РОДИТЕЛИТЕ ПРОГРАМИРАТ ДЕЦАТА СИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

МОЖЕ БИ СВЕТЪТ Е СТИГНАЛ ДО ТОВА ДЕРЕДЖЕ САМО ЗАЩОТО ПОДХОДА НА ЧОВЕКА КЪМ СОБСТВЕНИТЕ МУ ДЕЦА Е ВЪЗМУТИТЕЛНО НЕПРАВИЛЕН?!

И именно поради тази причина качвам тук тази статия, която ще ви даде един доста превилен
поглед, относно краха и самоубийствените (както и убийствените) методи на индивида, наречен човек.

РОДИТЕЛИТЕ ПРОГРАМИРАТ ДЕЦАТА СИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
Родителски наставления нанасят непоправима вреда върху детската психика

Когато сме малки, нашите родители мечтаят и искат техните деца да пораснат и да се превърнат в здрави и пълноценни личности.

Но често, без сами да го желаят, те нанасят вреда върху детската психика.

Става дума за така наречените родителски наставления.

Често ви се е налагало през детството си да чувате такива изрази: “Ох, мъко моя, ти...”, “Очите ми повече да не те виждат”, “За какво ме наказваш, Господи?!”, “Време е вече да станеш самостоятелен, защо се държиш като малко дете...”

Може би не си спомняте нито един от тези изрази, чути от родителите ей.

Но идва момент, когато трябва да започнете важна работа, и вие изведнъж ей спомняте неизмитите съдове, непроснатото пране, интересно телевизионно предаване, внезапно появил се апетит или за необходимостта веднага да се почисти домът.

И като резултат... в последния момент отлагате важна работа и започвате да правите нещо друго, но без удоволствие.

Възможно е да се числите към хората, които са способни да пробият с глава стената заради друг човек, но да поискате нещо за себе си, не можете.

Може би нямате проблеми, когато избирате подаръци за близки и приятели. Но да изберете нещо за себе си или за любимата, е неразрешима за вас задача.

Ясно е, че работата не е само в думите, които сте чували през детството си, колкото в редовно повтарящите се трудни за вас ситуации, в които се оказвате по навик от детството и продължавате да попадате в тях като възрастни.

С какво е свързано това? Може да се каже, че по този начин у нас продължава да живее зависимостта от някой от нашите родители.

Той дълго ни е учил да се държим точно по този начин. Такова неявно родителско “обучение” е открито от американските психолози. Наричат го “родителски директиви”, които се залагат у нас до шестгодишна възраст.

Определят се дванадесет основни директиви или скрити “заповеди”, които не са явно формулирани с думи или с действия, но неизпълнението им води след себе си познатото чувство за вина пред родителите и дори сега, вече като възрастни, ние не можем да обясним това чувство.

ПЪРВА ДИРЕКТИВА - “НЕ ЖИВЕЙ!”

Във всекидневната реч ние се сблъскваме с нея, когато сме чули от своите родители раздразнението: “Вдън земята да се провалиш дано!”, “Не ми трябва такова лошо дете”. Разширен вариант на тази родителска директива са “възпитателните” беседи с детето на тема: “Колко тревоги и лишения ми донесе появата ти на бял свят!”

Скритият смисъл на предаването на такава директива е управляването на детето чрез създаване в него на хронично чувство за вина. Отначало детето, а след това и възрастният човек, в който то се превръща, несъзнателно взема решение, че “аз съм вечен длъжник”.

От една страна, такъв род възпитание съдържа в себе си някаква психологична лъжа. Възрастният като че ли прехвърля на детето отговорността за своите собствени нерешени жизнени задачи.

От друга страна, детето може да реши, че за майка му би било по-добре, ако то не съществува. Тъй като самоубийството е краен случай, а за детето той е невъзможен, то най-добър изход от тази ситуация в детството са честите травми, а в битието му на възрастен - алкохолизмът и наркоманията.

ВТОРА ДИРЕКТИВА - “НЕ БЪДИ ДЕТЕ!”

Тя може да се открие в изказвания, които скрито описват състоянието “детинщини” като лошо, а състоянието “възрастни” като добро. Колко често ви се е налагало да чувате от родителите си, когато сте били на 5-6 години: “Време е да бъдете самостоятелни” или “Ти вече не си малко дете, за да...”

Като възрастни някои от нас започват да забелязват някакви особености в себе си. Научили сме се да повтаряме върху себе си отговорността за другите. И... имаме непонятна за нас самите вътрешна бариера при общуване с децата. “Аз не знам за какво да говоря с детето си.”

Ако изпитвате чувството за вина, когато се опитвате да си купите нещо вкусно или сладко, сладолед например, ще се убедите, че това родителско наставление здраво е заседнало във вашето съзнание.

ТРЕТА ДИРЕКТИВА - “НЕ РАСТИ!”

Отстрани изглежда, че родителите се грижат за вас: “Мама (татко) никога няма да те изостави.” Но детското мислене може да разшифрова такава грижа като: “Нямам право да стана толкова самостоятелен, че да живея без подкрепата на родителите си.”

Смята се, че възрастният човек, получил такава директива през детството си, никога няма да порасне. Такива хора се чувстват виновни, “предали” своите родители, ако например се влюбят.

Често такива хора въобще не могат да създадат свое семейство или създават, но продължават да живеят със своите родители дори при възможност да се разделят. Те не могат да си представят “своя живот без мама и без татко”.

ЧЕТВЪРТА ДИРЕКТИВА - “НЕ МИСЛИ!”

“Ти ли си най-умният!”, “Стига си философствал, залавяй се за работа!” Тези, които са получили тази директива, често изпитват мъчително чувство, че “главата им е празна”, когато трябва да решат някакъв проблем.

Често получават силно главоболие, което прави невъзможен процеса на мислене. Те изпитват дълбоко недоверие към резултатите на умствения си труд, често постъпките им са необмислени, които предизвикват и у самите тях недоумение как са могли да направят това.

ПЕТА ДИРЕКТИВА - “НЕ ЧУВСТВАЙ!”

Тази забрана се отнася или към собствените чувства, или към физическите усещания. Да си спомним възмущението на майка си: “Как може да се страхуваш от пеперудите. Та те не хапят.”

Най-често под забрана се оказват емоциите на гняв и на страх. Но от тази забрана те не изчезват, а се разпространяват върху много още “незабранени” обекти. Вместо да признаем пред себе си защо и на кого се сърдим, ние се дразним на своите близки и постоянно се чувстваме раздразнени.

Възрастните, които са обременени с директивата за забрана на физическите усещания, често страдат от психосоматични заболявания - било то алергия, язва на стомаха или мигрена.

ШЕСТА ДИРЕКТИВА - “НЕ ДОСТИГАЙ УСПЕХ!”

Тя се предава от родителите в течение на “възпитателните” разговори за това, че те са били принудени много да работят, да се лишават от всичко, само за да може той да завърши образованието си.

В основата на тези наставления често стои неосъзнатата завист на родителите към успеха на тяхното дете. Този, който е получил през детството си тази директива, обикновено е много трудолюбив и старателен.

Но такива хора като че ли в живота ги преследва зла съдба. Работата, в която са вложили много сили, се проваля по независещи от тях причини.

СЕДМА ДИРЕКТИВА - “НЕ БЪДИ ЛИДЕР!”

Във всекидневното общуване тя се предава с фрази от рода на: “Не се извисявай! Бъди като другите!” Родителите, които отправят такава директива, обикновено са много обезпокоени от чувството на завист, което те предизвикват по тяхно мнение у другите хора.

Що се отнася до техните вече пораснали деца, те пожизнено остават подчинени както в работата, така и у дома. И дори ако постигнат някакво положение в обществото, все едно не са в състояние да поемат отговорност за себе си в една или друга ситуация.

ОСМА ДИРЕКТИВА - “НЕ ПРИНАДЛЕЖИ!”

Предават я родители, които сами имат проблеми в общуването и виждат в детето си “единствен приятел”.

В общуването със своя “единствен” те по всякакъв начин подчертават неговата изключителност, неговата различност от останалите, при което винаги в положителен смисъл.

Съгласете се, че много от вас в детството си сте чували: “Ти не си като другите.”

ДЕВЕТА ДИРЕКТИВА - “НЕ ПРАВИ!”

“Не прави това сам - опасно е. Аз ще го направя вместо теб.”

Носещите в себе си влиянието на това наставление изпитват мъчителни трудности в началото на всяко ново начинание, дори на добре познатото - било то писане на роман, подготовка на седмичния баланс или... пране на бельо.

И именно на тях никога не им достигат 24 часа в денонощието.

ДЕСЕТА ДИРЕКТИВА - “НЕ БЪДИ СЕБЕ СИ!”

Тя се изразява в два основни варианта. Първият - в недоволството на родителите от пола на детето - чакали са момче, а се е родило момиче. Вторият вариант се изразява в изказвания от рода на:

“Старай се да приличаш на...”, “Защо приятелят ти може, а ти не можеш?”

Такъв човек постоянно е неудовлетворен от себе си и живее в състояние на мъчителен вътрешен конфликт. Това води до депресии.

ЕДИНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА - “НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ДОБРЕ!”

Ако родителите са говорили в присъствието на детето си: “Независимо че имаше висока температура, той отиде на училище и е изкарал шестица на контролното”, като възрастен човек вече при него действа тази директива.

От една страна, той смята, че болестта привлича вниманието на всички към него. От друга страна, в очакване лошото самочувствие да повиши цената на всяко негово действие.

Всички познават служители или работници, които на работното си място непрекъснато се оплакват от главоболие, а когато им предлагат да си отидат у дома, упорито остават да работят дори и след работно време.

Какво да направим, ако тези механизми пречат на самореализацията ни в живота?

Да се опитваме да променим родителите, да изясним с тях това, как са ни възпитавали, е безперспективна работа.

Трябва да решим, че от този момент именно на нас принадлежи правото да направим избор – да вършим или да не вършим каквото и да е.

Придържането към директивата ни е помагало, докато сме били малки и зависими, да се приспособим към изискванията на възрастните. Но сега вече положението се е променило. Възрастните сме ние. Помислете...

За мен автора на тази статия е неизвестен, под нея нямаше никакво авторско име, съжалявам ... но който и да я е написал, той е схванал правлино нещата - поне в основните им линия на прагматичността в привидната реалност.

А вие какво бихте казали относно това мнение?! Cool

Пуснато на: Нед Дек 09, 2007 12:55 pm Заглавие :

Много хубава статия и вярна.За съжаление някои родители продължават да влияят на децата си,дори когато вече са станали възрастни,а последните се опитват непрекъснато да доказват нещо уж на себе си,а всъщност да оправдаят или да опровергаят някакви очаквания или представи на родителите си.

От своя страна, в старанието си да не допуснат същото спрямо своите деца,понякога изпадат в противоположни крайности.

Много е трудно да се избегнат всички описани по-горе родителски програмирания,остава децата да съумеят да се отърсят от тях и да живеят според собствените си разбирания и представи със съзнанието,

че това е техния живот и те единствено са отговорни за него,а не някой друг и че е важно да постигат своите цели,а не тези на родителите.Казвам го и като нечие дете и като родител.

Пуснато на: Нед Дек 09, 2007 2:12 pm Заглавие :

Аз бих добавила, че по поведението и постъпките на децата, можем да съдим какви са родителите им.

Много е лесно, но е ... адски непоносимо и ужасяващо, защото когато масата от народ проговори в негативните показатели и аспекти, в различно мислещия от нея и възприемащ живота духовно човек, неменуемо изпада в едно дълбоко и тотално отвращение ...

Такъв човек бива веднага хвърлян в изключително голямо изпитание - да преодолее собственото си отвращение от деградиралите човешки индивиди, защото и той просто е част от тях - въпреки всичко.

И ако остане изпълнен с отвращение към тях, започва да погубва себе си и се самоосъжда на бавна и мъчителна смърт.

Така, че така наречените "родители" не са само вредоносни относно собствените си деца. Те са злостни вредители на всичко свързано с тях и около тях - те са просто унищожители на всичко ценно, поради своето дълбоко невежество и заблуди.

Пуснато на: Нед Дек 09, 2007 6:13 pm Заглавие :

Много интересна статия наистина!

Аз се сещам за нещо друго.

Бях чела и една книга,която описва как родителите създават илюзии за собствените си деца.Правят го без да осъзнават как им вредят!

Например :
Една сутрин майка се връща уморена от работа.Иска да си легне да спи и да си почива на тишина,но детето и сега става,пуска си музика и започва да танцува и пее!
Майката ядосана от шумотевицата ,крещи в лицето на детето :"Млъкни,не можеш да пееш"

По този начин детето започва да вярва ,че не може да пее .... дори и да има най-хубави и нежен глас ... !

Или,децата като малки често им казват "Ако си изядеш всичко,за десерт ще ти дам шоколад "....Детето насила изяжда всичко и си получава "наградата",а след време ,вече по -голямо,когато някои поиска нещо от него,порасналото дете започва да изнудва,както него са изнудвали преди време.
"Аз ще направя това за теб,ако ти направиш еди какво си за мен" или нещо такова!

И тази статия доказва същото.Родителите често програмират децата и го правят неосъзнато!
После се чудат,защо децата им реагират агресивно в някои определени ситуации,или защо не са станали прочути доктори!Защо са се превърнали в наркомани или проститутки и т.н. и т.н. ?!! Sad

Пуснато на: Нед Дек 09, 2007 9:46 pm Заглавие :

Не ги програмират често, Диди ... те просто ги програмират непрекъснато, при това абсолютно неправилно ... Rolling Eyes

Радвам се, че напредваш с такава бързина относно правилното разбиране, искрено се радвам за теб! Very Happy

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 1:27 pm Заглавие :

Къде свършва възпитението и започва програмирането?Така или иначе родителят непрекъснато общува със своето дете и в това общуване той изявява всички свои съмнения,страхове, мании, фикс-идеи и т.н.

И да иска да не е така, на практика не е възможно, защото това би означавало първо да препрограмира или превъзпита себе си, а после - да ражда и възпитава дете.

Звучи като добро пожелание.Естествено, има родители, които съвсем съзнателно и целенасочено внушават на детето си разни неща, било те добри, или лоши.

Но има не малко родители, при които това е абсолютно несъзнателен процес.Колцина от нас си дават сметка, че определени думи, повтаряни често, влияят негативно на психиката на детето ни, дори и те да не съдържат абсолютно никакъв негативизъм?

Давам пример - невивен въпрос, зададен с искрена загриженост:"здрав ли си?", повтарян ежедневно, явно започва да води до съмнения в този, когото питаш дали пък наистина е здрав.А от съмненията до това да се почустваш болнав е само една крачка.

Всъщност - при всяко редовно и близко общуване между хора, има някакъв вид програмиране.Просто това от родителя към детето е от най-тежкия вид, защото детото още е малко, попива всичко, няма собствена ценностна система и е много лесно да му се повлияе.Затова и родителската отговорност е толкова голяма.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 8:25 pm Заглавие :

Ще ти отговоря с удоволствие ...

И възпитанието и програмирането са процеси.

Но ... възпитанието е показателно опознавателен механизъм, т.е. родителите дават пример на собственото си дете чрез собственото си поведение.

То се учи именно по този начин.

А програмирането е насилствен процес, при който детето се подчинява или ... не на родителиет си.

И в зависимост от едното или другото то израства или насилник, или страхливец ... давам само бегло обяснение и съвсем кратичко.

А ако родителите са неосъзнати личности, то това не е само техен проблем, както е видно.

Затова толкова много Учители са плъзнали по Земята - за да научат тези, които живеят в заслепение да живеят като осъзнати личности.

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 8:05 pm Заглавие :

Случайно попаднах на един блог.където се коментираше насилието в училищата.Ето кометъра на една участничка,предполага се,че е социоложка,но в случая не е направен от професионална,а от чисто човешка гл.т.:
..........
Тази сутрин, след като прочетох поста Ви, в ICQ се появи добър приятел, датчанин, с 3 деца. Питах го дали в датските училища големите деца бият по-малките. Човекът се шашна и отговори - ами не, нали и те имат по-малки братя и ги обичат, защо да ги бият? На което аз отговорих, че в България е нормално по-големите братя и сестри да бият по-малките, а също и родителите да бият децата си, което го потресе. Аз впрочем миналата година прекарах няколко дни в семейството му и бях силно впечатлена от начина, по който той и жена му възпитават трите си деца. Такава емоционална пълнота в България не бях виждала. На тези родители никога не би им хрумнало да кажат на децата си с педагогическа цел “аз вече не те обичам”. Но това е възможно само в спокойно общество…

Голяма част от родителите на хората от, условно казано, нашето поколение, са благодарни на техните родители, че са ги били, защото така “са станали хора”. Това важи и за техните родители. Но боят може да е ефективна възпитателна мярка ако, първо, възрастта е основание за авторитет и, второ, в съответното общество има силни и работещи форми на социален контрол. Но когато родителите бият децата си като проява на слабост и безсилие, насилието престава да има този “морален облик”, който е имало примерно за баща ми или баба ми.

Още нещо - уважаваният от мен Норбърт Елиас твърди, че процесът на цивилизоване се състои в превръщането на външната принуда във вътрешна. Колкото по-цивилизовано е едно общество, толкова по-малко прибягва до физическо насилие…

Това поведение към възпитанието или програмирането спада,а може би и към двете.... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 8:30 pm Заглавие :

Ннннннеееееееее ... нито към едно от двете, естествено!

Това поведение просто е нормално поведение, продиктувано от морална устойчивост, от поета отговорност, от правилно разбиране за нещата от живота, както и взаимоотношенията между хората - било то родители/деца или братя /сестри, пък ако ще да са малки или големи ... Rolling Eyes

Това поведение няма нищо общо със социалния статус на дадената държава, това поведение просто е резултат от природната интелигентност, в която се "вслушват" интелигентните същества.

Това поведение няма нищо общо със спокойното или неспокойно общество, защото ако "обществото е неспокойно", то е неспокойно поради факта, че е оалчняло до възбог.

И дори нещо повече ... когато има екстремни ситуации в едно общество, то пребиваващите индивиди в него, ако са и преобладаващо разбиращи люде, трябва да са сплотени, а не разединени като българина своего ... това е. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 8:51 pm Заглавие :

Подкрепям мнението на Маг Селена.И аз не смятам, че сега живеем в чак толкова екстремни времена, че това да оправдава липсата на духовност и на човешко общуване.Не съм чувала дори по време на войните /а родителите ми са ми разказвали/ да е било чак такова ожесточено и безсърдечно отношението между хората.Дори - напротив.Явно причината е другаде."Тежки времена" за сегашната ситуация на мен ми звучи или като лицемерие, или като глезотия.То всъщност, зависи и с какво сравняваш.

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 9:19 pm Заглавие :

А за мен "тежки времена" определено означава изключително високи претенции - особено на днешно време, в България.

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 9:26 pm Заглавие :

Няма оправдание за никого за бездуховността и регреса,ако времената са тежки,може би това е следствие,а не причина точно за деградацията.

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 9:49 pm Заглавие :

Против съм да наказват или възпитават децата с бои и насилие!

Така програмират пак децата си,че щом са сбъркали заслужават да ги накажат....заслужават лошо отношение
И какво става като пораснат?....Страдат от мазохизъм!

Или пък в тях се натрупва чувство за вина и при най-малката грешка започват да се обвиняват!

Защото те не са научени да се извиняват,като сбъркат ,а са научени да се наказват с бои или нещо друго....!

Ако мен ме бяха научили да се извинявам,когато сбъркам....щях да си спестя много проблеми до сега....ама на....родители,какво да ги правиш?

Пуснато на: Вто Дек 11, 2007 9:53 pm Заглавие :

Насилието поражда насилие,независимо дали е физическо или психическо,словесно и т.н.