Парижка болница, Ноември 28, 2005 г.

Отдаването e мелодията на разбирането. Раболепието е заболяването на предприемането. Когато твоето “ти” се отдава, “твоята същност” сe намира все още в тъмнината на двойствеността между изповядващият идеята и самата идея за отдаване!

Практикуването на отдаване е утвърждаване на същото старо его в една нова игра от превземки. Тогава отдаването е само лозунг от духовния пазар и утехата на някой, който е уморен от себевъзвеличаването.

В светия и свещен феномен на Отдаването се достига Изворът на Енергията! Чиста Енергия, може би от самото начало на Времето! И започва едно необикновено въздействие върху мозъка. Също и физически върху тялото - в кръвните клетки и костния мозък. Изчезват всички разделения без каквато и да е обремененост от традицията, теологията, културната обусловеност, от общоприетия ход на нещата.

Човек може да е все още в традицията поради практични причини, така както хладилникът е в стаята, за да го използвате, не за да ви бъде в тежест. Вие можете да ремонтирате и дори да замените хладилника, когато това е необходимо. Това води до съвършено усещане за мир и любов!

Самият мозък започва да пулсира с това! Никой не може да помогне на друг да го достигне, но чистото отдаване без никакъв мотив и очакване извършва това чудо! Затова зарежете всички гуровци и богове от духовния пазар! И една странна празнота се възцарява! Тя се влива, идвайки от никъде! Това е истинност.

Тогава това, което е вечно, сякаш съществува под всеки камък и лист. Тогава отдаването започва да пее песен в сърцето с Йогата на Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан.

Слушането на Шибендо може би ви помага директно, тъй като разбирате по-ясно и вашето съзнание се прояснява. Но ако вие само го обичате и уважавате, тогава може да развиете презрение към другите. И в този случай това ще бъде само затъване в раболепието, но не и енергията на отдаване.

По време на семинарите някои от посветените са много мили с Шибендо и горят от желание да се грижат за него, но те са доста груби към другите. Това е състояние на противоречие, в което няма отдаденост и разбиране, а угодничество и лицемерие, които разрушават любовта.

Отдаването ще ви вдъхнови да слушате не само Шибендо, но също така и просяка, и детето, и цветето, и дъгата, и планината, и мъката на съседа с еднакво внимание.

Не е нужно насилствено да се концентрирате. Концентрирането е егоцентрична дейност на раболепието и следователно то е враждебност между различните групи същества.

Отдаването прави човека сетивен, а този, който е сетивен, е способен да се обновява. Тогава се ражда истината. Тя не може да се роди, когато някой е обхванат от съперничеството на раболепието и целия страх и ненавист, които го съпътстват.

Отдаването слага край на ламтежа, страха, завистта, зависимостта и подкрепя едно интелигентно предано изследване. Където има разбиране, там има отдаване.

Отдаването е преизпълващата енергия на възприятието, докато раболепието е арогантно забъркване в претенции.

Отдаването е да изгубиш себе си (измамата на ума), за да намериш себе си (пълнотата на живота).

Отдаването на “аза” е появата на “което е”. То е краят на това да се превръщаш в нещо и появата на Съществуването.

Отдайте се на Гуру процеса.
Не бъдете раболепни към Гуру личността.
Бъдете достъпни за Гуру процеса.
Не бъдете привързани към Гуру личността.
Джай Гуру!