Ако живота ми свърши днес…

Тези дни попаднах на тази публикация,пускам я със съкращения:

Ако живота ми свърши днес, бих желала да кажа някои неща, на всички хора…

Не отлагайте днешните разговори за утре, защото живеем тук и сега, винаги има вероятност утре, някой да го няма, винаги казвайте на хората около вас, какво чувствате, защото те няма как да знаят, а понякога дори не предполагат какво изпитвате към тях. Обичайте, дори да не бъдете обичани, човек трябва да обича, а когато обичате правете го искрено, не се опитвайте да промените човека до себе си, това не е любов а егоизъм, приемете го така, както е, защото точно такъв сте го обикнали.

Ако имах възможност да говоря и да кажа на човека на моето сърце, какво изпитвам бих му казала именно това. Понякога любовта ни е несподелена. Когато това се случи не сме много щастливи, но аз съм, защото обичам, въпреки всичко. Подхранвам илюзии, понякога живея с мечти, не с реалности, но така е при невъзможната любов, тя е обречена да живее само в сърцата на влюбените. Може би и тя ни поддържа живи-незнам, но знам, че обичам и знам, че докато тупти сърцето ми, тази любов, ще живее в него. Независимо как е пробразена, тя ще живее, може би и след последният ми дъх. Толкова е силна, толкова чиста, чак се плаша, не предполагайки, че такова нещо ще се случи на МЕН.

Винаги съм се пазила от нея, защото виждах как влияе на другите, а аз имам цели, които следвам, любовта не беше в плановете ми но се появи без да ме пита и ме превърна в роб, а не в човек. Но не си мислете, че е лошо да си роб на любовта, напротив, по-хубаво е да си роб на любовта, отколкото господар на самотата и егоизма.

Това няма вече значение в този момент…

Момент, в който знам, че любовта ми е енергия и тя дарява радост на други хора, защото всяко добро чувство се превръща в добра енергия, която преминава през хората и ги кара да се чувстват щастливи.

Тя все още е в мен и ще бъде там докрай…

Но тя е и в теб и в случайният минувач по улицата, дори и в малкото дете, което се усмихва тя ще живее, защото аз и дадох живот…

Но не я изживях.

Ako ме послушате и любовта е истинска ще ме разберете.

Ако е егоизъм ще ме намразите, но ако я разберете, ще бъдете с няколко крачки напред, по пътя си.

Не се свенете да кажете и покажете чувствата си, обичайте без край.

За любовта няма възраст, може би няма и пол, няма рамки.

Приемете я…

Изживейте я…

Запазете я…

Ценете я…

Но не я затваряйте. Не бягайте, не я поставяйте в окови, защото по този начин се предавате. Живота ви побеждава и така малко по малко ще ви превърне от хора в безчувствени мумии.

Aз не искам да съм мумия .Не.

Ще обичам, дори да бъда наказвана за това, от всички и от всичко.

Обичам, днес, утре - за цял живот…

Значи съм жива, а не просто в сладка агония.

Да обичаш, означава да се жертваш без пощада, да си готов на всичко без шаблони.

Запитвали ли сте се какво бихте направили,ако можехте да знаете,че животът ви на този свят свършва днес?

Да приемаш другия, какъвто е без да го кориш.

Живота е прекалено къс, за да научим всичко.

И прекаленно хубав, за да не бъде изживян подобаващо.

Но НЕ според хората, а според НАС.

Защото, това е нашият живот, нашата любов, нашият миг.

Ако живота ми свърши днес, поне няма да съжалявам, за нищо, което съм пропуснала, защото нищо не съм пропуснала .

Изживяла съм почти всички чувства.

НО винаги може повече…

Всеки заслужава щастие и любов. Нека се борим за това, което заслужаваме.

Запитвали ли сте се какво бихте направили,ако можехте да знаете,че животът ви на този свят може би свършва днес?

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 2:19 pm Заглавие :

Много силен емоционален изблик, много силен и ... още по-много поразяващ автора му.

Аз пък бих допълнила към него следното:

По-малко емоции и желания, по-малко болка и страдания.

Щото така ще останете още повече на Пътя си, без да наранявате себе си и ... другите около себе си.

А вие пак си обичайте, а вие пак помагайте, а вие пак споделяйте ... но се научете да разбирате живота и .... правилата, взаимозависимостите, и закономерностите в него, за да не берете горчивите плодове от подобен род поведение като по-горното.

Вярвайте ми!!!

Защото ако направите това, което е "изригнато" като през мощен гейзер от съответната му авторка, първо - ще поразите тотално себе си, второ ще разпрострете емоционалната зараза във всички посоки около себе си ... трето - изобщо не си мислете, че като имате подобен род поведение живеете в пълна синхронност и Единение с Божествената субстанция ... ами не е така.

Не е така, защото "тук и сега" е константа от постоянна величина наречена АБСОЛЮТНА ВЕЧНОСТ, която няма начало и край, но в нея съществува синхронност и Божестевнено Единение.

Явно авторката е "пропуснала" да спомене този очевадещ факт ... ама нейсе.

Останалото просто няма никакъв смисъл ... това е.

Пуснато на: Сря Ное 28, 2007 12:14 pm Заглавие :

kati накара ме да си спомня прошталното писмо на Габриел Гарсия Маркес. С една дума - обичайте всички тук и сега, защото утре никой не знае колко дълго ще бъде част от този свят.

Пуснато на: Сря Ное 28, 2007 8:52 pm Заглавие :

А какво правим,когато сгрешим по принцип? Ето няколко основни етични правила:

Спри и помисли!

Закъде бързаме? Струва ли си това, което правим? Какво искаме от живота?
Забързани в ежедневието си забравяме да се замислим над тези въпроси.
Спри и помисли! Така можеш да направиш живота си по-добър.

Когато сгрешим... Част 1

Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.

Признайте си, когато сте сгрешили

Има хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.

Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.

Извинете се с достойнство

Ако с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.

Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.

Не се опитвайте да бъдете перфекционисти

Ако се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.

Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...

Следва продължение

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 5:39 pm Заглавие :

Когато сгрешим... Част 2

(Продължение от част 1)

"Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.

Разберете причината за грешката
Имало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?

Не търсете оправдание в другите
Дали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.

Не обвинявайте никого
Много често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.

Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:

" Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща."

Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:24 pm Заглавие :

Кати, това тук дето си го качила в постовете си, знаеш ли на колко много хора не е изгодно???!!! Shocked

Просто ако знаеш, ще ти се преврати света ... пък най-лошото е, че никой не желае да разбере смисъла на всичкото това ... Rolling Eyes

На повечето хора страшно много им харесва да страдат, да се мъчат, защото има за какво да си говорят така ... Sad

Туй духовността за тях си е една същинска "отрова" ще знаеш! Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:30 pm Заглавие :

Аз си мислех,че ще им е изгодно да направят живота си по-лек откъм "душевни терзания",що и аз минах по лошия път,та знам. Cool

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:34 pm Заглавие :

Ние си мислим много неща, ама те и другите също си мислят много неща - и винаги са различни от нашите! Razz

Нека да четат, разбира се ... хубаво е, че се опитваш да им помогнеш в това отношение, стига да проявят търпение и да се сдобият с разбиране.

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:39 pm Заглавие :

Този,който беше пуснал цитирания от мен текст в популярен сайт за публикации и-net-потребители,ветроятно също е имал тези благородни намерения - да стане достояние на възможно повече хора.Сигурно там са го прочели хиляди. Cool

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:49 pm Заглавие :

Нека да го прочетат милиарди, а не хиляди ... нека се учат, а не да си бъркат в носовете и да си сърбат кафето с цигарата ... Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:52 pm Заглавие :

Ай,и аз съм от сърбащите кафе с цигара,ама четааа.... Wink

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:56 pm Заглавие :

Ииии ... мисля си, че и разбираш ... Razz

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 7:59 pm Заглавие :

Опитвам се,поне мякои неща мисля,че ги разбирам,ще ми се и други да ги разберат /за тяхно добро/. Cool

Пуснато на: Пон Дек 03, 2007 8:07 pm Заглавие :

Да се надяваме, де ... Laughing

Пуснато на: Съб Дек 08, 2007 3:14 pm Заглавие :

Съжалявате ли?

Някои неща са непоправими, наистина, но винаги може да използвате урока от тях.
Да съжаляваме за разни неща е нормална част от живота, нещо като плащането на данъците. Независимо колко добре планирате действията си и обмисляте решенията си, все едно - пак ще се намери за какво да съжалявате. Има хора, които толкова болезнено преживяват направения погрешен избор, че оставят съжалението да парализира настоящето им. Ако сте от тях, може би е време да приемете нещата такива каквито са, вместо да потънете в разсъждения какви биха били, ако... и да започнете конструктивно да преодолявате нагласата си.
Докато някои твърдят, че “за нищо не съжаляват”, повечето от нас смятат, че подобно отношение е нереалистично. Съжалението е функция на човешката същност, то е способността ни да оценяваме начина, по който се е развил живота ни в резултат от решенията, които сме взели.
Съжаления за професионалната ни реализация, съжаления за реализацията ни като родители или като партньори, съжаления за решения, които са повлияли на здравето ни – много хора попадат в “капана” на какво биха искали да е било или да не е било. Защо? Защото никога не са предполагали, че биха могли да направят определени грешки и да се окажат в определена ситуация или пък са били жертва на обстоятелства, но все още изпитват определено – и ненужно – чувство на отговорност и вина.
Понякога причина за съжалението не е действие, а липсата на такова, за което години по-късно осъзнаваме какво влияние е оказало върху живота ни.
Каквато и да е причината за съжалението обаче, не е необходимо да се давим в него и да пропускаме радостта от важните неща на днешния ден. Съжалението е индикатор, че определени минали емоции не са преодолени, а това не е здравословно за психическото ни здраве.
Съжалението определено има важна роля в съдбата на човека. То служи като «аларма» за грешките, напомня да си вземем поука и да не повтаряме отново това, което е причина да съжаляваме.
Когато говорим за съжалението и съдбата може би някои от вас се питат: “Трябваше ли всичко това да се случи, написано и предопределено ли е, има ли за всичко причина наистина?” Вие решавате в какво да вярвате. Това, което е сигурно е, че каквото се е случило, вече се е случило и - за съжаление - понякога нещата са непоправими.
За щастие обаче има стъпки, които може да предприемете, за да се освободите от бремето на съжалението за минали неща и да продължите да се радвате на живота си – сега и занапред.
Ето как:
1. Приемете грешките си
Когато не сте взели най-правилното решение, независимо по чия вина, приемете факта. Задайте си въпроса каква е била мотивацията ви да постъпите по този начин и какви трябва да са приоритетите ви следващия път.
Поемането на отговорност всъщност дава голяма вътрешна сила и ще ви позволи по-реалистично да оценявате бъдещите си решения.
2. Първо се освободете от малките съжаления
Може би съжалявате за нещо, което просто ви изяжда отвътре? Преди да успеете да се примирите с голямото съжаление на живота си, се питайте да се преборите с някое по-малко “съжаленийце”. Не сте отишла с приятелки на парти от мързел, а там е било пълно с атрактивни млади господа. Ами ако мъжът на живота ви е бил там? Съжалявате, нали? И все пак това едва ли смятате това за най-голямата грешка в живота си. Погледнете нещата от друг ъгъл и се разделете със съжалението. Веднъж след като установите колко е хубаво чувството, след като сте казала “Майната му!”, ще бъдете много по-мотивирана да изхвърлите от душата си по-тежък емоционален товар.
3.Намерете смисъл
От всяко съжаление има поука, чакаща да бъде открита. Мислете за съжалението като за учебна възможност директно от живота – това е единствения начин да намерите в него някаква стойност. За да се освободите от едно съжаление, винаги търсете смисъла от освобождаването. Например: «Освобождавам се от съжалението, защото то ми пречи да общувам с децата си». Вашето съжаление често може да влияе и върху любимите ви хора. След това, когато е възможно, винаги правете така, че да не повтаряте грешките си. Например: ако съжалявате, че не сте казала на някой какво означава за вас и този човек вече не е между живите, направете усилието тези, които са все още в живота ви да разберат колко ги обичате и цените. Понякога не е възможно да върнем нещата, но винаги можем да използваме урока от тях и да продължим да живеем пълноценно.

Tia.bg