ЕНЕРГИЙНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА

В Слънчевата система има един основен източник на енергия - Слънцето. Следователно, всички енергийни взаимодействия в нашия живот са породени от отношението ни към него. За да сме в състояние да разберем механизмите, които движат нашия живот, трябва да изясним ключовите понятия, свързани с Слънцето: Бог, ЯН, Дух, воля, творчество, сила, център, настояще, опит, енергия.

БОГ – Слънцето символизира Бога, защото стои най-близко до представата ни за него по могъщество, сила, величие и важност за живота. Слънцето свети еднакво и за “добрите”, и за “лошите”. В езотеричното християнство се приема, че Слънчевият дух (Логос) или Силата, Съзнанието, което движи Слънчевата система, е самият Христос, нашият Господ.

Слънцето символизира и активния мъжкия принцип – ЯН, защото то отдава енергия. Женският принцип – ИН – се символизира от Луната (Душата), която приема енергията, излъчена от Слънцето. Чрез взаимодействието на тези два принципа се осъществява животът във Вселената.

ДУХ – Божествената субстанция в нас. В нашия Дух като потенциал е заложено развитието на една цяла Вселена. Духът е по-дълбоката същност на Душата. Слънцето в хороскопа символизира Духа на човека. Духът-Слънце, попадайки в различни зодиакални знаци, се разгръща по различен начин. Другите планети подпомагат развитието на нашия Дух. Човек, който не развива качествата на слънчевия си знак, забавя еволюцията си. Ние се раждаме всеки път в различни “зодии”, тъй като нашият Дух има нужда от различни опитности, за да еволюира. За да можем да го развием трябва да имаме силна воля.

ВОЛЯ – силата да се противопоставяме на външни влияния, които ни пречат да изпълним задачата, поставена ни в настоящото прераждане.

СИЛА – енергията, която получаваме от Слънцето и чрез физическото си тяло трансформираме в сила. Трябва да използваме тази сила, за да реализираме стремежите на духа. Тя е синоним на здраве. Здравият човек осъществява правилен енергообмен с Бога. Болестта е знак, че енергията не протича правилно. Тя е един от пътищата за изправяне на допуснатите от нас грешки и ако я осъзнаем като такава, е най-лесния начин да възстановим връзката си с Бога. Болестите са благословение от Бога. Всъщност съвременната традиционна медицина отдалечава човек от Бога, защото го лишава от това Божие благословение.

ТВОРЧЕСТВО – изявата на Духа в света (на физически, емоционален или умствен план), създаването на нещо ново. Най-доброто, което можем да създадем, са нови опитности, преживявания, които да ни повдигнат и развият в желаната посока. Духът е в състояние да оцени и малките опитности, които добиваме в нашето ежедневие. Човек трябва да намери за себе си изява, която да подпомага развитието на Духа му.

ЦЕНТЪР – Слънцето е естественият център на нашата Слънчева система, около който се движат планетите, включително и ние. Аналогично Слънцето е и естественият център в хороскопа ни, около който се движи животът ни. В обкръжението си ние също можем да бъдем център дотолкова, доколкото сме подобни на Слънцето, т.е. излъчваме безкористно любов към Бога и хората. Такива са били Христос, Апостолите, Светиите, Духовните учители, всеки човек, който дава любов, изразена в помощ, подкрепа, предаване на знания, даряване на пари и т.н. Отдаването на Любов е единствения начин човек да стане център в своя свят.

НАСТОЯЩЕ – животът в нашето съзнание протича в три фази – минало–настояще–бъдеще, като най-важната е настоящето, защото именно тя е под наш контрол. Настоящето е ключ за трансформиране на миналото и за пресътворяване на бъдещето.

ОПИТ – когато човек живее в настоящето, той натрупва опит, а това всъщност е най-ценното, което придобива в живота си. Защото Духът израства чрез опитностите, които придобива по време на земното си съществуване. Затова се казва, че животът е училище и когато живеем съзнателно, натрупваме и по-качествен опит.

ЕНЕРГИЯ – В индивидуалния хороскоп Слънцето е най-мощният енергиен източник, по чийто канал се влива енергия, за да живеем и да се развиваме. Ние сме отговорни за употребата на тази енергия – дали я използваме за развитие на душата си или по начини, забавящи еволюционното ни развитие. Когато използваме по позитивен начин тази енергия, ние натрупваме така наречената дхарма – положителна карма, която ни приближава към Бога.

Ние получаваме безкористно тази Божествена енергия. За да се осъществи правилен енергообмен между човека и Слънцето, той е длъжен да използва енергията по най-добрия начин и да я върне обратно към Слънцето (Бога) под формата на Любов. Получаваме енергия, работим, отдаваме любов – тази любов, за която говори Иисус Христос, ккогато казва – ”Възлюби Бога”. По такъв начин, връщайки с благодарност на Бога (Слънцето) любов, ние се отваряме за Божията благодат.

За да си представим тази идея, можем да разгледаме човека като тръба, през която протича Божествената енергия. Обичайки, ние се превръщаме в проводник, по който протича енергията. Ако не обичаме, ние подпушваме “тръбата” и няма как и в нас да се влее Божествената любов. Тогава потъваме в блатото на негативните си чувства и емоции.

Законът, изведен от Айнщайн, гласи: Е = М х c2, където M e масата, Е – енергията, а c – скоростта на светлината. Можем да направим извод, че материята е кондензирана енергия. Енергията по същество представлява кондензирана светлина, светлината е кондензирана мисъл, мисълта – кондензирана любов, а ”Бог е Любов”. По косвен начин изразяваме любовта си към Бога чрез любовта към други хора или същности.

В християнската традиция светиите са хора, посветили се на Бога, обичащи Христос, и помагащи на нас, обикновените хора. Когато ние обичаме някой светия и вярваме, че той ни помага и закриля, нашата благодарност към него за доброто, което сме получили отваря сърцата ни за потока на Божествената енергия.т. Тръгнала от сърцата ни, нашата Любов се препраща чрез светиите към Христос, а от него към Бога. Светиите представляват чист проводник на Божествената енергия, проводник на любовта.

ЧОВЕК – СВЕТИЯ – ХРИСТОС – БОГ (СЛЪНЦЕ)

В най-висша степен проводник на тази Божествена енергия е Христос. Обичайки Христос, ние отдаваме Любовта си директно на Бога и това е и смисълът на думите на Христос: ”Аз съм Пътят, Истината и Животът”, “Аз съм лозата, а вие пръчките”. Тук, на Земята, най-прекият път към Бога минава през Христос. Ние отдаваме Любовта си към Бога, като вършим делата, които Христос е вършил, като се стремим да живеем живота, който той е живял, и като следваме Новия завет, който той е оставил: “Възлюби Бога и ближния като себе си.”

Ние се свързваме с Бога и се отваряме за Неговата Любов и чрез молитвата. Най-добра е молитвата на благодарност. Поради неразбиране същността на енергийните взаимодействия, човек сам се лишава от любовта (благодатта) на Бога, тъй като единственото желание на Бог е да се развиваме. Има една постоянно протегната ръка от Него към нас, за която можем да се заловим чрез нашата благодарност.

Едно от най-тежките деяния, които човек може да извърши спрямо себе си, е да бъде неблагодарен, защото така затваря канала, по който получава енергия от Бога. ”На добрия човек да направиш 99 злини и една добрина, той ще ти бъде благодарен, а на лошия да направиш 99 добрини и само една злина, той ще е недоволен” – казва Учителят Беинса Дуно.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

Човек трябва да изгради в себе си добродетелите и качествата на всички зодиакални знаци. Обикновено един живот не е достатъчен и личността преминава през много прераждания, за да може чрез натрупване на жизнен опит да се изкачва по еволюционните нива на знаците. Според зодиакалния знак, в който попада Слънцето, съдим за основната задача на настоящото прераждане. Макар задачите пред отделните хора да са много и различни, можем да ги сведем до два типа:

ПРИДОБИВАНЕ на качествата на зодиакалния знак, в който попада Слънцето – най-вече при слабо положение на Слънцето по знак и дом и без мажорни аспекти. Трябва да се развият положителните качества на знака на Слънцето, т.е. каналите за получаване на Божествена енергия са частично затворени и трябва да се отворят и проработят.

ИЗЯВЯВАНЕ на качествата на зодиакалния знак – при силно положение на Слънцето в хороскопа, добре аспектирано от другите планети, намиращо се в ъглови домове. За хора с такова разположение се твърди, че приличат на зодиакалните си знаци. Задачата им е да изявят положителните качества на своето Слънце. При тях каналите за получаване на Божествена енергия са отворени и е нужно да се използват по най-добрия начин.

По положението на Слънцето в даден дом от хороскопа определяме в коя сфера на живота човек трябва да прояви потенциала на своя Слънчев знак. Зодиакалният знак на Слънцето показва какво трябва да развием. А домът ни посочва къде, в кои дейности се чувстваме най-комфортно, къде имаме енергия и сили да осъществим това развитие.

Дванадесетте дома представят и 12-те начина човек да се обърне към Бога и също 12-те канала, по които Бог излива своята благодат към нас. Например: XII дом показва най-трудния, най-тежкия път към Бога - чрез страдания и болести. Но дотам се стига, ако човек измине целия си житейски път без да се обърне към Бога (не приеме с благодарност неговата любов). Тогава той попада в безизходица, изпитва ограничения, боледува тежко. ХII дом в хороскопа е мястото, където човек е подвластен в най-голяма степен на отрицателната си карма и на колективното несъзнавано (внушенията от обществото). Отрицателните влияния, свързвани с XII дом са болници, затвори – изобщо всички места, ограничаващи свободата на човека.

Ако сме обърнати към Бога, то XII дом е мястото, където сме в постоянна връзка с Него – място на безкрайна радост, молитва, медитация и духовен екстаз. Така от дом на страданието, XII дом се превръща в дом на радостта, но това изцяло зависи от мирогледа на човека, от начина му на живот.

Всеки дом включва в себе си два процеса – ПРИЕМАНЕ и ОТДАВАНЕ. Ако процесите на приемане и отдаване са застъпени и в 12-те дома от рождената ни карта, не бихме имали никакви проблеми. Този идеален вариант обаче е трудно постижим. Хороскопът показва в кои сфери, области е възможно да имаме проблеми при натрупването и отдаването на благата.

Приемане на енергия – работа, натрупване на опит – отдаване на придобитото с любов – това е основната задача на всеки човек.

Причините за проблемите, с които хората се сблъскват в живота, могат да се сведат до три основни:

1. Човек не иска да работи.

2. Човек не иска да дава в някаква област от своя живот.

3. Човек, след като е положил труд, отдал се е на една кауза, отказва да приема блага в някаква област на своя живот. Някои от т. нар. духовни хора изпадат в тази крайност и по този начин се лишават от любовта на Бога.

Много са хората, които просто отказват да работят, и това е проблем №1 за днешното общество. Тук под работа се разбира не само дейността на физически план, а и тази, която човек извършава в интелектуален и духовен план.

Материалноориентираните хора имат проблем с даването, а духовно ориентираните имат проблем с приемането – отказват да приемат и по този начин, несъзнателно, се лишават от Божията любов (енергия).

Когато човек е силно материалноориентиран, макар и вярващ, той получава Божествена енергия, но животът му протича егоистично и самият той не генерира любов, която да върне към Бога. По този начин той затваря изхода на “тръбата”. Получава се “заблатяване”, натрупват се отрицателни мисли и емоции, а след това започва да се разрушава и физическото тяло.

Ако човек не вярва в Бога, той несъзнателно затваря по-голямата част от канала, по който получава енергия от Него. И дори да дава от себе си, ще изпитва постоянен недостиг на блага и любов.

Правилното разбиране на същността на енергийните взаимодействия между човека и Бога, заедно с прилагането на тези принципи в живота е пътя към постигане на хармония със света, Космоса и себе си.
-----------------------------------
Кирил Стойчев

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 1:55 pm Заглавие :

За да разбере живота на Слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце.
Всеки човек има в себе си едно малко слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък. Чрез това слънце именно душата придобива знания. Между външното слънце и вътрешното слънце на човека има нещо общо: ако вътрешното слънце на човека престане да изгрява, и външното изгубва смисъл за него. Значи, между външното и вътрешното слънце на човека има известна зависимост. Ако тази зависимост се прекъсне, човек няма да има никаква вътрешна светлина. Когато вътрешното и външното слънце едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото знание.

Беинса Дуно

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 2:17 pm Заглавие :

Кое е нашето вътрешно слънчице ? Висшето Аз ли или при всеки е различно ?

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 2:39 pm Заглавие :

Може би всеки трябва да го потърси в себе си, сигурно това е нещото, което ни доближава до Бога... Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 8:31 pm Заглавие :

Имено! Разбира се, че е Висшето Аз. Wink

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 9:12 pm Заглавие :

Знаех си .... знаех си ! Very Happy