МОТИВ, ЦЕЛ И ... МЪДРОСТ

Човешките действия и намерения са винаги продиктувани от определени мотиви и цели. Мотивите и целите често са неосъзнавани като пораждане от самия индивид.

Умът не винаги е мобилизиран до степента на разсъдъка, който предразполага от своя страна самото осъзнаване на действието или намерението на дадената личност.

Отделната ситуация, в която би могъл да попадне индивидът е плод преди всичко на мотива и целта, преследващи определена реализация в дадена област.

Ако сме развили в себе си правилния начин на мислене и съждение, то ние ще се реализираме в плана на позитивните ситуации, ако ли не - връхлита хаосът и ни хвърля в негативните ситуации, които се явяват като капан за нашите намерения и добри очаквания.

Усъвършенстването на правилната мотивация е постепенно постижение и откривайки себе си, човек непрестанно измества фокуса на своите подбуди.

Тогава Светлината осветява все по- непоколебимо неговия път и постоянно един нов и по-висш подтик излиза наяве.

Този висш подтик е продиктуван от мъдростта, а самата мъдрост се предопределя от натрупаната и осъзната опитност от извършените дела на човека.

Мъдростта е свързана с разгръщането на живота, намиращ се във формата, свързана е с прогреса на духа през постоянно променящите се носители и с разширенията на съзнанието, които следват едно след друго от живот към живот.

Тя се отнася до онази страна на еволюцията, която е свързана с развитието на живота.

Тъй като мъдростта се отнася до същността на нещата, продиктувани от мотивите и целите ни, тя е интуитивно долавяне на истината, независимо от съдната способност и от присъщото усещане, способно до разграничава между невярното и истината, между реалното и нереалното.

Мъдростта е повече от това, защото тя е също така и нарастващата способност на мислещия да навлезе все повече в Логоса, т.е Божественото съзнание.

Така човекът осъзнава истинската същност на изключителното великолепие на Вселената и поради тази причина може да си представи целта и да види мотива, като се хармонизира все повече с по-висшите критерии.

Мъдростта е науката на духа, точно както знанието е науката на материята. Знанието е разделящо и обективно, докато мъдростта е синтезираща и субективна.

Знанието разделя, докато мъдростта синтезира и субективизира. Знанието разграничава, докато мъдростта съчетава.

Единствено чрез мъдростта можем да достигнем до правилната цел, изграждайки цялостно вярната мотивация.

Мъдростта включва в себе си умелост в действията, като резултат от развитата от светлината на разбирането любов.

Това вече е осъзнаване на изискванията и способността да се съчетаят в обща връзка нуждата и онова, което ще я задоволи.

Мъдростта е просветленото прилагане на знанието посредством любовта към делата на хората.

Непрестанно, в процеса в който душата поема все повече управлението над инструмента и душевната природа неотклонно се проявява все по-определено, тази любов се заменя с любов към идеала, към Висшия План и към целите, стоящи в основата на самата Вселена.

Човекът осъзнава, че не представлява нищо друго, освен един канал, чрез който могат да работят духовните сили. И едва тогава той съзнава себе си като част от Единия живот.

Тогава той вижда дори човечеството като относително и частично и започва да се съсредоточава върху великата Воля.

Тогава той съзнава и мотива, и подбудата, която движи този мотив, и целта до която би трябвало да се стигне.

Съществуват смесени и конкретни мотиви. Смесените мотиви са широко разпространени. А чистите подбуди се срещат рядко, затова където ги има, винаги има успех и добри постижения.

Човек избягва капана на хаоса и ситуацията му ражда позитивното развитие на нещата в негова полза.

Чистият мотив може да бъде напълно користен и личен или пък безкористен и духовен, но в повечето случаи, когато става въпрос за обикновения човек, мотивът е пъстра смесица.

Много хора, предимно безпросветните маси, се въодушевяват единствено от желанията - материални, физически и временни.

Животински желания за задоволяване на животински апетити, материални желания за притежания, за разкошите на съществуванието, копнеж за вещи, за удобства и за сигурност - икономическа, социална и религиозна - контролират мнозинството.

Други могат да се мотивират от някаква аспирация или амбиция - аспирация към някакъв материален рай (повечето религии описват именно такъв рай), амбиции за власт, желание за удовлетворяване на емоционалните или естетически апетити и за обладаване на по-фините реалности,

жажда за емоционално доволство, за душевна стабилност и увереност, че по-висшите желания ще бъдат задоволени. Но не това е истинският път към добрата и чистата мотивация за постигането на една по-висша духовна ценност.

Дошло е време, в което хората са длъжни да променят вижданията и нагласите си за реалните и нереалните представи и светове около себе си, за да достигнат правилната мотивация за реализирането на истинската и чиста позитивна цел.

Само тогава човекът ще стигне до висшата цел на правилното духовно развитие и реализация.

Непрестано ви качвам мои мнения, които могат да бъдат коментирани от всички вас, нали така?!

Аз не ги качвам самоза да гъделичкам Егото си и да се представям в качеството си на "висша сила" или пък само за да ги чете, а и за да чуя мненията ви ... определено ... не говоря на постоянните потребители.

Но ... с риск да "обидя" останалите четящи и неактивни потребители ще кажа следното: лицемерие е и дори егоизъм да получаваш даром познания, а да не ги споделяш с другите около себе си ... макар и чрез едно нищожно мнение.

Лек ден на всички ...

Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 12:32 pm Заглавие :

ОЧАКВАМ ВАШИТЕ МЪДРИ МНЕНИЯ .... Smile

Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 2:11 pm Заглавие :

Мисля,че всичко каквото трябва е казано по-горе и на мен лично ми е трудно да добаявя нещо.За нас,повечето хора целите и мотивите са смесени,поне на този етап.

Живеем в материалния живот и схем не щем трябва да ги съобразяваме и с наличните си житейски нужди на съотвтното ниво.

Най-доброто,което можем да направим,е да не бъдат егоистични,да не са продиктувани от силни желания,включително и за собственото ни усъсвършенстване - да не го превръщаме в самоцел,да слушаме повече вътрешния си глас при формулиране на целите си и за осъзнаване на истинските си мотиви за тях.

И с риск да се повторя,пак казвам - да сме убедени вътрешно,че си поставяме правилни цели,т.е. осъществяването им да бъде добро за нас и за другите.

Това включва и пътя, и средствата към осъществяването им.

Дори когато имаме по-прагматични и малки цели на даден етап,пак трябва да ги съобразим с вишия духовен план,тогава ще успеем да формираме и по-висши цели.

Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 3:00 pm Заглавие :

...Пропуснах да добавя - и търпение по пътя към осъществяването им.Ако възникнат пречки трябва да умеем да разчитаме индикацията им - дали това са изпитания на волята или сигнал,че не сме на прав път,а това мисля е изключително трудно и можем да сгрешим.И тук трябва да се осланяме на интуицията си,но не винаги чуваме и разпознаваме вътрешния си глас.И ако нещо не се получава,така,както сме смятали,че трябва - смирение и разбиране,че не ни се дава това,коеto cме целяли - значи то не е било за нас/поне на този етап/...Ако греша,поправете ме! Wink

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 1:45 pm Заглавие :

Просто разбирам, че хората не желаят да правят всичкото това, за което говоря аз.

Хората желаят да им се правят нещата, така щото те да ги получават наготово - независимо от това за кои неща става въпрос.

Ако може за всичките ... Впрочем първите думи, които чувам по телефона, на човек, който ме търси за помощ са "искам, искам" ... тъжно е.

Хората нямат никакви духовни идеали и ценности, порад което нямат и идеи, и поради това вегитират, и вегитирайки се радват на живуркането си, свързано с най-елементарните човешки потребности.

Те не се вълнуват от духовни теми, те се вълнуват от материалните си потребности - ядене, пиене, може и малко работа (но да е високо платена - на всяка цена), имоти, коли, секс ... и разплождане безразборно ... все насъщни потребности ... Sad

Затова и темите, които пускам напоследък, не се коментират ... не че няма какво да се добави към тях, просто никой не медитира по тях ... а ако медитира по тях, ще получи и още по-достоверна информация от моята.

Но за жалост липсва стремежа ...

И ще има коментари, и ще се учим един от друг, а не само аз да коментирам, и само аз да се опитвам да уча ... някого, ама когото точно - не знам.

Имам чувството, че просто задоволявам нечие любопитство и ... нищо повече.

Хората търсят емоционалната част на нещата, хората търсят забавленията, а не истинския продукт от информация, който ще им помегне да си решават проблемите сами чрез разбирането, до което биха стигнали ... но никой от тях не си прави усилието.

Сега разибрам защо Посветените са казали: "Не хвърляй бисери на свинете".

Защото те няма да различат духовната храна от собственото си невежо заслепение и стремление към материалните ценности, и жаждане за душевни изживявания и приключения, и "ще изядат духовните бисери" досущ като свиня тиква ...

Жалко ... Crying or Very sad

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 1:51 pm Заглавие :

Понякога бъркаме,когато сме убедени в нещо,няма как да си 100 % сигурен,че постъпваш правилно,до като не го направиш и до като не разбереш!

Дори и да сбъркаш ,поучаваш се ... а ако постъпиш правилно,какво по хубаво от това !

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 4:33 pm Заглавие :

Може би любопитството е по-добрия вариант,от тоталната липса на интерес.Днес - любопитство,утре - замисляне върху казаното/още по-добре - медитация/,,след време може би и доближаване до разбирането/казвам доближаване,а не достигане,защото наистина за повечето не е лесно,а това е началото на началото. Cool