Банер
ХОРС.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ИСТОРИИ И СНИМКИ С ДУХОВЕ
Написано от Стоян Захариев   
Понеделник, 29 Януари 2007 00:00
"Светът е пълен с мистериозни явления, те се срещат на път и под път", твърди американският писател фантаст Клифърд Саймък в разговор с журналист от "Ню Йорк таймс". И е прав. Сред най-големите световни загадки са опитите (доста често сполучливи) на призраци да общуват с живи хора. За такива случаи разказват хора от различни краища на света.
Мястото на действието е нощният клуб "Батърфлайс" в английския град Олдъм. В малките часове на 27.10.1991 г., събота,

там се случва нещо необикновено

Мениджърът на клуба Камерън Уолш и помощникът му Джон Рейдж заключват заведението и включват електронното устройство, уведомяващо полицията, че неканен гост иска да влезе в клуба. По традиция всяка събота двамата мъже отиват в дома на Джон, пият чай, обсъждат спортни състезания, гледат телевизия и по обяд Камерън си тръгва. Такива са намеренията им и в този студен и мъглив ден.
В 4,30 ч обаче телефонът на Рейдж звънва. От местното полицейско управление съобщават, че сигнализацията на "Батърфлайс" се е задействала. "Веднага отидохме там и видяхме, че няма опит за взлом, същото констатираха и полицаите", разказва Уолш. Резултатите от огледа сочат, че всичко е наред. Но никой не игнорира факта, че аларменото устройство, инсталирано в офиса, където се съхранява касата на клуба, се е включило. За голямо учудване на двамата служители и полицаите вратата на този офис все още е заключена и

в него няма жива душа

Изненада поднася скритата камера, разположена в коридора, която вижда кой влиза в офиса и кой излиза от него. Видеозаписът показва, че в 4,29 ч някой, облечен с риза с къси ръкави, върви по коридора и после буквално се просмуква през заключената врата на офиса.
След като историята се разчува, при Уолш идва съгражданинът му Дерек Лойд, който изказва предположението, че в клуба вероятно е бил призракът на неговия баща, загинал през 1936 г. по време на ремонт на заведението. Никой обаче не обръща сериозно внимание на думите му. И служителите в "Батърфлайс", и полицаите смятат, че има наслагване на образи - предишното изображение е изтрито частично и лентата е използвана отново. Да, ама не. Лентата е изследвана със супермодерната апаратура на Би Би Си. Заключението на специалистите е: всички предишни изображения са изтрити напълно,

камерата действително е заснела фигура

в риза с къси ръкави, преодоляваща по някакъв начин заключената врата на офиса.
Компютърът вече е част от нашето всекидневие и поради това не бива да се стряскаме, когато на монитора му се появи призрак, предупреждават експерти по аномални явления. Една от най-интересните случки за поява на призрак тъкмо на такова място е описана от английския журналист Кен Уебстър в книгата му "Вертикална равнина".
  През лятото на 2001 г. авторът отива в старата занемарена семейна къща в британското градче Долстън. И установява, че там се случват странни неща - столове, фотьойли и маси самостоятелно се преместват, когато им скимне, вилици, лъжици, ножове, чинии и тенджери хвъркат във въздуха, възглавници танцуват из стаите и т.н. А когато Кен оставя включения лаптоп без надзор,

на монитора се появяват странни послания

Томас Гардън, собственик на къщата през XVI в., например съобщава: "...някъде съм виждал тази твоя машина." Дороти, баба на журналиста и покойница от едно десетилетие, го скастря: "Вече си на 36 години, отдавна ти е време да се ожениш."
Кулминацията на мистерията настъпва, когато Уебстър вижда на монитора послание от... 2019 г. В него някой (нещо) прогнозира, че след две години Кен ще се ожени за красива чужденка, която ще го дари с близнаци. Журналистът се усмихва скептично, връща се в Лондон и, увлечен в работата, забравя предсказанието. Но то се сбъдва. В началото на юни 2003-а обаятелна италианка постъпва в неговия отдел като помощник-редактор. Уебстър се влюбва в нея от пръв поглед. Сватбата е след няколко месеца. Любовта между мургавата италианка и русокосия англичанин се увенчава с две дъщери близначки.

"Призраците в моя лаптоп се оказаха отлични ясновидци"

признава в книгата си Кен.
Ето още един случай на призрак, пребиваващ в компютър. Привечер на 11.09.2001 г. американката Марша Рендал оползотворява времето си с гладене. Докато мести ютията напред-назад, започва буря. В стаята се разнася телефонен звън. Жената вдига слушалката и чува гласа на съпруга си Карл, който звучи твърде немощно: "Мила, искам да знаеш, че те обичам много още от първия миг, в който те зърнах." "Откъде се обаждаш?", пита нежната половинка. Отговорът е: "Аз съм страшно, страшно далеч оттук."
Изключително притеснената Марша излиза от вцепенението и осъзнава абсурда: ръката й е застинала в поза, като че ли държи телефонна слушалка. В новия им дом - планинско ранчо, откъснато от цивилизацията, все още няма телефон, а мобилката й е изключена.

Жената предполага, че халюцинира

че за особеното състояние, в което е изпаднала, е виновна бурята. Обаче след десетина минути вижда на телевизионния екран как един самолет се врязва в Световния търговски център в Ню Йорк. В този самолет е нейният съпруг. Съсипаната от скръб Марша се паникьосва: "Нима съм разговаряла с покойник?!"
Това не е финалът на загадъчната случка. След няколко дни вдовицата прочита на монитора на семейния лаптоп: "Мила Марша, не ме забравяй, аз също никога няма да те забравя! Карл." И припада. Опитите да бъде открит авторът на прощалните слова са неуспешни. Нещо повече: два-три пъти седмично невидима ръка продължава да изписва разнообразни послания. От време на време г-жа Рендал вижда на монитора: "Дано си добре, не искам да тъгуваш за мен", "Престани да плачеш, ще се разболееш", "Махни траура, облечи розовата блузка - много ти отива", "Ако искаш, продай ранчото и купи къща в голям град, където има повече развлечения" и др. "Убедена съм, че духът на съпруга ми пише тези неща и се радвам, че все пак мога по някакъв начин да контактувам с Карл", казва Марша. Тя е късметлийка: по-добре е да разговаряш с духа на любим покойник, отколкото да тъгуваш за него без всякаква възможност за общуване.

Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2016 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .