КАКВИ РЕАЛНОСТИ СИ СЪЗДАВАМЕ В ЖИВОТИТЕ?

От дългогодишната си практика знам, че болшинството от хората не желаят да концентрират вниманието си върху добрите и позитивни събития и нагласи, а го фиксират върху нещастията и проблемите си - в това число на само своите лични ...

... ами и в тези на съседите си, на приятелите си, на познатите си, на политиците, на фолкпевачките, на артистите от "сапунените" сериали по телевизията и в рекламите на същата, и ... т.н. безсмислени неща ...

Именно по този начин сред изобилието от житейски събития човешките индиви винаги избират да се сътредоточат върху самотата, безработицата, убийствата, кражбите, лъжите, бедността, болестите, политическите интриги и ... всякакъв друг вид негативни събития.

Какво става в този момент?!

Просто даденият човек не прави нищо друго освен, чрез действието на ума си да създава собствената си житейска реалност, огледален образ на всичкото това, в което естествено е фиксирал собствено си внимание, т.е. той е личен творец на реалността, в която живее - тя е негов продукт.

Щом възприема дадена информация, значи той мисли, а щом мисли значи твори, създава ...

Така, че всеки човек самосъздава личната си "вселена", в която после пребивава, и от която впоследствие естествено е ... недоволен.

Всъщност ... от кого е недоволен?! Никак не е трудно да се досетите, нали?! Недоволен е от себе си, от собствените си "усилия", чрез които е създал житейските си реалности с всичките неблагоприятни събития в живота му ... нещастия от всякакво естество, проблеми от всякакво естество - лични, семейни, обществени, професионални и т.н.

Нездравото любопитство на човека не му позволява да обърне внимание преди всичко на себе си ... и така той създава реалности чрез горделивия си ум, който го тласка да фиксира вниманието извън себе си, възприемайки се като нещо над всички други и всичко останало.

Създавайки такива привидни реални светове в животите си, хората се себеунищожават без каквато и да било милост, защото не разбират собствените си заблуди и невежество.

Коя според вас е първата крачка към разрешаването на този проблем, така щото човека постепенно да попадне на неговото си лично място, отредено му от неговия личен кармичен път?!

Очаквам с нетърпение вашите отговори ... очаквам коментарите ви!

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 3:40 pm Заглавие :

Понякога си мисля,че хората са програмирани сами да си създават,т.е.фабрикуват проблемите.В смисъл,че когато дори нямат такива в определен момент/защото това не е постоянно положение,все изникват някакви/,се съсредоточават върху нещо,което ги дразни и го превръщат в проблем,като пренебрегват останалите благоприятни обстоятелства около себе си в същия този момент или етап от живота си.

И аз съм го правила,а след време съм си давала сметка за това.До голяма степен за такова поведение влияе и околния свят - с информация,предразсъдъци,обществено мнение,роднини,колеги,съседи и т.н.- то ни вменява колко е лошо дадено обстоятелство в живота ни,защото така е прието да се смята.

А хубавото в живота ни по същото време някакси го пренебрегваме или го приемаме за даденост и не ни впечатлява.

Сещаме се за него когато го загубим,защото нищо вечно няма на този свят.

Би трябвало да не се поддаваме толкова на масовото възприятие за света,което ни се втълпява отвсякъде,а да го разберем, в частност събитията и обстоятелствата в нашия живот плод на какво са, да работим върху себе си, в т.ч. да не се поддаваме на чуждото мнение,дори на най-близките относно нашия живот - да не го гледаме през техните очи,а през нашите си, но с разбиране.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 4:03 pm Заглавие :

А не ти ли си се струва, Кати, че емоциите ни са най-водещия фактор, който играе най-важната роля в създаването на привидните реалности около нас - в живота ни?!

Казвам привидни реалности, защото те не са действителни, тъй като нищо, което е сътворено от ума ни, не е действително, а само привидно, защото то винаги подлежи на разграждане, води ни до пълна десктрукция - било на физическо или духовно ниво - това вече са просто подробности.

Щото лично аз непрекъснато се сблъсквам с проблема, при който като се изчерпят емоциите на един даден индивид, се изчерпва и самия той, и като че ли живота му се обезсмисля без тях.

Затова човека непрекъснато се стреми да живее в обстановка, в която да витае духа на невероятните и свръхемоции ... Confused

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 4:08 pm Заглавие :

Да,така е,при много хора емоциите са водещи и двигател на поведението им,оценяват събитията спорeд емоциите,които предизвикват у тях,или пък обратното - чрез емоциите си предизвикват определени събития,най-вече нежелани и неприятни.И аз съм минала по този път и сега се стремя да не се поддавам или да не допускам емоциите да ръководят живота ми.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 5:24 pm Заглавие :

Знаеш ли какво може да предизвика например просперитета на даден човек в съответна област от живота му от страна на заобикалящите го хора?

Изброявам ги:

- завист на първо място;
- ще се наложи въпросния човек да посвещава по-голямата част о т времето на въпросния просперитет;
- така ще отделя по-малко врме за семейството си или другите неща, с които се занимава по принцип;
- ще му се наложи да общува с много други хора;
- ще стане притегателен обект за престъпниците или контролните органи.

Всичкото това е свързано с невероятни емоции и оттам проблеми.

Какво мислиш ти по този въпрос?!

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 5:35 pm Заглавие :

Ами няма какво да мисля,знам го от опит.Точно това се е слуцвало и с нас,макар,че много денонощен труд беше вложен в него,но завиждащите това не го виждат,а и нямаше особени външни признаци за кой знае какъв голям просперитет,не повече от много други.Но на някои това им пречи по някакъв начин на техния просперитет,дето искат да стане ако може по-леко и се почва - от завистта до създаване на неприятности и всякакви номера.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 7:09 pm Заглавие :

Майка ми казваше, че трябва да правим разлика между "бели" и "черни" кахъри.Тогава не я разбирах.Можех да си представя, че имам сериозен проблем дори и от това, че съм разменила с някой две-три по-остри думи.Ех, младост!Като се понатрупаха годинките и ми минаха разни ситуации през главата, се научих, когато имам късче възможност - да бъда щастлива.Ако човек чака всичко в живота му да е без проблем, че тогава да седне и да каже:"Е, сега вече ще съм щастлив" - това е пълна глупост.Такъв момент просто няма.Сега, когато не е супер зле, съм си много добре! Very Happy

Радостта се съдържа в толкова много уж дребни неща, които ни заобикалят.Мен ме прави щастлива морето вечер, дъжда в дърветата, залезът, луната,топлата уютна светлина на дома,животните, хубави хора, с които можеш да се засмееш от сърце и много такива подобни /сигурно ще кажете - глупави/ неща.Щастлива съм и от това, че мога да се движа, да тичам, да яздя,да си нагушкам кучето - абе спирам,защото супер се отплеснах.Просто исках да кажа, че човешкото понятие за щастие е илюзия, която си създаваме сами и само от нас си зависи дали ще си я създадем и дали ще й се радваме.

Пуснато на: Нед Окт 21, 2007 11:18 pm Заглавие :

Права си Пенка!

Те - малките неща в живота - водят към големите.

Затова е важно да се научим да ги познаваме, да ги контролираме, да ги насочваме в правилната им посока ... защото каквито и да са те - добри или лоши - винаги растат в геометрична прогресия. Wink

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 1:55 pm Заглавие :

Не знам защо всички хора са се изпокрили по един много странен и интересен начин - като мишки - вече цели три дни?! Sad

Странна работа ... значи ... Confused

Но пък наблюдавах една друга реалност - улиците бяха пълни с автомобилни "тапи", дори не можеше да се провре пешеходец през тях, магазините всичките бяха фрашкани до горе, големите колички са хранителни стоки - още повече, като че ли беше
настъпило някакво особено "пришествие" в привидните реалности...

Та си рекох: "Ми ... сигурно затова на всички останали места не виждам хора ... Confused

Обаче си рекох аз, имено поради тази причина трябва да продължа темата, де - все пак ... "и сам воинът е воин" ...

Та ето какви нещица ще ви сервирам сега и тук ... Cool

Всичко е реалност!

Реалността не може да се определя чрез отрицание.
Неизявеното е реалност и бъдеще.
Проявеното е реалност и настояще.
И проявеното, и непроявеното са участвали в миналото.

Всичко реално е трайно.
Самата реалност е вечна.

Видимото произлиза от непроявеното.

Това, което не е било, ще бъде, това, което е, вече е минало. И всичко е СЕГА.

И всичко е насочено към себе си.
Осъзнало се в себе си, се насочва навън.
Създало се в нас, продължава да твори около нас.

Непрекъснато разширява светлината...
Необяснимо движение...
Безкрайна радост...
Неуловимо трептене...
Вечна промяна!

Началото се докосва до края, избухва и топлината събужда новото...

Новото осъзнава движението си...
И така - в безкрайно движение...

Какво ще кажете за него или да ви пусна още нещо ... та да се сбъркате съвсем?! Razz

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 2:23 pm Заглавие :

Стига и това!И така сме си достатъчно сбъркани-объркани. Very Happy

И при нас народът се е изпокрил, с тази разлика, че и по магазините ги няма.Само - коли по улиците.Чудя се накъде отиват всъщност!?Сигурно - в къщи, да папкат, да спинкат и да трупат сили за лятото и туристите.Че то да не мислите, че е лесно да купиш 1 кг малинки за 3 лева от борсата, да ги насипваш в пластмасови чашки по 100 грама и да продаваш чашката по 5 лева.Мъка, мъка!!!

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 2:41 pm Заглавие :

Ааа...ъъъъ ... схванах сега за какво ми говориш, значи! Razz

Ти навярно искаш да ми кажеш, че хората от едната привидна реалност преминават в друга - още по-детализирана, и още по-печеливша ...

Нещо като разделяй и печели - ама колкото се може повече, чеее.... лятото ей го къдее, хкмкхм .. т.е. исках да кажа - далеч е ... Embarassed

Сега разбираммммм ... ми българин, умен находчив, добър, любезен ... как да не те сръфа за едното чудо, ако му се изпречиш на пътя?!

Разбирам причината на "покриването" -- пазаруване до премала в "Метро", "Била" и при другата "ефтиния" по пазара ... после бягай в къщи да напълниш и стоплиш тумбака и хоп ... на тротоара, за да наваксаш обратно онова дето си го изял, чрез остатъка от трохите по масата ...

Схванах за каква реалност ми говориш ти, Пенке ... и се покри веднага, а?!

Покажи се де, край с дуела, размина ми се вече ...

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 3:22 pm Заглавие :

За "покриването" предполагам,че си има прозаично обяснение - времето застудя и всеки гледа да се свре на топло,включително и по колите,та затова има и "тапи".

И пазаруването на храни - сигурно атавизъм като при животните,както казва г-н Баев в публикацията си "животното у човека" е заговорило в инстинкта за запасяване с храна за като наближи зимата и да си има по бърлогите.

До скоро това се изразяваше и в приготвяне на зимнина в края на лятото - затваряне на купища буркани като обезумели,за да не се гладува през зимата.

Така и не се научих да робувам на тази психоза и много критики отнасях,от част от родата/познайте коя част/ че не съм булка на място,та да им замажа очите правех малко за показно.

Спомням си една позната как им рекна на родата по този повод философски:"За един човек трябва да се съди по това колко е стойностен по неговите човешки качества,а не по това дали си е направил бурканите".

Извинявам се,че правя такова прозаично отклонение от възвишените неща по темата,но за някои хора реалностите се състоят в това.

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 3:41 pm Заглавие :

Какво отклонение правиш, Кати?!

Това не е никакво отклонение ... това са си чистите реалности, които си създаваме лично ние.

Буркани ... тъпкани с ядене и за ядене ...

Та какво беше онова дето е казала една твоя позната на родата ти по този случай?!

"За един човек трябва да се съди по това колко е стойностен по неговите човешки качества,а не по това дали си е направил бурканите".

Значи ... какво заключение следва тогава по въпроса за претъпканите магазини, колички в магазините и леки коли по улиците с "тапите"???!!!

Ми ... трябва да съдим за човешките стойностни качества и в какво по-точно се съизмеряват те, нали така?!

И естествно заключението е много горчиво ... стомаха! Отново всичко се свежда до консуматорството ... жалко ...

И отново ще се повторя ... Така, че всеки човек самосъздава личната си "вселена", в която после пребивава, и от която впоследствие естествено е ... недоволен.

И защо ли?!

Защото никога не му стига - каквото и да било ... затова и се чувства некомфортно в самосъздадената си лична реалност ... абсолютно привидна ... Rolling Eyes

Май тук става въпрос вече за АЛЧНОСТ, а?!

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 4:00 pm Заглавие :

Може би за това не обичам хипермаркетите,пазарували сме и ние,сега ги избягвам,неуютно ми е с всичките хора с препълнените колички,от физиономиите на с най-препълнените като че ли лъха някакво примитивно самодоволство.Като че ли им усещам енергетиката - отблъсква ме.

Все едно виждам пред себе си не хора,а зейнали бездънни търбуси.Може да изглеждам старомодна и превзета,но предпочитам малкия квартален магазин,освен ако не ми притрябва нещо,дето ще го намеря само в по-големите магазини.

Никога не съм разбирала презапасяването,като че ли иде краят на света,включително и когато се пуснат слухове за повишение цените на някакви стоки.

Изключвам най-бедните и гладните и тези с малки деца,които трябва да е снабдят с жизнено важни продукти. Cool

Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 4:31 pm Заглавие :

Ама Кати, то ... тези, които наистина се нуждаят от жизнено важни продукти не ходят да ти кажа по хипермаркетите ... ходят тези, които демонстрират охолния си живот - поне в 70% вече от населението ни в големите градове прави точно това.

Те бедните и онеправданите си стоят в кварталните магазинчета, откъдето могат да си вземат нещичко в малко количество или грамаж.

А пък не си видяла какво всъщност правят майчета с дечицата си в големите хипермаркети?!

Аз като ги видя, че се задават насреща ми и се покривам окончателно от погледа им дори ... направо залягам в някое "прикритие" и не се показвам докато не изчезнат ... ама те винаги изчезват прекалено бавно ... Embarassed

Лично аз пазарувам от тези хипермаркети, защото почти всичко, от което се нуждая се намира на едно място ... казвам почти всичко, но ... преди или след това обикалям по пазара, по кварталните магазинчета, където вече наистина намирам онова, което наистина ми трябва.

А в хипермаркетите ме обхваща вълната на агресивния потребител, който наистина представлява един бездънен търбух ... Confused

и винаги ми прилошава там ...

Амииии ... като прекалено много фиксирам вниманието си в тази привидна реалност изпълнена с тотални несъвършенства ... хак ми е ..