ЧУДОВИЩАТА СА ФАКТ ОТ БИТИЕТО НИ

Фолклорът на всички народи в света е изпълнен с приказки и легенди за непознати и страшни същества, популярни под названието чудовища.

Естествено, днес приемаме подобни повествования само като игра на въображението и не им придаваме сериозно значение.

Оказва се обаче, че чудовищата съвсем не са плод на фантазия, а съществуват съвсем реално, за което свидетелстват многобройни спомени и публикации в пресата.

През януари 1909 г. жителите на Пенсилвания и Ню Джърси се сблъскват с непознато им дотогава същество - наполовина човек, наполовина прилеп и го наричат Дяволът Джърси.

На 17 януари началникът на пощенско отделение в Бристол /Пенсилвания/ вижда да лети във въздуха излъчващо светлина животно -ни птица, ни земноводно, издаващо пронизителни писъци. Главата му напомняла главата на овен, имало дълги криле и къси крака.

Шейсет години по-късно подобно крилато чудовище, напомнящо прилеп с червени светещи очи, е видяно в Пенсилвания и в Западна Вирджиния.

Наричат го Човекът-пеперуда. На 15 ноември 1966 г. четирима младежи в паркирана лека кола изпадат в паника от приближаващо към тях чудовище, загърнато в черен плащ. Когато колата потегля, то разтваря своя плащ, издига се с писък във въздуха и се изгубва в небесното пространство.

Цели 13 месеца Човекът-пеперуда се появява на различни места из щата, хвърляйки в ужас местното население, което вече не смее да се покаже навън по нощните часове, заключва вратите и затваря плътно прозорците си.

През лятото на 1988 г. Кристофър Дейвис от щата Южна Каролина на излизане от колата си съзира към него да се приближава двуного страшилище, високо около два метра, със зелена набръчкана кожа.

Ужасеният мъж се връща светкавично в колата, но чудовището вече е до нея и се опитва да отвори вратата. Едва когато автомобилът потегля с бясна скорост, Дейвис си поема спокойно дъх.

Очевидно е, че голяма част от сведенията за срещите с чудовищата не са плод на човешкото въображение, а са преживени факти. Но какво представляват тези страшни същества?

Науката още не е дала разумно обяснение. Задоволява се с най-общата констатация, че това са редки представители на животинския свят, представящи отделни етапи от еволюционното развитие на животинския свят на земята.

Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 6:15 pm Заглавие :

Ето какво намерих в един форум за чудовиища

John_Cena
"МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА ОТНОВО СЕ ПОЯВИ Виждат го за последно през април 2005 г. на лондонско гробище
Мотман, станал известен след филма с Ричард Гиър “Послания от мрака” ( “ The Mothman Prophecies” ) , не е легенда или измислица на сценаристи. Проверка в полицейските архиви на градчето Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния, САЩ показва, че само за 14 месеца от ноември 1966 до декември 1967 г. той е наблюдаван стотици пъти от жителите в района. Над 150 души свидетелстват за срещите си с крилатия непознат, петима от тях са полицаи. Всички те го описват като високо над 2 метра същество, сиво или черно на цвят, с размах на крилете над 3 метра. Очите му са хипнотични и ярко червени. Мотман е забелязан да левитира и лети без да движи крилете си. Появата му предизвиква необясними аномалии в електронната апаратура. ТВ и радио емисиите се побъркват като при силна магнитна буря, телефоните се държат странно. Техниката реагира сякаш е “нападната” от враждебни електромагнитни полета.

Мотман се появява в райони на големи аварии и катастрофи и е предвестник на масова смърт.

През април 2005 г. колегите ни от Лондон съобщиха, че човекът-пеперуда е забелязван многократно в северната част на града. Британските медии нарекоха феноменалното създание “Вампира от Хайгейт”. Две години след появата му в Щатите, Мотман лети и в района на хълма Хайгейт, северен Лондон. В началото на тази година полицията е засипана от обаждания на изплашени лондончани, видели високо и черно крилато същество. Най-често Мотман е засичан на гробището Хайгейт, разположено на върха на хълма. Появите му обаче не са от днес.

През 1922 г. огромно създание, подобно на прилеп с размах на крилата над 2 м, летяло около църквата на Уест Дрейтън. Било пълнолуние, над 20 души следели ужасени полета му. Мотман дълго кръжал във въздуха, но накрая кацнал в църковния двор и започнал да се движи между гробовете. Спрял се до един от тях и останал дълго край него. Когато полицаите хукнали да заловят нарушителя, човекът-птица надал смразяващ вик и полетял бързо нагоре.

През 1969 г. Дейвид Ферънт, ловец на паранормални явления и член на Британската общност за окултни и псиизследвания, е повикан от полицията да помогне при разследването на мистерията. Днес той е президент на същата организация и е все още водещ експерт в областта на паранормалното.

“Лондонският вампир не е нито измама, нито вампир, а е съвсем реален!...”, смята той.

В хода на разследванията, продължили няколко години, Дейвид се среща лично с десетки очевидци. По време на наблюденията на едно от лондонските гробища той вижда с очите си английския Мотман.

“Фигурата, - разказва Ферънт, - беше от плът и кръв. В първите секунди помислих, че е маскиран шегаджия, решил да плаши посетителите. Но после, разглеждайки огромния силует, разбрах, че не е човек, а нещо друго. Беше високо около 2.20 м, отлепваше се от земята и левитираше над нея. Очите му бяха червени. Имах чувството, че изтегля цялата ми енергия, бях хипнотизиран и стоях вцепенен. Само за миг си помислих, че трябва да си направя защита. Започнах да повтарям старо кабалистично заклинание за концентрация на енергия. То като че ли ме събуди от вцепенението.

Като изследовател на паранормални явления съм бил свидетел на какви ли е странности – внезапни и необясними температурни аномалии, хвърчащи предмети, полтъргайсти, левитиращи духове..., но подобно създание очите ми виждаха за първи път!...”

КАРЕ:

Показанията на очевидците - полицейски досиета на Пойнт Плезънт: 12 ноември 1966 - декември 1967 г.

За първи път Мотман е видян на 12 ноември 1966 г. от петима военни, монтиращи надгробна плоча, близо до Кленденин, Западна Вирджиния. Те са ужасени от тъмна фигура, подобна на човек, която се хвърля върху тях от близките дървета и прелита над главите им. Тя е с огромни криле и лети безшумно.

14 ноември, часът е 22.30. Мястото е Салем, Западна Вирджиния. Докато строителният предпремач Нюъл Партридж гледа телевизия, картината внезапно избледнява. Чува се силен, свистящ звук, идващ отвън. Мъжът почти оглушава от нечовешки писък. В полицейския участък Портридж пише, че кучето му, Бендит, не спряло да лае, докато не излязъл на двора с фенерче в ръка. Тогава видял тъмна издължена фигура, от която най-ясно се различавали очите. Те блестели в червена светлина и изглеждали съвършено неестествени. Бендит се втурнал към пришелеца, а Партридж побягнал към къщи за своя “Колт”, но бил толкова ужасен, че не посмял да излезе дори и въоръжен. На следващата сутрин американецът проследява кучешките следи и стига до място, където кучето е влачено в кръг и вероятно вдигнато във въздуха. Бендит не се завръща у дома. Докато Партридж се пита дали не е за психиатрия, в местната преса се появяват съобщения за събитията от 12 септември. Ден по-късно Пойнт Плезънт осъмва с още свидетели на феномена. Фактът, че не е сам в “лудостта си”, дава кураж на Партридж и той отива в полицията. През нощта на 15 септември четирима нови свидетели вдигат на крак полицаите от Салем. Към 22 часа Роджър и Линда Скарбъри, и Стийв и Мери Малет пътуват с кола покрай изоставена фабрика за тротил. Пред входа й виждат странен двуметров мъж. Непознатият е с гръб към тях и едвам се влачи. Когато чува шума от двигателя той се спира и се обръща към пътя. Двойките с ужас забелязват, че има криле, подобни на прилеп, а гърбът му е огромен. Малет подкарва колата със 120 км/ч. По пътя, семействата разбират, че опасността не е преминала. Съществото ги преследва, летейки със същата скорост над тях. И четиримата ясно чуват постоянен, пронизителен и висок звук, подобен на свистене. Мислят, че ще оглушеят. Нещото ги следва по магистрала № 62 до покрайнините на близкия град. Малко преди да влязат в него, забелязват труп на куче край пътя. Без да се бавят семействата се връщат към фабриката, заедно с шериф Милард Халстед. Шерифът не се колебае да ги последва, защото в участъка вече е имало петима свидетели с подобни показания. По-късно в доклада Халстед ще запише, че кучето не е намерено, а в изоставената сграда всичко е нормално. Единственият пострадал е радиостанцията му. Не работело нормално и радиото в колата. Чували се само шумове, сякаш на висока скорост се прослушва аудиокасета. Четиримата дават едни и същи показания в полицията: “Съществото приличаше на човек, само че бе по-високо, може би около 2 метра и половина. Крилата му бяха гигантски, държеше ги прибрани зад гърба”.

Новината за странните събития в Пойнт Плезънт обикаля света. На 16 септември е организирана пресконференция. Свидетелите разказват преживяното. Журналистите наричат за първи път феномена - “Мотман” или “човека-пеперуда”. На същия ден Марсела Бенет минава край изоставената фабрика и вижда над нея червено сияние. След минути забелязва висок силует с искрящи очи, който полита от земята стремително нагоре. Бенет грабва 2-годишната си дъщеря и се втурва към къщата на семейство Томас, живеещи наблизо. Зад заключените врати съпрузите Томас и Марсела Бенет чуват мъчителен свистящ звук и имат усещането, че източникът му обикаля къщата. След случилото се Бенет и Томас търсят помощ в полицията. На 27 ноември 18-годишната Кони Карпентър е нападната от огромна черна фигура, която се хвърля от въздуха към предното стъкло на колата й. В последната минута тя успява да избегне сблъсъка, завъртайки рязко кормилото. Карпентър вижда съществото съвсем отблизо. В участъка описва лицето на нападателя си с думата: “нечовешко”. Момичето е откарано в болница с тежки наранявания. В медицинския й картон пише: “Пациентът развива тежък конюктивит с парене и болка, очите и клепачите са силно подути и зачервени, кожата е изгоряла. Безспорни следи от изгаряния. Източникът им е неизвестен”.

Разследването

В центъра на странните събития попадат не само полицаи и местни, но и журналисти и учени. Най-голяма заслуга сред тях има репортерът от в. “Поуст” Джон Кийл. Изследователят, известен със страстта си към уфологията, разследва и документира стотици появи на човека-пеперуда, които впоследствие отразява в книгата си “Пророчествата на Мотман”. Кийл пристига в Пойнт Плезант, Западна Вирджиния през декември 1966 г. Скоро след това попада във вихъра на “лудостта”, обхванала градчето. Журналистът твърди, че съществото е влязло в контакт с него и го предупреждава за предстоящи трагедии. Само за периода ноември 1966 - ноември 1967 г. той интервюира и записва показанията на повече от 100 души, видели с очите си човека-пеперуда. Кийл събира и доказателства за аномалиите, които връхлитат града още от есента на 1966 г. - смущения в радио и ТВ приемниците и телефонните връзки, появи на необясними светлини в небето и на странни шумове, от които се оплакват най-вече жителите от долината на река Охайо.

Трагедията

Човекът-пеперуда изчезва завинаги от Пойнт Плезънт след трагедия с моста “Силвър Бридж”. Вечерта на 15 декември 1967 г., около 17 часа, в най-натоварения час от трафика, стоманените конструкции на дългия 214 метра “Силвър Бридж” не издържат. За минути от него остават развалини. Десетки автомобили потъват в ледените води на река Охайо. Умират 46 души. Телата на Кати Байс и Максин Търнър изобщо не са намерени. Останалите 44-ма са погребани в гробището на Галиполис, Охайо. В същата нощ Джеймс Лили, живеещ близо до фабриката за тротил, брои 12 светлини, които прелитат над къщата му и напуска в паника дома си. Трагедията със “Силвър Бридж” ужасява Америка. Репортери и телевизии препълват градчето, опитвайки се да разгадаят мистерията.

Фактите

В продължение на 14 месеца “непознат биологичен вид”, описван от очевидците като “висок хуманоид, с размах на крилата над 3 метра”, потапя в ужас населението на Пойнт Плезънт. Малкото официална информация за феномена се дължи на факта, че неговите появи са в зоната на военна фабрика за тротил. През Втората световна война американското правителство съхранява експлозиви в бункери, изградени около нея. След войната в бункерите се нанасят био-химични компании. Спекулира се дали Мотман не е мутация на познат биологичен вид, например жерав или ястреб, или дори мутирал човек с крила. Автори на хипотезите са биологът Браян Рош и журналистът Трой Тейлър.

Първите, които описват Мотман в полицията на Пойнт Плезънт са група военни. В първата скандална статия се цитира не един, а четирима свидетели, които едновременно са го видели - съпрузите Скарбъри и Малет. Първите две обяснения на властите са: заблудена птица-емигрант от Южна Африка и въздушен балон, боядисан в черно.

До 2005 г. нито експерти, нито власти дават разумно обяснение какви са причините за внезапното рухване на “Силвър Бридж” през декември 1967 г. Никой не може да обясни и факта, че след трагедията, Мотман повече не видян в Пойнт Плезънт. Човекът-пеперуда е предупреждавал за опасността, вярват и досега хората от Западна Вирджиния. Повечето жертви, убити при срутването са го виждали нееднократно, показва проверка в архивите на местната полиция. Някои от тях са имали и характерните лицеви изгаряния, съпътстващи срещите с него.

Съдбата на хората, свързани пряко или косвено с Мотман е повече от странна.

13 месеца след първата поява на човека-пеперуда в Пойнт Плезънт “Силвър Бридж” погребва 46 души. При неизяснени обстоятелства на 15 февруари 1970 г. умира и репортерката от в. “Месинджър” Мери Хайър, направила първия репортаж за Мотман. Над 500 души са се свързали с нея, за да разкажат за необичайните си преживяния с него. Полицията няма отговор каква е причината за смъртта й. Съпругът й - Скот Хайър е починал също толкова необяснимо още на 1 декември 1968 г.

На 19 февруари 1973 г. умира от рак Иван Сандерсън - биолог, криптозоолог, писател, водещ на ТВ предавания за дивата природа и шеф на Асоциацията за изследване на природни аномалии в Ню Джърси. Той е основният консултант на Джон Кийл в хода на разследването през 1966-1967 г. Сандерсън е известен в научните среди с репортажите си за “Монстерът от Флатуудс”, видян в Западна Вирджиния през 1952 г.

През септември 1973 г. Джон Кийл се среща постоянно с журналиста Фред Фрийд. Двамата работят върху документален филм за аномалиите в долината на река Охайо и феномена “Мотман”. Филмът никога не излиза на екран. През март 1974 г. 53-годишният Фрийд умира внезапно.

През 1966 г. Гари Баркър, изследовател и издател от Западна Вирджиния, заедно с Кийл интервюира Уудроу Деренбергер, който твърди, че има информация за Мотман. Според Деренбергер ключът за разгадаването на загадката е името “Индрид Колд”. През 1968 г. Баркър организира конференция, на която се надява да събере повече данни за човека-пеперуда и продължава своята работа. Друг учен - Джеймс Моузли в книгата си “Шокиращо близо до истината” пише, че на 6 декември 1984 г. в Западна Вирджиния 54-годишният Баркър умира с неясна диагноза. В медицинския му картон като причина за смъртта е посочено: “едновременна дисфункция на различни органи, съчетана с имунодефицит”. Диагнозата е сходна със съвременното разбиране за СПИН, но е твърде невероятна за здрав човек като Баркър, твърди Моузли.

През 1990 г. Доналд Норт вижда Мотман в близост до фабриката за тротил в Пойнт Плезънт. Две години по-късно Норт умира при автомобилна катастрофа.

Писателят и ученият Джим Кейт, известен в научните среди с тезата, че Пойнт Плезънт е използван като тестова база за експерименти, умира през 1999 г. Причината за смъртта му е неизвестна.

През 1999 г. музикантът Джийн Юджийн твърди пред пресата, че е видял човека-пеперуда. Година по-късно, на 38-годишна възраст, Юджийн е открит мъртъв в звукозаписното си студио. През 2001 г. Рон Бондс, преиздал книгата на Джон Кийл “Пророчествата на Мотман”-1991г., се трови смъртоносно. След година умира Агата Бенет, загубила сина си Джеймс Бенет при катастрофата със Силвър Бридж. Агата е последният представител на фамилията. Преди да почине тя погребва съпруг, дъщеря, две сестри, трима братя и внук. Повечето от тях имат връзка със събитията 1966-1967 г.

Американската криптозооложка Лорън Колман изброява и други имена на хора, свързани пряко или косвено с Мотман, които не са сред живите: филмовият продуцент Тед Дем ( година на смъртта 2001 ) , близък приятел на Марк Пелингтън - създателят на филма “Послания от мрака” (2002 г. ) , пресъздаващ трагедията в Пойнт Плезънт; Тед Танебаум – изпълнителен продуцент на филма ( починал на 2 март 2002 г. ) ; Чарлз Малет – свидетел на Мотман от 1967 г. и герой във филма на Пелингтън ( година на смъртта 2002 ) ; 29-годишната Джулия Харисън, член на групата “Кинг Блек Есид”, която написа повечето песни за филма “Послания от мрака” ( година на смъртта 2002 г. ) и други.

На 14 януари 2002 г. в Щатите плъзва слух, че най-известният хроникьор на Мотман Джон Кийл е мъртъв. Кийл опровергава “новината” с усмивка и в интервю с Колман: “Един път вече съм преживал смъртта си – през 1967 г. Бъдещото ми погребение ще бъде в събота и на него ще нося черно”.

Кой или какво е Мотман?

Мистериозното същество и всички необясними феномени в Пойнт Плезънт са проява на непозната форма на енергия, смята Джон Кийл. Изследователят е убеден, че планетата ни е обитавана от непознати същности, които погрешно наричаме извънземни, духове, божества, демони. Според Кийл човешката история доказва по безспорен начин присъствието на други форми на живот, обитаващи други измерения извън познатото ни четириизмерно.

Руските учени си спомниха за трагедията в Пойнт Плезънт 20 години по-късно. Разказите на спасителните екипи от Чернобилската катастрофа напомнят за преживяното от американците през 1966-1967 г. През април 1986 г. в южна Украйна шестима мъже и четири жени, независимо един от друг, дават сходни показания в милицията. Някои от тях се оплакват от странни телефонни обаждания, други виждат нощем прелитащи светлини. Всички те описват човекоподобна птица с масивни крила. В този момент вниманието на властите е привлечено от поредица телефонни обаждания. Анонимен глас предупреждава за опасност с реактор 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. На 26 април 1986 г. ядреният реактор не издържа и тя експлоадира. При експозията загиват 40 души, други 10 умират от високата радиация. Реакторът гори 9 дни, заразявайки района с убийствена радиация. Хеликоптери изхвърлят в пламъците над 500 тона пясък, пръст, олово и други химикали. По-късно пилотите разказват пред руската преса, че сред димните облаци са видели гигантска черна птица, която кръжала над реактора.

Мотман е наблюдаван през:

1850 г. от индианците абенаки, които пазят спомена за него в легендите си. През 2002 г. Даниел Бодилиан прави връзката между Мотман и индианския човек-птица.

1926 г. при разрушаването на един от най-големите язовири в света – китайският Ксайън Ти Дам, когато загиват над 15 000 души. Оцелелите разказват за черен “човек-дракон”, който летял с часове в зоната на трагедията.

1970 г. в областта Ан Кхе, Виетнам от 4-та американска дивизия. Войниците мислели, че виждат птеродактил, пише редакторът на сп.“Америкън Фортеан Ривю” Чад Армънт.

2001 г. в южен Грийнсбърг, Пенсилвания, случаят е разследван от биологът Стан Гордън и орнитологът Денис Смелтцер.

2002 г. в северна Флорида и Калифорния, свидетел е зоологът Скот Норман.

10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

Април 2005 г. човекът-пеперуда вече е в Лондон, забелязан е десетки пъти на хълма Хайгейт и близкото гробище."

Mothman (Човек-Пеперуда),рисунка на очевидец

"Но това не е всичко!" Wink

А надписът гласи:
"Legend of Mothman"

On a chilly,fall night ot November 1966,two young couples
drove into TNT area north of Point Pleasant,West Virginia,
when they realized they wre not alone.

What they saw that night has cvolved into one of the great
mysteries of al times,hence the Mothman Legacy begat.It has
grown into a phenomenon known all over the world by millions
of curious people asking questions:What really happened?
What did these people see?Has it been seen since?

I still sparks the word's curiosity - the mystery behind
Point Pleasant,Virginia's MOTHMAN

Sculpture by:
Artist and Sculptor
Bob Roach
New Haven,West Virginia"

Май няма кой знай какво в надписа,ама това Didi ще каже Wink

А ако някой има желание може да пише на Боб,пък да видим какво ще разкаже човекът... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 2:04 am Заглавие :

A ето и малко снимки на "Силвър Бридж" и на Мотман.

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 7:43 am Заглавие :

Дали пък това същество не е вдъхновило създателите на Батман? Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 1:47 pm Заглавие :

Едва ли е вдъхновено от Батман!
Такива същества има и може би още ги има ... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 1:52 pm Заглавие :

Благодаря за ценната информация на Аудан. Very Happy

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 1:53 pm Заглавие :

Има ги и те са навсякъде около нас ... пък и в нас. Razz

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 2:00 pm Заглавие :

В нас ли???
Ааа няма да се разберем така ... ще ги гоним май Smile

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 2:12 pm Заглавие :

А не си виждала хора с вътрешни нагласи, по-страшни от самото това чудовище?!

Лично на мен то ми харесва страшно много, защото се явява от друго измерение, за да предупреди "човешките слепци духовни" за опасност от голям мащаб, а те нехаят и се впечатляват единствено от неговото появяване и ... съпрекосновение.

Невежество и страх ... тотални.

И лошото се случва. Това е.

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 2:18 pm Заглавие :

Виждала съм ги и съм ги усещала,но не съм мислила така за тях!

Сега разбирам какво искаше да кажеш!

Грозно е ... няма нищо по лошо да си чудовище от вътре ...
Crying or Very sad

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 3:39 pm Заглавие :

Имах предвид обратното,да са прототипите вдъхновили фантазията на автора на измисления комиксов/по-късно и филмов/ образ,но не беше сериозно казано,а на шега,въпреки,че кой знае...от видяно и прочетено тук-там в пресата за Мотман може да му е дошла идеята. Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 3:44 pm Заглавие :

Хора с тотално чудовищни нагласи мисля,че не съм срещала/или не съм ги усетила/,но с частично...намират се.Може би всеки /непросветлен/ си има макар и много малка такава страна и ако го осъзнае,ще успее да я преобрази. Cool

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 4:01 pm Заглавие :

Те не искат да се променят,Кати!

На тях им харесва този им облик,харесва им този живот,харесва им да са злобни,студени,да тъпчат и мачкат хората пред себе си,секс ,пари и коли и т.н.

Не ги интересува духовното,не искат да "видят" какво има извън техния уж,перфектен свят!

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 4:02 pm Заглавие :

Да и ти си права,така е!

Пуснато на: Съб Дек 15, 2007 4:07 pm Заглавие :

От материалите следва,че Mothman е о "Добрите" .
Спонете си,че е предупреждавал дни преди аварията в Чернобил,която е станала при несполучлив експеримент... Rolling Eyes

)
Т.е. той е знаел ,че ще има нещо лошо,както при мостът в САЩ,който нямал видими причини за безпокойство ... преди да рухре

Т.е. необичайниоят вид на някого,не значи,че е лош,нали?