ЗДРАВЕТО - изключително важно като тема!!!

Пуснато на: Пон Юли 02, 2007 4:25 pm Заглавие :

* Исках да кажа "инконтиненция". И съжалявам за двойния пост. Ако може да изтриете по-предния.

Пуснато на: Пон Юли 02, 2007 6:00 pm Заглавие :

Този термин означава: невъздържаност, несдържаност; 2. разпуснатост, безнравственост; 3. мед. инконтиненция. ...

А тези психически проявления могат пък да доведат до други по-тежки психически усложнения като:

- енуреза: неволево и несъзнателно изпускане на урината, най-често по време на сън.

Различават се първична енуреза, при която контролът върху сфинктерите въобще не се реализира, както и по-честата вторична енуреза
, която се появява след напълно придобити хигиенни навици. Понякога тя се комбинира с енкопреза и с дълбоки личностови разстройства от рода на шизифренната параноя.

-енкопреза: загуба на контрол върху аналния сфинктер още в детска възраст, с дефикация в гащите на възраст, когато би трябвало да са придобили хигиенни навици. Анормална е след 2 годишна възраст.

При първичната енкопреза изобщо не е изграден контрол при дефекацията. Среща се най-често при пасивни, лошо гледани деца в недобре организирана и слабо стимулираща семейна среда.

Когато е имало предшестващ период на създаден, макар и непълно, навик, се говори за вторична енкопреза. Обикновено тя е по-лека, краткотрайна и може да бъде реакция спрямо бременност на майката или раждането на друго дете, или пък спрямо тежка болест или смърт на близък.

Затова особено важно е на подобен род поведение да се реагира и обръща своевремнно внимание, още докато детето не е станало на 3 години. След това процеса вече може да бъде необратим!

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 9:50 am Заглавие :

От 10 години ходя при една и съща лекрака на ирисова диагностика. За мен тя е вълшебница, не лекар. Може би е повече от 70г, но от нея струи невроятна положителна енергия. Да е жива и здрава! След държавния ми изпит установих, че не мога да се храня - видя ли салам, месо, колбаси каквато и да е храна от животински вид не мога да хапна. Тръгнах по лекари и изследвания, защото на хляб и вода малко ми беше трудно. Според тях всичко ми беше наред. Вече започнаха да ме гледат странно и да се чудят как да ме пратят на психиатър. Тогава една приятелка ми каза за тази лекарка. Отидох като пълен "Тома неверни" защото тогава гледаха още с лупа и фенерче в окото и кой ще вярва, че там ще види нещо. Да обаче тя ми наложи режим на хранене, странен в първия момент. Даде ми билки и много напътствия. Всеобщо беше учудването когато след около месец бях нов човек. Сега ходя от време навреме като на скенер. когато някой ми каже че има здравословен проблем - това е първия човек при когото го пращам. Но там трябва воля да се спазва режима на здравословно хранене, на душевно спокойствие и хармония. Тя казва - няма днес или утре, има сега, не го забравяй. Майка ми е мед. сестра и като такава е доста нехайна към дравето си. Появил се проблем, отишла на лекар, сложили и вече не помня уникална диагноза - синдром на каквото се сетите. Тя не си признава защото знае че няма да я оставя намира докато не разбера всичко. Един ден разбрах и веднага я заведох там. Оказа се че с годините /~50/ е успяла да затлачи/замърси някои от жизненоважните човешки органи, което води до много смущения. Изпълнява наложения и режим три месеца и видя разликата. А лекарите остана да се чудят защо се е получило така. Много си я обичам и още веднъж ще кажа - да е жива и здрава!

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 10:02 am Заглавие :

И още едни не толкова положителен случай, но завършил добре. От дете имах проблем със сливиците. И когато станах на 18-19 започнах през три месеца да боледувам. Бях стигнала до там, че знах кой антибиотик кога се пие и в каква доза. Бях студентка в Благоевград и търсехме някой да ни гледа на кафе. Попаднах на една странна жена. Веднага разбрах, че не гледа в чашата. Не можеше там да види всичко това, но това е друга тема. Тя ми каза да си обърна внимание на сливиците. Отидох на УНГ - той каза алергия. Отидох на алерголог - естествено изписаха ми куртизонов препарат. Качих 10кг за отрицателно време. Чувствах се отвратително. Подобрение никакво. Спрях против всякакви правила лекарствата. потърсих тази жена отново и се оказа че тя е член на "бялото братство" и беше в Рила- може би е било август месец. Каза ми един месец да пия билки и после да намеря спецаилно в МА София в детско отделение лекар за операция. Никога няма да забравя изумлението му когато му казах че ми лекували алергия. Трябвало е просто да ми извадят сливиците. С годините те бяха станали хрущялна тъкан и се наложи той да ги чупи. Затова обикновено си казвам - човек трябва да вярва дори когато положението е безизходица.

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 11:50 am Заглавие :

Това е правилния и естествен подход за лечение!

Наистина няма днес и утре ... просто има СЕГА ... или както написах в темата "БОЛНИТЕ ЛЕКУВАТ ...болните!!! УЖАС!!!" в "Да поговорим" ... всичко е сега, тук и веднага ...

И когато става въпрос за отвращение към дадена храна, особено към месото, това говори, че организма страда от дадено заболяване и самия той "спуска" защитен механизъм , който да му даде реалната възможност да се справи с проблема.

И е напълно естествено, когато човека съблюдава стриктно не диета, а правилен начин на хранене според личната конституция на организма му, да не боледува или пък ... да оздравее, защото не го товари с излишни шлаки и отрови.

Месото по принцип е фрашкано с антибиотици, за другото няма да говорим ... Само това стига, за да се сдобием със всякакъв вид гъбични инфекции или пък бактериални, както и "особен" вид алергии, които водят до ракови заболявания ... в повечето случаи те завършват с летален изход, т.е. със смърт!

Много правилно си постъпила, ASD! Радвам се за теб ... Smile

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 11:55 am Заглавие :

Това е проблем, който е бил свързан именно с бактериална инфекция. Самите бактерии имат способността да "втвърдяват" или уплътняват тъканта.

В по-добрия случай"втвърдяването" е свързано с доброчаствени образования и може да се отстрани оперативно без рецидиви, но в по-лошия ... Rolling Eyes

човека просто си отива!

Твоя проблем явно е бил от "по-добрия" случай ... Smile

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 1:35 pm Заглавие :

Надявам, се ще ми позволите да изпратя нещо от моято любима лекарка : Профилактика на депресията
1. Мислете позитивно - всяка позитивна мисъл ни извисява към светлина и здраве и всяка негативна мисъл ни води към смущения и болести, към депресия.
2. Не се връщайте в миналото, живейте в настоящето, когато се връщаме в минало, страдаме, оплакваме се, правим всеки ден от живота ни ад. Преди известно време си дойдох от Америка и споделям, че американците никога не се оплакват и не разрешават друг да им се оплаква. Това спомага за поддържане на хубаво настроение, виталност и здраве.
3. Не живейте с чувство за вина, осъзнайте грешката си и не мислете повече за това. Не живейте със страх и обида. Извисявайте се.
4. Сменяйте работа с отдих.
5. Общувайте, контактувайте, не се затваряйте в себе си.
6. Харесвайте себе си, бъдете в хармония със себе си и с околните.
7. Доставяйте си радост, като си купите книга, диск или касета с музика и др.
8. Излизайте сред природата, разходката в планината ще подобри вашето настроение, ще ви направи бодри и весели.
9. Осигурете си 8 часа пълноценен сън.
10. Спортувайте, бягането например е ефикасно и достъпно средство срещу депресиите, начин да увеличите ендорфина, хормона на щастието.
11. Живейте с много обич и любов.
Завършавам с пожеланието - грижете се за психичното си здраве, за да не боледувате от депресия.

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 1:50 pm Заглавие :

Много ти благодаря за това, което си написала!Правилата на твоята лекарка са най-точното нещо, което така систематизирано, прочитам за пръв път.Много ми е приятно, че всъщност на принципа проба-грешка и с доста чукане на рогата и аз съм стигнала до точно същите правила за себе си и се опитвам да ги спазвам.В това отношение много ми помогна този форум, както и личния контакт с нашите домакини.Мога да кажа за себе си, че поне от половин година вече лека-полека ставам друг човек и такава, каквато ставам сега живея много по-леко, повече харесвам както себе си, така и всичко, което ме заобикаля.А това, което не харесвам, започнах да се уча поне да не го блъскам безнадеждно с рогата. Laughing

Сега се смея много по-често от преди, усещам, че и хората около мен по-често ми отвръщат с усмивка - явно всичко е скачени съдове.А и това, което ми беше едно от най-важните неща - започнах лека-полека да се избавям от натрапчивите си страхове.Не мисля, че съм станала по-силна и затова не ме е страх - просто започвам да осъзнавам, колоко е безсмислено да се страхувам, защото когато в теб живеят страхове, те изяждат дори и хубавите ти моменти в живота.

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 2:05 pm Заглавие :

Не мога да кажа,че съм изпадала в депресия дори в най-тежките си моменти от живота,но са ме обземали чувства на безнадежност,на безсмислие,страхове,чувство за вина,на отхвърленост,ровене в миналото и т.н.,не в най-тежките им варианти.Лощо беше,че част от изброеното беше не без чужда "помощ",същевременно бях сама с тези си преживявания,защото нямаше с кого,по-скоро аз не исках да споделям с никого и пред всички близки и познати се правех,че всичко ми е наред.А и мразя да се оплаквам,правела съм го преди по много по-незначителни поводи,когато реално животът ми се беше съвсем наред и "търсех под вола теле".Това е оттегчавало хората.Не обичам и на мен да се оплакват,не че не съм съпричастна към чуждите проблеми,напротив,умея да изслушвам и да съпреживявам,но не и да ми хленчат и охкат за незначителни неща/както аз съм го правила като по-млада/Мисля,че сравнително бързо и лесно изплувах от гореописаните състояния,стремя се да спазвам поне част от изброеното в постинга и наистина помага.А и пребиваването във форума,както много пъти съм казвала по различни поводи много ми помогна пък да осъзная в по-дълбока степен и случващото се в живота ми и живота по принцип и да приемам всичко както се казва рзговорно "по-философски".За което съмблагодарна на всички тук. Smile

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 2:18 pm Заглавие :

Не знам дали е било депресия, но е имало периоди на пълна безизходица. Когато се случеше си казвах - споко живота продължава макар на заден ход движение, или другото любимо е - в края на тунела има светлинка, па макар и от отсреща движещ се влак. Когато те сполети нещо и се смириш, приемеш го , погледнеш някак си отвътре това което се случва нещата се променят и отново има слънце на нашата улица Wink

.

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 9:11 pm Заглавие :

Чета и ви се радвам ... радвам се на това, че сте направили всяка една по нещичко за себе си в позитивната насока на промяната!

Ииии ... струва ми се ,че не аз съм ви помогнала ... вие сами сте го сторили!

Иначе нямаше да има промяна във вас, защото нямаше да имате това разбиране за живота ... ми, това е. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 10:50 pm Заглавие :

Може да сме имлали вътрешен подтик,но и всичко написано и дискусиите по темите ни помогна и ускори процеса,аз не съм съвсем същата както преди няколко месеца.Доста неща научих. Smile

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 8:51 pm Заглавие :

Някой има ли идея как скорострелно да оправя температура, кашлица и ужасна хрема на детето си???Хванала е от от грипа, при който се поддържа висока температура, а след като се поовладее се появява ужасна кашлица и хрема-направо се точи.Ако някой има идея, да пише бързо,че утре сутрин сме на лекар и сигурно няма да ни се размине антибиотикът този път, за съжаление.Пробвах за хремата клеева тинктура и физиологичен разтвор, сребърна вода, лайка с мед, чай от орехи, босилек и индрише-за съжаление нали не пие и яде всичко, насила съм й дала 3-4 глътки.Обаче няма ефект.Може би защото не ще никакъв чай.Ако на някой му стане интересно мога да дам точните мерки за изредените горе или направо да дам сайта,от който съм ги чела, ако е позволено. Sad

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 9:19 pm Заглавие :

високата температура лично аз си я смъквам с оцет/за детето пропорцията е 1:1-оцет-вода/-намокряш и изцеждаш един чифт чорапи и ги обуваш,сущо така и на коремчето се слага изцедена кърпичка напоена със същото, разстриваш и дланите на ръцете-отнема много бързо температурата от тялото-намирисва на кисели краставички но е безотказно Very Happy

,като поизсъхнат повтаряш процедурата отново и отново/направо си изсъхват от високата температура/.за кашлицата навремето майка ми даваше сок от лук-издълбава лука и дупката я пълни със захар/сокчето което си пусне лука се дава по 1 чаена лъжичка/.

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 9:21 pm Заглавие :

за тия две рецепти мога да кажа,че съм ги изпробвала и продължавам да си понамирисвам на оцет когато вдигна температура. Laughing