НАДАРЕНИ ЖИВОТНИ - творци в изкуството

Пуснато на: Чет Фев 28, 2008 12:00 pm Заглавие :

Я вижте какви малки сладурчета открих: Wink

Пуснато на: Чет Фев 28, 2008 1:03 pm Заглавие :

Ааааауууу ... страхотни са, муцуни сладки те ... Very Happy

Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 2:16 pm Заглавие :

КОТКИТЕ ПРИТЕЖАВАТ ЯСНОВИДСКА ДАРБА

Англичаните са прочути със своя трезв разум и с твърдата си логика. И въпреки всичко, те са сред онези нации, които най-много уважават и вярват на своите пророци и гадатели, чиито прогнози са ги предупреждавали за предстоящите въздушни нападения на хитлеровата авиация над полуострова по време на Втората световна война.

Но още повече са вярвали на ясновидските способности на своите котки, които безгрешно са улучвали кога над страната им ще завалят хитлеристките бомби.

Англичаните са може би единствените в света, създали ордена "Ние също служихме на Родината". Той е за онези котки, които през войната предричат с поведението си бъдещите въздушни нападения и така спасяват от смърт обитателите на десетки жилища.

В това отношение особено се прочува котката Съли, живееща в близост до лондонските докове. Долавяйки приближаването на вражеската авиация, тя панически се втурвала към гостната на своите стопани, където висял противогазът, и започвала с лапичките си да го удря, после се хвърляла към стопанката си и започвала да я драска. Най-накрая се втурвала на двора към бомбоубежшцето и с мяученето си подсказвала на обитателите, а и на техните съседи, че трябва да се укрият в него.

Многобройни наблюдения показват, че малко преди поредната бомбардировка котките полагат особени грижи за своите новородени рожби - пренасят ги от кухнята в спалнята или в хола - там, където има стабилни мебели, и ги крият под тях. А друга котка използва проводника на телеграфен стълб, за да спусне по него малките си на земята.

Разбира се, има и случаи, в които отделни писани проявяват егоизъм. Котаракът Тимоти, известен с ясновидските си реакции преди всяка бомбардировка, веднъж присъства на обеда, който неговите стопани дават на свои близки. По това време сирените почват да вият, предупреждавайки за наближаването на вражеска авиация. Всички хукват към скривалището, а Тимоти спокойно се изкачва на масата и омита всичките ястия. За щастие бомбардировката се разминава и мнозина обясняват случилото се с Тимоти с факта, че той доловил щастливата развръзка.

Днес котките са истински ясновидци, що се отнася до предстоящи земетресения, изригване на вулкани и други природни бедствия. Защо е така обаче, науката не може да даде сериозно обяснение.

Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 11:20 pm Заглавие :

Да, котките са необикновенни същества. Те са най -медитативните същества на тази планета Razz

Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 11:39 am Заглавие :

Сигурно затова ги обичам толкова много, защото те наистина от всички живи същества умеят да медитират най-добре, пък и най-продължително - майййй ... наистина са невероятни. Very Happy

Ама пък когато не медитират ето какво правят ...

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 1:55 pm Заглавие : ?????? ??

Здравейте на всички. Съжалявам, че помрачавам темата, но днес никак не ми е лесно. Сладкото ми момченце пак нещо не е добре. Вчера си беше съвсем добре, мъркаше, галеше се, а днес сутринта какво му стана пак... Не иска да яде, като го взех на ръце измяука. От предишното му премеждие мина малко повече от месец, но оттогава яде само храна от лекаря, никаква друга. Така, че нямам обяснение какво му е. Чакам да стане към 16 часа и тръгваме за лекаря, че оттогава му е следобедното работно време. Сама съм, няма никой и ще се наложи сама да го пренеса в чанта до лекарския кабинет. Това не ми тежи, искам само да се оправи и не бих понесла да го загубя. Crying or Very sad

Е, споделих ви тревогата си. Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 2:02 pm Заглавие :

Надявам се да се оправи, само кураж! Wink

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 8:47 pm Заглавие : ?????? ??

Благодаря ти, Кати. Котачето сега е по-добре. Причината да се чувства зле е освен всичко друго, е имало и нестопяеми камъни в мехура, които лекарят много трудно успя да му изкара. Врещеше почти през цялото време (аз също покрай него), а беше под упойка. Може да е било най-вече от страх. Утре сутринта каза пак да го заведа да видим как е. Иска ми се всичко да е минало, но за нещастие камъните са много коварен проблем и едва ли премеждията му ще свършат дотук. Дано да греша, но той си е наполовина сиамец (макар и да не му личи), а сиамките са много капризни и чувствителни котки.

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 1:03 pm Заглавие :

Пак се връщам от лекаря. Каза, че днес котачето е много по-добре. За вески случай му сложи един антибиотик. Днес е наистина по-хубав ден за разлика от вчера. Very Happy

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 1:16 pm Заглавие :

Радвам се за вас с котачето, че май този проблем е често срещан при домашните котки и не само, кучетата също не ги подминава. Според лекарите е заради масовата употреба на гранулирана храна - суха, но като че ли не са на едно мнение относно това с какво е най-добре да се хранят животинките.

А ето и нещо за настроение - танцуващ тюлен. Wink

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 2:00 pm Заглавие :

Днес намерих нещо интересно и ви го пращам:
.... Биологът Майкъл Крутзен от Цюрихският университет,съвместно с колеги от Нов Южен Уелс са открили, че голяма група делфини, живеещи близо до Австралийския бряг, учи своето потомство да защитават муцунките си от сюнгерите докато търсят храна по морското дъно.
Изследователите твърдят, че това е „културно поведение”, предаващо се главно от майките към дъщерите. Делфините изравят сюнгери от дъното и ги надяват на края на носа си преди да започнат ровенето на дъното в търсене на храна. По такъв начин те се защитават от нараняване, но главно - от съприкосновението с отровната риба-камък или други опасни животни, добре маскиращи се на дъното.
Така градинарят надява ръкавиците си преди работа, говорят учените. Основно от сюнгерите са се ползвали самките, само един самец от изследваната група използвал този „инструмент”. Биолозите считат, че мъжките делфини водят доста различен живот от женските и се занимават със съвсем различни неща от обучението на „децата”.
Обучението на деца от родители досега е известно главно при висшите примати, но в последните години се наблюдава и при еволюционно по-отдалечени от нас видове....

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 1:58 pm Заглавие :

10 Любопитни Факти за Делфините

1. Съшествwват 32 вида-представители на тези морски бозайници

2. Дресираните делфини долавят присъствието на подводни мини. С помоща на звуковия си локатор, те използват звук за да 'виждат' в стерео под водата

3. Делфините общуват помежду си с помоща на звуци наподобяващи подсвиркване - всеки звук изразява различно настроение

4. Пола на делфините се определя лесно по формата на плавниците им

5. Ухажването при двойките представлява сбор от нежни милувки и докосвания, и предхожда половото сношение

6. Бременни делфини се асистират от две женски 'акушерки'

7. Делфините могат да плуват с 40 км/ч

8. Докато спят, само едната половона от мозъка на делфините е в безсъзнание. Докато спят, едното им око е отворено и те плават на повърхността

9. Средната възраст на делфините е 25 години.

10. Делфините имат вкус, но не и обоняние

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 1:59 pm Заглавие :

Не мога да скрия възхищението си от делфините,слабост са ми!

Прекрасни са,обожавам ги!

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 7:26 pm Заглавие :

Те не са земни същества! Very Happy

Също като котките.

Освен това те са предшественици на лемурийската раса, както и атлантската.

Е, как няма да ни харесват! Та те са по-умни и човечни от самите "човеци" ... Razz

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 6:12 am Заглавие :

Ето един интересен разказ

Един звероукротител, Алън Буун, написа преди години книгата “Ние сме сродени с всичко живо”. Алън обучавал животни актьори за снимки в Холивуд. Поверили му куче на име Стронгхарт*. И както пише, за пръв път срещнал животно, което не успял да накара да му се подчинява. Той просто не успял да стигне и до първо ниво със Стронгхарт. Кучето не било тъпо. То просто не се поддавало на обучение. Просто едно независимо куче.

Една привечер Буун легнал да си почине на едно тревисто хълмче. Часове наред се бил мъчил със Стронгхарт, който сега лежал до него. Буун се възхищавал на залеза. Забелязал, че и кучето се е загледало в залеза. Неприязънта му към животното се стопила. В края на краищата, куче, което вижда красота в залеза, не може да е чак толкова проклето.

На следния ден Стронгхарт бил съвсем различен. Изпълнявал всяка заповед. От най-лошия ученик на Буун станал най-добрият.
Това смутило укротителя. Какво става, помислил той. За успеха на Буун било извънредно важно да разбере защо кучето се е преобразило. Сетил се само за залеза. Като си припомнил случката, той отново преживял тогавашните си чувства. Спомнил си как простил на кучето, докато заедно гледали залеза. Спомнил си как се почувствал по-близо до него, то му станало почти роднина.

Възможно ли е? Буун отишъл в планините в източната част на щата, защото бил чувал, че индианците там умеели да яздят диви коне. Завели го при необяздените животни. Буун видял как един индианец навел глава и после пристъпил към дивия кон. За голямо негово учудване конят позволил на индианеца да го яхне.

Когато индианецът се върнал, Буун го попитал какво е направил, когато е навел глава. “Аз си представих коня. Обикнах го като брат. Помолих го за разрешение”, отговорил индианецът. След това и Буун успял да извърши това “невъзможно” нещо.

По обратния път Буун се натъкнал на гърмящи змии, но помислил с обич за тях и те не го закачили. Когато се бръснел на следния ден у дома си, една муха забръмчала наоколо и той с любов й казал да го остави на спокойствие. И тя го оставила! Той се сближил с мухата. Можел да я докосне. Нарекъл я Фреди. Фреди станал негов домашен любимец.

Както пише Буун, за него станало “по-лесно да я признае [мухата] за още един израз на Разума на Вселената... Ние сме членове на огромния космически оркестър, в който всеки жив инструмент допринася за съвършеното и хармонично изпълнение.”