Банер
526813_445903392152965_1386684995_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

МЕДОТЕРАПИЯТА - ДРЕВНА И МЛАДА
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 30 Юли 2007 00:00
В Индия пчелният мед се прилага от дълбока древност като лечебно средство, особено при отравяния с растителни и животински токсини.

    Още първобитните хора са познавали лечебните свойства на меда. Много от тях са описани преди 3500 г. в папирусите на древноегипетския календар.
    В древния Египет медът е заемал почетно място сред най-ценните храни и лекарства. Най-старият паметник на египетската медицина е папирусът "Книга за приготвянето на лекарства за всички части на човешкото тяло", написан преди 3500 г. и разшифрован от Георг Еберс. Тя съдържа много рецепти, в състава на които медът заема основно място. В папируса на Еберс е посочено, че медът помага при лекуването на стомашно-чревни, бъбречни, очни, хирургически и др. болести, и може да се прилага във вид на мази, пластири, компреси, отвари и пилюли. Описани са и случаи на рак на стомаха и други тумори, които се препоръчва да се лекуват с напитки с мед, а повърхностно разположените - с компреси с мед. При затруднено отделяне на урината са препоръчвали студени пилюли, съдържащи мед. При очни тумори (вероятно стафилома на роговицата) се е употребявало лекарство, в състава на което е включван и мед.
   
 Медът е имал широко приложение в хирургията и по-специално при лечението на рани, което е описано в друг египетски папирус, разшифрован от Едвин Смит. Най-важните и широко прилагани лечебни средства в древния Египет са били плодовете, медът, оцетът и млякото.
   
 Сведения за употребата на меда и восъка с лечебна цел намираме и в древнокитайската книга "Описание на растенията и тревите на Бога на плодородието", в която е написано следното: "Медът оздравява вътрешните органи, придава сила, намалява треската. Продължителната му употреба усилва волята, придава лекота на тялото, запазва младостта, продължава живота."
   

В най-древният паметник на индийската медицина "Аюрведа" ("Книга за живота") и в законите на Ману е посочено, че човешкият живот може да се продължи до 500 и повече години с помощта на елексири и диети, в състава на които влизат медът и млякото. В Индия пчелният мед се прилага от дълбока древност като лечебно средство, особено при отравяния с растителни и животински токсини. Медът е прилаган не само с лечебна цел при най-различни болести, но представлява важно общоукрепващо средство. Древноиндийското лекарство, наречено алтерандия и приготвяно главно от мед е доставяло на хората удоволствие и е запазвало младостта им. Медът е участвал в състава на свещената "напитка на безсмъртието", която по подобие на гръцката амброзия се е славела като най-силното укрепващо организма средство.
    
В древността от телата на убити пчели, сварени в меден разтвор, или от пепелта, получена при изгарянето им са правели лечебни чайове. Те са били прилагани при лекуването на стомашно-чревни болести, менструационни смущения, стерилитет, очни болести, зъбобол, косопад и др.
   

Преди 5000 - 6000 г. древните жители на Северна Америка - индианците употребявали пчелния мед не само като храна, но и като лечебно средство при рани, за бързо възстановяване след тежки заболявания.
    
В Месопотамия беше открит храмовият архив в Нибру, който като обиталище на бог Енхил към средата на III хил. пр.н.е, е бил религиозна столица на шумерите. В текстове с митологично съдържание, написани с клиновидно писмо върху глинени плочки, бяха намерени описания на много от лечебните свойства на меда, известни и днес. В шумерския епос, който се отличава с поетична мощ, синът Нана се обръща към баща си, главният бог Енхил, с думите:
    "Татко мой, който си ме отгледал, дай ми в нивите зърно, дай ми в каналите риба, дай на лозята и градините мед и вино, даряващи с живот дълговечен ..." Боговете, обитаващи древния Олимп, не случайно са се хранели с нектар, който ги дарявал с безсмъртие и вечна младост.
    
В древността влиянието на религията върху медицината е било огромно. На болестите се е гледало като на бич божи, а най - висша форма на лечение били молебствията и жертвоприношенията. Сред предметите, използвани при жертвоприношенията, основно място заемал медът.
   

Най-висока степен на развитие древната медицина достигнала в Гърция и Рим. Не случайно медицинската терминология в лечебните школи в древна Гърция се използва и до сега. Школата на о-в Кос се слави с Хипократ /460-377 г.пр.н.е./, знаменит лекар, мислител, реформатор и учен. Той обръща внимание в съчиненията си върху тонизиращия ефект на меда при много болести. Медът според Хипократ притежава обеззаразяващ и отхрачващ ефект, придава на лицето хубав тен, има лечебно действие при чернодробни и стомашно-чревни заболявания и удължава живота.
    
Съществува легенда, че на гроба на Хипократ се бил заселил рой пчели, чиито мед е лекувал детски болести.
    Гръцкият учен Диоскорид преди около две хиляди години е препоръчвал меда при стомашно-чревни болести, инфектирани рани и фистули.
    Великият философ Арисротел (385 - 322 г. пр. н. е.), наричан с основание "слънце на древното пчеларство" е вярвал, че медът притежава особени свойства, които влияят изключително благоприятно на човешкия организъм.
    Гален /II в. пр.н.е./, най-известният римски лекар и философ, е препоръчвал пчелния мед като лечебно средство с многостранно действие /при отравяния, рани, възпаления на устната лигавица и др./. Той е бил убеден, че редовната употреба на мед е причина за дълголетието.
    През мрачното средновековие класическите постижения на древната медицина не били забравени. Александър Тракийски (525 - 605 г. ) препоръчвал меда съобразно хипократовият цитат "Contraria contrarius" (противоположното се лекува с противоположно) като слабително средство, а също и при болести на дихателните органи, черния дроб и бъбреците.
    Според Мохамед (570 - 632 г. ) излекуване може да се постигне по три начина: с мед, чрез обгаряне и чрез нанасяне на повърхностни кожни разрези.
    Известният таджикски учен и лекар Авицена в труда си "Канон на лечебната наука" отбелязва: "Медът укрепва душата, придава бодрост, подпомага храносмилането, възбужда апетита, облекчава отхрачването, запазва младостта..." Според него всеки човек над 45 години трябва системно да употребява мед - най-добре с орехи.
    
В канона са събрани десетки рецепти, в състава на които влизат пчелен мед и восък. Ето как Авицена описва лечебният ефект на "лекарствената кашица на философите", приготвяна с мед: "Тя е полезна при излишък на слуз, укрепва душата, придава бодрост, улеснява храносмилането, облекчава уригването, възвръща апетита, запазва младостта, усилва и възстановява паметта, обостря разумът, развързва езикът..." Според Авицена медът притежава абсорбиращи свойства, поради което при лекуването на рани препоръчвал прилагането на медени питки с пшенично брашно без вода, наречени "тапитма". Питките се прилепвали към раневата повърхност и до появата на нормална тъкан се сменяли след всеки 12 часа. Според него медът е полезен и при лекуването на дълбоко лежащи замърсени язви.
    
В Русия лечебното действие на меда се прилага широко както в народната, така и във ветеринарната медицина. В старинните руски ръкописни лекарственици има рецепти както с чист пчелен мед, така и в съчетание с някои лекарствени растения /мак, лук, чесън, хмел, лайка и др./.
    
В началото на XII век бил написан трактатът "Алима", в който специална глава, наречена "Хигиена на храненето" е посветена на пчелния мед. Автор на тази оригинална ръкописна книга била руската народна лечителка Евпраксия. Тази книга се намира в библиотеката на Лоренцо Медичи в Италия. В "Царствената книга - летопис за царуването на Йоан Василиевич" пише, че великият княз Василий Иванович /1534/ дълго е страдал от "гнойна болест на бедрената свивка" и бил лекуван успешно с "медна питка, прилепена към нея". В старинните руски летописи съществуват много рецепти за лекуването на рани с чист мед или в смес с животински и растителни мазнини.

 
МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯ

АКАЦИЯ
    
БЯЛА (Robinia pseudoacacia L.)
    Познато дърво с бели, силно ароматни цветове, събрани в увиснали, гроздовидни, рехави съцветия. Цъфти през май-юни в зависимост от надморската височина. По нектаропродуктивност между дървесните видове у нас е на първо място и е първата главна паша в районите, където заема по-големи площи. Общата площ е около 920 000 дка, като 79,5% е в Северна България и 20,5% в Южна България. В по-ниските и с по-богати почви части на страната (в Северна България и особено край Дунав и в Добруджа) тя отделя много повече нектар, а в полупланинските и планинските райони - по-малко. По изследвания за района на София (450 м надм. вис.) от 1 дка 10-годишна акация се получава от 4 до 17 кг, а от 40-годишна - от 11 до 30 кг мед. Акациевата паша у нас е доста несигурна, защото акацията цъфти през период с най-променливо време, с чести дъждове и ветрове, със студено или сухо топло време и пчелите много малко я използват. Тя цъфти 10-15 дни, т.е. пашата е кратка, но обилна, ако времето е подходящо за нектароотделяне и летене на пчелите. Освен нектар пчелите събират и прашец. Медът е светъл, прозрачен, с много нежен, приятен аромат и вкус, поради което у нас се цени много. Той кристализира много бавно, поради голямо му съдържание на плодова захар (левулоза).
    

ЖЪЛТА (Caragana arborescens Lam.)
    Храст, достигащ до 3-4 м, или дърво до 6-7 м, с ажурена корона. Цветовете са жълти, разположени на дълги дръжки поединично, или събрани по 2-4 броя. От 1 дка храсти с височина 1 м се получава 6,8 кг мед. Цъфти през април-май. Отлично медоносно растение, което се посещава много от пчелите и за прашец. Понася ниските температури, при които не прекратява нектароотделянето.
    Подходяща е за живи огради в парковете, градините, за ерозирани терени и др. Размножава се чрез семена и издънки. У нас е разпространена из цялата страна.
  

 ВИСКОЗА (лепкава акация) (Robinia viscosa Vent.)
    Дърво високо до 12 м, с широка, закръглена рехава корона. Цветовете са напълно подобни на цветовете на обикновената бяла акация, по-дребни и с много слаб розов оттенък, по-интензивен към долната част на цвета. От 1 дка със 7-годишни дръвчета се получава от 2,73 до 5,34 кг мед. Цветовете се посещават активно от пчелите за нектар и прашец. Ценно качество на този вид акация е, че цъфти през юни, с около десетина дни след като прецъфти бялата акация. Затова тя трябва да се разпространи навсякъде, където има подходящи места из нашата страна. Размножава се чрез семена.
      

ЯПОНСКА (Sophora japonica L.)
    Декоративно дърво с право стъбло, с красива, средно гъста корона и височина над 20м. Цветовете й са бледокремави, подобно на цветовете на бялата акация, но по-дребни, събрани в рехави метлици. Цъфти обилно през юли-август, като цялото дърво се покрива с цветове, които издават много силен и приятен аромат. Отделя много нектар, пчелите усилено я посещават, включително и опадалите по земята цветове.
    Отличава се с висока сухоустойчивост, но не понася големите студове и често младите клончета и леторасти измръзват. Размножава се чрез семена. Медицинско растение.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .