А ВИЕ СЪНУВАТЕ ЛИ КОШМАРИ?!

Свежа утринна зора е. В природата едно по едно се събуждат птиците, гората, тревите. Няма вятър, просто е тихо. В това време човек сладко отспива последните часове на нощта.

Някои сънуват сънища, които или не помнят, като се събудят, или имат смътен спомен, или са оставили следа до сутринта. Какво е сънят?

Когато спим, мозъкът не спира да работи, смила непрекъснато постъпилата в него информация през деня, възможно е да я съчетава и с елементи от далечното минало.

Това е така, защото времето не съществува при сънуването, така както е в Космоса. В сънищата ние се оглеждаме в множество символи – образи, картини, ситуации, логични или безмълвни герои на собствен фантастичен филм.

Реалният свят е така модулиран, че за нас старите неща стават нови или ние преживяваме една ендорфинова красота на обикновените неща.

По време на сън се отделят много малки количества от нашите вътрешни естествени наркотици – ендорфините.

СВЕТЪТ НА СЪНИЩАТА Е МНОГО КРАСИВ

Понякога той е обхванат от кошмари, от които не можем да се освободим и през деня. Оставаме с гадното чувство за някаква заплаха след тях дори през целия ден. Кога мозъкът ражда кошмари?

Отговорът е прост. Когато преживяваме трудни събития, свързани с лоши мисли и чувства през деня, когато сме неспокойни, когато цялото ежедневие е изтъкано от прекалено много стресове.

Кошмарът като че ли е едно продължение от деня. Какво иска да ни каже кошмарът? Какво е посланието на собствения ни мозък? С отвратителния кошмар Вселената ни казва: „Хайде стига! Не виждаш ли, че прекаляваш със злото”.

Но нашето твърдоглавие е прословуто. Ние не решаваме проблемите, които водят до кошмари, а търсим хапчета, които ни омайват. Нима веществото може да реши проблемите ни?

Какво е тогава за нас химикалното въздействие?

Временно отлагане на проблемите и влошаване на здравето ни. Не се ли опитваме с хапчето да бъдем лицемери дори към себе си? Като избягаме от проблемите си, кой ли ще ги реши?

И ако спрем хапчето, душевната болка отново се появява. А би могло да намалим стресовете, да освободим вътрешното си напрежение.

Човек винаги се заплита по странични несъществени неща. И само загубата на време и удължаване на агонията е крайният резултат.

Кошмарите са нашият палач.

Те като развалена плоча засичат някъде и се връщат назад. Всяка нощ е един малък ужас, който ни събужда изпотени, прави ни уморени на другия ден.

Сърцето ни ще изскочи от гърдите, страхът ни е вцепенил и известно време не можем дори да извикаме.

После рязкото събуждане ни прави нервни през деня. Кошмарите показват някакъв предел на човешка издръжливост, но свързана със злото.

Едно от най-силните ни преживявания е точно по време на кошмарите – някой лош ни преследва или не виждаме изход за нещо в съня, или се давим и нищо не може да ни спаси, или злото ни преследва и ни догонва, или, или....

СТРАХЪТ НИ ОБСЕБВА И КОГАТО СЕ СЪБУДИМ

Тези преживявания се съчетават с такъв вътрешен страх, който ни обсебва и не иска да ни пусне и през деня.

Това е като да гледаш филм на ужасите и да си спомняш после през целия ден за ужасните чудовища, които разкъсват жертвите си и се случва нещо отчайващо страшно.

Понякога си задавам въпроса защо младите хора, децата харесват толкова много филмите на ужасите, хем се страхуват по време на филма, хем после се ослушват и оглеждат, като пресичат коридора и други тъмни помещения.

А жестокостта, която е подчертана в тези филми, не се ли пренася после върху крехкото детско съзнание. Виждала съм дори как деца в детската градина се бият с канчета за хранене и едното дете цепва веждата на другото.

Правеше ми впечатление, че едно от децата в същата детска градина се биеше свирепо и нараняваше другите деца.

Попитах го откъде знае как да го прави и той сподели с гордост, че родителите му давали да играе на бойни игри на компютъра и да гледа страшни филми.

А някои психолози твърдят, че с агресивните игри се стопявала детската агресия. Дали е вярно? А това безразличие у малките, което се среща все по-често, злобата, която показват, като имат конфликти, убийствата, които започват да правят малолетните.

И как няма да се случва това, когато в нашия свят ни преследват с екшъни, трилъри, ужаси, бойна фантастика и т.н., отразена във филмите.

Децата от малки се учат, че съществува борбата между злото и доброто, но в зряла възраст тази война достига колосални размери.

Боят се пренася дори и върху космически създания, които нито сме виждали, нито сме мислили за тях. Ето кое подготвя нашето съзнание по-късно в зряла възраст да сънува кошмари.

А детските сънища са по-различни.

Децата често сънуват преживени неща от деня, които не са ги задоволили. Например ако едно дете се е возило на лодка и разходката не му е стигнала, то си я сънува и през нощта и се събужда доволно.

Същото нещо е с негативните детски преживявания. Само че детето не иска да ги сънува, а те се прокрадват от близките спомени поради обмен на информация по време на сън и то спи неспокойно от тези кошмари.

Събужда се изпотено, с плач и търка очички уплашено. Затова детската информация трябва да е по-щадяща и поносима за детското съзнание. Децата много помнят всичко – и добро, и зло.

Ако злото е в повече в живота на детето, то се разболява от психически смущения. Неукрепналата детска психика не може да прецени всички параметри на доброто и злото, не може да ги осъзнае, а ги приема за чиста монета и се страхува много повече от възрастния.

Психичните процеси при зрелия човек са по-устойчиви и той не се поддава така лесно на психическа деформация, но детето, приемайки света на фантазията за истина, всъщност преживява в много по-голям размер стресове, които го съсипват.

Погледнете какво става с вас или вашето дете. Не се учудвайте, ако вашият малък син или дъщеря пожелае да спи на светната лампа и пищи, ако я угасите.

В един момент се оплакват от него, че е разсеяно, че не се интересува от нищо. Внимавайте - това може да са първите симптоми на бъдещо психично страдание. Пораженията, които нанася непоносимата информация, трудно се лекуват
после.

Пуснато на: Чет Дек 13, 2007 5:32 pm Заглавие :

Хмм много интересна тема!

Мисля ,че сънищата са плод на въображение,понякога се дължат на това ,че нещо ни е направило силно впечатление,но няма нищо което да ме обеди ,че сънищата не предсказват или не те предупреждават....

Даже съм склонна да вярвам,повече на последното ми твърдение.

Е то не е само мое де!

Мисля си че света на сънищата всъщност го измисля подсъзнанието ни,а до колкото аз знам подсъзнанието знае почти всичко,което си му позволил да разбере... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Дек 13, 2007 6:20 pm Заглавие :

Сънищата идват дори от много по-дълбоко ниво ... от неосъзнатото и безсъзнателното у нас ...

Най-страшни са асоциативните сънища, защото те обикновено са останали като спомени именно в подсъзнанието, породени са от стрес, шок или страх от нещо, някого.

Именно те са и истинските кошмари ...

А иначе има и съновидения, подсказвателни сънища, предсказателни сънища и т.н., и т.н.

Пуснато на: Чет Дек 13, 2007 7:23 pm Заглавие :

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ПРИЗРАЦИТЕ СЕ СБЪДВАТ

Открай време учените се отнасят с презрение и насмешка към легендите и писмените свидетелства за съществуването на призраци, за появата им в сънищата и за съдбовната им роля при разгадаване на бъдещето.

За хората на науката това са "бабини деветини", глупости, родени от "болни мозъци За разлика от учените, различните народи сляпо вярват на всички легенди за привиденията, а обикновените хорица определят поведението си според онова, което им подсказват техните сънища или срещите им с безплътните сенки на скъпите им покойници.

Особено популярна във Франция е легендата за странен случай, свързан с кмета на Марсилия. Неговата дъщеря се омъжва за някой си Валет, състоятелен мъж, чието имение близо до града събуждало завистта на останалите чифлик-чии и фермери.

В семейството се раждат две дъщери и двама сина. Не след дълго Валет с цялото си домочадие се преселва в града и оставя имението под грижите на управителя си Льобрен -мъж жесток и алчен, който тихомълком ограбва както работещите в имението селяни, така и господаря си.

Една нощ в съня на Валет се появява неговият управител, облят в собствената си кръв и му съобщава, че е убит от селяните и е погребан близо до голям дъб в полето. Сутринта Валет решава, че е сънувал глупости и моментално забравя за управителя.

След няколко дни сънят отново се повтаря. Този път Валет обещава на управителя си да намери трупа му и да го погребе съгласно Божиите закони. На другата сутрин обаче отново се разколебава, страхува се да не стане обект на подигравки и се отказва от дадената си дума.

Не след дълго Льобрен отново се явява в съня му, обиден и огорчен от неизпълненото обещание. Заявява на Валет, че ако последният открие трупа му и го погребе по християнски, за благодарност ще го посети 24 часа преди собствената му смърт, за да го предупреди за наближаването и.

Този път Валет заминава за имението, наистина открива трупа на Льобрен на посоченото в съня място и го погребва, както подобава. Скоро след това цялото семейство се преселва в имението и започва да се грижи за него.

Минават години. Едно лято Валет започва голям ремонт на къщата си и всички се пренасят при тъста му, кмет на Марсилия.

Една привечер, когато всички са на масата, на вратата се чука. Големият син на Валет я отваря, но зад нея не вижда никого. След малко отново се чука. Този път една от дъщерите на Валет отваря, но и този път не вижда никого.

При третото почукване става самият Валет. Той се досеща кой може да е. И наистина -появява се призракът на Льобрен, които му съобщава, че ще умре в полунощ на другия ден. Разстроеният мъж се връща при семейството си и предава на всички думите на привидението.

Настава потисната атмосфера. За да я разсее, тъстът му започва да се смее, да говори, че това са "врели-некипели" и приканва всички да се оттеглят по спалните си, за да си починат. Самият той рано на другата сутрин нарежда на своите подчинени да преместят напред с един час всички градски часовници.

Вярвал, че когато удари полунощ, а това фактически ще е 11 часа, зет му ще е жив, ще се убеди, че в предсказанието на призрака няма нищо вярно, ще се успокои и ще продължи живота си.

Когато през нощта градските часовници удрят 12 часа, Валет е жив и е на масата с останалите членове на семейството.

Минават 15 минути, но той продължава да се чувства превъзходно. Всички са доволни и спокойно се оттеглят по стаите си. Малко по-късно обаче на Валет му се допива червено вино и той се отправя към мазето, за да си налее една бутилка от бъчвата, без да подозира, че в същото време там са проникнали крадци.

За да не бъдат разкрити и арестувани, те го удрят изневиделица с някакъв твърд предмет по главата и човекът умира. Предсказанието на призрака се сбъдва.