НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Съб Май 18, 2024 7:03 am Вижте мненията без отговор
Опасни ли са кистите на яйчниците
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 26, 2009 5:21 am
МнениеЗаглавие : Опасни ли са кистите на яйчниците
Отговорете с цитат

ФУНКЦИОНАЛНИТЕ КИСТИ
могат да бъдат фолекуларни и лутеинови. фолекуларната киста се образува, когато яйчниковият фоликул (там, където се образува яйцеклетката) не отдели яйцеклетката, а продължи да се пълни с бистра течност. Така размерите му нарастват и той се превръща в киста. Тези кисти не са опасни и не изискват лечение, защото след няколко месеца организмът сам ги изхвърля. Има случаи обаче, когато кистата продължава да се уголемява и може да достигне големина на ябълка. Тогава започва да притиска други органи предизвиква болка и смущение във функциите им. В случаите, когато кистата се уголемява и започне да надминава седем сантиметра в диаметър, трябва да се започне медикаментозно лечение или директно отстраняване.

ЛУТЕИНОВИ КИСТИ
се образуват, когато фоликулът се отвори, започнат нормалните процеси в организма ви, но след това той се напълни с кървава течност и пак се затваря. Тези кисти е възможно да предизвикат менструални смущения и болки, както и да се спукат, предизвиквайки болезнени симптоми. Но също като фолекуларните, те най-често изчезват от само себе си и не е задължителнода се третират.

Гинеколозите твърдят, че редовният прием на противозачатъчни таблетки предпазва почти на 100% от образуването на функционални кисти. Това не означава, че трябва безразборно да си назначавате подобни медикаменти, а само когато е препоръчително за конкретния случай. Органичните кисти имат по-сложен произход и той може да бъде много разнообразен. Тъй като е възможно да дегенерират в рак, оперативното им отстраняване е задължително!

ПОЛИКИСТОЗНИТЕ
яйчници са друг често срещан проблем при жените. Тази диагноза често се асоциира с евентуално безплодие, което не е невъзможно, защото при това състояние на яйчниците, овулацията много често не съществува. Средно около 10-20 фоликули започват да зреят във всеки яйчник, но те не се развиват напълно и остават в организма. В резултат на това върху яйчниците се появяват нови и нови фоликули. Затова овулацията почти изчезва, а менструацията става много обилна. С времето, поради големия брой фоликули обаче, се повишава и отделянето на някои хормони в кръвта. Това води до дисбаланс във функционирането на организма, а като резултат циклите на жената спират, възможно е напълняване, прекалено окосмяване, както и поява на акне. Лечението на поликистозата на яйчниците се извършва медикаментозно, но при по-тежките случаи се прави операция, която не е опасна.

Лекарите твърдят, че има силна връзка между емоционалното състояние на жената и появата на кисти. Обяснява се с факта, че яйчниците се контролират от хипофизната жлеза и ако сте много нервни и неспокойни, е възможно да се изпращат грешни сигнали към тях и така се нарушава функцията им. Симптомите най-често са болки долу в средата на корема или едностранни, възможно е много силна или много слаба менструация, силно течение, понякога с леко кървав цвят, както и тежки, болезнени спазми (обикновено при спукване на кистата). Може да имате киста и без дори да подозирате, защото в много от случаите няма никакви симптоми. Препоръчително е да се правят гинекологични прегледи през шест месеца.

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 26, 2009 5:27 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Лутеални кисти (Corpus Luteum )

Лутеалните кисти се образуват, ако мехурчето, което е освободило яйцето не се резорбира, а продължава да натрупва течност в себе си. Киста от този тип може да достигне размери до 8 см и може да притисне яйчника, причинявайки болка и кървене. Обикновено този тип кисти изчезват сами след седмица или две. Приемът на лекарства, индуциращи овулация, като Кломид(Clomid) или Серофен(Serophene), увеличава риска от появяването на лутеални кисти. Тези кисти рядко се свързват с ракови заболявания.

Аденомни кисти

Тези кисти се появяват на външната повърхност на яйчника. Те са като мехурчета, пълни с течност или гелообразно вещество. Могат да станат големи и болезнени.

Ендометриозни кисти

Тези кисти се развиват при жени, страдащи от ендометриоза - състояние, изразяващо се в разрастване на тъканта, покриваща вътрешността на матката, извън нея. Тази тъкан може да достигне до яйчника и да образува киста. Тези кисти могат да причинят болка по време на менструация и при полов акт.

Дермоидни кисти
Могат да бъдат смятани и за тумори. Това са обикновено доброкачествени образувания, използващи клетки и генетична информация от яйчника, но растящи като тъкани подобни на зъби, коса и кости. Дермоидните кисти могат да причинят болки в яйчника. Има риск от разкъсване, ако кистата не е открита навреме.
Симптоми при киста на яйчника

Не всички жени, които имат киста на яйчника, усещат симптоми. Но най-честите симптоми са:
• Усещане за натиск, издутост или болка в долната част на корема
• Рязко наддаване на тегло
• Болка при полов акт
• Нередовен или липсващ менструален цикъл и/или неменструално кървене
• Тъпа болка в долната част на гърба и бедрата
• Болезнена менструация и необичайно кървене
• Гадене или повръщане
• Проблеми с цялостното преминаване на урината
• Чувствителни гърди


Диагностициране

Кисти на яйчниците обикновено се диагностицират от лекар при рутинен преглед, когато е възможно да се усети нарастването на яйчниците. Когато кистата е открита при такъв преглед, следващата стъпка обикновено е да се направи ултразвуково изследване, което позволява лекарят да види размера, формата и местоположението на кистата. Други изследвания, като изследвания на хормоните, тестове за бременност и изследвания за рак също могат да бъдат направени.
Лечение

Веднъж открита, доброкачествената киста обикновено се наблюдава за период от три месеца, за да се определи дали е променила размерите си. Ако кистата не изчезне до няколко месеца, възможностите за лечение са:

Хирургия: Ако кистата не изчезне, става по-голяма, изглежда необичайно при ултразвуково изследване, причинява болка, или ако сте в менопауза, вашият доктор може да иска да я премахне по хирургичен път. Двете основни хирургични процедури са:

Лапароскопия – Обикновено се прави, ако кистата изглежда малка и доброкачествена при ултразвуково изследване. Под пълна упойка се прави много малък разрез под или над пъпа и малък инструмент, лапароскоп, подобен на телескоп се вкарва в коремната кухина. Ако кистата наистина е такава, каквато изглежда на ултразвука – малка и доброкачествена – се отстранява.

Лапаротомия – Ако кистата е голяма и изглежда подозрителна, лекарят може да направи лапаротомия. Тази процедура изисква по-голям разрез на корема. Докато все още сте под пълна упойка, лекарят ще изследва кистата, за да разбере дали е доброкачествена. Ако не е, може да се наложи лекарят да премахне яйчника и всички тъкани, които могат да бъдат засегнати, като матката и лимфните възли.

Противозачатъчни хапчета – При жени с упорити доброкачествени кисти, които не се опитват да заченат понякога се изписват противозачатъчни хапчета, за да бъде спряна овулацията. Ако няма овулация, шансът да се развие киста е по-малък.

За съжаление няма сигурен начин да се предпазите от образуване на кисти. Някои жени изпитват облекчение при използване на орални контрацептиви. Ако подозирате, че имате киста на яйчника, идете на лекар, който да определи дали киста е причината за вашите симптоми.

Източник: http://www.womens-health.co.uk/cysts.html
Превод: Мелодия

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 26, 2009 5:32 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Синдром на поликистозните яйчници

1. Какво представлява СПЯ (синдром на поликистозните яйчници)?

Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници. СИНДРОМ ИЛИ БОЛЕСТ на поликистозните яйчници? Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща – хормонални нарушения.

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални нарушения в гинекологичната практика. Смята се, че от него са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули).

2. Кога се съмняваме за СПЯ?

Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на три групи симптоми:

-нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения),
-белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване);
-ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците.

Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата. Нещо повече, дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника. Възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекарят може да направи точна преценка.

3. Кои са причините за СПЯ?

Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, въпреки сериозният напредък, хвърлил светлина по отношение на механизмите, водещи до развитието му. Явно е, че става въпрос за предразположение на самия организъм. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, но досега не е изолиран определен ген, който де се посочи за причинител. Вероятно множество фактори могат да доведат до яйчниковата поликистоза, което обикновено става в късния пубертет или малко след него. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон, регулиращ обмяната на захарите в организма). Поради това не трябва да ни учудва, че около10% от жените с поликистозни яйчници се очаква да развият диабет към 40г. възраст.

4. Какви са оплакванията при СПЯ?

Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина, често първата причина, водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. Освен безплодие, продължителните периоди без менструация увеличават риска от по-късно развитие на рак на маточното тяло, поради небалансираната и продължителна стимулация на маточната лигавица. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.

Поликистозният яйчник отделя повишено количество мъжки полови хормони (андрогени), които се проявяват със засилено окосмяване – по горната устна, брадичката, гърдите и долната част на корема. При оценката на окосмяването трябва да се имат предвид широките индивидуални и расови различия. Жените с по-тъмен цвят на кожата имат естествено по-засилено окосмяване. Акнето и омазняването на косата също могат да са причинени от високи нива на мъжките полови хормони.

Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм. Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони, поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.

Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна, самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.

Хормоналните изследвания са полезни за потвърждаване на диагнозата и имат особено място при неясни случаи – съмнения за други заболявания (например на надбъбречните жлези), имитиращи яйчникова поликистоза.

Въпреки, че поликистозната структура на яйчниците е основен критерий за поставяне на диагнозата, възможно е да има СПЯ и без поликистоза. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от килиниката и хормоналните резултати. Понякога, особено при трансабдоминално ехографско изследване, не могат да се установят дискретните ехографски характеристики на синдрома, особено при леките форми и в началото на заболяването.

Така че, липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата, както и наличието на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходими са и други изследвания.

5. А как се лекува СПЯ?

Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не. И в двата случая, при наличие на наднормена телесна маса, пациентката трябва да положи усилия за намаляването и – по-ниско калорична храна и физическа активност. Дори 5% намаление на теглото може да има благоприятен ефект.

При жени, където безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, самостоятелно или в комбинация с кломифен, може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони, поради по-високата си цена и особености на приложение, са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, на неуспех и при изчерпване на всички други възможности, остава оперативната фенестрация на яйчниците. Тя представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскопска техника – „миниинвазивни техники или безкръвна операция”. Това е един сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания, пречещи самите те на забременяването. Затова мястото му е на последния ред от лечебни дейности.

При жените, не желаещи да забременяват, всичко написано по-горе е възможно да бъде извършено, но едва ли е оправдано. Има много по-лесен подход и най-често това е предписването на противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Въпреки, че има медикаменти със специално действие срещу мъжките полови хормони, на практика всички съвременни контрацептиви имат добър ефект върху крайните симптоми. Алтернативно на приема на противозачатъчни таблетки, може да се прилагат някои хормонални таблетки – циклично по 10 дни всеки месец. Така ще се поддържа менструалният цикъл. За окосмяването, което най-вече тревожи жените, е необходимо да се вземат козметични мерки, тъй като резултатът от приема на таблетки е бавен. Може да се използва и ефлорнитин – крем за локално лечение с не лоши резултати.

Важно е пациентките да знаят, че е твърде вероятно симптомите да се появят определено време след края на всяко лечение. Това е така, защото все още причината е неизвестна и всички лечебни средства целят единствено прекъсване на определени вериги в развитието на синдрома. Например противозачатъчните таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват.

В края е необходимо да се каже, че жените с яйчникова поликистоза, освен на споменатите по-горе рискове от развитие на диабет и рак на маточното тяло, са с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, което изисква да обръщат особено внимание на профилактичните прегледи.

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov