Банер
Мъдрец.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

НОВИНИ ОТ ЗДРАВОСЛОВНО е-МАГАЗИН

Хормоните на щитовидната жлеза
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 25 Май 2009 18:31

Хормоните на щитовидната жлеза - регулатори на организма

Щитовидната жлеза е един от диригентите на хормоналната система в организма. По тази причина всеки сериозен преглед днес трябва да включва изследване на щитовидната жлеза и на нивата на хормоните, отделящи се от нея.

Самата щитовидна жлеза има формата на пеперуда и се разполага като щит (откъдето идва и името) пред трахеята, непосредствено под адамовата ябълка. В нормално състояние тежи около 20 г и трудно се опипва. Основна й функция е да произвежда от йод и белтъци определен тип ендокринни хормони, които от своя страна регулират следните процеси:

    * температурата на тялото и отделянето на топлина;
    * развитието и растежа на организма;
    * обмяната на веществата;
    * поведението;
    * съзряването на мозъка при новородените.


Как функционира щитовидната жлеза

Тя е съставена от т.нар. фоликули - мехурчета, в които се произвеждат двата основни хормона – трийодтиронин (наречен за кратко Т3) и тироксин (Т4). За тази цел жлезата използва йод, въведен с храната в организма. Т4 е прохормонът, докато всъщност Т3 е активният хормон, който е от 3 до 8 пъти по-активен от Т4. Двата хормона се складират в т.нар фоликули, като се свързват с белтъка, наречен тиреоглобулин. Когато попаднат в кръвоносната система, двата хормона живеят сравнително кратко.

Отделянето им зависи от хипоталамуса, който при “регистриране ” на потребност от тях в организма отделя белтък, наречен ТРХ. Белтъкът ТРХ се свързва с определени рецептори в хипофизата, а тя, стимулирана по този начин, отделя хормон, наречен ТСХ - тиреоидо стимулиращ хормон (тиреоидна е латинското наименование на щитовидната жлеза).

ТСХ се свързва с рецептори в клетките на щитовидната жлеза, активира се системата на втория посредник и започва синтезирането на Т4. Той се отделя в кръвта, достига до прицелните тъкани и органи, където се превръща в Т3 и упражнява биологичното си въздействие.

Тъй като Т3 и Т4 не са разтворими във вода и не могат да се придвижват самостоятелно в кръвта, те обикновено се свързват с транспортна система, наречена ТСГ-тиреоид-свързващ глобулин. Както и при останалите, познати ни вече хормони, активен е само свободният Т3. Когато той попадне в по-големи количества в мозъка, се свързва с рецептори в хипоталамуса и блокира отделянето на ТРХ, тоест спира секрецията на щитовидни хормони. Така природата е създала механизъм за автоконтрол на производството на хормони, наречен отрицателна обратна връзка.

Най-често попадането на Т3 в клетката води до активиране на клетъчното ядро и до производство на определен тип белтъци, задоволяващи съответните потребности - белтъци, липсата на които е стимулирала хипоталамуса да започне синтеза на щитовидни хормони.

 

Какво всъщност се случва?

Щитовидната жлеза, която е разположена пред трахеята, непосредствено под ларинкса, се състои от два дяла, свързани помежду си с тясна шийка. Когато жлезата е нормална, тежи 25-30 г. Тя секретира два хормона: повече тироксин (Т4) и по-малко трийодтиронин (Т3), които представляват йодирани аминокисилини.

Освен че са отговорни за телесната температура, тиреодните хормони повлияват почти всички тъкани и органи в човешкия организъм - те повишават кислородната консумация и топлопродукцията на чувствителните към тях клетки, действат върху растежа и телесното развитие (особено на костите и нервната система), обмяната на веществата, както и върху сърдечно-съдовата, мускулната и други системи на човешкия организъм.

Като последица от повишената секреция на тиреоидни хормони обменните процеси в почти всички тъкани се ускоряват. Увеличава се сърдечната честота и количеството на циркулиращата кръв, засилва се разграждането на мазнините и въглехидратите. При голяма част от болните е налице и диария, която допринася за загубата на тегло.

Заболяването може да се усложни с аритмия, а при дългогодишно протичане и с трайно увреждане на сърцето и риск от смърт. При приблизително половината от болните с базедова болест се засягат очите. Състоянието се нарича тиреоид-асоциирана офталмопатия. В повечето случаи тя протича леко, с дразнене, сълзене, леко зачервяване. Нерядко диагнозата се пропуска, тъй като не се мисли за нея.

 Тежките случаи се характеризират с изпъкване на едното или двете очи, значителен оток и зачервяване, ограничаване на подвижността на очните ябълки, двойно виждане, увреждане на роговиците и на зрителния нерв. Нелекувано, това усложнение е инвалидизиращо и в редица случаи застрашава зрението. Затова периодичните очни прегледи на всички болни с базедова болест са задължителни.



Увеличена и намалена функция на щитовидната жлеза

При увеличена функция на жлезата (хипертиреоза), която се изразява със засилено производство на Т3 и Т4, се регистрират типични симптоми. На първо място обмяната на веществата работи на ненормално високи обороти, настъпва повишаване на телесната
температура, на сърдечната честота, нерядко и на кръвното налягане. Наблюдава се безсъние, треперене, често изпотяване, разстройство и засилен апетит, без обаче да е налице нарастване на теглото.

Това най-често става, когато определени зони от жлезата не се “подчиняват” на контрола на хипоталамуса и хипофизата и произвеждат повече от необходимото количество хормони. Подобно състояние е възможно да се получи при автоимунно заболяване, когато организмът сам произвежда имунни вещества, стимулиращи растежа и “непокорството” на жлезата. Така се стига до нарастване, наречено в България “гуша”.

Сходен е и механизмът на познатата ни Базедова болест. За нея е характерно изпъкването на очите. Само 20 процента от този тип заболявания засягат мъжкия пол. Най-често хипертиреозата се лекува медикаментозно с много добър резултат, но нерядко, за да се разруши жлезата, се налага прилагането на радиоактивен йод. След това идва ред на заместителното лечение с тиреоидни хормони, което трае до края на живота.

При намалена функция на щитовидната жлеза организмът страда от липсата на Т3 и Т4, като най-честата причина е недостигът на йод в храната. Хипоталамусът и хипофизата “улавят” този дефицит и стимулират жлезата да произвежда непрекъснато все повече и повече хормони, което не е възможно.

Жлезата нараства неимоверно, образува се “ гуша”, която, за разлика от описаната по-горе, не произвежда достатъчно Т3 и Т4. Енергията в организма не е достатъчна, всички процеси протичат по-бавно и по-мудно - налице са нарушена мисловна концентрация, лесна уморяемост, студени вълни, апатия, нерядко и депресивни настроения.

Макар че рядко се явяват у мъжете, тези състояния не бива да се подценяват от лекарите. Още повече, че напредването на възрастта и тук води до по-оскъдно производство на хормони. Леките форми на болестта се лекуват с добавяне на йод към храната, а по-тежките – със заместително лечение с щитовидни хормони.


Защо телесната температура е винаги около 36,8 градуса


Основният енергиен източник за производството на топлина в организма е разграждането на веществата. Защо обаче телесната температура най-често е точно 36,8?С? Основната причина за това са жизненоважните ензими, катализиращи всички процеси в тялото ни, които работят най-добре при тази температура и нарушават дейността си (и функцията на всички важни системи в организма), когато тя се промени. Топлокръвните същества (птици, бозайници и хора) могат да съществуват нормално само в тесни температурни граници и това е еволюционната цена, която са платили за усъвършенстването си.

 

Функционира ли щитовидната ми жлеза все още нормално?

Това е въпрос, който почти всеки човек си задава, когато прочете повече за жлезата! Нормалната телесна температура е почти сигурен белег за положителен отговор. Просто си премерете някоя сутрин температурата - ако е по-висока от 36,8?С, потърсете лекарска помощ.

Понижаването на телесната температура се дължи най-често на оскъдно количество Т3 и Т4 в кръвта, на неправилно и непълно разграждане на мастната тъкан и на недостатъчно енергия и топлина за тялото. Така освен описаните по-горе симптоми се наблюдава и наддаване на тегло за сметка на нарастване на мастната тъкан.
 

 Как се установява?

При подозиране на заболяването въз основа на клиничната картина, пациентът трябва да се насочи към специалист ендокринолог. Той назначава изследване на нивата на хормоните в кръвта, уточнява д-р Шинков. При това заболяване те се променят характерно. Освен хормони, трябва да се изследват и специфични антитела, които потвърждават автоимунния характер на заболяването и позволяват проследяване на неговата еволюция във времето.

Тъй като обаче това изследване не се поема от здравната каса, то често се пропуска, въпреки неговата важност. Третият абсолютно необходим елемент от диагностичния процес при базедовата болест е ехографията на щитовидната жлеза. С нейна помощ се откриват характерните за това заболяване промени. Освен това обаче ехографията е важна за изключване на други заболявания на щитовидната жлеза, които могат да са налице, в това число доброкачествени и злокачествени възли на щитовидната жлеза.

 

Как могат да се измерят нивата на Т3 и Т4 в организма?

Докато при останалите хормони напредването на възрастта води до ясно изразени промени, тук промените не винаги са налице. Освен това щитовидната жлеза е може би единственият ендокринен орган, чиято нарушена функция може сравнително лесно да се разпознае (разбира се, от опитен лекар) само по типичните симптоми - хормоналните изследвания не се препоръчват при всеки пациент. Или както казва сър Уилям Ослер, един от големите лекари на XIX век, “оставете пациентът да говори достатъчно дълго, диагнозата ще се появи сама”!

Ето защо най-добре е човек да се самонаблюдава и да регистрира симптомите. Само ако се налага, е желателно да се направи кръвен тест за Т3 и Т4 - в свободна форма, разбира се. Възможно е хормоналните нива да са нормални и въпреки това пациентът да има оплаквания. По тази причина много специалисти препоръчват да се изследват хормоните в урината, отделена за 24 часа. Ако се използва такъв метод, е препоръчително и допълнително да се изследват хормоните от кората на надбъбрека - кортизолът е важен за превръщането на Т4 в Т3.

Може би тук е мястото да повторим отново сериозните симптоми на недостатъчната секреция на хормони от щитовидната жлеза - понижена телесна температура, апатия, лесна уморяемост, депресивни настроения, нарастване на теглото, суха кожа и чупливи нокти, трудно зарастващи рани, болки в ставите.

Когато секрецията е абнормално увеличена, се наблюдава повишена телесна температура, разстройство и засилен апетит, ускорен пулс, неспокойство, раздразнителност, сърцебиене.

 

Какво е лечението?

Доскоро щитовидната жлеза при жените бе второстепенен проблем за решаване на фона на климактериума. За “мъжки” изменения в нея практически никой не говореше. Лечението на нарушенията в секрецията на жлезата обаче е много деликатна и отговорна мисия, тъй като точното дозиране на препаратите е истинско изкуство.

Днес по-често се диагностицира недостатъчна функция на щитовидната жлеза, която се лекува обикновено със заместително лечение. В САЩ за 1997 г. са предписани 36 млн. рецепти за препарати, съдържащи тиреоидни хормони. Това до известна степен е странно, тъй като е известно, че само 4 процента от застаряващото население показва нарушения в секрецията на Т3 и Т4.

 Парадоксално е, но броят на рецептите, съдържащи предписания за хормони нараства всяка година. Дали препоръчването на хормони и на здрави хора има профилактичен ефект срещу описаните по-горе последици от недостига на тиреоидни хормони? Това засега не е ясно - навярно обаче ще се изясни в близкото бъдеще!

Два са начините на лечение. Единият е консервативен - с лекарства. Почти винаги лечението се започва с лекарства. Медикаментозното лечение се провежда с тиреостатици, които блокират биосинтеза на тиреоидните хормони.


Средната продължителност на медикаментозното лечение на това заболяване е 18-24 месеца. Колко точно да се лекува всеки индивидуален пациент решава специалистът след сложна оценка. Преждевременното прекъсване на лечението носи риск от удължаване на боледуването, настъпване на усложнения, някои от които необратими. Консервативното лечение може да доведе до трайно излекуване на болните в средно 50%. При липса на лечебен ефект, както и при чести рецидиви на болестта, се предприема радикално лечение, което може да бъде хирургическо или с радиоактивен йод.

 

Кога се налага операция?

Когато гушата пречи на дишането или на преглъщането; когато лекарствата не могат да овладеят хиперактивната щитовидна жлеза; пациентът има непоносимост към тиреостатици или са налице противопоказания за прилагането им; ако пациентът има вътрешни кръвоизливи от гушата; при съмнения за ракови образувания.


Важно е да се знае, че е необходима предоперативна подготовка с тиреостатици, целяща да доведе болния до състояние на еутиреоидизъм, тоест, когато под влияние на лечението хормоните са се нормализирали.


В зависимост от обема на операцията е много вероятно след нея болният да е с недостиг на хормони. Това е очаквано състояние, овладява се лесно и на фона на трайно заместване на липсващия хормон с таблетки, болните са клинично здрави и пълноценни.

 

А ако производството на хормоните е в по-малко?

Ако досега си "открихте" всички изброени симптоми с изключение на един или два, най-добре е да се прегледате при ендокринолог. Добре е да се знае, че щитовидната жлеза, като всяка друга в човешкия организъм, може да произвежда освен повече, и по-малко от нужното количество хормони. Състоянието се нарича хипотиреоидизъм и е 2-4 пъти по-често от хипертиреоидизма, за който говорихме досега.

В 8 до 14% от хората с диагноза "депресия" в действителност страдат от хипотиреоидизъм. Тези две заболявания трудно се различават, особено в началния стадий на хипотиреоидизма, когато депресията може да бъде единственият симптом. И при хипотиреоидизъм, както при депресията може да се наблюдава потиснатото настроение и изгубването на интерес към живота.
Недостигът на хормони нарушава обмяната на веществата - нивото на холестерола в кръвта се увеличава и затова се увеличава рискът от атеросклероза!

Ако забелязвате разстройства на менструалния цикъл - по-обилен, по-продължителен мензис или преждевременно прекратяване на цикъла - пак идете при ендокринолог. При хипотиреоидизма често се намалява либидото, появява се сухота във влагалището, съществува опасност от появата на миоми, поликистоза на яйчниците.

Както споменахме, хормоните на щитовидната жлеза са отговорни и за терморегулацията на организма. Затова техният недостиг способства за намаляване на температурата на тялото. В подобно състояние на човек постоянно му е студено и усеща отпадналост и вялост.

При хипотиреоидизъм в тъканите се задържа течност (по различен механизъм от този при сърдечна слабост и бъбречни заболявания), поради което може да се появят отоци. Отичат езикът и гласните връзки, поради което задебелява и предрезгавява гласът, а в по-тежките случаи може да се затрудни говорът. Често тези болни започват да хъркат.


Какво може да направи всеки един от нас, за да запази функцията на щитовидната си жлеза максимално дълго:

    * намалете с поне 50 процента приема на въглехидрати с храната. Така се редуцира необходимостта от отделяне на инсулин, който от своя страна активира образуването на Т3.
    * доколкото е възможно, ограничете стреса - кортизолът (стресов хормон!) води до намалена функция на жлезата!

Спазвайки по този начин определени правила на живот, вие давате шанс на организма си сам да се справя с трудностите, настъпващи с напредването на възрастта.


climacterium.com


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2014 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .