НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 6:52 pm Вижте мненията без отговор
Подадена милостиня - от милост или съжаление ...
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 6:40 pm
МнениеЗаглавие : ???????? ????????? - ?? ?????? ??? ????????? ...
Отговорете с цитат

Някой от вас да си е задавал въпроса има ли разлика между едното и другото понятие?! Idea

Ще ви разкажа една случка на моя клиентка.

Беше дошла при мен да видя дали ще й бъде подхвърлено някъде портмонето и къде точно, след като била ограбена от една циганка пред руската църквата, точно пред криптата на свети Серафим. Все пак в портмонето имала важни документи, личната й карта, както и други ценни неща ...

Излезнала тя жената от криптата и видяла, че циганката държи на ръце едно малко сополиво дете, което протегнало ръчичките си към нея. Тя решила, че това е знак да даде милостиня на циганката, още повече, че била и бременна на всичкото отгоре. Sad

Когато обаче след това отишла да пазарява в магазина, установила точно пред касата и касиерката, че портмонето и било открадната ... Никъде другаде не се била спирала и с никого не била говорила!!!

Видях как, докато е говорила с циганката след като вече й е дала милостиня от 5 лв., друго едно по-голямо цигане да бръква в разкопчаната й чанта и ловко да й "свива" портмонето.

Чак тогава тя се сети, че наистина някъде наблизо се мотаело такова дете ... Видях, че и циганката изобщо не е била бременна, а само се е дегизирала като такава, като си е сложила подплънки върху корема ...

Напоследък е пълно с такива навсякъде ... дебнат те буквално иззад всеки ъгъл!!! Смешното е, че преди 10-на дена срещнах една циганска баба, която беше спретнала същия номер ... да си умреш от смях!

Как бихте изтълкували вие тази грозна постъпка?

Очаквам мненията ви ... Smile

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 7:21 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Smile Smile Smile Smile Имам чувството, че тази категория хора нямат нито скрупули, нито и идея за съчувствие и няма как да е иначе, след като от съвсем малки ги приучват към кражби, като към нещо нормално.Те никога не се замислят какво могат да причинят на хората с действията си, чак ми става страшно като си представя какво /не/ се върти в главите им.Особено дразнещо е, като окупират църквите на големите християнски празници, където се изреждат много хора - "златна мина" за тях. Много умно - очаква се хората да отпуснат душите и портнонетата си в такъв ден, да са настроени по християнски алтруистично или да "умилостивят Бог" по този начин. И в нашата квартална църква си има постоянно присъствие, добре, че не са много и не са прекалено нахални, но все пак дразни.Много хора ги подминават, аз им пускам стотинки в чашките , за някои дори го правя с желание, за други признавам си с досада, която се опитвам да туширам/гризе ме съвестта/.много се говореше за т.н."Просешката мафия", но до колкото, тя се подвизава повече из центъра на София. Има хора, които не сда от малцинствата, предимно възрастни - изглеждат много измъчени и като че ли с чувство на потиснато достойнство и примирение.На такива винаги гледам да дам, ако мога, както и на уличните музиканти - на тях давам с най-голямо удоволствие.Като че ли имам вътрешно усещане на кои хора да дам, кои заслужават да бъдат подминати, като изключим очебийния нахален цирк който разиграват циганките с упоените бебета /какъв ужас!/. Към някои хора изпитвам съжаление - знам, че това не е добро чувство, унизително е за тях, но сърцето ми се къса като ги гледам и изтръпвам при мисълта как бих се чувствала в пшодобно положение. Най ме боли не толкова за бедното им положение, колкото за потъпканото им достойнство. Милостта ми е трудно да я разгранича - може би личното ми благоволение да си отворя портмонето или не в даден случай и дилемата дали наистина си заслужава или не, ако да - то тогава сигурно проявявам милост без повече излишни емоции.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 7:36 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Много отдавна съм спрял да давам пари на просяци.Последният път случаят беше с възрастна жена,държаща икона.Не й дадох заради иконата или някакъв си страх или друга глупост,а защото си мислех,че тя наистина се нуждае,защото пенсията не й стига дори за хляб.Обаче...след около 1/2 час я видях с току-що закупена бутилка бренди.

Оттогава на просяци не вярвам.И за капак още 1 случай.
Косовски циганин от години живее в Италия.Не знам с какво му допаднах,но един ден каза:
-Искаш ли да дойдеш с мен?Приятел ще ме снима във филм и някой трябва да ми пази багажа.Давам 300 евро.
Съгласих се.Не заради заплащането,а заради възможността да видя Рим(е и парите не бяха излишни,де Rolling Eyes ).
Тръгнахме късно вечерта с влак и спахме на пода в една от гарите на столицата и..видях "оператора"-наше момче,което мечтаеше да си купи камера и...Тъ-ъ-й!
На сутринта тръгнахме с автобус към Ватикана,по-точно района преди него.С нас имаше кучка и кученца(не от нея).Постла на земята и каза:
-Сега гледай как правя аз,а утре ти ще просиш тук,а аз на друго място.
Казах,че не мога,а оправданието ми беше,че ме е страх от карабиниерите.Той се завайка,но,не се съгласих и толкова.
"Работи" не повече от 4 часа-гониха ни няколко пъти,а по едно време цъфна цял духов цигански оркестър от Румъния,та затова.
Вечерта си тръгнахме.Преброи парите и недоволен каза:
-Само 70 евро!Много лошо!Ако знаех,че те е страх от карабиниерите нямаше изобщо да те водя с мен(като че ли изобщо ми е споменавал за просия.Идваше ми да се смея с глас на цялата история още тогава,но се сдържах-човекът можеше да се обиди).
Оказа се,че под 140-150 евро/ден не се прибира.
През това време български цигани работеха цял ден по доматените полета под палещото слънце за 20 евро/ден.

Та от циганин до циганин има разлика."Въпрос на възпитание",казват самите те.

Но това е положението и в България.Ако в София дадете на просяк хляб,може и да се зарадва, може и да се обиди.А ако е пийнал или зле възпитан,дори да ви напсува.Което ще ви изненада,обаче работата е там,че не са опрели до хляба-или си го купуват или го вземат от кофите за смет,откъдето,повярвайте ми,можете да нахраните 10-ина човека...стига да не ви мързи да обикаляте и да имате малко сиво вещество,за да знаете кога точно и къде да ровите.

Преди време чух,че просяците перяха пари...Не би ме учудило.

И все пак една случка ме накара никога да не отказвам хляб.
Вървях по плочките м/у Духовната академия и "Св. Неделя",когато възрастна циганка с внучката си,ми поиска пари.
-Нямам!,отвърнах.
-Дай поне 2 лева...
-Ха,та аз ако имах 2 лева,щях да си купя хляб(тогава толкова струваше)!
-Ти нямаш хляб?!,възкликна бабата.Тогава бръкна в торбата и ми отчупи половин топъл хляб.
Оттогава,ако някой ми поиска пари за хляб,му казвам:
-Искаш хляб?Добре,сега ще отида и ще ти купя.
И наистина го правя.Но ако откаже,муи..няма да кажа какво му казвам... Rolling Eyes

Предпочитам да помагам лично на някого и докрай.Може да го взема от улицата и да му го предоставя,дом,храна,дрехи и образование-да му дам шанс да се реализира.И няма да чакам благодарности.

Т.е. предпочитам да познавам човека,комуто смятам да помогна сериозно.

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 7:52 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Кое все пак ви кара да давате милостиня - милостта или съжалението?!

Малко ще ви помогна, деее ...

Милостинята е даване на нещо и някого, който определено има нужда от него - понякога въпиюща нужда! Няма значение какъв е той по народност ...

Мислете ... има още време до утре! Wink

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 7:53 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Това да го нахраниш, облечеш, да му дадеш пари, когато е закъсал е много хубаво, но дали така му решеваш наистина проблемите? Далеч съм от мисълта да не го правиш, и аз сигурно бих го направила,но в следващ един момент пак може да изпадне в същата ситуация.Това е като социалните и тем подобни помощи и обезщетения за циганите - защо да работят, като държавата им дава, прибират си и децата от социалните домове, където са ги хвърлили, само за да получават семейните добавки /то пък едни добавки ама нейсе/, не ги е грижа за децата.Говоря за познатата ни на всички категория цигани, защото има такива и читави хора от тях, не искам да обидя никого на етническа основа.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 8:31 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Селена написа:
Милостинята е даване на нещо и някого, който определено има нужда от него - понякога въпиюща нужда! Няма значение какъв е той по народност ...


По това определение "милостиня" е всяка помощ,която ежедневно оказваме Т.е. всеки от нас дава милостиня,тогава.

Да даваме заради "страх от Бога"."защото евсички така правят".за да ни се иумилостивят грехове...Ясно е,че е отбиване на номера.
Има и друго-да дадем не онова,което му трябва,а което на нас ни се струва,че му трябва.Тук има два варианта.
1. Получава това,което наистина му е необходимо,но не го есъзнавал.
2. Получаваме приятен гъдел,че сме висши и сме дали благословия на нисш.

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 10:10 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

kati написа:
Това да го нахраниш, облечеш, да му дадеш пари, когато е закъсал е много хубаво, но дали така му решаваш наистина проблемите?


Трябва да си призная публично една моя грешка... Изтрих без да искам част от мнението на kati, щото съм объркала копчетата за цитата ... Crying or Very sad Embarassed Embarassed Embarassed

Моля за извинение ... Crying or Very sad Embarassed Embarassed Embarassed

Та да си дойда на думата! Един малък жест, наречен милостиня, понякога може да спаси човешки живот ... така, че не е никак нищожен!

За жалост има много объркани хора, които са стигнали до улицата и са клошари, но никога не знаем какво се крие под външността на клошара ... Rolling Eyes

Може пък утре той да те избави от беда или пък да избави някой друг ... Sad

Имала съм случаи когато съм помагала на хора, които след моята нищожна милостиня са излизали по някакъв чудодеен начин от затруднението, в което са изпаднали.

Но никога не съм помагала от съжаление ... много често давам милостиня, но на наистина гладни хора, болни хора, просто хора в немощ!

То просто се усеща кой може да те излъже или измами и кой не. Така например има един мъж в инвалидна количка на ул. "Солунска", близо до пл. "Славейков". Той стои всеки ден на едно и също място и винаги е лъчезарен и усмихнат!

На него много рядко му давам милостиня, но той винаги ме поздравява и ми пожелава приятен ден, дори се опитва да завърже кратичък разговор ... на него му давам затова, защото просто е добър - в него няма злоба, няма завист, няма омраза, ненавист ... е, как да не му дам, но не го поущрявам в просията му и той прекрасно разбира това, дори без да си говорим и изобщо не се обижда, не се сърди ...

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 10:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

AUDAN написа:
Маг Селена написа:
Милостинята е даване на нещо и някого, който определено има нужда от него - понякога въпиюща нужда! Няма значение какъв е той по народност ...


Получава това,което наистина му е необходимо,но не го е съзнавал.


Да, точно така ... другото просто не е валидно за случая!

Този, който наистина дава милостиня по милост или казано още съвсем точно от състрадание не дава нищо случайно и не на случаен човек!

Бог си знае работата къде, кога, кого и при кого да насочи за помощ! Никой не може да бъде по-велик или по-висш от него, когато става наистина въпрос за състрадание! Rolling Eyes

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 10:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Не зная защо сте се насочили точно към мургавите ни събратя и сестри, които просели и крадяли. В нашия вход има поне 13 домакинства от чисто бели и интелигентни и спретнати българи, които крадат парно и ток. Колко ще ми вземе с просия една циганка - колкото й дам. Колко ще ми вземат братята ми българи и съседи - колкото успеят. Не защото нямат или са на по двадесет лева социални, а защото са тарикати. Те какви са - цигани, просяци, обирджии, читави или какви? Ще ви отвърна - средностатистически българи, да ме прощава Аудан.

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
MeGaN_




Регистриран на: 17 Яну 2007
Мнения: 462
Местожителство: Велинград
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 10:53 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравейте на вскички! Май доста съм изпуснала Sad !
Когато бях малка си пожелавах /по скоро се молих / да има по-малко гладни в целия свят! Иска ми се да давам милостиня от милосърдие, но за съжаление понякога не мога да разбера кой ме лъже и кой не...Sad, затово давам милостиня по-скоро от съжаление /незнаех, че това вреди на мен.../! Не мога да си представя как някои хора нямат коричка хляб Sad Crying or Very sad , сърцето ми се къса /разбира се и причините за това са от голямо значение/...! Сега ще дам един пример: наскоро, минавайки през центъра на Пловдив една бабичка ме молеше за 20 ст., за да си купи геврек Crying or Very sad ! Само да бяхте видели очите й... /в момента сълзите ми текът, пишейки мнението/...! Дадох и ... не помня точно колко, и след като я отминахме я наблюдавахме - исках да видя дали наистина ще си купи геврек... и тя го направи! Незнам как тогава не се разплаках Crying or Very sad ... колежката ми ме дръпна и ми каза " Хайде да тръгваме, защото ние не можем да спасим целия свят..."!... Crying or Very sad Не можех да я подмина просто така...

_________________
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него!!!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаПосетете сайта на потребителяICQ Номер Върнете се в началото
viki




Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 13, 2007 11:10 pm
МнениеЗаглавие : :(
Отговорете с цитат

Да Меган и аз реагирам като теб... и то доста често... има една баба тук в Пловдив срещам я къде ли не... винаги и давам монети... тя е много възрастна... сигурно никой не се грижи за нея... съвсем самичка е вероятно Crying or Very sad ами такава съм си... циганките майки с бебетата често ги подминавам но старите хора... не мога... сърцето ми се свива като си представя че това може да са моите баби и дядовци... децата също често ги подминавам като видя че до ъгъла дебне някой мръсен мангал който ще им обере паричките които хората им дават... но сълзите в детските очи се мога да подмина... може би това е моя характерова слабост... имам чувството че и на най-големия си враг (ако имах такъв) бих помогнала ако нещо в сърцето ми трепне Rolling Eyes .
Спокойна вечер !

_________________
<< За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>>
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 14, 2007 9:11 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

MeGaN_ написа:
Сега ще дам един пример: наскоро, минавайки през центъра на Пловдив една бабичка ме молеше за 20 ст., за да си купи геврек Crying or Very sad ! Само да бяхте видели очите й... /в момента сълзите ми текът, пишейки мнението/...! Дадох и ... не помня точно колко, и след като я отминахме я наблюдавахме - исках да видя дали наистина ще си купи геврек... и тя го направи! Незнам как тогава не се разплаках Crying or Very sad ... колежката ми ме дръпна и ми каза " Хайде да тръгваме, защото ние не можем да спасим целия свят..."!... Crying or Very sad Не можех да я подмина просто така...


Това вече е милостиня именно от състрадание! Smile

А ти защо не каза на твоята колежка, че не е нужно да спясяваш целия свят - нужно е да помогнеш на някого точно в определеното време и по определения начин!

Утре тя ще застане на мястото на тази стара и изоставена жена ... И дали тогава, ако някой реши да й подаде милостиня, пък някоя нейна колежка я дръпне и каже същото, което тя е казала, минути след това няма да издъхне от глад на улицата - съвсем не навреме и преждемременно, преди да е дошъл часа й за в отвъдното?! Cool

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
tan4eto77




Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 14, 2007 9:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

според мен това с колежката означава колко студен и ограничен човек е тя самата.както каза Маг Селена тя едва ли би се поставила на мястото на тази стара жена ,а никой не е застрахован от изпадане в подобно положение.аз например докато учех в Русе най-редовно помагах на едно момче на улицата-на него си му личеше че природата го е наказала-и пари съм му давала и храна също.спрях дад давам пари на тия наглите които само пари искат а не нещо за ядене./видях как майка с много деца която уж искаше пари за да купи храна как се налива с алкохол и си хапва салам,а децата стоят отстрани и гледат със гладни очи/.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 14, 2007 9:32 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Понякога вътрешното чувство ти подсказва на кого да помогнеш и кого да подминеш.И аз винаги съм изхождала от позицията да си представя, как бих изпаднала в подобна ситуация, наистина никой не е застрахован - днес си горе, утре си долу, днес имаш, утре нямаш.Не е зле всеки да се замисля върху това отвреме навреме.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
tan4eto77




Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 14, 2007 10:00 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

лошото е че всеки се замисля ,когато вече е късно и не му е времето.винаги съм се чудела на коравосърдечните и самовлюбени хора.как не им трепва сърцето когато видят човек който наистина има нужда от минимална помощ-дори за стотинки за хляб./в смисъл че съм виждала прекалено добре облечени и изглеждащи дане дават никакви стотинки-явно който има повече пари става алчен и егоист-мисли само за себе си и никога не му минава мисълта че може и на него да се случи някога това/.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov