Как да разпознаваме любовните знаци ?

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 10:02 pm Заглавие :

Да, така е Ирини, но всичко трябва да е с мярка!!! ... Тогава, когато боравим с човешките понятия, разбира се!

Защото, съгласи се, не може един мъж/една жена, които обичат друг/а да се раздават безкрайно и съвсем безрезервно, а другия само да консумира всичко - плът, финанси, труд, доверие и т.н., и т.н. докато "обичащия" вземе та се капичне от многото си и безпощадно раздаване, без взаимообмен ...

Бог също дава с мярка! Той никога не прекалява в нищо! Във Вселената всичко е устроено така, че всяко следващо се допълва с нему стоящото, там не е познато разделението, там в Божествените структури няма дуалност ... Всичко просто е едно цяло!

И тук на Земята е същото, щото и тя е част от Вселената! И при човека е така, щото и той е също част от Вселена, част от Бога ... Така, че когато любовта дава себе си и не иска нищо в замяна, може да се говори само за едно нещо - истинската любов!

А истинска любов може да има тогава ,когато има взаимност, щото другото е разделение и то не е любов, а измама, а заблуждение!

Така, че когато всеки дава себе си и от себе си на другия до него, тогава може да става въпрос за това дето: "Любовта дава себе си и нищо не иска в замяна!"

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 1:56 am Заглавие :

Наричате земната любов "разгонване", така да бъде... само не забравяйте, че това "разгонване" между мъжа и жената ражда живот, това разгонване ражда музика, това разгонване ражда поезия. Човешкия живот е твърде цветен за да му отнемаме цвета и в него има красота, която трябва да се изживее.

Аз не искам да отнемам от живота нито болката, нито щастието, нито радостта, нито скръбтта, нито тъгата... Прекрасни нюанси, вълшебство от звуци и тонове. Радвам се, задето човек е чувствуващо същество. Радва ме, че мога да усетя всичко това и да му се насладя с болката и с горчивината му. Радва ме, задето думите са толкова бедни. Благодарение на тяхната бедност те притежават едно неизразимо богатство - тяхната недоизказаност. Те се спускат като фин воал, уж е видимо - невидимото. Загадъчността е която ни пленява, неизвестността. Създаването на илюзия пленява човека...

Нямам нищо против Еротас. Ние сме чувстващи същества. Нелогично е да се стремим да изменим на природата си. Нашата зависимост към заобикалящото ни, е кръг от взаимоотношения. А ние не сме вън от тях.

-----------------
"Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното."

Христо Фотев

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 9:07 am Заглавие :

IRINI, разбира се, че има красота и че е хубаво да изживееш любовта.Аз не я отричам, а просто нямам илюзии по отношение на човешката любов.Вие сте млада и явно сте поетична душа.Радвам се, че има такива хора. Просто не всички са като Вас. Аз например не съм.Що се отнася до красотата, емоцията и т.н. предполагам си давате сметка, че тези емоции, които предизвикват най-много радост /любов, майчинство и т.н./ точно те предизвикват и най-много болка и страдание.И всъщност ние хората се въртим в един омагьосан кръг от емоции - обичаме и страдаме, влюбваме се и ни е страх, радваме се на детето си и изпитваме ужас за неговото бъдеще и т.н. - мога да продължа много.Целият ни живот минава в тези емоции и не остава време, или пък забравяме, че има и друго, което е важно и което не е емоция.

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 11:24 am Заглавие :

Като че ли емоциите ни карат да се чувстваме повече живи - радостта и болката, любовта и страданието...докато осъзнаем и другото...

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 12:37 pm Заглавие :

Ами то и затова човека живее в пълните си и тотални заблуждения, щото е "пленен" от собствените си илюзии ... Затова и страда, затова и умира физически, затова и ... живее объркано, и ... най-вече безсмислено!

Тогава къде остава МЪДРОСТТА НА МЪДРОСТИТЕ!!! ИЛИ ХОРАТА МОЖЕ БИ НЯМАТ НУЖДА ОТ НЕЯ?!

И именно поради това, че сме чувстващи същества /ако все още сме такива!!!/ трябва не да се стремим да изменяме природата си - както вече сме го сторили много-много отдавна - а трябва да живеем в пълен синхрон с нея!!!

Няма никакви зависимости в живота, в която и да е Вселена ... ИМА САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗАКОНОМЕРНОСТИ!!! И ако те биваха асимилирани и най-вече РАЗБИРАНИ ТОЧНО И ПРАВИЛНО човешките взаимоотношения нямаше да се базират на крехките им и неовладяни емоции, неразбрани чувства и най-вече НЕУДОВЛЕТВОРИМИ ЖЕЛАНИЯ!!!

Така човека наистина щеше да е ЧОВЕК, а не една "заблудена и безпросветна същност", която като щрауса си е заровила главата в пясъка и не ще и да чуе ЩО ТО ТОВА ДУХОВНОСТ!

А тя не е чак толкова сложно нещо - стига човек да пожелае да излезе от собственото си невежество и да промени вътрешните си нагласи като превъзмогне поне няколко неща /т.е би трябвало да се откаже съвсем от тях, но това вече е в един по-напреднал етап от духовния му живот/.

Какво трябва да преодолее ли?! Да започнем със отказването от желанията, да преодолеем измамните си чувства, да обуздаем хаотичните си емоции!!! Щото в тях се крият и алчността, и лакомията, и злобата, и омразата, и завистта, и ненаситността и ...т.н., и т.н.

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 1:12 pm Заглавие :

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 1:20 pm Заглавие :

Пенка, опасявам се, че не сте ме разбрали. Но това няма никакво значение. Wink

Бъдете здрава!

_________________
Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 1:24 pm Заглавие :

И кое е това "другото", Кати?!

_________________

Има много на вратата.
Но само самотниците ще влязат
във Сватбената Стая.

Евангелие на Тома

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 2:20 pm Заглавие :

И кое е това "другото", Кати?!

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 4:33 pm Заглавие :

Да но коя любов? И става ли така в живота,способни ли сме на това?Понякога от даване на себе си, без да искаш нищо в замяна така си "се дал", че се губиш и накрая е останало толкова малко от теб,че трябват време и усилия, докато се събереш наново цял от остатъците си. Извинявам се за прозаичното изразяване, иначе и на мен много ми се иска да е като казаното в постинга, даже имам някаква, макар и мъничка вяра още, че е възможно... Shocked

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 5:08 pm Заглавие :

Права сте, Маг Селена! Cool

Човекът е този, който разделя в себе си.
Непознавайки Любовта ние съдим за нея по земната любов.
Непознавайки Доброто, ние съдим за него по доброто, което имаме.
Любовта е неизмерима и въпреки всичко я измеряме с нашата си мярка.

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 5:29 pm Заглавие :

Ирини, съгласна с Вас.Никой не може да ни отнеме това, което ни е дадено, освен ако ние не го позволим.И аз говорех за човешките измерения на любовта. В частност любовта, за която говорим че може да се сравни с "разгонване" и на мен не ми се ще да я принизяваме чак толкова, защото и тя може да извади от дълбините на човешката душа най-доброто на което е способна - в нейно име са създадени безброй шедьоври на изкуството, надживяли създателите си и ще пребъдат във времето, да станем по-добри,благородни и т.н.Също така заради нея и в нейно име могат и да се убиват хора. А що се отнася до Божествената любов - блажени са тези, които са я достигнали. Smile

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 7:03 pm Заглавие :

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 7:11 pm Заглавие :

Даааа ... естествено, че може!!!

Това, което е дадено на човека от Бога, си го отнема лично и само човека!!!

Прави го по хиляди начини само заради това, че не желае да приеме Божествените закономерности!!! Сори ...

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 8:23 pm Заглавие :

Даааа ... естествено, че може!!!

Това, което е дадено на човека от Бога, си го отнема лично и само човека!!!