В КАКВОТО ВЯРВАТЕ, ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ...

Не сте ли се сблъсквали със следният фактор в живота ви - винаги ви спохожда точно това, в което вярвате. А човек вярва най-много в собствените си страхове, те са неговия корен на щастие и нещастие.

Вярвате в зловредни нападения от духове и след известно верме те започват наистина да ви вредят - започват да ви се привиждат, да ви тропат по вратите, да ви тормозят в сънищата ...

Вярвате, че всички са лъжци и измамници, и ето че живота ви се изпълва изцяло с тяхното присъствие ...

Вярвате, че всички са крадци и ето, че ви обират апартамента ...

Всъщност каквото очаквате, рано или късно го "получавате" - рано или късно то просто ви се случва.

Защо ли?! Защото чрез погрешните си очакванията и възприятията вие най-безконтролно си давате "поръчката" за събития, от които естествено съвсем не се нуждаете.

Не забравяйте, че подсъзнанието ви винаги работи и винаги е будно ...

И всичкото това, което ви се случва, е отново плод на заблуденият ум, който идеализира своето Его, който поставя своето Его над всичко и всички.

Защо се получава така ли?!

Ами защото никой не желае да погледне навътре в себе си и да се припознае какъв Е - какво представляват неговите набори от характерови слабости и проявления?!

Човекът се възприема като нещо многозначително, което е над всичките тези ужасни пороци, които изредих по-горе.

Или пък обратното ... потънал в комплексите си и в старанието си не да ги преодолее, а да ги скрие, той получава именно това, окето е създало неговите комплекси.

А дали в действителност е точно така?!

Ето това вече никой не желае да разбере и проумее, защото много боли и е много объкващо, когато видиш себе си и истинската си същност в цялата й светлина, когато видиш несъвършенството си в нея ...

Има много прости начини, които ни позволяват да се сприятелим със страховете си и да ги овладеем. Така, че ако се разделите с тях, то тогава ще престанете да си поръчвате неблагоприятни събития с такава завидност.

Как можете да се сприятелите или разделите със страховете си ли?!

Отговора е много прост ... като спрете да ги очаквате.

Още ли не сте направили това?!

Очаквам вашите мнения и коментари по темата ... съотнесени към вашия опит и житейски неудачи, вашите постъпки и разбиране спрямо това, което сте получили вярвайки или страхувайки се от него!

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 4:16 pm Заглавие :

Може би има такъв момент и в живота ми - предизвикала съм някакви събития,като съм била уверена,че някога ще се случат или пък просто е било логично да се случат и аз съм го съзнавала,не знам кое от двете.

Изключвам възможността за интуиция или предвиждане точно при мен.

Но е много трудно да не очакваш дадено събитие примерно като всеки ден ти сервират медиите,че се случва еди-какво си и без да искаш започваш да се притесняваш,че и теб ще те стигне/ако не можеш да го предотвратиш пряко/.

Но и варианта "на мен това няма да се случи" не е добър,в случай,че нещата пряко зависят донякъде от теб и имаш възможност да избегнеш някакъв риск.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 5:17 pm Заглавие :

Значи в такъв случай се прави следното:

Относно втория вариант просто казваме: "Трябва да взема предпазни мерки на мен това да не ми се случва!" и в никакъв случай не мислим: "На мен това няма да СЕ случи."

А мислим: "На мен това може и да НЕ МИ СЕ случи."

Така вероятността да ти се случи, просто вече е почти изключена!!! Rolling Eyes

Относно първият вариант: гледаме избирателно програми и реклами по телевизията (поне сега има всякакви опции за тази цел) или четем/слушаме медиите също така избирателно.

По този начин няма да "дърпаме дявола за опашката" и ... бихме могли да си живеем щастливо. Smile

Не мислиш ли?! Sad

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 5:40 pm Заглавие :

Може би така е най-правилно,с много негативна информация ни засипват медиите,за съжаление - това което,се случва по света и у нас.Трябва да се сложи едно "НЕ", като заложена програма.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 6:02 pm Заглавие :

Много често ми се е случвало самия страх да е причина за негативното ми мислене и неблагоприятните събития в живота ми!
Беше ме страх от тъмното и заради този страх не можех да спя,до като не разбрах че не тъмното, а страха от тъмното създава тази параноя!
Когато спрем да очакваме,тогава ще спрем да се разочароваме и да се страхуваме.Приемам света какъвто е ,приемам себе си каквато съм,старая се да се опозная и да продължа съществуването си!
Комплексите са очакванията от самия теб.Надявал си се на нещо,след време виждаш че това не си ти и разбираш реалността!

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 7:18 pm Заглавие :

Много е трудно да се пребориш със страховете си.С някои съм успяла, с други - не.А очакването да ти се случи нещо гадно, често е по-гадно и от това, което може да ти се случи.Така си прецакан отвсякъде - хем си непрекъснато на тръни и нещастно очакваш погрома, хем тази психическа агония може да продължи цял живот.Понякога се докарваме до там, че като се случи лошото, едва ли не въздъхваме с облекчение, че поне очакването му е свършило.Много е права Маг Селена, че с мислите и страховете си творим реалност.Трудно е човек да се промени и да преодолее това, но поне е важно да опитва - а пътят започва с осъзнаването на проблема.Затова - ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на нашите домакини, че вземайки от своето лично време за почивка, се мъчат да ни отворят очите и да ни посочат пътя.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 7:24 pm Заглавие :

И аз им благодаря именно за това! Embarassed

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 11:05 pm Заглавие :

Разбира се, че именно страха създава параноята!

Разбери страха в себе си, целуни го за довиждане и ... параноята се отдалечава с балетни стъпки от теб - тихо и кротко.

Приемай света такъв, какъвто е, защото не ти можеш да го промениш, но променяйки себе си света за теб придобива съвсем други реалии.

Нямай очаквания - нито от самата теб, нито от когото и да било другиго, защото очакванията и надеждите породени от тях са илюзорни и ни ... убиват, тъй като ни създават комплекси, които разстройват нашите сетива.

Никога не си това, което мислиш, че си!

Но винаги СИ това, което Си ... Very Happy

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 11:13 pm Заглавие :

Може би това "понякога" е така при теб или при малцина от човечеството по принцип ... Confused

Иначе болшинството от хората винаги очакват лошото, а не доброто, защото напрежението поддържа нивото на адреналина, който пък води до силните преживявания, които пък ни хвърлят в агонията на доста от житейските ни проблеми ...

И когато лошото дойде те отдъхват наистина с облекчение, но не "понякога", а винаги - поне в 95% от човешкото съсловие ... Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 11:14 pm Заглавие :

Е ... ами благодарим за благодарностите ... Razz

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 2:24 pm Заглавие :

И тук мълчите .. всички сте заминали едновременно на почивка, нали?!

Еееехххоооооо ...

Обаче как бих могла да се въздържа да не ви отправя аз поне по няколко предизвикателства ...

Ето едно от тях, върху което си струва да помедитираме, за да го осмислим ... все пак то е свързано с темата - "В каквото вярвате, това ще получите" ...

"Човекът има три пътя, за да постъпва разумно: първият, най-благородният - размишлението, вторият, най-лекият - подражанието, третият, най-горчивият - опитът." - Конфуций

Аааа ... и още нещо се сетих - то просто вече наистина е невероятно ...

"Възвишеният чуе ли за Пътя, поема по него.
Посредственият чуе ли за Пътя, ту тръгва по него, ту го изгубва.
Низшият чуе ли за Пътя, гръмко се разсмива." - Лао Дзъ

Лично аз тук бих добавила: "...и след като гръмко се е разсмял изчезва "яко дим" ..."

Не мислите ли, че това наистина е невероятно точно???!!!

И едно за последно в постинга ...

"Помолих за сила... а съдбата ми даде трудности - за да ме направи силен!

Помолих за мъдрост... а съдбата ми даде проблеми за решаване!

Помолих за напредък... а съдбата ми даде мозък и мускули, с които да работя!

Помолих за обич... а съдбата ми даде хора с проблеми, които се нуждаеха от помощ!

Помолих за услуги... а съдбата ми даде възможности!

Не получих нищо от това, за което бях молил, но получих всичко, от което всъщност се нуждаех." - Тибетска мъдрост

Хей, да не би да сте получили онова, в което навярно вярвате или пък сте вярвали???!!!

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 2:59 pm Заглавие :

Ами относно пътя - ако въобще го видим правилния път.Тъй като повечето хора май не сме стигнали до там,че да го видим или да го усетим, ни остава най-тежкият вариант - горчивият опит.Но и тогава често оставаме слепи и глухи за него.
Що се отнася до другото - нищо не идва даром,трябва да го заслужим - и силата,и мъдростта,и любовта - не може да получим,без да дадем.Не е най-трудно да даваме, а да даваме,без да очакваме нещо в замяна е по-трудно.

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 3:27 pm Заглавие :

Ааааааа ... никакви очаквания, абсолютно никакви,никакви надежди и т.н. ... те могат да бъдат заменени да речем с едно тихо забавление ... и нищо повече ... дори това забавление да струва "някому" огромни усилия да бъде в услуга на другите ... сори.

Карма ... какво да се прави ...

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 7:00 pm Заглавие :

"Човекът има три пътя, за да постъпва разумно: първият, най-благородният - размишлението, вторият, най-лекият - подражанието, третият, най-горчивият - опитът." - Конфуций

Според мен , всеки започва с подражанието, някой така натрупват опит и размишлявайки, вече избират на кого да "подражават" и как, малко са способните да вървят по първия път, но добре, че са те , че другите (повечето ), да има на кого да подражават.
Разбраното подражание е повече от самото подражание.
Сещам се за приказката за " Неволята" , размишлявайки, нека си вярваме на самите себе си , и резултатите идват естественно.
Този вид вяра, за който се споменава тук, е може би стимула, двигателната сила, водеща винаги до желания резултат, и огънчето което запазва Истината за поколенията.
Вярата в нещо ( някого ) ни прави силни да вървим по избрания път, някога сме щастливи да се срещнем с това във което сме вярвали. Въпрос на търпение и време, или казано с една дума: вяра......

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 7:15 pm Заглавие :

Блъскането с рогата по стената сигурно спада към най-горчивия. Confused