ЕТЕРНОТО ТЯЛО - ПРОТОТИП НА ФИЗИЧЕСКОТО

Подобно на слънчевия лъч, който достигайки до земята се разлага на седем основни цвята, всяко човешко същество родено на планетата разгръща своите седем тела.

Да вземем за пример растението, което покълва от малко семенце, израства, цъфти, и дава плод под формата на ново семе, в което заключва опита, придобит по време на краткия си живот.

Подобно на него всеки от нас идва на земята, донасяйки семето на предишните си опитности и разгръщайки ги, в рамките на едно съществуване натрупва нови, събира ги грижливо, за да засее семето на живота при следващото си проявление, но винаги започвайки от там, до където е съумял да достигне в предишното си съществуване.

Всеки от нас притежава нещо като хард диск – банка памет, в която се съхранява целия ни натрупан опит. При всеки нов живот законът на

Карма определя в каква насока да протече настоящето въплъщение.

Семето, което всеки от нас отнася при напускане на физическото си тяло съдържа цялата информация за неговото развитие.

По подобен начин стоят нещата и на останалите ни тела. От всяко едно, след напускането на съответното ниво ние отнасяме по едно такова “семе“. Тези семена са т. нар. перманентни атоми.

При всяко едно завръщане към живот в материалния свят висшият Аз извлича от тях необходимата информация, построява на тази база съответните тела и накрая на света се появява нов член на човешкото семейство.

Посоката на процеса на изграждане на телата обаче е в обратен ред от този на напускането им. Първо се изгражда менталното, след него – астралното, а след това – и етерното тяло. И тъй като в продължение на еволюцията то вече е оформено и добре организирано, служи за еталон или матрица, по която най-последно се изгражда и физическото ни тяло.

Както вече казахме, етерното тяло е прототип на физическото, като разликата между двете се състои в материята, от които са изградени. По подобен начин водата се различава от леда, който е пак вода, но в друго агрегатно състояние.

Всеки един орган има свое точно етерно копие, а нервната система се дублира – до най-тънкото си влакно, от фино изградена мрежа от енергийни канали – т. нар. надиси. Всеки нервен център има свое ефирно подобие, което се нарича чакра.

Думата означава в буквален превод колело, тъй като в действителност представлява вихър от енергия. Тези чакри са енергийните точки, които третират лечителите, прилагащи методите акупунктура (иглотерапия) и акупресура (масаж).

С други думи чакрите са точките, в които се пресичат енергийните канали – центрове от енергия, които я разпределят при всяко пресичане на надисите. В етерното тяло има много такива центрове, които са добре познати на лечителите, използващи източни техники за масаж и лечение.

Но ние ще се занимаем само с най-главните, които са седем на брой. Седем като седемте цвята на дъгата.

По продължението на гръбначния стълб, който е един вид главният захранващ кабел на нервната ни система, но в етерното тяло, са разположени тези седем главни вихъра от енергия. Това са центровете, които приемат, трансформират на подходяща честота и излъчват космическата енергия, необходима за съществуването ни.

Физическото съответствие на системата на седемте чакри е ендокринната система с нейните жлези с вътрешна секреция. Всяко нарушение в тяхното (на чакрите, а от там и на жлезите) функциониране води до физически неразположения, които са просто следствие от нарушената им синхронна дейност.

В много от случаите е възможно да изминат години, преди енергийния дисбаланс да се прояви на физическо ниво под формата на едно или друго заболяване. За пример ще посоча случай от личния си опит, когато причината за язва на стомаха на тридесетгодишен човек се оказа емоционална травма от детството му.

Предимството на биоенергетиката се състои именно в ранното диагностициране посредством констатиране на тези нарушения. Следващата стъпка, която е от първостепенно значение, е откриване на причините, довели до тези отклонения.

Има безброй случаи, когато сензитивите, открили подобна дисхармония в аурата, съумяват да я отстранят, но това съвсем не означава, че работата по изцелението е приключила. Такава корекция води наистина до облекчение на страданието, но то е временно.

Чувството за отговорност по отношение съдбата и здравето на всеки болен би трябвало да задължи лечителя да проследи случая във времето. Понякога след известен период възниква проблем, засягащ друг орган и човекът не съумява да направи връзка с предишното си страдание.

Възможно е дори да започнат да се сипят житейски несполуки или да се влошат взаимоотношенията между лекувания и неговото обкръжение.

Именно защото не е локализирана и ликвидирана първопричината, довела до заболяването. А това е възможно единствено с активното сътрудничество на страдащия човек.

В тези случаи лечителят е просто сътрудник, който със своята съпричастност и добронамерено отношение подкрепя и насочва усилията на болния да се освободи от всички задръжки и наслагвания от емоционално и умствено естество.

Именно тяхната корекция или отстраняване възстановяват хармонията и довеждат до окончателно ликвидиране на проблема.

Изпитвам уважение към всеки, посветил се на лечителство – било дипломиран медик или сензитив. Убедена съм, че повечето от тях имат за мотивация стремежа си да помогнат на човека, потърсил помощта им.

Но според мен,за да бъде тази помощ ефективна на всички нива, освен сензизтивното възприятие, са необходими и задълбочени познания, касаещи цялостния строеж на човека – т. е. и строежа на енергийните му тела.

Нужни са и поне първоначални знания в области като анатомия, физиология, психология и – колкото и странно да звучи – йога и духовни науки.

И тези знания би следвало непрекъснато да се попълват и разширяват с усърдие и желание.

Защото само стъпвайки на този натрупан в продължение на хилядолетия човешки опит можем да оказваме действителна помощ на нуждаещите се.