Сублимацията

Как разбираме сублимацията? Важна ли е тя за нас? Прилагаме ли я? Можем ли да трансформираме оловото в злато, тежките емоции и страсти във фини стремежи и Обич?
По същество сублимацията е същностен алхимичен процес. За мен тя е основа на това, което тук условно наричаме "път".
Как работи тя, какви опитности имаме? Нека в тази тема сърдечно и с благост споделяме опита и трудностите си по осъществяване на сублимацията в живота си!

Ето някои елементи, които според мен са от ключова
важност в сублимацията:
-Целомъдрие (Брамачария)
-Жертва (На задържащите психо - емоционални и поведенчески модели и наличности)
-Покаяние (Не самосъжаление и самобичуване, а по-скоро дълбоко Смирение)
-Пост (поради психо - духовните процеси, които задейства)
-Вяра (Не фанатична, но искрена, светла, разумна вяра)
-Обич (Не само като чувство, а като принцип и преживяване като състояние, дори без обект)
-Воля (правилно усилие, но не насилие)
-Молитва (не толкова четена, но индивидуално общуване със свръсъзнанието)
-Медитация (надсловесно общуване със свръхсъзнанието)
-Сформиране на безсмъртното тяло (тяло на славата в Християнството, Нирманакая в Будизма)
-Безсмъртие
-Личен контакт с Адептите
-Сформиране на по-висши носители(тела/Самбхокакая/) и общуване с надчовешки Йерархии
-Прогрес в това общуване, връзка с по-висши Йерархии
-Освобождение, Мокша, Нирвана
-Айн Соф, Истината
-Истински Живот!!!

Тази подредба е съвсем непринудена и импровизирана и съответно има много възможности за добавки и корекции!

За целомъдрието:
- никога не съм се установявал стабилно в него - но, когато съм успявал за дори 20-на дни, в мен започват да стават силни промени именно на сублимация. Неща, от които съм се страхувал, стават незначителни, радостта става естествен спътник.

Съзнанието навлиза в нови за него девствени области - и за сега приключвам до там - психическото налягане става прекалено силно, либидото не може да намери изход в пътя навътре, като трансформация, и започва да регресира, да се фиксира в инфантилни стадии, тоест избива на перверзии. И се сривам - засега .

Но - цялото ми същество чувства, че в целомъдрието има такава мощ, която единствена може да осъществи реална и коренна промяна на живота! Знам го, духът, интуицията, тихият шепот на Истината ми го казва. И брамачария е трудна единствено за животното в нас, но за духа е велика радост! И - без това - следващите стъпки си остават приказки на бяло сладко! Това е за мъжа в пътя!

Жените, при тях акцентът е емоционален, от самото начало!

Между другото - в beinsadouno.com e публикувана книга от Николай Райнов - за богомилския път - велика е! Това си е точно път на прогресираща сублимация! Това е велик път, за който всеки човек е роден! "Нормите" на обществото са норми на невежеството!!!
Осемте стъпки на раджа йога са същият този път, но изразен с други думи ...

Пиша каквото мисля. Слаб съм, продължавам да падам - но и продължавам да се опитвам да ставам! Господи, научи ме да вървя стабилно в Пътя!

Пуснато на: Съб Сеп 15, 2007 1:37 pm Заглавие :

Нищо не разбрах Crying or Very sad

. Какво е това сублимация и "има ли почва у нас?"

Пуснато на: Съб Сеп 15, 2007 3:00 pm Заглавие :

Сублимацията е осъзнаване на импулсите на подкорието, на старите мозъчни структури, страстно разрушителната нагонна природа, обуздаването им чрез съзнателния Аз, Селф в теб ивпряганетоп на силите им, канализирането им в психичните процеси на истинската човечност в нас, на висшите корови функции, на духовността!

Бива сексуална, емоционална и когнитивна (мисловна) сублимация! Сублимацията ни определя като хора. Способността ни за сублимация ни превръща от обикновени двуноги животни в мислещи, обичащи, интуиращи хора на знанието!

Дали има почва у теб - разбира се, че има!
...
Сублимацията е в основата на всички истинни дълбинни езотерични системи за развитие на съзнанието! Idea

Пуснато на: Съб Сеп 15, 2007 6:12 pm Заглавие :

С удоволствие ще побеседвам по темата, но като си поотпочина малко. Smile

Пуснато на: Нед Сеп 16, 2007 12:24 pm Заглавие :

Именно в сублимацията е смисъла на живота и духовното развитие на човека!

А за да могат да разберат и по-незнаещите нека сравним сублимацията с десетте Божи заповеди - тя е горе-долу нещо подобно, макар и не съвсем, макар и много по-различно.

Оооооо ... туй с целомъдрието е малко трудничък процес, но не и непостижим - всичко е въпрос до упражняване на волята и самоконтрола на вътрешните желанията.

Това нещо можеш да го постигнеш, ако си посветен в крия йога ... защото МАХА МУДРАТА може да те научи да контролираш този процес в себе си.

Е ... чута е молбата ти, остава да тръгнеш по този Път.

Махамудра ми е позната от тибетския будизъм - медитация - в началото като личен анализ, самонаблюдение, което прераства в чисто съзерцание, сливане с "Наблюдателя" в теб. Както и да го наречем, това е методът, да.

А разделянето на сублимацията на когнитивна, емоционална и сексуална е условно - на практика трите вървят заедно.

Целомъдрието дава не само психологическа, но и хормонална база за реално развитие на съзнанието. Но не е за всеки, така е. Иска се силна мотивация, както и знание по психология и умение за сублимация. Иска се не борба, а именно сублимация. Ако има борба, започват едни неврози, едно чудо... доказано и изяснено е отдавна.

Сублимацията е процес на прехвърляне на когниция, емоционалност и сексуалност на по-фина, силна и по-универсално космическа платформа.

Махамудра има доста значения като понятие, а не като дословен превод. Всъщност Селена има предвид една йога-техника, която нормализира отношението към секса и премахва прекомерната сексуалност, създаваща съществени проблеми. В последствие и всеки сам за себе си решава докъде, и как, и дали да търси онова, което ти наричаш сублимация.

Пуснато на: Пон Сеп 24, 2007 2:21 pm Заглавие :

Много съм невежа по тези въпроси,но от лекциите на посвещението запомних,че всичко идва като осъзната необходимост,а не чрез насилие над организма с неговите нужди така,както ги усещаме за момента,отнасяше се не само за проявата и консумирането на сексуалността,а и за начина на хранене,изкореняването на другите вредни навици и т.н.

Пуснато на: Пон Сеп 24, 2007 2:48 pm Заглавие :

Някакси така стоят нещата и не само заради уводните лекции и т.н., а защото необходимостта - осъзнатата вътрешна необходимост е повод за реален отклик и стъпка към себе си. На това се опитва да ни обърне внимание Изтокът от векове, докато ние влагаме цялата си енергия в разнообразяване на играта на ума и утвърждаване на егото. Confused

Пуснато на: Пон Сеп 24, 2007 2:59 pm Заглавие :

Именно,но понеже ние сме прекалено обсебени от Егото си и това ни е вменено също от векове,та разглеждаме и ученията на Изтока пречупени през същата призма и ако се опитаме да ги следваме,често проявяване грешен подход - така трябва да правим, иначе трябва да правим, защото би било добре за нас, но не го усещаме вътрешно.И тук изпадаме в противоречие със самите себе си на всички нива.

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 2:45 pm Заглавие :

Ами ако махнем езиковите неразбории и различния ментален пълнеж в еднакви понятия, сигурен съм, че зад това имаме сто процента единно мнение! Smile

В психологията относно мотивацията има специален конструкт - локус на контрола. Най-общо по отношение на този конструкт - хората са с вътрешна или с външна локализация на контрола. Тези с вътрешна имат силна вътрешно изхождаща мотивация, амбиция за успехи, относително независими са от обстоятелствата. Такива заемат по-високи постове, приемат че нещата зависят от тях самите, от собствените им действия и усилия.

Хората с външна локализация на контрола приемат, че нещата зависят от случайността, от съдбата, от външни спрямо тях фактори - носят се по течението, нямат особена отговорност за живота си, оставят се външните обстоятелства да определят посоката на усилията им.

В психологията статистически е доказано, че хората с вътрешен локус са по-здрави психически, по-социално успяващи и пробивни.

...
Относно целомъдрието - разбира се, че трябва да се стигне до това естествено, а не като външно налагане. Аз просто излагам опита си.

В йога школите (класическата осемстепенна йога) например, както и в повечето религиозни направления именно това е грешката по отношение на сексуалността - поставят целомъдрието като основа за по-нататъшно развитие.

Обаче колко хора са готови спокойно да стъпят на такава основа? 1% може би, не повече. И се получава едно лицемерие, едни перверзии, едно невротизиране.... Знаем как монасите обръщат намотката на резбата Smile

, как се появяват хистерични симптоми, безсъние, насилие, избиване в перверзии и т.н. Затова до това трябва да се стигне естествено!

Но - от там започва истинският прогрес в пътя на развитие на съзнанието. Зад целомъдривето стоят реални биохимични и хормонални промени - получава се нагнетяване на тестостерона, поддържане на допамина висок, на насищане с ендорфини и окситоцин, създава се силна база за по-бързо и качествено протичане на висшите когнитивни процеси: задръжните корови процеси, тоест волята, светлината на ума расте, скоростта и качеството на умствените операции нараства с пъти, появяват се условия за развиване на когницията в ... да го нарека най-общо ясновидство. И то без опасност, защото промененият хормонален баланс води до развиване на изключителна емоционална стабилност, хармония, спокойствие, радост...

Целомъдрието е мъчно само за персоната, личността, но е радост за индивидуалността, духа. То няма нищо общо с наложените за него представи за лишение, болка и прочие. Напротив - то е именно сексуалност, една бликаща сексуалност, но проявяваща се по по-висш начин. То е предпоставка за Йога, сливане с вътрешната противополюсност - Анима/АНимус, с божеството отвътре!

Мислите ли, че животът на хилядите посветили се на вътрешно развитие е някаква приумица? О, не! Представите за жертва, лишение, отказ - са ментална проекция на непосветените - проекция на собственото им вкопчване в примитивното преживяване на секса...

Аз имам известна неголяма опитност с целомъдрието - но това, което емпирично съм преживявал по време на тези си недълги опитности, е било развиването на емоционална стабилност, радост и нагнетеност на вътрешното присъствие, изразяваща се в смелост и центрираност. При това умът става светъл, именно светлината се преживява като реална опитност, като реална наличност на ума.

Както и се стига до интеграция на личността - интеграция на мисли, чувства, дела в едно.

За съжаление не съм напред в това изкуство, но опитът и интуицията ми ме водят задоволително добре...
.........

Преди целомъдреното преживяване на секса, стои една междинн астепен - тази на сексуалния акт със сублимация ,с трансформиране на обикновения груб оргазъм в т.н. долинен оргазъм. Този метод е компромисен и е добър за повечето търсещи, както и за всеки, желаещ просто психично и физическо здраве. При него също протичат силни хормонални промени. АКо желаете, ще пиша още.

Поздрави: Орлин
Бъдете здрави! ОМ

Пуснато на: Вто Сеп 25, 2007 4:14 pm Заглавие :

Разбира се,че желаем да пишете още!

Наистина имаме единно мнение по гореказаното,въпреки дилетантският ми начин на изразяване.

Относно разделението на хората с вътрешна и външна локализация на контрола разбирам за какво става въпрос,имам много ярки лични наблюдения,включително и върху себе си.

Само не съм сигурна това разделение дали няма и междинно положение или в определени ситуации или етапи на живота да се проявява по различен начин,като все пак преобладава основния тип/вътрешен или външен/.

И дали хората,стренящи се да контролират всичко,наистина винаги са по-устойчиви,когато изгубят контрол над нещата по независещи от тях причини дали не губят по-лесно почва под краката си и излизат по-лесно от равновесие.

И обратното,тези,които се оставят на течението да са по-настроени да очакват изненадите от живота си,които могат да срещнат по това течение и да ги понесат по-леко.Просто питам,защото наистина не съм вътре в нещата.

Относно външното налагане,вкл.и от самия себе си като решение,знае се до какво води.Примерите за служителите на Католическата църква например/а и не само/ са повод и за художествената литература и киното,пък и имат дори и криминални проявления.Но там има много насилие и антихуманно отношение над личността и волята на човека и е друга тема.

Благодаря Ви за информацията,очакваме още интересни неща от Вас,когато имате желание и възможност. Smile

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 7:52 am Заглавие :

Е, хайде на ти! Smile

За локуса на контрола: съвсем точни размисли! Ето малко за това:

Локусът на контрола е психологическа концепция, която определя разликите между двата основни подхода при атрибурирането на събитията при хората: външен и вътрешен.
При хората с вътрешна локализация на контрола (интернали), събитията се окачествяват като подвластни на техния собствен контрол.

При хората с външна локализация на контрола (екстернали), събитията се окачествяват като зависими и следствие единствено от външни обстоятелства.

Например, студентите с ясно изразен вътрешен локус на контрола приемат, че постиженията им зависят единствено от собствените им способности и усилия, докато студентите със силен външен локус на контрола смятат, че напредъка и постиженията им зависят от сляпата случайност и външните обстоятелства и като следствие от това е много по-малко вероятно да се трудят здраво за развитието си.

От тук следва очевидната разлика между двата типа по отношение на мотивацията за постижения, като индивидите с вътрешна локализация на контрола имат по-силна нужда от постижения.

Като следствие на външната локализация на контрола, екстерналите са склонни да смятат, че имат по-малък контрол върху съдбата си, по-податливи са на стрес и депресия.

Кой тип локализация на контрола е по-желателен?

Най-общо казано, в психологическите кръгове е прието да се смята, че вътрешната локализация на контрола е по-желателна. Вътрешният локус на контрола може да бъде дефиниран като вътрешна дисциплина, самоконтрол, самоувереност и амбициозност. Изследванията достигат до следните факти:

- Мъжете като цяло са по-често интернали отколкото жените

- С напредване на възрастта тенденцията към засилване на вътрешния локус на контрола се засилва

-Индивидите заемащи по-високи постове в организационните структури имат по-силен вътрешен локус на контрола (Mamlin, Harris and Case, 2001 /28/)

Не трябва обаче да се преувеличава желателността на вътрешния локус на контрола:

- Интерналите могат да бъдат психически нестабилни и невротични, когато обективните външни обстоятелства прекомерно възпрепятстват амбицията и нуждата им от постижения.

Освен това вътрешната локализация на контрола трябва да бъде съпроводена от адекватна компетенция, лична ефективност и интелигентност, за да може личността действително да приложи самоконтрола и отговорността си в реалните ситуации.

Хората със силно изразена вътрешна локализация на контрола, на които им липсва подходящата компетенция, когнитивна и емоционална интелигентност, ефикасност, както и обективни възможности, стават невротични, тревожни и се депресират.

С други думи, интерналите трябва да имат реалистична представа за сферата си на въздействие, за да осъществят нуждата си от постижения.

- Хората с външна локализация на контрола често водят безгрижен, релаксиран и щастлив живот.

Въпреки горните предупреждения, психологическите проучвания са открили, че индивидите с по-вътрешен локус на контрола статистически са по-благополучни, тоест постигат повече, заемат по-високи постове, получават повече материални и социални облаги, както и че са по-психически интегрирани и здрави.
...

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 10:16 am Заглавие :

Да,т.н.интернали стремящи се да контролират живота си и обстоятелствата около него полагат повече усилия и съответно успяват да постигнат повече успехи.Противоположният тип може би не се вълнува толкова от това измерение на успеваемостта,което не го затормозява и се чувства удовлетворен от живота такъв,какъвто е. Rolling Eyes