Банер
по пътя.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

НОВИНИ ОТ ЗДРАВОСЛОВНО е-МАГАЗИН

ХОЛОГРАФСКАТА СЪЩНОСТ НА ВСЕЛЕНАТА
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 29 Октомври 2007 00:00
Бъдещето е своеобразна холографска проекция - достатъчно плътна, за да я възприемем в нейната цялост, но и достатъчно податлива на промяна.

След революционните Специална и Обща теория на относителността, дефинирани от Айнщайн, учените започват открито да дискутират напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността.

Съвременното развитие на физиката, неврофизиологията и когнитивната психология (направление в приложната психология) дават все повече доказателства в подкрепа на тезата за холографската същност на Вселената.

"Не можем да предскажем бъдещето, но можем да го създадем". Тези думи принадлежат на английския физик от унгарски произход Денис Габор. През 1971 г. той печели Нобелова награда за откриването на т. нар. "холографски метод на запаметяване".

Методът е уникален с това, че дава логично, научно описание на принципното единство на Вселената и нейната динамична природа. Той разкрива не само структурата на обектите, но и техните взаимоотношения, и различните движения, които извършват.

В този смисъл бъдещето, за което Габор говори, е своеобразна холографска проекция - достатъчно плътна, за да я възприемем в нейната цялост, но и достатъчно податлива на промяна.

Карл Прибрам, неврофизиолог от Университета в Станфорд, дава следното обяснение: "Съзнанието не е просто машина за регистриране на реалността такава, каквато е.

Информацията се кодира, разработва и съхранява на холографски принцип - мозъчни вълни, които не са копие на "оригиналния образ". Тоест, мозъкът конструира реалността и в това е същността на битието".

Прибрам очевидно не приема дотогавашния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни клетки или клетъчни мрежи. След като провежда редица експерименти, той стига до извода, че спомените се съхраняват в целия мозък на принципа на холографията, а не в отделни негови зони.

Тезата на Прибрам е, че подобно на холографска плака мозъкът запечатва информацията и я възпроизвежда цялостно, а не локално.

Чрез холографския метод той обяснява феномени като ейдетичните спомени (зрителни образи, възникващи в паметта и наподобяващи халюцинации), "фотографската памет" или защо, например, при нарушения в отделни мозъчни центрове конкретни умения се изгубват напълно или се възпроизвеждат пълноценно.

Прибрам събира достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за външната и вътрешната страна на реалността. Това, което се случва в пресечната им точка, всъщност конструира света.

Така възприятието поражда реалност - триизмерен свят от твърди обекти, в който времето тече линейно, от минало през настояще към бъдеще. Търсейки подходящата форма, с която да представи теорията си, Карл Прибрам прибягва до езика на холографията.

Изводът му е, че обективността на образите около нас не е нищо повече от холографска проекция, проектирана за самите нас от собственото ни съзнание.

Независимо от Прибрам, друг световноизвестен учен - квантовият физик от Лондонския университет Дейвид Бом, стига до същия революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Бом, както и Прибрам, базира тезата си на широко дискутирания експеримент на френския физик Ален Аспе.

През 1982 г. Аспе и колегите му установяват, че елементарните частици си взаимодействат, независимо от разстоянието помежду им. Бом доразвива теорията до собствена теза за същността на реалността. Оприличава я на многоизмерна, гигантска паяжина от интегрирани помежду си елементи. За Бом реалността е хиперпространство, "холографска Вселена".

Той смята, че нашият мозък създава обективна реалност - проекция на друго измерение и съществуване, отвъд времето и пространството.

Дейвид Бом прави още няколко любопитни паралела. Той оприличава човешкия мозък на холографско изображение, чиято триизмерна структура се проявява тогава, когато под определен ъгъл към него се насочи светлинен лъч.

На същия принцип и мозъкът е "своеобразен лъч", чрез който възприемаме и разпознаваме само отделни участъци от илюзорния образ на света. В този смисъл заобикалящата ни реалност е матрица, мрежа от биоенергийни честоти.

Суперхолограмата на Бом се отличава с две основни характеристики - "едновременност" и "неделимост". Тези свойства именно обясняват феномени като пътуване във времето (тъй като минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), ясновидство и пророчество, телепатия, чудотворно изцеление, пътувания извън физическото тяло...

В този ред на мисли естествено възниква въпросът за постигането на "скритата" действителност извън "матричната". Според традиционната наука състоянията на транс, наркотично опиянение и дори сън дават или поне подпомагат случването на подобна възможност.

Доказано е, че когато е нарушена функцията на мозъка, организираща постъпващата информация, в съзнанието възникват т. нар. халюцинации - видения, фантастични реалности и същества. Феномени като тези се наблюдават и при пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка.

В действителност, идеята за холографската същност на Вселената съществува от хилядолетия. В Далечния Изток материята се нарича "майя" - илюзия. В будисткия тантризъм, например, всички противоположности са илюзорни - крайното зло съвпада с крайното добро.

В индуизма паралелният свят на сънищата се третира като реалност, а видимата наяве Вселена - като съновидение на Твореца, на Брахма. Подобни примери за реалността отвъд границите на света, който възприемаме, се срещат в повечето духовни течения и митологии.

На езика на съвременната наука това би звучало по следния начин: всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички останали аспекти в основната холограма.

По време на медитация естествено се разширява областта на взаимодействие на отделното съзнание с информационното поле. Медитацията спомага за това да се постигне синхронизиране на цялата мозъчна кора.

Така кодираната информация за Вселената холографски се декодира, а отделното съзнание преживява състояние на единение със съзнанието на холографската Вселена.

В последните десет години една от най-широко дискутираните и обсъжданите книги бе, а и все още е "Холографската Вселена" на Майкъл Толбът. В нея световноизвестният автор се опитва да даде категорични доказателства за холографската същност на света около нас.

Позовавайки се на безспорния авторитет на Прибрам и Бом, Толбът предлага обяснение на някои от най-загадъчните, паранормални феномени - стигмите, извънтелесните пътувания, чудодейните изцеления на безнадеждно болни и т. н.

В една от главите на книгата си Толбът споменава уникален метод на лечение, разработен и практикуван в Онкологичния консултантски и изследователски център в Далас, Тексас. Автор на лечебната практика е д-р О. Карл Саймънтън, радиационен онколог и медицински директор на центъра.

В продължение на няколко месеца той обучава пациентите си в специални техники на релаксация и визуализация, които, въпреки поразителните резултати, продължават да бъдат приемани като спорни.

В основата на уникалното лечение е визуализирането на раковите клетки - като по-слаби от нормалните и поради това неспособни да възстановят претърпените загуби.

Друг академичен учен - Джийн Ахтърбърг, психолог в Центъра по здравна наука в Тексаския университет в Далас, е също ревностен поддръжник на холографския подход в лечебната практика.

Според Ахтърбърг дори и при обикновена хрема човек би трябвало да се подсили с възможно повече "невронни холограми на здравето" във формата на позитивно мислене, например, или образи на "активизирани имунни функции".

Всички преживявания, в този смисъл и всички болести, са неврофизиологични процеси, възникващи и протичащи в мозъка.

Това не ги прави психосоматични или нереални, а "соматозначими" - термин, въведен от Бом, като индикатор на това, че щом имаме силата да причиним болест, то би следвало да можем да постигнем и по-добро здраве.

Според холографския подход припомнянето, предизвикването в съзнанието на образа на нещо може да има по-голямо влияние върху сетивата от самото нещо.

В неявния ред, в който съществува нашата Вселена, както и в самия мозък, въображението и реалността са неделими. Оттук следва изводът, че образите в ума могат да се проявяват като реални, както във физическото тяло, така и извън него.

Ник Бостръм, професор по философия в Университета в Йейл, публикува неотдавна собствено изследване, в което определя всичко, което възприемаме чрез сетивата си, като "перфектна илюзия". Бостръм е далеч по-смел в тезите си от Бом, Прибрам и Толбът:

"Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения". И още: "Всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия".

Несъмнено тезата на Бостръм е заимствана от сценария на култовата филмова продукция "Матрицата" на братя Уашовски. Единствената разлика между тях се състои във факта, че Бостръм категорично отхвърля възможността за проява на човешката свобода и воля в условията на илюзорната реалност.

Теорията за холографската същност на Вселената извежда поне един категоричен извод: ако мозъкът наистина функционира като холограма, то той би имал достъп до едно по-голямо цяло. Само по себе си това цяло несъмнено надхвърля сетивните ни възприятия за границите на пространството и времето.

Автор Екатерина Аврамова-Колева


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2014 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .