ВИТАМИН В 2 ( РИБОФЛАВИН )

По своя строеж витамин В2 представлява 7,8-диметил-10N-(1- D -рибитол)- изоалоксацин. Биологическата роля на рибофлавина се определя преди всичко от участието му в строежа на флавинмононеклотида (ФМН) и флавина-дениндинуклеотида (ФАД). Тези вещества се явяват простетични групи на голямо число от най-важните окислително-възстановителни ферменти - така нар. флавинови оксидоредуктази, или флавопротеиди.

Ролята на флавиновите ферменти в обмяната на веществата е изключително голяма и разнообразна. Те приемaт участие в окислението на мастните киселини до ацетил-КоА в окислителното декарбоксилиране на пирогроздената и алфа-кетоглутаровата киселини (липоатдехидрогеназа), окислението на янтарната киселина в цикъла на Кребс (сукцинилхидрогеназа), в окислителното фосфолиране - на стадия на пренос на електроните и протоните от никотинамидните коферменти към цитохрома С (НАД-Н-цитохром с-редуктаза), играейки по този начин ключова лоря в процесите на биологичното окисление и енергообразуване.

Наред с това ФАД влиза в състава на моноаминоксидазата - основния фермент на катаболизма на биогенните амини, и преди всичко, катехоламините, ксантиноксидазите, катализиращи окислението на пурините до пикочна киселина; алдехидоксидази, окисляващи високо токсичните алдехиди; оксидаза на D-аминокиселини, която разгражда в организма чуждо родните D- изомери на аминокиселините, образуващи се в резултат на действието на бактерии. Към ФАД-зависимите ферменти се отнасят също оксидаза на пиридоксалфосфата и дихидрофолатредуктаза, участващи в синтеза на коферментните форми на витамин В6 и фолиевата киселина. Накрая, ФАД се явява простетична група на глутатионредуктазата и метхемоглобинредуктазата, поддържащи във възстановително състояние глутатиона и хемоглобина.

Рибофлавина се всмуква в тънките черва и се екскретира основно с урината. Значителна част от рибофлавина се отделя в непроменен вид.
Външните прояви на недостатък на витамин В2 се изразяват в поражения на лигавицата на устните с вертикални напуквания и десквамация на епитела (хейлоза), ангуларен стоматит, глосит, себореен дерматит на носово-устната част, ушите, носа, веждите. Себорейният дерматит понякога е съпроводен с удебеления на фоликулите и по-нататък може да премине в хиперкератоза с образуване на т. нар. “акулова кожа”. При арибофлавиноза се наблюдава поражение на лигавицата на езика, който става пурпурно червен с дребно-зърнеста повърхност. Поглъщателната повърхност на езика се уплътнява и впоследствие атрофира. Дефицитът на рибофлавин може да доведе до атрофия на лигавицата на гълтача и хранопровода, което се изразява в затруднение на преглъщането и сухост (дисфагия).

При недостатъчност на рибофлавина се развиват и изменения в зрителните органи: страх от силна светлина, васкуларизация на роговицата, конюктивит, кератит, в някои случаи и катаракта. Рибофлавинът участва в обезпечаването на светловия и цветови обсег на зрение и в тези реакции е тясно свързан с витамин А. Той повишава адаптацията към тъмнина и остротата на зрението, необходим е за функционирането на пръчковия апарат на зрението. Рибофлавинът така също придава екранираща способност на окото, предпазвайки го от дразнещото действие на късовълновите лъчи.В редица случаи при арибофлавиноза са възможни нервни разстройства, проявяващи се в мускулна слабост, хиперкинеза, силни болки в краката. Наблюдава се трудно заздравяване на рани.

Съществува тясно взаимодействие между рибофлавина и другите витамини от група В, а така също и аскорбиновата киселина. При хронична недостатъчност на рибофлавин рязко се понижава отделянето на аскорбинова киселина с урината. Големи дози аскорбинова киселина предотвратяват или задържат развитието на арибофлавинозата. Същата връзка се наблюдава и с витамин В1. Рибофлавинът играе важна роля в обмяната на желязото. При недостиг на рибофлавин се развива хипохромна микроцитарна анемия. Рибофлавинът е необходим за включването на хемоглобина в желязото. При недостиг на рибофлавина у хора и животни анемията е съпроводена с повишено образуване и отделяне с урината на порфирини и продукти на тяхното разпадане (билирубин, уробилиноген, уробилин).

Рибофлавинът е необходим за нормалното развитие на плода. Жените, получили бедна на рибофлавин храна както до, така и в периода на бременността са предразположени към недоносване на плода и мъртво раждане.

Има определена връзка между рибофлавина и отделни хормони. В частност витамин В2 оказва влияние на ензимите на черния дроб, инактивиращи естрогенна Тироксин, задържайки процеса на фосфорилиране, задържа всмукването на рибофлавин и ускорява неговото отделяне в свободен вид. От друга страна, рибофлавина препятства хипертрофията на надбъбречните жлези, възникваща след приема на тироксин. Той усилва влиянието на тиреотипния хормон на обмяната на веществата и заедно с дезоксикортикостерона способства задръжката на натриевия хлорид в организма. Това обяснява благоприятното действие на рибофлавина при надбъбречната недостатъчност.

Основни причини за недостига на рибофлавин у човека са: недостатъчна употреба на мляко и млечни продукти, явяващи се основен източник на този витамин; хронични заболявания на стомашно-чревния тракт. Утилазацията на рибофлавина в организма се нарушава също при недостатъчно постъпление на белтъчини. При алиментарната дистрофия се наблюдава силно отделяне на рибофлавин с урината, което води до развитие на ендогенна недостатъчност. Употребата на алкохол също води до високо отделяне на рибофлавин с урината. Отделянето на рибофлавин при изгаряния е свързано с усилено разпадане на белтъци. Редица лекарствени средства нарушават обмена на рибофлавин в организма и развитие на неговата ендогенна недостатъчност. Сред тях са -противомаларийните средства: атебрин, акрихин, хинин, а така също антибиотиците, особено биомицин, който силно влияе на обмена на рибофлавин и води до неговата ендогенна недостатъчност. Дефицит на рибофлавин се среща често в последните три месеца от бременността. Появяването на рагади по гърдите на кърмещите жени също е свързано с недостиг на рибофлавин.

Пълното лишение на организма от рибофлавин в течение на малко или по-продължителен период от време може да доведе до развитие на остра арибофлавиноза. Клиничната й картина се характеризира с внезапно начало, падане на кръвното налягане, рязка слабост и гадене.
За обезпечение на организма с рибофлавин се съди по неговото количество в урината (при достатъчно количество равнището му е 120-400 мкг/денонощие), а така също в кръвта (норма 25-30 мкг/л), съдържанието на ФМН и ФАД в еритроцитите и левкоцитите. Изменението на тези показатели свидетелства за недостиг на рибофлавин.
Важен функционален тест се явява определянето на ФАД-ефекта -степен на активация на ФАД-зависимия фермент на глутатионредуктазата в хемолизата на еритроцитите при добавяне на излишно количество ФАД. В нормата коефициента на активация не трябва да превишава 1,2.

За определяне на сумарното съдържание на рибофлавин и неговите коферментни форми в биологичните обекти използват микробиологични методи, основани на измерване на скоростта на размножаване на Lactobacillus casei или производството на млечна киселина. Методът позволява да се определи 0,02 мкг рибофлавин в 1 мл. Още по-чувствителен метод, регистриращ 0,0001 мкг рибофлавин в 1 мл, е основан на използването в качеството на тест-обект на Leuconostoc mesenteroides.

В относително концентрираните чисти разтвори съдържанието на рибофлавин, ФМН и ФАД може да се определи спектрофотометрични или флуорометрични по интензивността на светенето на рибофлавина или продукта на неговата фотолиза - люмифлавин. Тези методи са 100 пъти по-чувствителни от спектрофотометричните и позволяват да се определи 0,001рибофлавин в 1 мл.
Флуориметричните методи се използват широко за определяне на рибофлавина, ФМН и ФАД в урината, кръвта и тъканите на организма.

Потребността от рибофлавин зависи от сумарните енергозагуби. За мъжете се препоръчват норми на потребление на този витамин от 1,5-2,4 мг/денонощие, за жените - съответно - 1,3-1,8 мг/денонощие, за бременни тази доза се увеличава с 0,3, за кърмещи жени - с 0,5 мг. За възрастни хора нормата е от1,6-1,4 мг за мъже (с увеличаване на възрастта), за жени - 1,5-1,3 мг. За децата в течение на първата година от живота потребността нараства с 0,4 до 0,6 мг, после с израстването - достига до 1,8 мг (за юноши между 14-17 години).

От хранителните продукти източници на рибофлавин са: яйца, мляко, млечни продукти, особено извара; месо, черен дроб, бъбреци; дрожди. Чистеният ориз, макароните и белия хляб са бедни на рибофлавин.