Обновяването на енергията и оценка на Аза траят различни при всеки, но накрая всички намират причини за връщане, защото освен лошото е имало и гдобри моменти, пък и носталгията не е за пренебрегване. Излекувате раните от миналия живот и се хармонизирате. Разглеждате всички грешки и постижения. След като усвоите информацията, предприемате решителни действия, основани на 3 решения:
-готов ли съм за нов физически живот?

-на кои особени уроци да наблегна, за да напредна в обучението и развитието?

-къе да отида и кой да бъда, за да постигна по-добре целите си?

Т.е. душите имат свободната воля да избират кога, къде и кои да бъдат. Някои прекарват по-малко време в Духовния свят и тръгват "да ускорят развитието си", други не горят от желание. Но всички преди новия живот са подложени на "интервюта"

Случай 24

Д-р Н: Кога за пръв път осъзна» че може би се завръщаш на Земята?

П: Един тих глас прозвучава в съзнанието ми,каз­вайки: "Време е,не мислиш ли?"

Д-р Н: Чий е този глас?

П: На моя инструктор. Някои от нас трябва да полу­чат тласък, когато преценят,че отново са готови.

Д-р Н: Чувстваш ли,че скоро ще си готов да се завърнеш на Земята?

П: Да, ака мисля... подготвих се за това.Но уроците ще ми отнемат толкова много време в земни години преди да изпълня всичко.Това е някак си объркващо.

Д-р Н: Мислиш ли,че ще продължаваш да идваш на Земята,когато вече си близо до края на своите прераждания?

П: (дълга пауза)Аа...може би не...освен Земята има и друг свят...но със земни хора...

Д-р Н: Какво означава това?

П: На Земята ще има по-малко хора...няма да е толкова претъпкана...не ми е ясно.

Д-р Н: Къде предполагаш,че ще си тогава?

П: Струва ми се,че някакво друго място се заселва-не ми е ясно

Д-р Н: Нека се върнем към онова,което казваше за инструкторите,които давали тласък на хората да напуснат духовния свят.Не предпочиташ ли да не го правят?

П: О...бих искал да остана...но инструкторите не искат да се мотаем наоколо прекалено дълго,в противен случай ще ни стане навик.

Д-р Н: Можеше ли да настояваш да останеш?

П: Ами...да..,инструкторите не ни принуждават да напуснем,защото са много внимателни,(смее се).Но те си имат свои начини да...те окуражат,когато дойде моментът.

Д-р Н: Знаеш ли за някой,който не е искал да бъде прероден отново на Земята поради някаква причина?

П: Да,приятелят ми Марк.Той каза,че вече не може да има никакъв принос.Беше отвратен от живота на Земята и не искаше да се връща там.

Д-р Н: Много животи ли беше живял?

П: Всъщност не.Но не се приспособяваше добре в тях.

Д-р Н: Какво направиха учителите с него?Позволи­ха ли му да остане в духовния свят?

П: (замислено)Ние избираме да бъдем преродени,когато бъде решено,че сме готови.Те не те насилват да правиш каквото и да е.На Марк му беше показа­но,че наистина е помагал на другите около себе си.

Д-р Н: Какво стана с Марк?

П: След като още известно време му...втълпяваха...Марк осъзна,че е грешил по отношение на своите способности и накрая се върна на Земята.

Д-р Н: Втълпяваха?Това ме кара да мисля за принуда.

П: (раздразнен от забележката ми)Изобщо не е така!Марк просто беше обезкуражен и се нуждаеше от вяра,за да продължи да опитва..

Д-р Н: Щом водачите не те принуждават,може ли душата изобщо да откаже да бъде преродена?

П: (пауза)Да...предполагам,че можеш да останеш тук и никога да не бъдеш прероден,ако толкова много го мразиш.Но инструкторите казаха на Марк,че без живот в някое тяло,уроците му ще траят по-дълго.Ако се откажеш от непосредствено натру­пания опит,пропускаш много.

Д-р Н: Ами в обратния случай,когато душата нас­тоява да се завърне на Земята незабавно,например след преждевременна смърт?

П: И това съм виждал.Това е импулсивна реакция и след известно време преминава.Инструкторите правят така,че да видиш,че да искаш да се върнеш бързо като новородено,не би променило обстоятел­ствата около смъртта ти.Би могло да е различно,ако можеше да се родиш направо възрастен и в същата ситуация.Накрая всички разбират,че тряб­ва да си починат и да поразмишляват.

Д-р Н: Когато си готов за ново прераждане,какво правиш?

П: Отивам на едно специално място

Случай 25

Д-р Н: Какво става след като си решил,че искаш да се върнеш на Земята?

П: Значи,когато моят инструктор и аз се споразу­меем,че моментът да свършим нещата е подходящ,аз започвам да излъчвам мисли...

Д-р Н: Продължавай.

П: Моите послания се приемат от координаторите.

Д-р Н: Кои са те?Твоят инструктор-водач не се ли занимава с всички приготовления по прераждане­то?

П: Не съвсем.Той разговаря с координаторите,които всъщност ни помагат,когато правим предва­рителен преглед на възможностите ни за живот на Пръстена.

Д-р Н: Какво е Пръстенът?

П: Там,където отивам.Наричаме го Пръстенът на Съдбата.

Д-р Н: Само едно такова място ли има в духовния свят?

П: (пауза) О,мисля, че би трябвало да са много,но аз не ги виждам.

Д-р Н: Добре,нека отидем в Пръстена заедно след като отброя до три. Когато свърша с броенето,ти ще можеш да си спомниш всички подробности от това преживяване.Готов ли си да тръгнеш?

П: Да.

Д-р Н: Едно,две,три.Сега твоята душа се движи към мястото за избор на живот.Обясни какво виждаш.

П: (дълга пауза)Аз...се нося към Пръстена...той е кръгъл...един гигантски мехур...

Д-р Н: Продължавай да се движиш.Какво още можеш да ми кажеш?

П: Има...сила от концентрирана енергия...светли­ната е толкова силна.Аз съм засмукан навътре...през една фуния...малко по-тъмно е.

Д-р Н: Страхуваш ли се?

П: Хмм...не,бил съм тук и преди,в края на краи­щата.Ще бъде интересно.Развълнуван съм заради приятната изненада,която ме очаква.

Д-р Н: Добре,какви са първите ти впечатления,докато се носиш из вътрешността на Пръстена?

П: (гласът му затихва)Аз...съм малко неспокоен...но енергията ме отпуска.Осъзнавам,че от мен се интересуват...грижат се...не се чувствам сам...моя инструктор също е с мен.

Д-р Н: Продължавай да съобщаваш всичко.Какво,виждаш след това?

П: Пръстенът е заобиколен от редици с екрани-аз гледам в тях.

Д-р Н: Екрани на стени?

П: Самите те изглеждат като стени,но всъщност нищо не е плътно...всичко...е...еластично...екрани­те се извиват около мен...движат се...

Д-р Н: Кажи ми нещо повече за екраните.

П: Те са тъмни...още нищо не отразяват...блещукат като парчета стъкло... огледала.

Д-р Н: Какво става след това?

П: (нервно)За момент настъпва тишина-винаги е така-а след това сякаш някой с лек удар включва прожекционния апарат в някакъв панорамен кино­салон.Екраните оживяват,изпълват се с образи,появява се цвят...действие... светлина и звук.

Д-р Н: Продължавай да ми съобщаваш.Къде се намира твоята душа спрямо екраните?

П: Аз кръжа в средата,наблюдавайки около себе си панорамата на живота...места...хора...(весело) Поз­навам този град!

Д-р Н: Какво виждаш?

П: Ню Йорк.

Д-р Н: Искаше ли да видиш Ню Йорк?

П: Говорихме да се върна там...(погълнат от впе­чатленията)Ей,променил се е-има повече сгради...и коли...шумно,както винаги.

Д-р Н: Ще се върна към Ню Йорк след няколко минути.Точно сега искам да ми кажеш какво се очаква от теб в Пръстена..

П: Ще задействам пулта чрез ума си.

Д-р Н: Какво е това?

П: Сканиращо устройство пред екраните.Виждам го като маса от светлини и бутони.Все едно че съм в пилотската кабина на самолет.

Д-р Н: И виждаш всички тези механични предмети в духовна обстановка?

П: Знам,че звучи налудничаво,но това е,което ми идва наум,за да мога да ти обясня какво точно правя.

Д-р Н: Няма проблеми,не се притеснявай.Просто ми кажи какво се очаква от теб да направиш с този пулт.

П: Ще помогна на контрольорите да променят изоб­раженията на екраните като задвижа сканиращото устройства чрез ума си.

Д-р Н: О,ще задействаш прожекционния апарат,все едно че си в киносалон?

П: (смее се)Не прожекционния апарат,сканиращото устройство.Както и да е,това не са истински филми.Наблюдавам живота,който в действител­ност протича по улиците на Ню Йорк.Умът ми се свързва със сканиращото устройство,за да контро­лира движението на сцените,които гледам.

Д-р Н: Би ли казал,че това устройство прилича на компютър?

П: До известна степен...то работи на принципа на пистите за звука... конвертира...

Д-р Н: Какво конвертира?

П: Моите команди...се записват в пулта,така че мога да проследя действието.

Д-р Н: Разположи се пред пулта и се превърни в оператор,като продължаваш да ми обясняваш всичко.

П: (пауза)Установил съм контрол.Виждам...линии,срещащи се в различни точки в поредица от сцени...сега пътувам през времето по линиите и наблюда­вам как се променят образите на екраните.

Д-р Н: А екраните непрекъснато ли се движат около теб?

П: Да,след това,когато искам сцената да спре,точките по линиите се осветяват.

Д-р Н: Защо правиш всичко това?

П: Аз сканирам.Спирките са основни повратни пунктове от пътищата на живота,включващи важни решения...възможности...събития,които изискват задължително разглеждане на алтернативен избор във времето.

Д-р Н: Значи линиите маркират пътищата през по­редица от събития във времето и пространството?

П: Да,пистата се контролира в Пръстена и се пре­дава на мен.

Д-р Н: Ти ли създаваш тези сцени от живота,докато ги проследяваш?

П: О,не!Аз просто контролирам тяхното движение по линиите през времето.

Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за линиите?

П: Енергийните линии са,пътища с точки от цветна светлина като пътепоказатели,които аз мога да прид­вижвам напред,да връщам назад или да спирам.

Д-р Н: Все едно,че пускаш видеокасета с бутони за старт,бързо превъртане напред,стоп и пренавиване?

П: (смее се)Това е идея.

Д-р Н: Добре,ти се движиш по следата,сканираш сцени и решаваш да спреш.Кажи ми какво правиш тогава.

П: Задържам неподвижна сцената върху екраните,за да мога да вляза в нея.

Д-р Н: Какво?Да не би да казващ,че самият ти ставаш част от сцената?

П: Да,сега имам пряк достъп до действието.

Д-р .Н: По какъв начин?Ставаш ли действащо лице в сцената или твоята душа кръжи над главите на хората,докато те продължават да се движат?

П: И двете.Мога да почувствам какъв е животът с всекиго от сцената или просто да ги наблюдавам от която и да е удобна позиция.

Д-р Н: Как можеш да напускаш пулта и да влизаш в сцена на Земята и в същото време да продължаваш да следиш действието в Ринга?

П: Знам,че може би не го разбираш,но част от мен остава при контролните уреди,така че аз мога да стартирам сцената отново и да я спра по всяко време.

Д-р Н: Може би разбирам.Можеш ли да разделяш енергията си?

П: Да и мога да изпращам мисли обратно към себе си.Разбира се,контрольорите също ми помагат,докато влизам и излизам от екраните.

Д-р Н: Значи по същество,докато проследяваш,ти можеш да придвижваш времето напред и назад и да го спираш?

П: Да...в Пръстена.

Д-р Н: Извън Пръстена времето в духовния свят за теб на едно и също място ли стои или върви напред?

П: Тук то стои на едно и също място,но все пак можем да го видим как се движи напред на Земята.

Д-р Н: Струва ми се,че когато душите са в Пръстена на Съдбата,те използват времето почти като инст­румент.

П: Като духове ние използваме времето...субектив­но.Нещата и събитията се движат...и се превръщат в обекти във времето...но за нас времето е неизмен­на величина.

Д-р Н: Парадоксът,с който се сблъсквам при път­уването във времето,е,че онова,което ще се случи,вече се е случило,така че човек може да види собствената си душа в някое човешко същество,докато влиза в сцени от живота от бъдещето.

П: (усмихва се загадъчно)Когато осъществява кон­такт,душата,която живее,за момент бива задържа­на.Това трае сравнително кратко.Когато пътуваме през времето,ние не нарушаваме жизнените цикли.

Д-р Н: Добре,ако минало,настояще и бъдеще не са наистина отделени,докато проследяваш,защо спи­раш сцените,за да обмислиш възможните избори,след като вече можеш да надникнеш в бъдещето?

Д-р Н: Значи времето се използва като катализатор на обучението посредством разглеждането на животи,в които ти не можеш да видиш всичко,което ще се случи?

П: Да,за да се провери нашата способност да нами­раме решения.Ние преценяваме своите способнос­ти в зависимост от трудността на събитията.Пръс­тенът предлага различни експерименти,от които можем да избираме.На Земята ще се опитаме да се справим с тях.

Д-р Н: Можеш ли да видиш в Пръстена живота на други планети освен на Земята?

П: Не мога,защото съм програмиран да проследя­вам времето на Земята.

Д-р Н: Ти си в състояние да прескачаш през времето от екран в екран като топка!

П: (смее се)О,това е стимулиращо-не се съмнявай-но ние не можем да лудуваме,защото за следва­щия живот трябва да бъдат взети сериозни решения.Ще трябва да приема последствията от всяка греш­ка, допусната при изборите ми...ако не успея да се справя добре с живота.

Д-р Н: Все още не разбирам как би могъл да допу­снеш много сериозни грешки в своите избори,след като на практика си преживял част от живота,в който възнамеряваш да живееш.

П: Аз не мога да правя неограничен брой избори на житейска среда.Както казах,аз вероятно няма да мога да видя всички елементи от дадена сцена в един отрязък от време.При всеки избор на тяло има риск,защото те не ти показват всичко.

Д-р Н: Ако бъдещата съдба на човека не е напълно предопределена,както казваш ти,тогава защо на­ричате това място Пръстенът на Съдбата?

П: О,съдба има,това е ясно Жизнените цикли са си на мястото.Просто има прекалено много алтер­нативи,които са неясни.

Kогато навлизаме в настоящия живот,върху нас бива наложена амнезия,така че преживяванията от минал живот да не възпрепятстват себеоткриването в сегашния.Същото условие е валидно и за душите,които изследват бъдещи животи.Без да знаят защо,повечето хора вярват,че техният живот следва някакъв план.Те,разбира се,са прави.Въпреки че амнезията ни пречи да възприемем напълно съзнателно наличието на този план,подсъзна­нието държи ключа към духовните спомени за цялостния подробен план на всеки един живот.Душите избират съответния живот с помощта на един вид машина на времето,чрез която те могат да видят някои алтернатив­ни маршрути на основния път.Въпреки че като души ние не получаваме пълна представа за тези пътеки,ние до­насяме на Земята части от пътната карта.Веднъж един пациент ми каза: "Всеки път,когато не знам как да постъпя в живота,аз сядам на спокойствие,замисляйки се къде съм бил и го сравнявам с мястото,където мога да поискам да бъда в бъдеще.Отговорът за следващата стъпка просто се поражда в самия мен."

Приемането на нещата,които ни се случват по пътя на живота,за "дело на Бога" не означава,че нашето съществуване трябва да бъде заключено в духовния детерминизъм,при който ние трябва да се подчиняваме на една неизменима съдба.Ако всичко беше предопределе­но,нашата борба нямаше да има никакъв смисъл и нямаше да бъде справедлива.Когато ни сполетява не­щастие,целта не е да скръстим ръце,изпълнени с фатализъм и да не се борим да подобрим положението като правим промени на момента.По време на своя живот всеки от нас ще получи възможности за промяна,които крият рискове.Такива обстоятелства могат да възник­нат в неподходящо време.Ние може да не действаме съобразно с тях,но предизвикателството си остава.Цел­та на прераждането е да се упражни свободната воля.Без тази способност ние всъщност ще бъдем едни безсилни същества.

Следователно кармичната съдба означава,че ние не сме просто въвлечени в събития,върху които нямаме контрол.Това означава също,че ние имаме уроци и отговорности,определени ни от кармата.Законът за причините и следствията от нашите действия винаги е съществувал,поради което този пациент не искаше да направи грешка,избирайки живот,неподходящ за него.Но каквото и да ни се случи в живота,важното е да разберем,че нашето щастие или болка не са свидетелс­тво нито за благословия,нито за измяна от страна на един Бог-свръхдуша,на водачите ни или на координато­рите при избора на живот. Ние сме творците на собст­вената си съдба.

Д-р Н: Сега искам да си поговорим повече за сцените от Ню Йорк,които виждаш.Преди да дойдеш в Пръстена беше ли подготвен по някакъв начин за избори,базиращи се на географско местоположение?

П: О,до известна степен.Инструкторът ми и аз обсъждахме обстоятелството,че в последния ми живот съм умрял млад в Ню Йорк.Исках да се върна в този динамичен град и да уча музика.

Д-р Н: Говори ли с инструктора си и за други души-за твои приятели,които би искал да се преродят заедно с теб?

П: Разбира се,това е част от разговора.Някои от нас започват да очертават границите на новия живот като решават коя ще е най-удачната среда за всички засегнати.Обявих,че искам да започна отново на същото място,където бях убит.Инструкторът и приятелите ми дадоха своите предложения.

Забележка: В миналия си живот този пациент е дошъл в Америка като руски емигрант.Бил е убит през 1898 г. на 22-годишна възраст в резултат на злополука по време на строеж на железопътна линия в Ню Йорк.През 1937 г. той се ражда повторно в същия град.

Д-р Н: Какви предложения?

П: Говорихме за желанието ми да бъда пианист,изпълняващ класическа музика.Свирил съм на акордеон по случайни поводи за разнообразие и за допълнителни доходи-знаеш,по банкети,сватби-такива неща.

Д-р Н: И това преживяване мотивира твоя интерес към пианото?

П: Да. Когато разнасях лед по улиците на Ню Йорк,минавах покрай концертната зала.Исках един ден да уча музика и да стана известен в големия град.Едва бях започнал и умрях.

Д-р Н: По време на последното си посещение в Пръстена видя ли смъртта си в Ню Йорк като младеж?

П: (тъжно)Да...и го приемам...като условие на живота.Беше хубав живот- само че кратък.Сега искам да се върна с по-добро начало и да стана известен в областта на музиката.

Д-р Н: Можеш.ли да помолиш да отидеш където и да е на Земята?

П: Хммм...общо взето имаме право.Ако имаме някакви предпочитания,те се преценяват в съответ­ствие с това,което е в наличност.

Д-р Н: Искаш да кажеш в зависимост от това какви тела има на разположение?

П: Да,на определени места.

Д-р Н: Когато каза,че искаш по-добър старт в музиката,предположих,че това е друга причина,поради която искаш да се върнеш в Ню Йорк.

П: Този град ще ми предостави най-голяма възмож­ност да реализирам желанието си да уча пиано.Исках голям,космополитен град с музикални училища.

Д-р Н: А какво му е на град като Париж?

П: Не ми беше предложено тяло в Париж.

Д-р Н: Искам да изясним правата ти на избор.Когато в Пръстена започваш да преглеждаш пред­варително сцени от живота,хората ли наблюдаваш основно или местоположенията?

П: Започваме с местоположенията.

Д-р Н: ОK,значи сега гледаш улиците на Ню Йорк,така ли?

П: Точно така и е прекрасно,защото аз не просто гледам.Аз се нося из въздуха,усещайки мириса на храната в ресторантите...чувам клаксоните на-автомобилите...следвам хората,които се разхождат пок­рай магазините по Пето Авеню...отново започвам да чувствам мястото.

Д-р Н: На този етап действително ли си влязъл в умовете на хората,разхождащи се по улиците?

П: Не,все още не.

Д-р Н: Какво правиш след това?

П: Отивам в други градове.

Д-р Н: О,аз предположих,че изборът ти на тяло е трябвало да бъде в Ню Йорк.

П: Не съм ти казвал такова нещо.Можех да отида в Лос Анжелис,Буенос Айрес или Осло.

Д-р Н: Ще преброя до пет и когато стигна пет,ще сканираш тези градове,докато продължаваме да говорим...едно...две...три...четири...пет.Кажи ми какво правиш.

П: Ходя в концертни зали и музикални академии и наблюдавам как се упражняват студентите.

Д-р Н: Само наблюдаваш ли общата обстановка,докато се носиш около тези студенти?

П: Правя нещо повече.Прониквам в главите на някои от тях,за да видя как...трансформират музи­ката.

Д-р Н: Трябва ли да си в някакво специално място като Пръстена,за да изследваш мисловните проце­си на хората?

П: За минали и бъдещи събития трябва.Контактът с някой,който сега е на Земята,може да бъде осъществен където и да е (в духовния свят).

Д-р Н: Как можеш ли да опишеш начина,по който твоята душа осъществява контакт с някого?

П: (пауза)Като...лек замах на четка.

Д-р Н: Като гледаш тези бъдещи животи,коя година е на Земята?

П: (колебае се)Сега е...1956 и повечето от гледките ме показват като младеж.Ще прегледам сцените от преди и след тази година...доколкото Пръстенът ми позволи.

Д-р Н: Значи Пръстенът ти дава възможност да се превърнеш наистина в различни хора,които в отно­сителното време на Земята още не са се родили?

П: Аха,за да видя дали ще ми паснат добре-да проверя техния талант и родителите им-такива неща.(решително)Искам Ню Йорк.

Д-р Н: Мислиш ли,че достатъчно внимателно си разгледал другите градове?

П: (нетърпеливо)Да,но не ги искам.

Д-р Н: Почакай малко.Ами ако си харесал някой студент по музика в Осло,но все още искаш да живееш в Ню Йорк?

П: (смее се) Всъщност в Лос Анжелис има едно обещаващо момиче,но аз все пак предпочитам Ню Йорк.

Д-р Н: Добре,нека продължим.Времето ти в Пръстена изтича,дай ми подробности за вероятния си избор на живот.

П: Отивам в Ню Йорк да стана музикант.Все още се колебая между двама души,но мисля,че ще избера(спира да се смее)едно много талантливо тантуресто хлапе.Неговото тяло не притежава издържливостта на предишното ми тяло,но пък ро­дителите имат малко пари,които ще ми помогнат да се упражнявам,упражнявам,упражнявам.

Д-р Н: Важни ли са парите?

П: Знам,че звучи...алчно...егоистично...но в послед­ния ми живот парите липсваха.Ако искам да покажа красотата на музиката и да доставям удоволствие на себе си и на другите,имам нужда от подходяща подготовка и родители,които да ме поддържат,иначе ще се отклоня...познавам се добре.

Д-р Н: Ако не ти хареса никоя от възможностите,предоставени ти в Пръстена,можеш ли да помолиш да разгледаш други места и хора?

П: Не е необходимо,поне за мен.Беше ми предло­жено достатъчно.

Д-р Н: Нека попитам по-директно.Ако от теб се очаква да избираш някакъв живот само измежду възможните,показани ти в Пръстена,как би могъл да си сигурен,че координаторите не са наредили тайно нещата,така че да те измамят?Може би те те програмират да направиш определен избор?

П: (пауза)Не мисля,че е така,като вземем предвид всичките пъти,когато е трябвало да идвам в Пръс­тена.Ние не отиваме там,докато не решим в себе си какъв вид живот искаме да живеем и винаги са ми предоставяли интересни избори,базиращи се на собствените ми идеи.

Д-р Н: ОK,какво става,след като приключиш напълно с предварителния преглед на животите в Пръстена?

П: Контрольорите...проникват в ума ми,за да видят дали съм доволен от това,което ми е било показано.

Д-р Н: Те винаги едни и същи същества ли са?

П: Така мисля...доколкото мога да си спомня.

Д-р Н: Те притискат ли те да вземеш решение,преди да напуснеш Пръстена?

П: Съвсем не.Преди да взема някакво решение,излитам навън и се връщам при моите другари.

Дали душите са привлечени отново към същите географски области поради това,че искат нов живот със същото семейство,което са имали и в миналия си жи­вот?Според вярванията на определени култури,като тази на индианците,душите избират да останат при кръвните си роднини. Очаква се, че умиращият ще се завърне,въплащавайки се в собственото си неродено внуче.В моята практика,обаче,рядко съм попадал на души,които повтарят генетичния си избор от минали животи,защото това би възпрепятствало растежа и благоприят­ните възможности.

От време навреме получавам сведения за душа,завръщаща се в тялото на роднина от предишен живот,поради необичайни кармични обстоятелства. Напри­мер,ако брат и сестра са имали тясна връзка помежду си и единият е починал внезапно още съвсем млад,душата на мъртвия сродник може да пожелае да се завърне в тялото на детето на живия,за да възстанови тази прекъсната житейска връзка и да довърши някоя важна задача.

По-често срещани в моя опит са душите на малки деца,които са умрели скоро след раждането си и след това се завръщат при същите родители като души на следващото им бебе.Всички тези планове се правят предварително от душите,участващи в трагичните съ­бития,засегнали семейството.В тях са заложени мно­жество объркани кармични проблеми.Наскоро имах един случай, при който в последния си живот пациентът ми беше починал рано в резултат на някакъв вроден дефект.Попитах го: "Какъв е смисълът животът ти да свърши,когато си само на няколко дена?" Той отговори: "Урокът е за моите родители,не за мен и затова избрах да се върна при тях,за да ги допълвам." Когато душите се връщат за кратък живот-по-скоро за да помогнат на някого другиго,отколкото да работят по собствените си задачи-тъй като нямат достатъчно време,някои нари­чат такъв живот "попълващ живот".В настоящия случай родителите са малтретирали и в крайна сметка са при­чинили смъртта на друго свое дете,когато са били заедно в един по-ранен живот.Въпреки че в последния живот на моя пациент те са били една влюбена млада двойка,тези родители очевидно е трябвало да преживеят скръбта от смъртта на дете,което отчаяно са искали.Преживяването на страданието,причинено от тази ужас­на загуба,е позволило на тези родители по-дълбоко да вникнат в последиците от игнорирането на кръвната връзка..