кестен

Пуснато на: Съб Ное 10, 2007 12:32 am Заглавие : ??????

Кестените (Castanea) са род от осем или девет вида дървета и храсти от семейството на бука (Fagaceae). Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Името се отнася също и за ядковите плодове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20–40 м височина, но някои видове (чинкапините) са по-малки, често храстообразни. Всички те са широколистни.

Листата са прости, овални или копиевидни, дълги 10–30 см и широки 4–10 см, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цветовете са котенца. Цъфтежът е в средата на лятото. Плодът е бодлива чашка с диаметър 5–11 см, съдържаща 2–7 ядки.

Родината на кестена е Мала Азия и Южна Европа. На север се среща само конският кестен, който се използва за лекарства. Легендата разказва, че в конския кестен се вселил духът на коня, който избарл именно това дърво. Затова според преданието, събирайки кестените от тези дървета трябва да се поиска разрешение от коня, а на някои места внимават да няма кон наблизо.

Питомните кестени са с дълги листа и бодливи плодове, които когато узреят, се разпукват. В суров вид могат да се ядат само току-що откъснатите. Кестените се пекат, в пясък или на фурна, а по-сухите се варят или мелят на брашно.

В Европа съществуват около 500 сорта питомни кестени, много от които пренесени преди повече от 2000 години от Мала Азия. У нас кестенови гори има в района на Беласица, Петричко, в Берковско, Крумовградско, Доспатско, Карловско и др.

Различните сортове кестени имат приблизително еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните очистени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).

Те съдържат и значителни количества минерални соли, главно калий 707 мг%, фосфор 87 мг%, магнезий 45 мг%, калций 33 мг%, натрий 1.5 мг% и желязо 1.3 мг%, както и микроелементите мед, флуор и силиций. В кестените се съдържат и витамините С 27 мг%, РР 87 мг%, В2 0.24 мг%, В1 0.2 мг% и А 80 мг%.

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

В миналото кестените са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши. След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.

Днес се приготвя хляб от кестени, който се използва в диетичното хранене, поради това, че не съдържа глутен. Правят се пасти, пирожки, препечените плодове се използват като заместител на кафето, а маслото от кестени намира приложение в сладкарската промишленост.

Пуснато на: Нед Ное 11, 2007 1:15 pm Заглавие :

Не е ли по-добре да прехвърлиш тази красота в темата "Дърветата лекуват", Кати?! Sad

А останалото ще свърша аз ... Wink

Понеже исках да наблегна на плода повече,а и не исках да прекъсвам горните публикации за дъба,за това пуснах отделна тема.Ако желаете,може да я преместите.За дивите кестени/плод/знам,че се лекуваше,или по-точно облекчаваха болки от ревматизъм с накиснати плодове в спирт/баба ми така се мажеше навремето,като ползваше май спирт за горене ми се струваше,защото беше син на цвят,а бях малка и не затова не се зайнteресувах точно как се приготвя/

[/quote]