечно,той предполага ограничаване в битието и по-трудно духовно напредване,"кармично зацикляне",скука.Друго си е като сменяш скафандрите,повече неща научаваш,може да е болезнено,но няма гаранция,че и в един и същ ще ти е комфортно толкова дълго време,даже и да го обновяваш с резервни части. Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 12:00 am Заглавие :

Дрън-дрън!Скука било!Как го правите този номер със скуката,че не ми е ясно.
Кой ще да се преражда.Аз знам,че и в това си тяло мога да постигна и науча всичко,което трябва.

А нима искаш да бъдеш бебе и да се отнасят към теб като с олигофрен?
Или да си в училище-да знаеш,че "възрастните" не са по-умни от теб,но ТЕ имат права и са свободни,а НЕ ти?
И 20 години да си припомняш това,което вече знаеш?
На това ли му казваш интересно?Е,благодаря.Мазохизмът не ме влече нещо! Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 12:10 am Заглавие :

Не,не искам,но я си предcтави обратния вариант:Живеeш,живееш,вярно,че наблюдаваш промените на света около теб хубави или лоши,от тази гл.т.едва ли ще ти е скучно,но и вече нищо няма да те впечатли,няма да ти е интересно.А тези около теб 20 годишни ще си мислят,че са по-умни теб,старата реликва,както и сега правят някои,защото колкото по-малко знаеш си мислиш,че всичко вече знаеш.А като бебе,дете и тийнейджър пък не ми е било толкова зле,въпреки,че и тогава съм знаела ,това,което съм научила преди да се родя в настоящия живот.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 9:12 am Заглавие :

Може да ти е добре като "безсмъртен" само ако си практически лишен от чувства.Аз не искам да преживявам отново и отново смъртта на хора, които обичам, нито мога да понеса да се влюбвам отново и отново, нито да виждам как детето ми старее и умира, а после и внуците ми.Цял един свят на смъртни хора, приятели, които губиш непрекъснато, самота и за гарнитура - само безсмъртни противници.Не, мерси.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 10:04 am Заглавие :

Е,то се преполага,че един човек няма да е само той в това положение.Аз не случaйно пуснах този поздрав,като махнем пристрастието ми към изпълнението,във филма чийто саундтрак е, точно и в това е драматизма,освен извечната бопрба между Доброто и Злото.Героят не тига,че беше призван да спасява света от Злото/в лицето на други безсмъртници като него/ в продължение на векове,а и губи един след друг близки и любими хора /е,това се случва и в нормалния живот/,ну в този случай това е орис. Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 1:55 pm Заглавие :

Може би вие-жените,приемате "загубата на живот" по-трудно,защото майчинският ви инстинкт си казва думата.
Но нали няма смърт???Ако стана "безсмъртен" (не,че не съм),то със сигурност ще виждам,че тялото е само скафандър и ч е "починалите" не са завинаги загубени от живота ми.Някои от тях ще се прераждат и отново,нали?А и дори без скафандър,ще мога да общувам с тях.Е,за каква скръб ми говориш тогава?Скръбима ,когато не можеш да осъществиш контак с желаната личност...Така смятам аз!

А и,както написа kati,освен мен ще има и други.Всъщност подозирам,че има.

И друго.аз не съм "семействен" тип.За мен семейството не е задължителна необходимост,за да съм щастлив.Стига ми да се чувствам удовлетвотрен от свършеното.

Нютон,например,е нямал свое семейство,но не смятам,че се е чувствал нещастен... Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 2:02 pm Заглавие :

Загубата на близки е еднакво тежка за всеки,независимо от пола,има занчение кого точно губиш,най-тежко е собствено дете,независимо дали си баща или маайка.Всички тук знаем,че няма смърт и живеят в друго измерение и понякога усещаме присъствието им,на сън контактуваме и разговаряме с тях/ако не сме медюми да става и на яве/,не е задължително да си семеен,за да имаш близки хора на които държиш и те на теб.Вярно е,че в този случай си по-свободен откъм привързаности,стига тази свобода да ти е сладка. Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 3:08 pm Заглавие :

Грешиш,kati,аз НЕ ЗНАМ дaли е така,както написах.Не знам безсмъртни ли сме или не,има ли прераждане или не...Логично е,но НЕ ЗНАМ,не усещам дали е така или не!!!Само предполагам...
Три особени съня не са достатъчно доказателство за мен,че има прераждане.

А що се отнася до това дали сме медиуми или не,то не съм с някакви очевадни резултати,но благодаря на един приятел,който чувствах като брат,че сподели последните си мигове "живот'' с мен.Удави се до камен бряг,след като спасил други.А аз се намирах в село Рельво до Самоков.
Не скърбя за него,защото не усещам да е мъртъв.Само ме е яд,че тъкмо махна дрогата,алкохола и цигарите и беше пълен с идеи за нови рисунки и пластики и си отиде.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 3:13 pm Заглавие :

Прав си,че не знаем със сигурност,а само предполагаме и за смъртта и за прераждането и много ни се иска да е така.Но има и нещо като индикации,пък и се работи по въпроса за да се докаже,не се знае кога.И аз през повечето време не мисля за мътвите като за мъртви,а заминали някъде надалеч и нямаме пряка връзка.А и често имам усехтането,че ни наблюдават и ни помагат и пазят.А сънищата са много,не всичките ги помним. Cool

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 4:31 pm Заглавие :

Явно е до разлика в характерите.Не мисля, че толкова опира до пола.AUDAN, живото общуване не може да бъде заместено от знанието, че видиш ли някой си може да е прероден и/или ти да го срещнеш отново.Ако можеш да ръзсъждаваш или чувстваш наистина по този начин, то от това аз мога да си направя един от двата възможни извода: ти или никога не си обичал истински, или наистина си много духовно извисен и вече си над "дребните" човешки чувства.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 4:40 pm Заглавие :

...Има и трети вариант - когато човек се пази,за да не бъде наранен,след като го е преживял /аз лично съм против него,но всеки си знае/... Confused