ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ... ПРИЯТЕЛСТВОТО

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 1:45 pm Заглавие :

Зависи от хората.За вдигането посреднощ за и за подобни неотложни помощи съм била свидетел непрекъснато,защото мъжът ми непрекъснато все помагаше на закусали приятели и не чак толкова близки хора.Не му се бърках,но понякога признавам си изпитвах раздразнение когато го дърпаха за щяло и нещяло по всяко време на денонощието,защото усещах,че при повечето от половината от тези хора едва ли биха отвърнали със същото,ако се наложи и за съжаление бях права.Притеснявах се повече от разочарованието,което ще изпита,а не толкова дали биха направили това или онова.Не мисля,че жена може да развали нечие мъжко приятелство,освен ако не го допуснат те или пък не се кaсае такава,която е от голямо значение за някой от тях.В крайна сметка идва момент,когато трябва да се избира между любовта/или семейството/ и някой приятел.Същото се отнася и за жените.

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 2:23 pm Заглавие :

Наблюдавам странна зависимост – когато се държа добре с приятелите си и им помагам, те много не ме зачитат за човек. Моята помощ просто им се полага. “Просъскам” ли на някой обаче, ме гледа като кученце в очите. И други “интересни” приятелски връзки – заемите. Докато давам съм много близка, после – знаете. Много изчетох по въпроса на кого да помагаме, за милостинята, заемите и помощта в труден момент. Тъжната равносметка е, че винаги съм насреща в труден момент, но съм винаги сама в моите трудни моменти. Учили са ме да помагам, но само мен ли?????? Онзи ден ми домъчня за стара приятелка, не ми се е обайдала от близо година. След поздравите първото, което ме попита е мога ли да й дам заем 350 лв.? Сигурно мога. Но няма да го направя! Тя живее от заем до заем, а аз скоро четох статията “Внимавайте на кого помагате”. И аз забелязах, че когато й помогна, изведнъж и аз се оказвам без пари. Чудна история наистина, но вчера й отказах и както си бях безпарична изведнъж намерих 10 лв. забравени, които идеално ме устройват за момента.

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 2:43 pm Заглавие :

Приятелите с годините намаляват. Хората се променят благодарение на средата, работата, живота.Много пъти ме е боляла душата или по скоро ми е оставала празнота, резултат от един или друг приятел. Добре е когато имаш семейство в което можеш да споделяш и срещаш разбиране, и все пак приятелите са нещо различно.Приятелството не е нещо което трябва да доказваш всеки ден, а трябва да се грижиш да е живо. Ако няма взаимност то умира

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 2:54 pm Заглавие :

Приятелят не го каниш,той сам идва,защото чувства нужда от теб дори просто да поседитеи да помълчите,но заедно.
А мъжете предпочитат да се разбират без много думи.Това е правило за мнзинството.Може би е генетична памет от времето на лова(включвам и войните),когато някоя дума би лишила групата от успех.
А жените оставали при децата и...им приказвали.Затова говорният център е по-добре развит при нежния пол(дано остане нежен,че напоследък виждам едни работи...ма туй е др. тема).

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 3:29 pm Заглавие :

Звучи карсиво,но тези стереотипи вече не са актуални,и това като че ли опира до човек,а не до пол.Аз повече съм била заобиколена от приказливи мъже,в т.ч.приятели,които могат с часове да си бърборят не по-малко от жените и за важни и за несъществени неща и не можех да вземa думата от тях.Същевременно съм имала приятелки,с които сме си мълчали заедно и ни е било комфортно. Smile

Пуснато на: Пон Окт 15, 2007 10:04 pm Заглавие :

Подхода към думата приятел, може би се базира на мнение от вида
"Приятел, в нужда се познава".
Това дава повод на така наречените "приятели", да търсят помощ от други , които си мислят , че са им "приятели".
Нужно ли е , да ми е приятел човека / или животното/ ,който е паднал, за да му помогна?
Те , които си мислят , че приятелството е както според поговорката, са , временните познати.
Всеки има много познати , които привидно го разбират , дори изглежда , че разбират проблеми те му, но колко са тези познати , които, дори и привидно се радват на нашите успехи, разбират естественно нашите радости.
Самите ние се опознаваме по-добре, когато си мислим , че имаме нужда от нещо, от някой. Истинската помощ идва от вътре.
Ако има някой, който искренно се радва на нашите радости, сигурно, то това е ПРИЯТЕЛ.

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 6:46 am Заглавие :

"Приятел не е този,който ти бърше сълзите,а този който не ти дава повод да плачеш"
Имала съм много прияели.Особено в по ранна възраст(имам предвид когато бях на 14ет ,16ет години).Непрекъснато бях с тях и много ги обичах,давах последното си за тях.До като един светъл ден след 3ри ,4ри години ми светна ,че тези мои приятели ,всъщност са мои най-големи предатели и използвачи.Били са до мен от лична изгода и интереси,нищо друго.Започнах да съм по пряма и директна с хората,не спестявах на никой нищо... и така ги изгубих,защото те бяха свикнали да казвам "Да,добре" ... но когато започнах с "Не,няма" те просто се изпариха.
Рядко допусках хора на моята възраст до мен,защото ме дразнят.Те са глупави повечето,не знаят кои са и ацкииии много ме дразни лицемерието им.Простотията им,как да съм приятелка с такива хора?Не става
Имам много малко приятели,нямам общ език с тях,тези на моята възраст.Просто не ме вълнуват наркотиците,алкохола и дискотеките.
Малко се отплеснах.Та аз в живота си не съм срещнала истински приятел,честно.Всичките ми съученици,познати ,обкръжението,компанията... всички до един с ми забивали нож ... така че стигнах до извода,че приятелство няма ,има интереси...и не приятели,а добри познати!

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 9:31 am Заглавие :

А този,който "в нужда" помага не е приятел,а Човек-обикновен НОРМАЛЕН Човек!

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 5:28 pm Заглавие :

А този,който "в нужда" помага не е приятел,а Човек-обикновен НОРМАЛЕН Човек!

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 5:53 pm Заглавие :

Моите приятели са също малко, независимо от паузите във времето.
Повечето разбират приятелството като правене на услуги.Ако откажеш на някой, то значи не си никакъв приятел.А даже така по-добра услуга можеш да направиш! Имам всичко на всичко две приятелки, които са ми достатъчни и двете са коренно различни в духовно ниво.Но забелязвам, че когато сме заедно най-важното е искрения интерес който проявяваме за нещата около нас.За мен приятелството е най-чисто, когато можеш да споделиш всичко, но без да ти се присмеят, когато радваш с присъствието си другия и дори с мълчанието.Въобще приятелят е човек, който те разбира и не гледа да има някакъв интерес.А моето мнение относно приятелството в брака е, че да си откровен в семейството, както с приятелите, не е от полза, в брака само дипломацията е от значение. Smile

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 6:05 pm Заглавие :

Смятам, че мъдростта, която е цитирала Диди е най-правилната като определение за приятелството - все пак.

"Приятел не е този, който ти бърше сълзите, а този който не ти дава повод да плачеш"

И точно в тези слова е скрито" себеотричането, служенето, не-очакването да ти отвърнат със същото, даването, обичането, ... т.е. саможертвата, която с нищо не те задължава, нито компрометира, нито наранява - тя не изисква абсолютно нищо от теб.

Това вече е истинска Любов, но ... приятелството не може да се вмести като точно понятие в нея, защото Любовта просто е Любов.

Т.е. приятелство няма - има разбиране и доверие, породено от съответното разбиране.

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 7:41 pm Заглавие :

И аз исках да кажа това,но не намерих точните думи.

Пуснато на: Вто Окт 16, 2007 8:19 pm Заглавие :

И аз исках да кажа същото...

Пуснато на: Сря Окт 17, 2007 11:14 am Заглавие :

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 7:35 pm Заглавие :

Връщам се към тази тема, за да ви пейстна един текст, който намерих из нетпространството:

Ето, такъв приятел искам!

Един младеж всеки ден спорел с баща си:
- И аз имам приятели, като твоя приятел. Освен това не е само един, много са...
А бащата всеки път отричал:
- Не е възможно да са толкова много! Истинският приятел е един, най-много двама... Не можеш да намериш повече истински приятели... – казвал той на сина си.
И така всеки път разговорът им прераствал в спор, а спорът в кавга. Накрая решили да направят един “изпит” с който да проверят въпросните приятели на момчето и да разберат кои от тях са истински...

Същата вечер заклали една овца, пъхнали я в брезентов чувал и бащата казал на сина си:
- Хайде сега вземи този чувал и върви при този, който твърдиш, че ти е приятел.
А от чувала капела кръв, сякаш човек е убит и тикнат в него, така изглеждало отвън... Метнал младежът чувала на гърба си и поел към приятеля си, когото смятал за най-близък. Щом стигнал до дома му, позвънил на вратата. Когато приятелят му отворил и го видял с плувналия в кръв чувал на гърба, бързо затръшнал вратата пред него, дори не го изслушал за какво е дошъл...

От там момчето последователно обиколило всички, които смятало за свои верни приятели, но навсякъде се повтаряло едно и също, никой от приятелите му не искал посред нощ да се забърква в такива неприятности...

Върнал се накрая синът вкъщи, съкрушен от това, което видял.
- Прав беше, татко – казал отчаян той - няма приятели на този свят, нито за теб, нито за мен...
- Не сине, отново грешиш – отвърнал бащата. – Аз имам един, когото считам за приятел и вярвам, че е наистина такъв. Хайде, вземи отново чувала и върви сега при него.

Съгласило се момчето, метнало отново чувала на гърба си и поело към посочения от баща му адрес. Пот се стичала от челото му и се смесвала с кръвта, която капела от овцата в чувала.
Стигнал накрая, потропал на вратата, отворил му приятелят на баща му. Виждайки чувала, без да се колебае, мъжът веднага го придърпал да влязат вътре и бързо затворил вратата зад него. А от там тихо го повел към градината в задния двор. Изкопал там един трап, в който заровил кървавия чувал, мислейки че в него има човешки труп. Насипал отгоре пръст и за да не бие на очи, че е прясно копано там, направил лехи и насадил лук...

Прибрало се момчето вкъщи въодушевено този път и още от вратата се провикнало на баща си:
- Прав беше татко, това е наистина верен приятел!
- Все още не се знае сине, не бързай толкова – отвърнал му обаче баща му. – Утре върви отново при този човек, намери за какво да се скарате и му зашлеви два шамара. Тогава вече ще стане ясно дали е истински приятел. Ела след това и ми разкажи какво е станало.

Съгласил се синът и на следващия ден изпълнил заръката на баща си. Нали целта била да се увери колко доверен е въпросния приятел... От нищо започнал някаква кавга и макар и с нежелание, ударил две плесници на мъжа. А в отговор чул:
- Върви кажи на баща си, че аз не продавам нивата с лука за две плесници...

...и още:

Ето, такъв трябва да бъде
ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ:

Да те обича дори тогава,
когато не си за обичане...

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане...

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим...

Да ти дава вяра и сили дори тогава,
когато целият останал свят се обърне против теб...

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб...

Но най-важното от всичко е -
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите...
Да разделя Тъгата...
Да изважда Миналото...
Да събира Бъдещето...

Да пресмята всички нужди,
скрити в дълбините на душата ти...
И винаги да остава по-голям от всички останали...

И, разбира се...
Да не те захвърля настрана,
когато вече не си му нужен...

Пожелавам и на теб такъв ПРИЯТЕЛ!

jenite.blogspot.com

И аз ви го пожелавам. Както и да има в живота ви да има хора, заради които си заслужава да постъпвате по гореописания начин. Няма да питам има ли такива или способни ли сте на това. Е, който, може да сподели... Cool