КАК ДА ПОЗНАЕМ ЛЪЖЕЦА

Много се смях, когато намерих тази статия в един "сайт", защото точно там има един такъв невероятен лъжец.

Тааа ... реших да я кача и тук, за да видим все пак, как бихме могли да разпознаем ... лъжеца?!

Измамата е противно нещо, макар че на всички ни се е налагало да я използваме. Съгласете се обаче, че когато го правим ние, това е половин беда. По-лошо е, когато нас ни мамят...

Признак №1

Хората, несправедливо обвинени в лъжа, с всички сили се стараят да изчистят името си. Те са готови дълго и подробно да обсъждат създалата се ситуация. Лъжците пък предпочитат да насочват разговора към друга тема – те интуитивно усещат опасността. Защото колкото по-дълго се обсъжда темата, толкова по-големи стават шансовете им да се издънят.

Признак №2

Обърнете внимание на подробностите. Ако човекът, разказващ историята, с мъка излага конкретните подробности и факти, много голяма е вероятността те изобщо да не са съществували.

Признак №3

Неопитните измамници обикновено силно преувеличават всичко. Ако трябва да назоват числа, те са по принцип кръгли и "юбилейни". Например при вас идва да кандидатства за работа някаква стеснителна личност. Отговаряйки на въпросите, тя твърди, че трудовият й стаж е 7 години, в колектива е имало 16 служители и че се е трудила по 18 часа на ден. Веднага я вземайте на работа - тази личност все още съвсем не умее да лъже.

Признак №4

За да придаде на думите си повече "истинност и искреност", вашият събеседник и намясто и не намясто повтаря: "честно ви казвам", "ей-богу, не лъжа", "това е самата истина", "ще се закълна в каквото искате" и пр. Бъдете нащрек - всичко, което казва този човек, е предумишлена измама. Честната информация не се нуждае от такава словесна рамка.

Признак №5

Ако подозирате, че ви лъжат, много внимателно /но без излишна демонстративност/ наблюдавайте мимолетните движения на предполагаемия измамник. Лицето и на най-надарените аферисти поне за части от секундата издава прекаленото им вътрешно напрежение. Ръцете им изведнъж се свиват в юмруци, пръстите им започват да опипват трескаво някакъв предмет, краката им се подгъват под седалката на стола. Колкото повече моторни движения извършва събеседникът ви - прозява се, свива рамене, приглажда си косата, почесва се по тила, толкова по-голяма е вероятността в момента той да не говори истината.
--------------------------------------------------------------------
В никакъв случай няма да давам отправка към този "сайт", за да не кажат, чеееее ... хкмкхм ... ги злепоставям! Razz

Пуснато на: Пет Яну 25, 2008 10:50 pm Заглавие :

Не съм много съгласна с казаното в статията. Аз много не умея да лъжа,щото не ми е комфортно и поради това мога да се издам,но по принцип когато човек иска да представи някаква невярна информация за вярна,че се постарае да вмъкне повече измислени подробности /които ще трябва да запомни,за да може да ги повтори при нужда същите,за да не го хванат/.А някои хора са виртуози в това отношение,сигурно им помага това,че съчинявайки подробностите,те си ги представят и визуализират до степен,че почти сами започват да си вярват.Това са хора,които понякога смесват фантазиите си с реалността,синдром на Барон Мюнхаузен,ако не бъркам.
Mоже би на всички ни се е случвало да го правим в детството си, но някои продължават и като възрастни.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 7:33 pm Заглавие :

Когато ни лъжат или мамят все някога ще разберем, че сме излъгани.Но понякога като че ли се оставяме да бъдем излъгани, защото лъжеца/опитния/ е психолог, който знае къде му минава номера.Има такива хора, които лъжат на дребно така да се каже, не с определена цел, и те се разбират от само себе си.
Наистина поведението на лъжците се променя.Особено ако познаваш човека до себе си и го видиш в друга светлина, ти се струва, че има нещо гнило в това, което говори или действа.Някои даже сами се издават.А пък други даже си вярват на това, което казват.
Някъде бях чела, че лъжата се корени в детството, Ако детето е било карано да измисля нещо или пък вижда как родителите лъжат, тогава то я приема за нещо нормално.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 7:43 pm Заглавие :

Аз познавам лъжеца по гласа.Интонацията му се променя.По погледа-някои те гледат и те лъжат, ама като че ли очите им ти се натрапват.Друг признак са ръцете им-изпотяват се. С приказките-започват да се опрвдават с някакви неща, преувеличават или пък отбягват темата. Shocked

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 8:14 pm Заглавие :

По-скоро не ни се иска да знаем,че ни лъжат ! Вътрешно го знаем ,но не искаме да си го признаем ,да го приемем .... ииии продължаваме да се заблуждаваме!

Лъжеца се познава по много начини!

Аз например ги познавам по очите.Имам ужасния навик да се втренчвам в погледа на хората , този които ме лъже избягва моя поглед , не желае да ме гледа в очите .... започва нервно да подскача ,а сме седнали , или веднага си кръстосва ръцете и краката,изчервява се ... поти се и т.н.

Има и много нахални ,които ме гледат в очите и ме лъжат ... в такива случаи просто става една игра на думи ,до като не се обърка събеседника и сам не се оплете в лъжите си!

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 8:42 pm Заглавие :

Да, така е! Никой не обича да го лъжат! Но като разберем какво правиме?! После нямаме доверие и губим реална представа за истината.Питаме се това истината ли е , лъжа ли е?! Добре, че аз нямам много такива познати-лъжци Razz

Не знам как се живее с такива!

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 8:55 pm Заглавие :

Ако приемем, че лъжата е не само противоположното на истината, но и нейното замъгляване, изкривяване, преместване, изопачаване, скриване, отбягване и т.н., то - всеки човек лъже. Не мисля, че и тук говорящите правят изключение. А как това се разпознава - начини много, но не винаги са ефективни. А и в много от случаите не ни се иска да разпознаваме лъжата.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 9:14 pm Заглавие :

Значи не само тук говорещите,ами няма сигурно човек,който да прави изключение - всички хора малко или много лъжат,доказано е.Лъжат в ежедневието си,лъжат за дребни и незначителни неща,лъжат и за важни неща,мотивите са най-различни - страх,собствен комфорт,постигане на цели,избягване на неприятности и т.н.- безбройно много са.

А какво мислите за т.н.благородна лъжа? Необходима и полезна ли е тя за нас и за другите /тези,които лъжем/? В т.ч. и скриването на истината по някакъв повод. Някой сигурно нямам да се съгласи с мен,но аз мисля, че - да,понякога се налага да прибягваме до нея. И то спрямо най-близките си хора. Няма да изброявам случаите, когато се крие истината,или се казва нещо различно от нея, всеки сам може да се сети за много такива хипотетично.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 9:44 pm Заглавие :

Кати изумяваш ме .... щях да задам същия въпрос в предния пост ,но го изтрих .... !

За мен благородна лъжа не съществува , тя е равна на илюзия и заблуда !

Лъжат те за "добро" да не те боли от истината , ти вярваш в това,което ти казват и в един момент ,когато истината излезе на яве , боли двойно повече ,защото лъжата в която си вярвал изчезва и се появява нещо,което дори не си подозирал,че съществува !

Малко объркано го написах Embarassed

дано ме разберете правилно!

"Благородната" лъжа е по - неприятна от лъжата ,тя е двойно по-голяма лъжа ,защото не само лъжеш,не само че го правиш умишлено ,ами и даваш лъжливи надежди,създаваш лъжлива реалност !

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 9:53 pm Заглавие :

Кати кажи ми с какво ще ти бъде полезна "благородната" лъжа?С какво ще ти помогне ?

Може и ти да си права , за това бих искала да прочета и твоето мнение!

Толкова много се стараем да разбием илюзиите си!

Това си е точно илюзия , за какво ти е ?

Много хора се страхуват (не говоря за теб) да живеят в реалността ,дори и аз ... но това е защото не познаваме себе си,заблудени и заслепени сме!
Ако вместо това да се лъжем "благородно" , се стараем да опознаем себе си ... тогава определение като "благородна" лъжа няма да има !

Поне аз си мисля така де . Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 9:54 pm Заглавие :

По принцип си права,но едва ли има човек, който поне веднъж да не е прибягвал до нея и то са най-добри намерения. вярно е,че добри намерения не винаги е равноцначно на добър резултат, но...всеки си поема отговорността за това. Ако не може да се избегне, поне да се знае какви ще са последствията не в конкретното развитие на събитията, а по принцип в кармичен план и да е готов да си ги понесе.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 10:05 pm Заглавие :

Значи, според мен благородната лъжа е измислена, за да се заблуди човекът, че постъпва правилно, а в същото време той е пак лъжец.Хората си мислят, че такава лъжа е благородна, защото знаят, ако са откровени каква ще е реакцията на другите- да тръпнат от отвращение, да не мигнат цялата нощ.4е ще причинят болка на другите.В името на истината се пораждат много злини и затова хората лъжат, за да избегнат последствия.

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 10:11 pm Заглавие :

Кати избягваш ми въпроса .... Laughing

С какво на теб ще е полезна "благородната" лъжа?

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 10:23 pm Заглавие :

OK.Ами то е ясно.Не стававъпрос само за собствения ми комфорт,но и toзи на други.Ще дам един много прост и елементарен пример.Родителите ми са възрастни, аз също не съм много млада,но това не пречи да проявяват родителска загриженост за мен и за брат ми,който е на доста солидна възраст,след като и двамата ни сполетяха семейни трагедии в растояние на една година.
Понякога загрижеността им е прекалена според мен,особено на майка ми и за да си спестим взаимно притесненията просто избягвам да подавам подробна информация относно ежедневното си житое-битие,вкл. и здравословни нераположения.Най-малката простуда ги хвърля в притеснения,а според мен това е излишно и не е здравословно за тях. За това на въпроси от рода "как си?" ,отговарям с неизменното "добре съм!" Иначе,някой нама да "мигне цяла нощ" или "ще вдигне кръвното" за "няма нищо" . Кому е нужно това? Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 10:43 pm Заглавие :

Да,примерът на родителите е заразителен и най-мощното средство за възпитание.
От друга страна правя разлика между стимулиране на фантазията и лъжата от зор при децата.Давам пример със себе си.

Когато бях съвем малък си казвах всичко и ... получавах шамари доста често заради това.Лошото беше,че чуждите родители винаги си защитаваха децата,а моите винаги ме наказваха,без да ме питат кое как е и дали аз съм виновен.Сиреч наложи се щом моите роднини не ме защотават,да започна да се защитавам сам.

И ... почнах да лъжа.Е,понякога ме хващаха.но броят на шамарите със сигурност е намалял.Обаче ... налагаше се да помня какво съм излъгал иначе се оплитах и сещате се какво следва-бой!А да помниш всяка дума е доста напрягащо.Затова и бях станал доста нервно дете.

На 14-15г вече имах физическата сила да играя в "Империята отвръща на удара" и посегателствата над моето физическо тяло чувствително намаляха. Laughing

Така и отпадна причината да лъжа.
Не можете да си представите какво облекчение беше! Rolling Eyes

Спокойствие,спокойствие,спокойствие...Спокойствие,което никога съм имал!Страхотно преживяване е! Rolling Eyes

Оттогава се опитвам да не лъжа.Е,понякога се шегувам,но се надявам,че отсрещната страна е разбрала шегата ми,а не я е приела като лъжа,обида и т.н.