Лунно затъмнение

Митовете и обичаите , които са свързани със затъмненията ( слънчеви и лунни ) във всички култури са сходни . Да вярва или не във влиянието на затъмнението на земния живот - всеки решава сам съгласно своите лични представи и мирозрение, но според мен не би тлябвало напълно да се отича или игнорира вероятността на това влияние .
Споделете вашето виждане по този въпрос .

http://pics.livejournal.com/nightnat/pic/0000sywf

Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 2:14 pm Заглавие :

Честно казано ... не съм обърнала внимание на това,което другите са писали... нямам представа даже !

По-скоро си имам свой убеждения !

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 12:55 pm Заглавие :

Темата е много интересна, поради което и предоставям статия, върху която трябва да се замислим ... а след това може и да коментираме ...
----------------------------------------------------------------------------------
"Слънчеви и Лунни Затъмнения

Затъмненията на Слънцето и Луната са били, може би, първите астрономични явления, на които хората са започнали да приписват съдбоносно значение.

Това е напълно естествено: даже върху съвременния човек те оказват неизличимо впечатление; а ако се вземе под внимание, че древните хора са почитали Слънцето и Луната като богове, то не е трудно да се разбере, че внезапното помрачаване на тези светила се е възприемало като космическа катастрофа.

Освен това, е известно, че след слънчево затъмнение обикновено времето рязко се разваля, а следователно, се понижава и добивът от селскостопанските култури и се обърква работата на полето.

Затова предсказването на затъмненията е било една от най-важните задачи на древните астролози, и те доста бързо са открили, че затъмненията се повтарят през еднакви интервали от време.

Съвременният астролог (който, като правило, рядко поглежда към небето) знае, че лунните затъмнения стават при опозиция на Слънцето и Луната, ако, двете светила, при това, се намират наблизо до Лунните възли.

Затъменията се смятат за изключително неблагоприятни фактори. Ако в момента на раждането на човек е имало затъмнение, това трябва да се отрази отрицателно върху физическото и умственото му здраве.

Средновековните астролози са смятали, че всяко слънчево затъмнение оставя на небето особена чувствителна точка, която се запазва толкова години, колкото часове е продължило затъмнението.

През тези години Слънцето, Луната и планетите, преминаващи през тази точка, са подложени на нейното зловредно влияние – не толкова силно както в момента на затъмнението, но все пак много чувствително.

В съвременната астрологична литература влиянието на затъмненията обикновено се описва с по-меки и неопределени изрази. Най-типични са следните формулировки: лунното затъмнение "носи емоционална нестабилност" или "дава силен емоционален изблик", а слънечевото "понижава личната енергетика на човека".

В дните на затъмнения астролозите препоръчват "да се успокоите, да се отпуснете, да избягвате необмислени постъпки".

За една година жителите на Земята могат да наблюдават максимум седем затъмнения, на практика това се случва доста рядко. През ХХ век е имало само две години, през които е имало по седем затъмнения – 1917 и 1982.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ЛУННИТЕ ЗАТЪМНЕНИЯ?

Има общи признаци на така наречените лунации. При пълнолуние хората са по-възбудени, нервни, често страдат от безсъние и т.н. При новолуние обратно, типично е по-сънливо или потиснато състояние. Това е ниво на физиологията и общият баланс на нервната система. Това е ежемесечна цикличност, отразяваща просто “вълнистата” динамика на лунните програми.

Но по време на затъмнения на същия общ фон на лунациите могат да станат много по резки и плашещи хората неща. Например, могат рязко да се изострят стари, вече забравени болести. Или стават някакви, възможно е дори, катастрофални (от гледна точка на личното възприятие) събития. Например, рязко скъсване на отношения, получаване на информация, която ви разтърсва до основи, т.е., неща, които човек възприема като “личен удар”.

Защо става това? В момента на затъмнението за известно време се “закрива” едно от светилата. Фактически “спира” да функционира. Светилата са главните планети. Те са основа на съществуванието на Земята. Такова “спиране” обърква времето, това се касае особено за слънчевото затъмнение.

Двете светила ни защитават. Ние като че ли се намираме в техния защитен облак. При това Луната ни защитава по-скоро отвън, като външен щит, но насочва защитния облак навътре, често проявявайки се по-активно във вътрешните процеси.

Слънцето ни защитава отвътре. Това е център - центърът на света, източникът на властта над окръжаващия свят. Тоест, създавайки център и източник, Слънцето разпространява своята защита навън – до границите, до които стига светлината му (както фенерът създава “безопасен” светъл кръг).

Лунното затъмнение е като разтворен широко от вятъра прозорец. Слънчевото – като прекъснато електричество (“светлина”).

От какво, на практика, се оказваме незащитени? Земята остава извън защитното поле на светилата и именно заради функциите на това поле попада под прякото въздействие на галактическите енергии (ритми…).

Слънцето – това е "какво?", "защо?"; Луната – това е "как?".

По време на лунно затъмнение върху нас влияят ритмите, динамиките и системите на връзките на надземното ниво. По време на слънчево затъмнение ние получаваме “инжекция” – тласък за внедряване на качества и смисъл. В минутите на слънчево затъмнение у нас като че ли се получава разрив на времето и това е момент на инициативи, преместването ни върху нови траектории.

Това, което наблюдаваме по време на затъмненията, не е самото въздействие, а само проява на нашите собствени проблеми, които като че ли изплуват на повърхността в такъв момент.

Това са именно онези проблеми, които създават конфликт, дисхармония с вселената на високо ниво. И това е много сериозен признак (симптом) – онова, което не трябва да се игнорира, като се смята, че “това е случайно, само ще премине и повече няма да се повтори”.

Често на персонално ниво това са неочакваните болести или обострения. Рецидивите на стари болести (които може би вече сме забравили). Това е признак, че има проблем и че коренът му е дълбок и, че е необходимо да се разреши – иначе може да си създадем големи неприятности.

Защо затъмненията се отразяват именно върху здравето, е разбираемо – и Слънцето, и Луната са “хилеги” (“даряващи живот”), проявяващи се преди всичко на физически план.

Всички останали събития на ниво личен план също “изплуват” именно от скритите (или потиснати) проблеми на човека.

Социалните конфликти и събития, също, но на ниво колектив.
Най-"поучителният" период - времето между две последователни затъмнения (лунни и слънчеви, или слънчеви и лунни) са двете седмици между затъменията.

Hо, разбира се, затъмненията не са ограничени от тези периоди. Много астролози смятат, например, че действието на слънчевото затъмнение продължава чак до следващото слънчево затъмнение, тоест половин година.

Всъщност това е така. Hо все пак проявите ни като реакция от “тласъка”, който получаваме по време на затъмненията са по-забележими около тях или в следващите един, два месеца. Общо правило е, че разстоянието между затъмненията зависи от вътрешната скорост на проявите (както при болестите има скрит период, така и тук).

В действителност затъмнението може вече да се проявява преди още да е започнало. Събитията започват да се случват като предчувствие за бъдещото затъмнение.

Какво може да направи човек при слънчево затъмнение
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Преди затъмнение е много важно да се завършат стари дела и да се върнат дългове. В миналото в периодите на затъмнение хората са се отдавали на пост и молитви, като са посещавали храмове и свети места.

В момент на слънчево затъмнение, Луната, главното нощно светило, символ на емоции и инстинкти, а също на тъмното и скрито начало в човека, закрива Слънцето, символ на ясния ден, на съзнанието и разума.

В този момент, силите на тъмнината някак се промъкват навън, като блокират светлото-разумно начало в човека, давайки воля на животинските-първобитни инстинкти, потайващи се в подсъзнанието на всеки от нас.

Хората, които имат негативни аномалии в психиката, през такива периоди са подложени на кратковременно “затъмнение” на разсъдъка, в резултат на което могат да извършат непоправими неща.

По това време “таласъмите” показват истинските си лица. Именно заради това преди и по време на затъмнението, астролозите на всички времена са съветвали да се въздържаме от животинска храна, от алкохол, секс и други плътски утехи. Затъмнението винаги е период на “небесна” проверка за нас.

Та нали именно човека Бог е надарил с искрата на разума, като го е уподобил на самия себе си и по този начин го е отделил от животинския свят. От друга страна пък, за да обикнем някого истински и напълно да се отдадем на чувствата си, просто ни е съдено да забравим за разума.

Та нали любовта винаги затъмнява разсъдъка. Напълно естествено е, че затъмненията, са пряко свързани със света на нашите чувства, а над тях властва именно Всевишният.

За съжаление, много хора объркват чувствата и емоциите, висшето и низшето. В период на затъмнение ние можем да се отклоним от отъпканата пътечка, загубили обикновеният начин на живот, и да тръгнем по друг съвършено нов и не задължително лек път.

А доколкото можем да се ползваме от свободната воля, и колко още фатални грешки и неизбежни неща са ни отсъдени? Тези и много други вечни философски въпроси, остават, както винаги, отворени за всички…"
---------------------------------------------
yoga108

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 1:17 pm Заглавие :

Ето ви и още инфо по темата, много ми е инетресно обаче защо не я коментирате ... или задължително се изисква и моето лично присъствие във форума?!

Какво е лунно затъмнение?

Лунно затъмнене настъпва, когато Земята се намира между Слънцето и Луната – по време на Пълнолуние. Има две зони в сянката създадена от Земята – първата, където всички слънчеви лъчи са спряни от Земята и втора, където само част от слънчевата светлина е закрита. Първата се нарича сянка, а втората полусянка.

Диаметърът на Слънцето е по-голям от диаметърът на Земята и затова сянката има формата на конус. Конусът на земната сянка е по-дълъг от разтоянието Земя-Луна. По време на въртенето си около Земята, Луната може да навлезе в конуса на земната сянка. Там, където Луната при своето движение пресича конуса, диаметърът на земната сянка е 2.5 пъти по-голям от този на Луната.

Лунното затъмнение е видимо от цялото нощно полукълбо на Земята. За всички точки на това полукълбо, затъмнението започва и свършва едновременно. Но тези моменти по местно време за всяка точка на Земята са различни в зависимост от географската дължина. Тъй като на небосвода Луната се движи от запад на изток, то първо в земната сянка навлиза левият край на Луната (за северното полукълбо). Той започва да потъмнява и това потъмняване постепенно се увеличава.

Видимият диск на Луната приема формата на сърп, който е различен от сърпа при лунните фази. Радиусът на границата между светлата и затъмнената част на Луната по време на лунно затъмнение е дъга от окръжност, която има радиус 2.5 пъти по-голям от радиуса на Луната. По време на фазите на Луната терминаторът (границата между светлата и тъмна част на Луната) има формата на полуелипса.

Ако Луната напълно навлезе в земната сянка, то става пълно лунно затъмнение. Когато в сянката се окаже само част от Луната, затъмнението е частично .

Най-голямо по продължителност лунно затъмнение е централното (когато Луната пресича центъра на сянката) – около 2 часа. За да бъде максимално продължително, затъмнението трябва да е централно, Луната да е в апогей (най-дълечното разтояние на Луната от Земята), а Земята в афелий (най-далечното разтояние на Земята от Слънцето). Преди пълно или частично лунно затъмнение, има затъмнение от полусянката. Но не винаги след затъмнение от полусянката има затъмнение от сянката.
-----------------------------------------
lunareclipses.hit.bg

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 1:19 pm Заглавие :

Кога може да има лунно затъмнение?

Ако плоскостта на орбитата на Луната съвпадаше с тази на Земята около Слънцето, то лунни затъмнения щяха да стават на всеки синодичен месец (периода между две едноименни лунни фази). Но орбитата на Луната е наклонена на около 5°9ґ към еклиптиката (равнината на земната орбита около Слънцето).

Поради това Луната по време на Пълнолуние може да се намира далече от плоскостта на еклиптиката и тогава нейният диск ще премине по-високо или по-ниско от конуса на земната сянка и няма да има затъмнение.

За да стане лунно затъмнение Луната по време на Пълнолуние трябва да е на или близо (+11° или - 11°) до възела (мястото, където се пресичат еклиптиката и лунната орбита).

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 1:22 pm Заглавие :

Суеверия

В древността хората са изпитвали страх от лунните затъмнения. Те ги приемали като знаци на злото. Наблюдателите били толкова уплашени, защото Луната не само се покривала с непонятна сянка, но често ставала и червена, като че ли се обливала с кръв.

Суеверните хора виждали чудовища или зли духове да нападат Луната. Маите например вярвали, че Луната е изяждана от гигантски ягуар, който щял после да слезне на Земята и да изяде хората. Лунните затъмнения били също така свързвани със смъртта на крале – като Ирод, Август, Хенри Първи.

Мюсюлманите асоциирали лунните затъмнения с идването на Денят на страшният съд.

По време на господството на християнската религия усилено се разпространявал слуха, че Бог напомня грешката на първото злодеяние, когато Каин, най-големият син на Адам и Ева, убил своя брат Авел. Древноримският историк Корнелиус Тацит съобщава за лунно затъмнение състояло се 14та година преди новата ера на 27 септември.

Римските войници го приели като гняв на Луната към тях и желаейки да възвърнат нейната предишна красота и блясък започнали да вдигат огромен шум, използвайки тръби, барабани и медни чинии.

Първото лунно затъмнение било регистрирано в древните китайски летописи и е споменато в книгата “Чоу-Шу”. Изчислено е че се е случило на 29.01.1136г. преди новата ера. След това лунните затъмнения заемат много интересна роля в историческите събития.

Например пълното лунно затъмнение от 1504г., помогнало на Христофор Колумб. Той бил на експедиция, но запасът му от храна и питейна вода бил почти на свършване. Опитал се да получи храна от местните индианци, но опитът му бил неуспешен.

Знаейки обаче за предстоящото затъмнение казал на местните вождове, че ще им открадне Луната, ако те откажат да снабдят експедецията му с продукти и питейна вода. Отначало вождовете не му повярвали, но когато лунното затъмнение започнало те били ужасени. Индианците веднага му дали всичко каквото желаел.

Вождовете паднали на колене, молейки Колумб да върне Луната обратно. Естествено той не можел да им откаже и скоро след края на затъмнението Луната сияела отново. Историята имала щастлив край, както за индианците така и за екипажа на Колумб.
--------------------------------------------------
lunareclipses.hit.b

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 1:24 pm Заглавие :

По-нататък просто ви давам думата ...

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 8:38 pm Заглавие :

Браво на всички вас!

Страшно разговорливи сте станили, просто не съм предполагала никога, че можете да дискутирате по този начин.

Оставам възхитена! Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 8:56 pm Заглавие :

Явно нямаме достатъчно познания по темата /аз, специално, за другите не знам/, освен това дето сме учили в училище.

Винаги при възможност /предварителна информация за точен час и ясно небе/ съм обичала да наблюдавам лунните затъмнения, последното не успях. Гледката е интересна - как постепенно навлиза в сянка и после излиза.
За влиянието върху нас се надявам от тук да науча нещо, защото почти нищо не знам.

И една забавна случка от прогимназиалните ученически години, когато изучавахме механизма на явленията "слънчево и лунно затъмнение" в часовете по физика, раздел - "оптика": След като през учебния час разгледахме подробно как се получава слънчевто затъмнение и правихме съответните чертежи на лъчите дето се пречупват и т.н., накрая получихме и задание: "За домашно да направите лунно затъмнение!" Laughing

Това заповедно изречение влезе в аналите на училищния фолклор като поредния учителски "бисер", а те не бяха никак малко. Laughing

Пуснато на: Пон Фев 25, 2008 8:59 pm Заглавие :

Винаги - при добро желание особено - човек може да се сдобие с това, което му липсва.

Останалото е безсмислен коментар ... Sad