Г. Сотиров
1986

ISBN 0-9690266-0-9
Lynn Publishing Co.
Regina, Saskatchewan
Canada

3. МОСТЪТ (преведе от англ.Зиези)

(От Canadian Slavonic Papers, 1977, No.4)

Die Ballade von tier Arta-Brucke. GEORGIOS A. MEGAS. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1976. 204 pp.

Това е една интересна книга, добре написана, добре издадена и редактирана, резултат на внушително количество вложен труд. Илюстрациите са перфектни, а преводът от немски език превъзходен.

Легендата за младата жена зазидана в основите на мост, за да омилостиви подземния свят, който заплашва да разруши строежа, е обща за всички балкански народи. Тя може да бъде чута във всички български земи и насевер до Трансилвания и Унгария. Превеждана и пята хиляди пъти, често от необразовани народни певци, тази легендарна балада неизбежно се е възпроизвела в голям брой варианти. Авторът на въпросната книгата разглежда гръцкия вариант, пример от който е представен в приложението. Той също така дискутира предишни студии писани от учени от други страни, по-специално тази на д-р Lajos Vargyas, който смята, че песента има унгарски произход.

Д-р Мегас е съгласен, че гръцките варианти са доста груби в сравнение със славянските (т.е. българските) и румънски такива, въпреки че той не вижда това обстоятелство да е в резултат на опростяването на сюжета от страна на гръцките народни певци. По-скоро той е склонен да вярва, че грубата гръцка форма е оригиналът, който впоследствие е разкрасен от по-изтънчените български и румънски поети. Книгата би била по-убедителна ако авторът бе имал предвид някои важни исторически и географски факти. Не по-малко от шестдесет образци от гръцкия сборник с песни се отнасят до строителството на мост на Дунава. Тази локация е доста далеч, за да е в сила предположението, че песента се е появила първо в Егея, или в някое друго от малките гръцки селища подредени като мъниста по черноморските и средиземноморски крайбрежия. От друга страна съществува възможността у българските и влашките поети да е останал споменът за каменния мост построен от Константин Велики в неговото отечество. Строителството на моста е било ширикомащабно начинание, което обяснява също споменаването на "хиляда майстори строители", което откриваме в някои от вариантите. Мостът при Арта е доста малък. Не е изненада фактът, че в някои гръцки варианти броят на строителите се свежда до няколко братя. Идентификацията и локализацията на строежа е неясна, ако не търсим по река Дунав. На Крит и островите около Родос мостът е строен често "на брега". Някои варианти споменават за "тънък като косъм мост". Понякога в песента мостът съвсем изчезва, а се разказва за строителството на "свод".

Името Арта също не доказва гръцкия произход на баладата. Арта е античната Абракия столицата на Пир (Pyrrhus), цар на Македония.В този район гърците са не повече, отколкото в другите части на Македония. Областта (Епир) е присъединена към Гърция, заедно с моста при Арта, преди 65 години, а именно след Балканската война от 1912-13 г., също както и град Солун (Thessaloniki), където е публикувана книгата. Няма да е чудно , ако през пукнатините на стария мост край Арта, зазиданата от майсторите девойка, не чува как прошумоляват листата на книгата на д-р Мега, раздвижени от нежния политически бриз, носещ се от Атика.