Измеренията, хармонията и Вълновата Вселена

Онова, което разбирам под различни нива на измеренията, е най-сходно с музиката и хармонията. Вероятно ще срещнете различни тълкувания на явлението, за което говоря, макар че повечето хора, които го изучават, са съгласни помежду си. Пианото има осем бели клавиша - от нотата До до следващата нота До - това е познатата на всички октава, а между тях има пет черни клавиша.

Осемте бели и петте черни клавиша образуват всички диези и бемоли на хроматичната гама, което прави 13 ноти (всъщност нотите са 12 плюс 13-та, с която започва следващата октава).

Така, че от едното До до следващото До на практика има не 8, а 13 ноти.

Като имаме това предвид, искам да ви покажа какво е синусоидална вълна. Синусоидалната вълна съответства на светлината (и на електромагнитния спектър изобщо) и на звуковите вибрации.

В цялата реалност, в която съществуваме, абсолютно всяко нещо е основано върху синусоидалната вълна. Не ми е известно нито едно изключение, може би единствено самата Пустота или, да речем, Духът.

Всяко нещо в тази реалност е синусоидална вълна или, ако щете, косинусоидална. Онова, което отличава едно нещо от друго, е дължината на вълната и амплитудата. Дължината на вълната се измерва от всяка точка на кривата до точката, в която кривата завършва цикъла и отново тръгва нагоре, например от точка А до точка В при по-голяма дължина на вълната и от точка С до точка Б при по-малка дължина.

Ако попаднете на вълни с много голяма дължина, те изглеждат почти като прави линии. Например вашият мозък излъчва вълни с дължина Ю10 см, затова те изглеждат като почти прави линии, излизащи от главата. Квантовата физика или квантовата механика разглеждат всички неща от нашата реалност по един от следните два начина. Те не знаят защо не могат да опишат реалността

и по двата начина едновременно, въпреки че ако изучите внимателно геометрията, тя ще ви даде обяснение. Можете да си представите всеки предмет, например тази книга, направен от миниатюрни частици, каквито са атомите; или можете да отхвърлите тази идея и да разглеждате книгата просто като вибрация, вълнова форма, например електромагнитно поле или дори звук, ако предпочитате. Ако я възприемате като съставена от атоми, ще търсите закони, които отговарят на единия модел; ако си я представяте като вълна, ще търсите закони, които да съответстват на другия модел.

Всяко нещо в нашия свят е вълна (наричана понякога крива или синусоидална крива), а може да се разглежда дори като звук. Всички предмети - вашите тела, планетите, абсолютно всичко - са вълнови форми. Ако изберете този начин на възприемане на реалността и го приложите към музикалната хармония (аспектите на звука), можем да започнем разговора
за различните измерения.

Измерението се определя от дължината на Вълната

Различните измерения не са нищо друго, освен различни базови дължини на вълната. Единствената разлика между нашето измерение и всяко друго е в дължината на базовата му вълнова форма. Същото е при телевизията и радиото. Когато настройвате приемниците си, вие улавяте вълни с различна дължина. Така получавате различни образи на екрана или слушате различни радиостанции.

Това се отнася и до различните измерения. Ако настроите съзнанието си на дължина на вълната, различна от честотата на тази Вселена, (като по този начин промените и характеристиките на тялото си), вие буквално ще изчезнете от този свят и ще се
появите в друг - в онзи, към който сте се настроили.

Ако ви се е случвало да видите как НЛО стремително се носят по небето, ще забележите, че те правят точно това - профучават с невероятна скорост, после правят завой на 90° и изчезват.

Съществата на борда на тези кораби не се движат през пространството така, както ние летим в самолета. Пътниците на НЛО съзнателно са съединени психически със самия кораб и когато са готови да преминат в друг свят, те навлизат в състояние на медитация и свързват всички свои аспекти в едно цяло. След това едновременно правят мислено един 90-градусов завой или два завоя по 45 градуса, като на практика пренасят целия кораб заедно с пътниците в другото измерение.

Цялата Вселена - имам предвид всички звезди и атоми, възникващи и изчезващи от зората на времето - имат основна дължина на вълната от около 7,23 см. Изберете си която и да е точка в тази стая и можете да пътувате безкрайно навътре или навън в рамките на тази Вселена. В духовен смисъл тази 7,23-сантиметрова дължина на вълната е звукът Ом - звукът на Вселената според индийците.

Всеки предмет на този свят издава определен звук в съответствие със структурата си. Ако изведете средно аритметично число от звученето на всички обекти в тази триизмерна Вселена, ще получите дължина на вълната 7,23 см, което е истинският звук Ом на това измерение.

Освен това, тази дължина на вълната е средностатистическото разстояние между вашите очи, от центъра на едната зеница до центъра на другата - ако вземете 100 човека и измерите разстоянията между очите им, че получите това средно число. Ще приведа още няколко примера: това е и средното разстояние от върха на брадичката до върха на носа; средната ширина на дланта; средното разстояние между чакрите.

Можем да открием тази дължина от 7,23 см на различни места в тялото, защото ние съществуваме именно в тази Вселена и тя е въплътена вътре в нас.

Посочената дължина на вълната не е открита от някой духовен човек, обитаващ някаква пещера, тя е измерена в Лабораториите Бел. Когато те изградили микровълновата си система из целите Съединени щати и я включили за пръв път, открили някакви смущения. Виждате ли, Лабораториите Бел случайно избрали за честота на предаванията си дължина на вълната, малко по-голяма от 7 см.

Не знам защо са предпочели точно тази дължина. Те се опитали да открият източника на смущенията, проверили цялото си оборудване, направили всичко възможно. Отначало помислили, че причината идва от вътрешността на Земята. Накрая погледнали и към небето и казали: „О, не, това идва отвсякъде!"

За да избегнат тези смущения, те направили нещо, от което нашата нация, както и цялата планета, все още страда: те повишили честотата 50 000 пъти над необходимото с надеждата, че тази идваща отвсякъде дължина на вълната от 7,23 см ще престане да пречи на системата им, и така създали изключително мощно поле.

Измеренията и музикалната гама

Заради изброените по-горе причини аз смятам, че 7,23 см е дължината на вълната на нашата Вселена - на третото измерение. Колкото по-нагоре по измеренията се изкачваме, толкова по-къса става вълната, а енергията се повишава. Ако слизаме надолу в по-ниски измерения, дължината на вълната става все по-голяма, а енергията все по-слаба, плътна и сгъстена.

Също както при пианото - между клавишите има разстояние и ако натиснем един клавиш и изсвирим една нота, знаем точното място, на което се намира следващата. В тази вълнова вселена, в която живеем, всяко следващо измерение се намира на точно определено място. То има специфична дължина на вълната. Повечето цивилизации в космоса притежават тези фундаментални познания и умеят да се придвижват между измеренията.

Ние сме забравили всичко това.

Ще си спомним, ако такава е волята Божия.

Музикантите, музикалните теоретици и физиците отдавна са открили, че между нотите има степени, наречени „обертонове". Между всяка нота от хроматичната гама има 12 основни обертона (една изследователска група в Калифорния откри повече от 200 по-малки обертона между всяка нота).

Ако представим всяка нота в хроматичната гама като кръгче, ще получим 13 кръгчета (фиг. 2-30). Всяко от тях отговаря на един бял или на един черен клавиш, а сивото кръгче в края е 13-та нота, с която започва следващата октава. Черното кръгче в нашата фигура отговаря на третото измерение или на познатата ни Вселена, а четвъртото - на четвъртото измерение.

12-те основни обертона между всеки две ноти или измерения са точен модел на по-голямата картина. Той е холографски. Ако продължим по-нататък, между всеки два обертона ще открием още 12 обертона, които повтарят целия предишен модел. Можем да продължим нагоре и надолу до безкрайност. Това се нарича геометрична прогресия, само че по отношение на хармонията.

Ако продължим по-нататък, ще видим, че всяка от уникалните музикални гами, които сме открили, възпроизвежда отделна, различна от другите октава на възприятието - още вселени за изследване!

Може би сте чували някои хора да казват, че има 144 измерения и че числото 144 има връзка с други духовни процеси. Това е така, защото в октавата има 12 ноти, а между всяка нота има 12 обертона; а 12 х 12 = 144 нива между всяка октава.

За да бъдем по-точни, във всяка октава има 12 основни и 132 по-малки нива (макар че на практика прогресията продължава безкрайно). На нашата фигура е представена една октава. 13-та нота се повтаря, а след нея идва следващата октава.

Във Вселената съществуват октави под нея и октави над нея и теоретично това може да се продължи до безкрайност. Така че, колкото голяма и безкрайна да ни се струва тази Вселена (което всъщност е чиста илюзия), все пак има безкрайно количество други възможности за изразяване на тази единна реалност, като всяко измерение емпирично е съвсем различно от останалите.

Ето за какво става въпрос в това учение: то ни напомня, че на Земята ние се намираме в третото измерение - върху една планета, която точно сега е в процес на преход към четвъртото измерение и по-нагоре. Не след дълго аспектите на третото измерение на нашата планета почти ще престанат да съществуват - малко време ни остава да осъзнаваме себе си в това измерение.

Най-напред ще преминем към определени обертонове на четвъртото измерение.

Повечето същества от висшите нива, които сега ни наблюдават и ни помагат в този процес, вярват, че доста бързо ще продължим движението си нагоре през по-високите измерения. Стената между октавите Между всяка Вселена - цяла нота - и между всяка подпространствена вселена или обертон няма нищо, абсолютно нищо.

Всяко подобно пространство се нарича Пустота. Египтяните назовават пустотата между измеренията ду-ат, а Тибеците - бардо. Всеки път, когато се прехвърляме от едно измерение или обертон в следващото, преминаваме през пустотата или тъмнината между тях. Но някои пустоти са „по-тъмни" от другите, а най-черната се намира между октавите. Те са по-мощни от онези между нотите вътре в октавата. Моля ви да разберете, че си служа с думи, които не могат напълно да предадат същността.

Пустотата, която съществува между октавите, се нарича Великата пустота или Стената. Тя прилича на стена, която трябва да преодолеем, за да достигнем до по-високата октава. Бог е имал конкретни причини да постави по определен начин тези пустоти и скоро ще разберем защо.

Всички тези измерения се наслагват едно върху друго и всяка точка в пространството и времето съдържа в себе си всички тях. Навсякъде към тях има портали. Това е удобно - няма нужда да търсите портала, достатъчно е да знаете как да получите достъп до него. Макар че в геометрията на нашата земна реалност има специални свещени места, на които по-лесно могат да се осъзнаят различните измерения и обертонове - тези свещени места са възловите точки, чрез които Земята се свързва с небесата - има и специални места в космоса, свързани с космическата геометрия.

Изследователите понякога ги наричат Звездни портали или проходи към другите измерения, през които е по-лесно да се премине. Но на практика можете да се намирате където и да е и да отидете където си поискате. Наистина няма значение къде сте, ако правилно разбирате същността на измеренията и ако, разбира се, сте способни да изпитате Божествената любов.