ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 21 Декември 2007 00:00 |
Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило. - Дж. Сайър
 АД
Обща символика: "Адът е данъкът на Бога за свободата, която е дал на всеки от нас да изберем сами кому да служим. Той е признание, че решенията ни имат значение, което достига пределите на Вечността... Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило." (Дж. Сайър)
Още в древния Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът бил изобразяван във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Адът, заедно с Рая, образува двете основни форми на отвъдния свят, които са непосредствено свързани с митологичните представи за задгробния живот.
Темата за него неотклонно присъства в християнските традиции и църковната иконопис, където двойната противоположност светлина-тъмнина символизира Небето и Ада. Още Плутарх е описал Преизподнята като място, лишено от слънчева светлина. Така, щом светлината се идентифицира с живота и Бога, то Адът означава липса на живот и на Бог. Той е олицетворение на абсолютното нещастие, на основното лишение и на тайнствените, неизмерими мъчения. Адът е тоталното, окончателно, необратимо поражение и крах.
В психологически план Пол Диел обяснява ада така: "Всяка функция на психиката е представена чрез персонифициран образ, а вътрепсихическата дейност на сублимация (издигане) или поквара се изразява чрез взаимодействието на тези значими образи. Съзнанието нека наречем Зевс, хармонията на желанията – Аполон, интуитивното вдъхновение – Атина Палада, отхвърлянето – Хадес и т.н.
Основното желание е представено чрез героя, а конфликтната ситуация в психиката се олицетворява от борбата срещу чудовищата на покварата." В тази концепция Адът представлява състоянието на психиката, поддала се на чудовищата, увлечена от борбата, било когато се е мъчила да ги вкара в несъзнателното, било когато съзнателно е приела да се идентифицира с тях.
Древните вярвания на египтяни, римляни и гърци в задгробния живот били свързани с идеята за ада. В Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът е изобразен във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки.
Хадес бил гръцкия бог на мъртвите, но никой не смеел да произнесе неговото име от страх да не предизвика гнева му, затова той получил прякора Плутон (Богатият) – черен хумор или евфемизъм, свързан с богатствата, криещи подземните недра, където се намира царството на мъртвите.
Та нали в недрата на земята се крият подземните залежи, там покълват семената на растенията, осъществяват се метаморфозите и става преминаването от смъртта към живота. След победата на Олимп над Титаните светът бил разделен между тримата братя, синове на Кронос и Рея: на Зевс се паднало Небето, на Посейдон – Морето, а на Хадес – Подземния свят, Адът или Преизподнята.
Все пак и тогава не всички мъртви били равни помежду си, защото за определени избраници, герои и посветени били предвидени Щастливите острови или Елисейските полета…
АДАМ
Обща символика:
Адам символизира първия човек и образа на Бога. Според Chr. Vandenbergen, като хронологически първи в природата Адам е основоположник на човешкия цикъл и на неговия архетип. Адам е създаден "по образ и подобие" на Бога, но не е идентичен с него.
Между Адам и Христос съществува пряка връзка. Адам може да бъде разглеждан само като първи в хронологичен ред, но в мистичен аспект като втори Адам се явява Христос. Връзката между Адам и Хритос се открива в традиционната символика. Така например, Адам е погребан на Голгота (на арамейски Голгота означава "череп"), а в изображенията на разпятието, черепът на Адам често е изобразяван в подножието на Кръста.
Легендата разказва, че преди да умре Адам изпратил своя син Сет да му донесе от Рая плода на безсмъртието, който растял на Дървото на Живота. Ангелът-пазител отказал да му го даде, но изпратил за баща му три семена. Когато Адам умрял от устата му израснало дърво, покълнало от тези райски семена. От дървото по-късно щели да направят Христовия кръст.
Според Кабала думата "Адам" означава "червено същест - во ". В същото време Адам произлиза от Adamah – "пръст" и се приема, че става дума за червената грънчарска глина. С други думи, Адам означава "същество, сътворено от червена пръст". В херметическия* символизъм червеният цвят е този на живо-тинското царство (както зеленият е на растителното, а белият на минералното царство).
Първият Адам се явява не само подобие на Бога, но и н-сител на свободния разум, на съзнанието, самостоятелността и отговорността. Той символизира обаче и първия грях, покварата на съзнанието, отказът от всяка зависимост и абсурдното използване на свободата. Вторият Адам (Исус Христос), от своя страна, е превъплащение на Словото Божие, на милосърдието, на светостта и вечния живот.
Той е носител на всичко позитивно, наследено от първия, но издигнато в божествена степен. Той олицетво-рява отричането от всичко негативно, замяната на безвъз-вратността на смъртта с идеята за Възкресението. Адам (Христос) символизира личното Аз (Себе си) и съвършената реализация на всички човешки добродетели.
Апостол Павел казва: "Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния." (Из "Послание на апостол Павел към Коринтяните", 15: 45, 49).
Еврейската митология, повлияна от иранските и неоплатоническите традиици са дали повод за много спекулации относно символиката в първите глави на Битие. Действително, при повнимателен прочит на първа и втора глава на Битие се забелязва привидно противоречие, дало повод за тълкуването на първия Адам като двуполово същество:
"И Бог създаде човека по своят образ, по божият образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде". След това във втора глава се казва: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човекът и я приведе при човекът." /Из "Битие", 1: 27 и 2: 22). Тези два библейски текста дали повод на някои автори да считат Адам за херма-фродит. Всъщност, идеята за двуполовостта е твърде стара.
Още Платон е описал Адам като сферично същество, което се търкаля като колело и е двуполово по произход. По-логичното обяснение за разликата в двата текста е, че жената, която не е упомената в първия текст, но е създадена едновременно с Адам, е била Лилит.
Според библейските разкази Адам е одушевен от дъха на Бога. Преди това съживяване, Кабала казва, че Адам. се наричал Голем. Глината, използвана от Бога за направата на човека била много фина и според еврейските традиции е взета от центъра на Земята - от планината Сион, считана за "пъпа" на света. В Талмуда се описват първите 12 часа от първия ден на Адам:
1.Пръстта е струпана;
2.От глината става Голем;
3.Крайниците са удължени;
4.Бог вдъхва душа;
5.Адам се изправя;
6.Адам наименова живите същества;
7.Създадена Ева и дадена на Адам;
8.Адам и Ева се свързват и се умножават: от двама стават четирима;
9.Забраната над Адам;
10.Неподчинението на Адам и Ева;
11.Произнесената присъда над тях;
12.Адам и Ева са изгонени от Рая.
В представените 12 часа всеки един от тях отговаря на оп-ределена символна фаза на съществуването. Според Юнг, вторият Адам, чиито кръст се издига над гроба на първия Адам символизира появата на новото човечество върху пепелта на старото.
Според психоаналитика, Адам символизира възрастният човек, този, който е придобил непреходна мъдрост след дълъг и мъчителен житейски опит. В сънищата архетипът на Адам се явява в образа на мъдрец, учен, философ, папа, отшелник или патриарх. Появата на стар или мъдър човек в сънищата символизира необходимост от усвояване и интегриране на бащината мъдрост.
 АМУЛЕТ
Обща символика:
Амулет на арабски означава "висулка". За разлика от талисмана, който е носител на щастие. Амулетът е средство за магическа защита срещу всяко зло. Той е малък, предпазващ предмет, който притежава свръхестествени способности и даряващ с магическа сила.
Според вярванията амулетът реализира всичко, което символизира, като осъществява особен вид връзка между този, който го носи и силите, заложени в самия амулет. Амулетът насочва тези сили и ги концентрира на всички космически нива. Амулетът има сугестивно (внущаващо) въздействие и поражда у носещия го вярата, че е неуязвим срещу лоши влияния, беди и нещастия.
В категорията на амулетите влизат украшенията, изобразяващи духовни или мистични символи, издълбани или гравирани върху кости, раковина, дърво, метал, магически камъни и кристали. В тях са отразени остатъците от различни вярвания, свързани с ранните форми на религията – фетишизъм, тотемизъм, магия, култа към майката-природа и др.
В Египет мумиите били покривани със златни, бронзови или каменни амулети, които трябвало да пазят безсмъртието на душата на починалия. Най-разпространените и най-силните амулети били с образите на богове (Озирис, Бес), с животински фигури (лъв, овен, жаба, скарабей), с формата на корони, кръстът АНХ (виж "Кръст") или отворено око. Юдеите използвали най-вече писани амулети, съдържащи геометрични фигури, изрисувани части от тяло или животни, както и гравирани имена на ангели и божието име.
Българска обредност и символика:
Амулетите и тук, както навсякъде по света, имат предназначението да служат за украса, а едновременно с това да дават сила и да предпазват от зли сили, от болести и от уруки. Едни от най-старите амулети били изработени от определени видове семена, билки, растения или дървета.
Такива амулети често били носени от децата и жените, защото според вярванията те били подложени най-често на действието на зли сили. Така чесновия лук се смятал за едно от най-сигурните средства против болести и уроки, поради силната му миризма и лют вкус. Момите и булките се кичели с градински цветя против всякаква магия, защото се вярвало, че със своите мирис и пъстрота отвличат лошия поглед от лицето.
У нас са "открити множество знаци (напр. често срещания знак IYI , в който някои изследователи виждат руническия символ на Тангра), пластини и други предмети, които несъмнено имат предпазваща (амулетна) функция. За някои амулети и фигурите по тях е ясно, че това се изображения на животни, които са били Тотеми (виж стат. "Тотем").
Вярата в тотемите постепенно намалява, но като отглас от нея се запазва представата, че тотемния дух, свързан с изображението му в амулета може да помага"(В. Бешевлиев "Първобългарски амулети", кн. 9, 1973). Заедно с амулетите, свързани с тотемните вярвания у нас се срещат и предпазни средства, отразяващи по-късни етапи на религиозното мислене.
Такива са амулетите, които отвеждат до божества и астрални култове, свързани със земедели-ето, скотовъдството и дохристиянската митология. По-късно християнството се опитва да замени езическите вярвания и образност с християнски символи, затова на култовите предмети от по-късно време има изображения на библейски сюжети, кръстове, светии и др.
Христо С. Енев
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
