СЛУЖИ, ОБИЧАЙ, ДАВАЙ ... ИЛИ СЕБЕОТДАВАНЕ

Пуснато на: Чет Окт 11, 2007 8:49 pm Заглавие :

Не съм срещала такъв човек! Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Окт 11, 2007 8:52 pm Заглавие :

Ти си млада,има време за теб,сигурно ще стрещнеш такива хора. Wink

Пуснато на: Чет Окт 11, 2007 9:21 pm Заглавие :

Аз обаче току що се сетих за един приятел на баща ми,които беше изцяло отдаден на Бог!Живееше много скромно и в пълна хармония със себе си и света около него.Аз бях много малка,може би на 7ем години ,но това не ми пречеше да забележа спокойния тон с които разговаряше за всичко,блясъка в очите му сякаш всичко около него светеше.След време се влюби в една циганка,сключиха брак и живееха много щастливо.

Пуснато на: Пон Окт 15, 2007 9:21 pm Заглавие :

Ами тя ... циганката, де (каквото като е циганка!) е имала просто нужда от него и той я е намерил за да й служи, обича и дава ... така той чрез собственото си себеотрицание ще постигне лично духовно развитие и извисяване!

Всъщност ... в това е именно смисълът и щастието от себереализирането!

Пуснато на: Пон Окт 15, 2007 9:30 pm Заглавие :

Изразих се така,за да подчертая,че за този човек нямаше ограничение,дали бял ,дали черен,дали евреин или християнин.За него всички бяха равни!

Пуснато на: Пон Окт 15, 2007 9:33 pm Заглавие :

Ами за разбиращия и този, който не живее в разделението всичко просто е едно цяло ...

Затова за него всички са равни. Rolling Eyes

Баба ми е пример за служене!...Вярно-на семейството и роднините-не на Всемира и на Бога,но от нея мога да се уча и се уча!...Най-важното е че тя е човек в който даването и вземането са много по-близо до верния баланс от който и да било друг човек който познавам-тоест тя МНОГО-ПОВЕЧЕ ДАВА ОТКОЛКОТО ВЗЕМА!!!!!! Нещо невероятно за нашия осран (с извинение) американизиран консуматорски свят!...Извинете ме ако съм малко грубичък-на един форум даже открито се обявиха против мен защото говорех за безкористно служене,а хората си мислеха чисто по американски качествено зарибено!...Та простете ми за тона ако нещо ви дразни-а относно баба ми-да тя е човек какъвто друг не съм срещал!...Аз лично смятам от живи наблюдения че на българина точно това му липсва-то иска все да взема да взема и пак да взема-лакомия братко ама яка!...без усилие да взема ей така...а да дава-никой не ще!...Та така за моята печена баба!...Много ме кефи!

Пуснато на: Пон Ное 12, 2007 12:12 am Заглавие :

Може би получава най-ценното - вашата обич и признание,съдейки по начина,по който говорите за нея. Smile

Пуснато на: Пон Ное 12, 2007 7:18 am Заглавие :

Ами да-всъщност точно това получава,защото съм я виждал силно разочарована ако е очаквала нещо като отношение а то се получи нещо друго...но думата ми не беше за това а за това как тя все гледа да действа-да прави нещо...раздава се дори на съседи и изобщо на хората из селото-ходи да им работи нивите "щото те не можели"..ей така за нищо...просто тя не може да седи на едно място тъй да се каже-а това вече е близко до действието заради самото действие)))...Пък и хапва супер малко...Абе печена бабка ви казвам!)

Здравейте, flysilf!

Наистина изказа Ви е малко недодялан и грубичък, но казвате абсолютната истина ... за жалост!

А сега за безкористното служене ...

Такова съществува единствено при Високо Посветените Личности от рода на архатите и преди всичко на Възнесените Учители. Това е.

Иначе няма такова понятие - безкористно съществуване, защото живеем в потребителски свят и така или иначе, за съжаление сме зависими от него. Rolling Eyes

Едва когато достигнем духовните умения на Сатья Сай Баба, чрез които да можем да съществуваме в привидната реалност, възприямана от невежия човек за истинска, а тя не такава, та - едва тогава можем да служим безкористно на когото и да било.

Но ... иначе има морални и етични норми, с които може всеки да се съобразява, и които всеки може да спазва.

Всичко обаче е въпрос на правилно разбиране и възприемане на нещата от живота. Very Happy

Не се гневете чак толкова много, защото отхвърляйки света около себе си, отхвърляме и себе си, отричаме и себе си, защото ... просто пребиваваме в това измерение, ведно с този свят, ведно с всичко и всички в него.

Казвам Ви това от личен и ... много горчив опит ... Crying or Very sad

Пуснато на: Пон Ное 12, 2007 3:10 pm Заглавие :

Не го прави само заради едното действие просто ...

Тя го прави, защото е всеотдайна, самопожертвователна, изпълнена с Любов и обич, изпълнена с правилното разибране за нещата от живота към всички и всичко ... нищо, че тя го прави несъзнателно.

Духовното осъзнаване просто е един труден и тежък процес, изпълнен с много страдания, и с още повече изпитания.

От все сърце пожелавам на тази сладка бабка, която спечели и моето сърце, да постигне самото духовно осъзнаване ... и е готов Посветен Духовен Учител! Smile

Пуснато на: Пон Ное 12, 2007 8:22 pm Заглавие :

Благодаря!!!...Мир,Радост,Любов на вас и на всички чувстващи създания!

Има сред вас и такива, които не са готови и не искат да знаят за никаква Истина и тях напълно ги удовлетворява светът, който ги заобикаля. Само че аз не се обръщам към тях.

Аз се обръщам към онези от вас, в чиито сърца гори огънят на устрема към един по-хубав свят, които са готови на пожертват много неща, дори да пожертват живота си, за да донесат нови образци във физическия свят, за каквото и да се отнасят тези образци и в каквато и сфера на дейност да се проявяват.

Има прекалено много несъвършенства във вашия свят, които трябва да се заменят с по-съвършени образци. Над това работим заедно с нашите предани ученици, които са с нас от хилядолетия, които идват във въплъщение след въплъщение, за да помогнат в проявяването на Божествените образци във физическия свят.

Има различни нива на възприемане на Истината и има различни нива на Служене. За някои хора е напълно достатъчно да четат молитви, розарии, повели и мантри. Има други хора, които са хармонизирали своите тела по пътя на дългото служене на Живота и те са готови да работят за Братството.

Те са готови за изпълнение на Служене, изразяващо се в конкретна работа на физическия план. Много други идват във въплъщение, за да свършат много малка работа.

Необходимо е в нужния момент да се подкрепи нашето дело, да се излезе в негова защита и тази малка работа, извършена в необходимия момент, е в състояние да отвърне съзнанието на милиони хора от ненавистта, неприязънта, недоверието към Божествената Любов, Хармонията и Божествения порядък.

В работата, която вършат нашите предани ученици, няма малки дела. Всички дела извършени в руслото на Божествената еволюция са еднакво почетни и човешкото съзнание не може да оцени доколко едно или друго изпълнявано поръчение за Братството е с по-голяма значимост.

Няма дребни неща в Божественото служене. И винаги, когато ви се струва, че вашият принос е незначителен и че от вас нищо не зависи, спомнете си тази моя диктовка, спомнете си моите думи за величието на всяко дело, извършено за Общо Благо в акта на безкористно служене.

Помнете, винаги помнете, че е важно не самото дело, а импулсът, зарядът, който влагате в действието си на физическия план.

Ако влагате целия заряд на Любовта, който притежавате, ако извършвате малко дело, но с голяма Любов, тогава този ваш принос е способен да измени много неща на планетата Земя.

Не трябва да забравяте, че вие не сте само физическо тяло. И ако за физическото ви тяло има значение това, което можете да видите с очите си или можете да пипнете, то за вашите фини тела е много важно състоянието, в което действате.

Финият свят е много отзивчив към вътрешното ви състояние и вътрешната ви настройка. Затова дори когато извършвате правилни постъпки на физическия план, но действате в не особено добро състояние на съзнанието си, тогава може да създадете във финия план такава преграда, която в най-неподходящия момент ще обърне всички полагани от вас усилия в обратна посока.

Не забравяйте, че всичките ви тела трябва да бъдат уравновесени в момента, когато осъществявате действия на физическия план.

Искам още да се спра на практиките, които използвате, когато се опитвате да правите нещо с мисълта си, когато се съсредоточавате за изпълнението на някаква задача на финия план.

Действително, ако сте адепт от най-високо ниво, тогава всяка ваша мисъл и всяко ваше мислено излъчване могат да бъдат осъществени не само на финия план, но и на физическия план.

Ако вие, без да притежавате съвършенството на адепта, се опитате да сътворите на финия план мисъл или чувство, тогава пораждате същите онези несъвършени образци, с които е наводнен вашия свят, само че на финия план.

И после, след като мине определено време, вие ще бъдете принудени сами да въвеждате порядък в онези слоеве на финия свят, които сте замърсили със своите неправилни действия.

Не е ли по-лесно да започнете да вършите дела на физическия план, но в правилно състояние на съзнанието? Тогава всички ваши правилни и неправилни състояния на съзнанието ще имат свой образ и ще можете със своите физически органи и чувства да видите несъвършенството в творението си и да го поправите.

Много е трудно да се твори слепешката. Затова, като се намирате във физическия план, за вас е по-лесно да започнете да извършвате действия в него, но в правилно състояние на съзнанието. Тогава ще можете нагледно да видите резултата от своите действия и ще можете навреме да поправите грешките.

Учете се на практическа работа, насочена за преобразуването на вашия физически свят.

Когато се намесвате с вашето несъвършено съзнание и се опитвате да преобразувате финия свят, в 99 процента от случаите не се получава нищо смислено. Повярвайте, че на финия план и на по-високите нива на Битието се намират достатъчно същества, които вършат своята работа там.

И когато съзнанието ви позволи да напуснете земното кълбо и да не се прераждате в плътно тяло, пред вас ще се отвори нов хоризонт за работа, свързан с друг план на Битието.
А сега вие сте дошли във вашия свят да вършите конкретни дела на физическия план.

Изискването за молитва преди извършването на конкретна работа остава в сила, тъй като когато се намирате в молитвено състояние на съзнанието, вие можете да се хармонизирате и да изпълните стоящата пред вас задача по най-добрия начин.

А сега искам да се спра на проявата от вас на некачествени мисли, насочени към някого. Повярвайте ми, че всяка ваша отрицателна мисъл-форма е способна да привлече от пространството точно същите съзвучни по вибрация мисъл-форми.

И без сами да забележите това, вие се оказвате в такъв зловонен облак със некачествени човешки произведения, че преставате да виждате Истината и да я различавате. И затова най-доброто за вас ще бъде да държите съзнанието си постоянно настроено към Божествени образци.

Твърде много хора, които не практикуват никакво учение и никаква религиозна практика, а само се ръководят в живота си от Божествените норми и принципи, са преуспели много повече, отколкото други, които смятат, че са постигнали големи успехи по Пътя, но още не са направили нито една крачка към Божествения Връх.

АКАДЕМИЯТА НА СЛУЖЕНЕТО

Служенето е най-високото (академично) постижение. В много от земните си животи вие се стремите да бъдете господари, началници, всякакъв вид водачи - изкушени сте от желанието да командвате, да сте на върха на някаква йерархия и да ви служат.

Това е естествен етап, през който преминават повечето монади. Без да са изпитали удовлетворението от това, че другите им служат, те не могат да стигнат до идеята, че да служиш е по-голямо постижение.

Говорим за доброволното служене - когато дадената монада е достигнала до вътрешна потребност да служи на другите.

Когато служите на другите, вие служите на Бог, защото другите са част от Бога.

Колкото по-силно е желанието ви на вас да ви служат, толкова по-далеч сте от Бога и сте отделени от Цялото. Колкото по-силно става желанието ви да служите, толкова по-близо сте до Бога и се обединявате с Цялото.

Към това да им служат обикновено се стремят хора с ниска еволюция. Те се блазнят от властта и изпитват силно желание да подчиняват другите. За тях е унижение дори да подадат чаша вода на болен човек. В следващите си животи (а може би и в настоящия) те ще са поставени в обстоятелства, които са смятали за унизителни.

Когато служиш осъзнато на другите, никога не съществуват унизителни ситуации.

Унижението е човешко понятие. Можете да бъдете унизени, ако вие самите решите, че сте унизени. Истински унизените са тези, които смятат, че са унизили другите. Те не разбират, че се опитват да унизят самия Бог, което не е възможно.

Щом човек достигне до идеята за служенето и постепенно започне да я прилага в живота си, в него се настаняват спокойствието, мирът, удовлетвореността, смирението. Такъв човек се чувства благословен постоянно и болните амбиции го напускат завинаги.

Необходимостта да бъдеш полезен на другите е наистина благословия. Чувството, че си длъжен да направиш нещо за близките си или за приятелите си, още не е истинското служене, защото присъства разбирането, че така трябва, налага се, прието е; прокрадва се подмолен елемент на насилие над личността, която трябва да положи усилия за другите.

Истинското служене не носи чувството, че си се пожертвал, че си се лишил от нещо заради другиго - то става начин на живот и не търси никаква отплата или признание, още по-малко задълженост.

Формите на служенето са безбройни - от най-обикновеното ,,как си" до спасяването на живот. В служенето основно присъства Любовта - от майчината Любов до Любовта към всички и към цялостното Мироздание. Тя блика като непресъхващ извор, който утолява жаждата и дава хлад в зноя.

Всеки в земния си живот преминава през зноя на изпитанията и има нужда от извор, за да добие сили и да продължи пътя си.

Човекът, който съзнателно служи, без да афишира това, може да бъде оприличен на фар, изпращащ светлина за пътуващите кораби. Фарът не иска отплата от тези, на които е изпратил светлина в необходимия момент.

Когато стигнеш до момента да изпитваш необходимост да служиш на другите (независимо как - дали им прислужваш или се бориш за добра кауза), твоите нужди сякаш се смаляват или изчезват по магически начин. Това, което ти е необходимо, се появява в живота ти без особени усилия от твоя страна. Когато безкористно даваш, автоматично Вселената ти отвръща по същия начин, но нейните възможности са безкрайни.

Употребихме думата ,,даваш", като имахме предвид всички аспекти на това понятие. Даването не се изчерпва само с материалните неща (храна, дрехи, вещи, пари) - то може да се изрази в съчувствие, в съдействие, в изслушване, в помощ при болест, в свършване на определена работа, да се помолиш за някого, да благословиш.

Излъчването на силна светла енергия чрез мисъл и думи е също висока форма на служене.

Да умиеш краката на учениците си - ето светлият пример на Иисус Христос. И не за да подскажеш, че си нужен някому, а защото този някой в момента е имал нужда от нещо.

Живот, в който безвъзмездно служиш, е най-високото стъпало във вселенската академия. Божествените пътища са отворени за теб, имаш безплатен билет за по-високите измерения, но ти, Служителят, обикновено се връщаш по собствен избор на Земята и продължаваш да й служиш;

продължаваш да се бориш с всички сили за нейното спасение и за спасението на земното човечество, забравил окончателно за собствените си нужди и амбиции, без дори да се сещаш, че си възвърнал докрай своята Божественост.

Във всички религии водата е символ на телесното и духовно пречистване. По време на мусона в Хайдакан Бабаджи водеше учениците си да пресекат близката река Гаутама.

Символичното значение на това беше увереното преминаване през водовъртежа на живота с помощта на надежден водач. За по-голямо пречистване Бабаджи караше учениците си да работят във водата: да вадят големи камъни.

Два пъти дневно - по изгрев и залез слънце учениците му се къпеха в хладните води на Гаутама. Същото предназначение имаха и огнените церемонии.

Всяка сутрин около 4.30 ч. Бабаджи изпълняваше огнен ритуал, наричан хаван или ягна. Със своята преобразяваща сила пречистващият всепоглъщащ огън е средство за прераждане на по-висока степен.

Една индийка разказва:
"Беше ми омръзнало в къщи постоянно да идват йоги. Не исках и да чувам за тях. Но въпреки това един роднина ме убеди да отидем при някакъв особен йоги в Бомбай.

Когато влязох в помещението, веднага забелязах млад йоги, потънал в медитация. Вътре нямаше място и затова седнах близо до него. Тъй като по традиция в къщи почитаме Шива, автоматично започнах да повтарям мантрата ОМ НАМАХ ШИВАЯ.

Йоги отвори очи и срещнах погледа му - като че ли огнен. Седях като прикована. Не знам колко време мина, може би минута, може би час. Изведнъж заплаках.

Обикновено не плача - смятам, че това е под достойнството ми. През цялото време той ме гледаше, а баща ми, майка ми и брат ми мислели, че гледа тях. И тримата сме имали еднакви усещания.

След това йоги отново затвори очи. Гледах като омагьосана как хората се прекланят пред него. Те идваха и си отиваха и въпреки че медитираше, той ги благославяше с дясната си ръка. Накрая стана и се оттегли в друго помещение.

"Кой е той? Откъде е?" - попитах присъстващите.

"Може и така да е" - помислих си аз. Но въпреки всичко се съмнявах, защото съм скептична по природа. Прибрахме се в къщи, за да се върнем същия ден. Бабаджи седеше на една тераса на лунна светлина. Някой донесе лампа, която освети лицето му.

Седяхме на 2 - 3 метра от него и аз изпитах желание да го фотографирам. Мислено го помолих за разрешение и в отговор той отвори очи. След това мислено започнах да разговарям с него:

" Не знам кой си. Но който и да си, покажи ми го. Само тогава ще повярвам в теб!"

Очите ми напрегнато следяха лицето му, което изведнъж започна да се променя като калейдоскоп. Беше Рама, Кришна, Шива, Буда; на лицето му видях всички светци на Индия.

Многообразието на божествените форми на проявление означаваше за мен простотата на Божественото. А след това видях светлина. Само светлина. Това и очаквах, защото за мен Бог е само светлина.

Докато гледах с интерес представлението, няколко пъти се ощипах, за да се уверя, че не сънувам и че той не ме хипнотизира. Видението продължи половин час, лицата избледняха и отново видях усмихнатия Бабаджи. Покорена, го признах за свой Учител.

Веднъж в ашрама се явили няколко сикхи, за да получат благословията на Бабаджи.

Преди да се изправят пред него, те започнали да снемат дългите си тюрбани.

"Защо го правите?" - попитал Бабаджи.

"Почитаеми Учителю, ти си индус, ние сме сикхи. Не искаме да обиждаме религията ти. Искаме да изразим почитта си."

"Бог има различни имена, но е Един!" - отговорил Бабаджи и на следващия ден за радост на сикхите се появил с тюрбан.

Бабаджи беше в милионния град Калкута. Домакинът му покани 38 ученика на поклонение в Пури.

Пури е едно от четирите свещени места в Индия - намира се в щата Ориса, близо до морето. Казват, че човек може да бъде спасен от кръговрата на прераждането, ако прекара 3 дни и 3 нощи в този препълнен с поклонници град.

Отидохме до храма Джаганат, където освен тълпи поклонници има повече от 6000 индуси, работещи като свещеници, пазачи и екскурзоводи. Блъсканицата беше голяма.

Безброй просяци ни обкръжиха. Той хвърляше шепи монети на тълпата. "Махарадж, - викаха те, - махарадж!" и се опитваха да го докоснат.

На някои Бабаджи даваше много, на други - малко, трети пропъждаше, този или онзи благославяше. Явно той действаше по познатия нам критерий: "Почукай, и ще ти се отвори!"

Според обичая всеки, който идваше при Бабаджи, му носеше малък подарък. Когато за пръв път отидох в Хайдакан, не знаех нищо за това.

Чела съм някои неща за Индия, но религиозните обичаи ми бяха непознати. През първите дни изчаквах и наблюдавах. Но след два дни, без да е разговарял с мен, Бабаджи ме разчувства.

Често плачех, особено по време на утринната и вечерната молитва. Тогава реших да му подаря най-голямата си скъпоценност - смарагдов пръстен.

Още си спомням как коленичих пред него в цъфналата градина, и в шепата си му предложих пръстена. Той внимателно го пое и попита: "Какво е това?" "Пръстенът е за теб" - отвърнах аз. "За мен? Добре, много добре" - каза той.

Какво блаженство изпитах, когато Бабаджи надяна на малкия си пръст пръстена, който толкова обичах! Носи го два дни.

На третия ден седеше с група ученици в стаята на една индийка. Присъединих се към тях и с ужас забелязах пръстена си на ръката на тази жена.

Бабаджи й го беше подарил! Не мога да опиша бунта на сърцето си. Искаше ми се да избягам. Но за двата дни, прекарани с Бабаджи, бях се научила да се успокоявам с мантрата ОМ НАМАХ ШИВАЯ.

Бабаджи седеше съвсем спокойно, отвреме-навреме ме поглеждаше и в отговор на вълнението ми ми даде своя снимка с вдигнат показалец.

Завършекът на тази случка беше един сън, в който Бабаджи хвърляше всичките ми украшения в една яма.

Бабаджи ни учеше да боравим с пари, да не ги прахосваме, защото и парите са свързани с божествена енергия. Тази енергия не ни принадлежи, но ни е поверена за доброто на всички.

Бабаджи ми каза: "Ето ти 100 рупии, нека Свами Факирананда ги развали на паиси." Така 1 банкнота от 100 рупии се превърна в тежък сак с монети.

Всяка сутрин съпровождах Бабаджи при обиколката му със сака на гръб. Той благославяше учениците от Запада и индийските работници, които упражняваха карма йога във всичките й възможни форми: в градината, при строежа на един храм, в долината на реката при камъните.

Отвреме-навреме Бабааджи ме караше да отварям сака, броеше дребните пари и на всекиго даваше това, което заслужаваше, или от което имаше нужда.

На един работник даваше 30 паиса, на друг - 50 и не правеше разлика между беден и богат. Когато след седмица сакът се изпразни, той ме накара да разваля още 100 рупии.

Играта се повтори. Този урок впоследствие много ми помогна при разпределянето на парите на ашрама. Разбрах защо Бабаджи е играл тази чудесна игра с мен: той е искал да ми даде мярка за стойността и употребата на парите.

Гаура Деви, Индия:

Помолих Бабаджи да ме научи на отречение. Той ми каза да ям само един път на ден, да не пия чай и 24 часа да казвам ОМ намах шивай. Толкова просто и същевременно толкова трудно!

Всички в ашрама сляпо се подчиняваха на неговите нареждания. Това беше голямо изпитание за нашата преданост. Но Бабаджи беше така божествен, че само послушание и сляпо доверие можеха да бъдат основа на пътя.

Често исках да избягам, но неговата любов и енергия ме караха да продължа.

Бабаджи често ни караше да надхвърляме границите на физическите си възможности. Спомням си за една продължителна разходка с него. Вървях боса по горещите камъни, без капка вода, без залък хляб, без почивка.

Той ни учеше да излизаме извън границите на физическото тяло, за да намерим своя извор: вътрешното щастие. Спяхме на студено, сутрин скачахме в ледената вода и високо пеехме мантри, за да забравим студа.

Свикнах привечер да отивам на реката и да наблюдавам звездите, като високо пеех името му. Скоро ме обгърна нова енергия.

След къпането седях заедно с Бабаджи, поемах тишината му, мириса на огън и тамян, и понякога пеех с него най-хубавите песни на този свят.

Една нощ Бабаджи ми позволи да медитирам в неговата стая. Седях на пода със затворени очи и го помолих да ми се открие.

След малко отворих очи и вместо него видях огромна дъга с искрящи цветове. Видението беше толкова впечатляващо, че заплаках и си спомних за чистата светлина, която е тялото Божие.

Всичко до тук е вярно, кажи-речи, flysilf, стига да бъде разбрано от хората, дето ще го прочетат ...

Но ...тъй като не страдам от никакви привързаности и преклонение пред когото и да било, освен пред Бога, в контекста на по-долното твърдение, ето това тук: