ЗА ДА НЕ ОСТАНЕ ПРИРОДАТА ...

Любимата ни Витоша потънала в боклуци!

По време на съботния излет в югоизточните склонове на Витоша, на около 500 метра северно от обръщалото на автобус 69, във вилна зона "Белите брези" над Железница, нагоре по планинската пътека, водеща към връх Буките и след това и към Черни връх, се натъкнах на следната грозна гледка: изхвърлени в едно дере (в което между другото се стича и планинският поток) чисто нови каталози на Метро, стари топки за тенис и протрити чепици, както и нахвърляни под тях строителни материали и пластмасови опаковки.

Срамота за общинските и районни власти, направили възможно с бездействието си подобна вандалщина! Най-лесното разрешенние е подстъпите към пътеката да бъдат затворени чрез бариера или здраво вкопани в земята колчета!

---------------
Искрено съжалявам, уважаеми потребители, но не мога да кача нито една снимка от картинките с боклуците! Ако искате да ви качвам красиви картинки - има и може, ако искам да ви покажа обаче реалната гледка на витошките боклуците - има, но не може!

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 1:35 pm Заглавие :

В България има 2658 незаконни сметища. Кой е отговорен за тяхното почистване?!

Надясно погледът се плъзга по склоновете на Витоша. Пълна идилия - чува се шумът на малка река, пеят птички... Погледът наляво всъщност трябва да търси реката, но бързо се спира в купища боклуци.

Мястото е един стар и неизползван път, който тръгва от село Железница и свършва с бетонна площадка, която е обсипана с боклуци и реално се е превърнала в огромно незаконно сметище. По протежението на пътя през десетина метра също има нахвърляни купища отпадъци - строителни материали, дрехи, бутилки, стари мебели. Сметището съществува от десетки години - някой се е усетил, че мястото е толкова встрани от цивилизацията, че да се изхвърлят няколко тухли, няма да навреди на никого, нито ще се набие на очи. И така се е започнало... Можехме да кажем, че крещящо грозната гледка се намира в сърцето на природен парк Витоша. Само че няма сърце, което да функционира при такава мърсотия.

Купчините незаконни боклуци са станали част от ландшафта на България. Ако черешката на тортата "български туризъм" са планините, Черно море или някои туристически обекти, тази торта е сервирана на маса, отрупана с боклуци.

Към декември 2006 според статистиката на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в България има 2658 незаконни сметища, 451 от тях са на територията на Столичната община.

Те трябва да бъдат изчистени, защото са отвратителни, ужасно много, създават предпоставки за плъзването на зарази и са голямо мръсно петно върху имиджа на страната. Тъй като обаче подобни аргументи обикновено не вършат работа, ето още един - България е поела ангажимент пред ЕС до юли 2009 да изрие незаконните купчини с боклуци и да рекултивира земите, на които те са разположени. По всичко обаче изглежда, че това няма да стане.

Незаконни сметища се образуват основно заради нежеланието на извършващите строителни и ремонтни дейности да изхвърлят строителните отпадъци на регламентираните места (най-малкото защото процесът е свързан с бюрокрация и бумащина - за да си изхвърлиш отпадъците, трябва да имаш предварително издадено специално разрешение от общината).

Причина е и лошата организация на сметоизвозването или липсата на такова. В повечето села съществуват и стари т.нар. селски сметища (виж репортажа на стр. 34), но повечето от тях вече са незаконни, защото в края на миналата година е трябвало да бъдат закрити за сметка на създаването на регионални депа, където да се транспортират всички отпадъци от съответните общини.

В градовете освен строежите основен замърсител са "едрогабаритните" отпадъци (например изхвърлено старо обзавеждане). В Европа има ясна система за тяхното извозване - ако живееш на улица Х, знаеш, че можеш да си изнесеш секцията в сряда вечерта, когато минава специалният камион. В България такава система няма - тези отпадъци се "складират" между етажите в блоковете, в мазетата, оставят се около кофите за боклук с надеждата някой да има нужда от тях и да ги прибере... Но най-често се изхвърлят на произволно избрано място. Най-добре там, където вече някой си е изхвърлил боклука...

Отговорните

Според Закона за управление на отпадъците (ЗУО) кметовете на общини са отговорни за предотвратяването на незаконни сметища, както и за тяхното почистване, стига отпадъците да са изхвърлени на общинска земя. Най-често обаче кметовете оправдават нищоправенето си с липсата на пари. Кметът на Железница Селимка Стоянова казва, че незаконното сметище й "вадело очите", но пари за почистване нямало.

Регионалните инспекции за околната среда и водите (РИОСВ) следят за това кметовете на общини да си вършат работата. Дейността на РИОСВ пък се наблюдава от дирекция "Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите" в екоминистерството. Тя обобщава данните за свършената от регионалните инспекции работа през годината и докладва на екоминистъра Джевдет Чакъров. Тоест от него трябва да дойде натискът за това инспекциите да контролират по-качествено кметовете по проблема с незаконните сметища.

"За съжаление регионалните инспекции могат само да дават предписания за закриване на незаконни сметища и да глобяват общините, ако те не се изпълнят", казва Маринка Богданова, директор на дирекция "Управление на отпадъците" в МОСВ.

Същевременно РИОСВ далеч не изглеждат активни в контрола си над общините. Според данните, предоставени ни от Маринка Богданова, през 2006 г. регионалните инспекции са издали 102 акта за административно нарушение. В 60 от случаите се стига до наказателни постановления, а 33 от тях влизат в сила и на нарушителя е наложена глоба. На фона на 2658 незаконни сметища това звучи, меко казано, несериозно.

Излиза, че наказанията за трупането на незаконни сметища са прецеденти, а не практика. Да не говорим, че стойността на глобата за една община е просто символична - между 1500 и 5000 лева. Тоест за една община в момента излиза много по-евтино да остави камарите с боклуци да растат и да си плаща глобата, ако изобщо регионалната инспекция я хване в нарушение, отколкото наистина да ликвидира сметищата.

Според Закона за управление на отпадъците "притежатели на отпадъци" са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те. Тоест в идеалния вариант онези, които трупат върху незаконното сметище, би трябвало да се наказват, но... "За да глобим някого, трябва да го хванем на място, докато изхвърля отпадъците, при това аз нямам право да пиша актове - това може да прави само инспекторът по чистотата към кметството", обяснява Селимка Стоянова от Железница с уточнението, че въпросният инспектор работел от девет до пет. Замърсителите си знаели и идвали след това.

В повечето случаи най-вече заради слабия контрол извършителите на замърсяването остават неизвестни. Така отговорни за почистването остават притежателите на имота, в който е сметището, или съответно общината, когато земята е общинска. Нелепото в закона е, че при неизвестен извършител, когато е замърсен частен имот, собственикът се превръща в притежател на отпадъка. Той може да поиска помощ от общината за извозването, но разходите остават за него. Друга странност на ЗУО е липсата на срок, в който незаконните сметища да бъдат почиствани. Задължителните предписания на РИОСВ обаче се дават с конкретни срокове за премахването им.

Румяна Андреева от РИОСВ - Пловдив, обяснява какъв е най-честият случай: инспекцията решава да глоби даден кмет. Той обжалва. На първа инстанция жалбата му се приема и чак след като и РИОСВ обжалва, санкцията влиза в сила. "Процедурата трае около две години, а през това време сметището си стои", завършва Румяна Андреева. Станислав Благоев, кметът на район Панчарево, на чиято територия се намира грозната гледка край село Железница, разказва за своя опит с незаконните сметища. "От общината няма заложени пари в бюджета ни и разчитаме на активността на гражданите", казва той. "Понякога при нас за административна услуга идват граждани, за които знаем, че имат камиони, и тогава ние учтиво ги молим да ни помогнат с изчистването на боклуците", уточнява Благоев. По закон обаче той не е отговорен за изчистването на незаконните сметища. В случая на сметището край Железница това е кметът на Столичната община.

На сайта на МОСВ "зеленият телефон" е препоръчан като универсален номер за подаване на сигнали за екологични замърсявания. Обадихме се, за да опишем незаконното сметище до село Железница. Беше ни обяснено, че това е грешното място за подаване на сигнали, както и че трябва да се обадим в общината или в РИОСВ - София.

"Но в общината работят стотици хора, на кого точно да се обадим", попитахме ние, а отговорът, че най-добре щяло да бъде да звъннем директно на кмета, ни прозвуча по-скоро като шега. След няколкоминутно увещание, че наистина много държим да сигнализираме за незаконното сметище, получихме телефон в РИОСВ - София. Там записаха сигнала и обещаха да се обадят до 30 дни, за да ни разкажат какво се случва. Часовникът тиктака.

Прехвърлянето на топката

"Общините трябва ежегодно да планират средства за ликвидирането на незаконни сметища, когато определят годишния размер на такса "битови отпадъци", казва Маринка Богданова от министерството на екологията. Тя не смята, че липсата на пари е извинение, защото общините трябвало да осигуряват средства за изчистването от такса смет: "Незаконните сметища се допускат от кметовете на общините и те трябва да си ги почистят!"

"Ние премахваме едни незаконни сметища, но на тяхно място бързо се появяват други, този процес може да продължи до безкрай, ако не се вземат мерки да не се допуска появата на такива сметища", казва Мария Бояджийска, която от пет месеца е заместник-кмет на София за "Зелена система, екология и земеползване". Тя продължава: "Общинският инспекторат трябва да следи за създаването на незаконни сметища, но в момента там работят 350 души, а жителите на София се увеличават постоянно, така че контролът винаги остава с една крачка назад."

Бояджийска говори за проблема с отпадъците като "комплексен". В представената в средата на март стратегия за решаването на проблемите в управлението на битовите отпадъци изчистването на незаконните сметища не е сред посочените дейности. Същевременно Бояджийска посочва, че фирмата концесионер на практика няма отговорност към незаконните сметища, както например не е задължена да извозва и "едрогабаритните" отпадъци.

Апропо, отговорности... "Манастирски ливади" е един от хитовите нови квартали в София. Един квадратен метър жилищна площ там струва средно 700 евро. Но живеещите в квартала газят в калта на неасфалтираните улици, а за капак навсякъде са разхвърляни отпадъци. Диана Методиева четири месеца качва пликовете си с боклук в колата, за да ги изхвърли някъде по пътя си към работа. Въпреки че жилището й има акт 16 от миналия септември, концесионерът не поставя кофи. Пред блока има натрупани строителни отпадъци и повечето съседи решават да сложат и битовия си боклук на същата купчина. "Всеки трябваше да хвърля боклука си, където намери, а ние от септември бяхме започнали да плащаме такса смет за имота", разказва Методиева. "Писахме молби, но добре, че накрая един от съседите намери връзки и поставиха една кофа."

Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), казва: "Всеки може да осъди общините и държавата, която ги контролира, за това, че не си вършат работата и не опазват природата от незаконни сметища. Заедно с БААТ бихме подкрепили всеки, който реши да го направи. За съжаление никой в България няма достатъчно гражданско чувство за това.".

Излиза, че инициативата за изчистването на незаконните сметища трябва да дойде от гражданите, от туристическите организации, от бизнеса... Защото в общините ще кажат, че пари няма. А от държавата ще кажат, че повече пари не могат да се отпуснат.

Радослав Иванов е главен технически експерт на Националния доверителен екофонд. Фондът е основан преди повече от десет години и управлява средства, предоставени по силата на договора за замяна на дълг срещу опазване на околната среда между България и Швейцария. Фондът предоставя 30% от стойността на даден проект, като в последните години десет от финансираните проекти са били в приоритет "ликвидиране на нерегламентирани сметища".

За да бъде одобрен даден проект, той поставя няколко условия: общината да е осигурила система за сметосъбиране, да има сметище, където натрупаните в миналото отпадъци да бъдат предепонирани, икономическа ефективност на избрания вариант - запечатване на мястото или предепониране, и доказване на съфинансирането. Така националният доверителен фонд не просто "отпуска средства", а "ги контролира", както казва Радослав Иванов.

Според много хора големият проблем на българските общини е, че те не могат да правят проекти. Това може би обяснява всичко. Или другото, което чухме на няколко пъти от напълно различни хора. Че просто местните избори все още не са съвсем близо. Когато наближали, кметовете ставали по-активни в чистенето на незаконните сметища.

Валидно обяснение е и липсата на навици и култура у населението. Радослав Иванов е и хоби фотограф. На компютъра си има десетки папки със снимки от незаконните сметища, чието изчистване фондът е спонсорирал. Стотици снимки под мотото "Преди и сега". Сборната папка се казва BG_Prostotii.

Истинската причина за кошмара с незаконните сметища обаче е липсата на контрол. Натискът трябва да дойде отгоре - лично от министър Джевдет Чакъров.

(Именно на него "Капитал" ще предаде каталога със снимки на незаконни сметища, които можете да ни пращате на мейл society@capital.bg.)

МОСВ трябва да изиска от регионалните инспекции по околна среда наистина да си свършат работата. Те от своя страна трябва да натиснат общините. Всички дотук следва да престанат да си прехвърлят топката, за да освободят ръцете си и просто да започнат да чистят. Чакат ги 8592 декара замърсена площ.
-----------------------------------------
Надясно погледът се плъзга по склоновете на Витоша. Пълна идилия - чува се шумът на малка река, пеят птички... Погледът наляво всъщност трябва да търси реката, но бързо се спира в купища боклуци.

Мястото е един стар и неизползван път, който тръгва от село Железница и свършва с бетонна площадка, която е обсипана с боклуци и реално се е превърнала в огромно незаконно сметище. По протежението на пътя през десетина метра също има нахвърляни купища отпадъци - строителни материали, дрехи, бутилки, стари мебели. Сметището съществува от десетки години - някой се е усетил, че мястото е толкова встрани от цивилизацията, че да се изхвърлят няколко тухли, няма да навреди на никого, нито ще се набие на очи. И така се е започнало... Можехме да кажем, че крещящо грозната гледка се намира в сърцето на природен парк Витоша. Само че няма сърце, което да функционира при такава мърсотия.

Купчините незаконни боклуци са станали част от ландшафта на България. Ако черешката на тортата "български туризъм" са планините, Черно море или някои туристически обекти, тази торта е сервирана на маса, отрупана с боклуци.

Към декември 2006 според статистиката на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в България има 2658 незаконни сметища, 451 от тях са на територията на Столичната община. Те трябва да бъдат изчистени, защото са отвратителни, ужасно много, създават предпоставки за плъзването на зарази и са голямо мръсно петно върху имиджа на страната. Тъй като обаче подобни аргументи обикновено не вършат работа, ето още един - България е поела ангажимент пред ЕС до юли 2009 да изрие незаконните купчини с боклуци и да рекултивира земите, на които те са разположени. По всичко обаче изглежда, че това няма да стане.

Незаконни сметища се образуват основно заради нежеланието на извършващите строителни и ремонтни дейности да изхвърлят строителните отпадъци на регламентираните места (най-малкото защото процесът е свързан с бюрокрация и бумащина - за да си изхвърлиш отпадъците, трябва да имаш предварително издадено специално разрешение от общината). Причина е и лошата организация на сметоизвозването или липсата на такова. В повечето села съществуват и стари т.нар. селски сметища (виж репортажа на стр. 34), но повечето от тях вече са незаконни, защото в края на миналата година е трябвало да бъдат закрити за сметка на създаването на регионални депа, където да се транспортират всички отпадъци от съответните общини.

В градовете освен строежите основен замърсител са "едрогабаритните" отпадъци (например изхвърлено старо обзавеждане). В Европа има ясна система за тяхното извозване - ако живееш на улица Х, знаеш, че можеш да си изнесеш секцията в сряда вечерта, когато минава специалният камион. В България такава система няма - тези отпадъци се "складират" между етажите в блоковете, в мазетата, оставят се около кофите за боклук с надеждата някой да има нужда от тях и да ги прибере... Но най-често се изхвърлят на произволно избрано място. Най-добре там, където вече някой си е изхвърлил боклука...

Отговорните

Според Закона за управление на отпадъците (ЗУО) кметовете на общини са отговорни за предотвратяването на незаконни сметища, както и за тяхното почистване, стига отпадъците да са изхвърлени на общинска земя. Най-често обаче кметовете оправдават нищоправенето си с липсата на пари. Кметът на Железница Селимка Стоянова казва, че незаконното сметище й "вадело очите", но пари за почистване нямало.

Регионалните инспекции за околната среда и водите (РИОСВ) следят за това кметовете на общини да си вършат работата. Дейността на РИОСВ пък се наблюдава от дирекция "Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите" в екоминистерството. Тя обобщава данните за свършената от регионалните инспекции работа през годината и докладва на екоминистъра Джевдет Чакъров. Тоест от него трябва да дойде натискът за това инспекциите да контролират по-качествено кметовете по проблема с незаконните сметища.

"За съжаление регионалните инспекции могат само да дават предписания за закриване на незаконни сметища и да глобяват общините, ако те не се изпълнят", казва Маринка Богданова, директор на дирекция "Управление на отпадъците" в МОСВ.

Същевременно РИОСВ далеч не изглеждат активни в контрола си над общините. Според данните, предоставени ни от Маринка Богданова, през 2006 г. регионалните инспекции са издали 102 акта за административно нарушение. В 60 от случаите се стига до наказателни постановления, а 33 от тях влизат в сила и на нарушителя е наложена глоба. На фона на 2658 незаконни сметища това звучи, меко казано, несериозно. Излиза, че наказанията за трупането на незаконни сметища са прецеденти, а не практика. Да не говорим, че стойността на глобата за една община е просто символична - между 1500 и 5000 лева. Тоест за една община в момента излиза много по-евтино да остави камарите с боклуци да растат и да си плаща глобата, ако изобщо регионалната инспекция я хване в нарушение, отколкото наистина да ликвидира сметищата.

Според Закона за управление на отпадъците "притежатели на отпадъци" са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те. Тоест в идеалния вариант онези, които трупат върху незаконното сметище, би трябвало да се наказват, но... "За да глобим някого, трябва да го хванем на място, докато изхвърля отпадъците, при това аз нямам право да пиша актове - това може да прави само инспекторът по чистотата към кметството", обяснява Селимка Стоянова от Железница с уточнението, че въпросният инспектор работел от девет до пет. Замърсителите си знаели и идвали след това.

В повечето случаи най-вече заради слабия контрол извършителите на замърсяването остават неизвестни. Така отговорни за почистването остават притежателите на имота, в който е сметището, или съответно общината, когато земята е общинска. Нелепото в закона е, че при неизвестен извършител, когато е замърсен частен имот, собственикът се превръща в притежател на отпадъка. Той може да поиска помощ от общината за извозването, но разходите остават за него. Друга странност на ЗУО е липсата на срок, в който незаконните сметища да бъдат почиствани. Задължителните предписания на РИОСВ обаче се дават с конкретни срокове за премахването им.

Румяна Андреева от РИОСВ - Пловдив, обяснява какъв е най-честият случай: инспекцията решава да глоби даден кмет. Той обжалва. На първа инстанция жалбата му се приема и чак след като и РИОСВ обжалва, санкцията влиза в сила. "Процедурата трае около две години, а през това време сметището си стои", завършва Румяна Андреева. Станислав Благоев, кметът на район Панчарево, на чиято територия се намира грозната гледка край село Железница, разказва за своя опит с незаконните сметища. "От общината няма заложени пари в бюджета ни и разчитаме на активността на гражданите", казва той. "Понякога при нас за административна услуга идват граждани, за които знаем, че имат камиони, и тогава ние учтиво ги молим да ни помогнат с изчистването на боклуците", уточнява Благоев. По закон обаче той не е отговорен за изчистването на незаконните сметища. В случая на сметището край Железница това е кметът на Столичната община.

На сайта на МОСВ "зеленият телефон" е препоръчан като универсален номер за подаване на сигнали за екологични замърсявания. Обадихме се, за да опишем незаконното сметище до село Железница. Беше ни обяснено, че това е грешното място за подаване на сигнали, както и че трябва да се обадим в общината или в РИОСВ - София. "Но в общината работят стотици хора, на кого точно да се обадим", попитахме ние, а отговорът, че най-добре щяло да бъде да звъннем директно на кмета, ни прозвуча по-скоро като шега. След няколкоминутно увещание, че наистина много държим да сигнализираме за незаконното сметище, получихме телефон в РИОСВ - София. Там записаха сигнала и обещаха да се обадят до 30 дни, за да ни разкажат какво се случва. Часовникът тиктака.

Прехвърлянето на топката

"Общините трябва ежегодно да планират средства за ликвидирането на незаконни сметища, когато определят годишния размер на такса "битови отпадъци", казва Маринка Богданова от министерството на екологията. Тя не смята, че липсата на пари е извинение, защото общините трябвало да осигуряват средства за изчистването от такса смет: "Незаконните сметища се допускат от кметовете на общините и те трябва да си ги почистят!"

"Ние премахваме едни незаконни сметища, но на тяхно място бързо се появяват други, този процес може да продължи до безкрай, ако не се вземат мерки да не се допуска появата на такива сметища", казва Мария Бояджийска, която от пет месеца е заместник-кмет на София за "Зелена система, екология и земеползване". Тя продължава: "Общинският инспекторат трябва да следи за създаването на незаконни сметища, но в момента там работят 350 души, а жителите на София се увеличават постоянно, така че контролът винаги остава с една крачка назад." Бояджийска говори за проблема с отпадъците като "комплексен". В представената в средата на март стратегия за решаването на проблемите в управлението на битовите отпадъци изчистването на незаконните сметища не е сред посочените дейности. Същевременно Бояджийска посочва, че фирмата концесионер на практика няма отговорност към незаконните сметища, както например не е задължена да извозва и "едрогабаритните" отпадъци.

Апропо, отговорности... "Манастирски ливади" е един от хитовите нови квартали в София. Един квадратен метър жилищна площ там струва средно 700 евро. Но живеещите в квартала газят в калта на неасфалтираните улици, а за капак навсякъде са разхвърляни отпадъци. Диана Методиева четири месеца качва пликовете си с боклук в колата, за да ги изхвърли някъде по пътя си към работа. Въпреки че жилището й има акт 16 от миналия септември, концесионерът не поставя кофи. Пред блока има натрупани строителни отпадъци и повечето съседи решават да сложат и битовия си боклук на същата купчина. "Всеки трябваше да хвърля боклука си, където намери, а ние от септември бяхме започнали да плащаме такса смет за имота", разказва Методиева. "Писахме молби, но добре, че накрая един от съседите намери връзки и поставиха една кофа."

Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), казва: "Всеки може да осъди общините и държавата, която ги контролира, за това, че не си вършат работата и не опазват природата от незаконни сметища. Заедно с БААТ бихме подкрепили всеки, който реши да го направи. За съжаление никой в България няма достатъчно гражданско чувство за това.".

Излиза, че инициативата за изчистването на незаконните сметища трябва да дойде от гражданите, от туристическите организации, от бизнеса... Защото в общините ще кажат, че пари няма. А от държавата ще кажат, че повече пари не могат да се отпуснат.

Радослав Иванов е главен технически експерт на Националния доверителен екофонд. Фондът е основан преди повече от десет години и управлява средства, предоставени по силата на договора за замяна на дълг срещу опазване на околната среда между България и Швейцария. Фондът предоставя 30% от стойността на даден проект, като в последните години десет от финансираните проекти са били в приоритет "ликвидиране на нерегламентирани сметища". За да бъде одобрен даден проект, той поставя няколко условия: общината да е осигурила система за сметосъбиране, да има сметище, където натрупаните в миналото отпадъци да бъдат предепонирани, икономическа ефективност на избрания вариант - запечатване на мястото или предепониране, и доказване на съфинансирането. Така националният доверителен фонд не просто "отпуска средства", а "ги контролира", както казва Радослав Иванов.

Според много хора големият проблем на българските общини е, че те не могат да правят проекти. Това може би обяснява всичко. Или другото, което чухме на няколко пъти от напълно различни хора. Че просто местните избори все още не са съвсем близо. Когато наближали, кметовете ставали по-активни в чистенето на незаконните сметища.

Валидно обяснение е и липсата на навици и култура у населението. Радослав Иванов е и хоби фотограф. На компютъра си има десетки папки със снимки от незаконните сметища, чието изчистване фондът е спонсорирал. Стотици снимки под мотото "Преди и сега". Сборната папка се казва BG_Prostotii.

Истинската причина за кошмара с незаконните сметища обаче е липсата на контрол. Натискът трябва да дойде отгоре - лично от министър Джевдет Чакъров. (Именно на него "Капитал" ще предаде каталога със снимки на незаконни сметища, които можете да ни пращате на мейл society@capital.bg.) МОСВ трябва да изиска от регионалните инспекции по околна среда наистина да си свършат работата. Те от своя страна трябва да натиснат общините. Всички дотук следва да престанат да си прехвърлят топката, за да освободят ръцете си и просто да започнат да чистят. Чакат ги 8592 декара замърсена площ.
----------------------------------------
capital.bg

Пуснато на: Вто Апр 15, 2008 12:29 pm Заглавие :

Така именно природата няма да остане!!!

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 1:01 pm Заглавие :

Картинки от "цивилизования свят на човека"!!!

Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 1:33 pm Заглавие :

ЧОВЕШКАТА "ЕВОЛЮЦИЯ, КУЛТУРА И ВЪЗПИТАНИЕ" В ДЕЙСТВИЕ

А ДАЛИ ЧОВЕКЪТ Е НАЙ-РАЗУМНОТО СЪЩЕСТВО НА ПЛАНЕТАТА НИ???!!!

Колкото повече "медитирате" върху тези красоти, толкова повече ще се уверявате точно в обратното!!!

Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 1:56 pm Заглавие :

Еее това вече е прекалено! Crying or Very sad

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 11:16 am Заглавие :

novinar.org

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 11:23 am Заглавие :

Оказва се, че човека е най-мръсното и долно същество, което унищожава всичко по пътя си. Confused

01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 11:35 am Заглавие :

За какво разделно събиране на боклука в България става въпрос???!!!

Че българина отдавна е престанал да различава боклука от себе си, а камо ли да го разделя на някакъв си там ...

Та нали ако му бъде отнет боклука той няма да има с какво да се идентифицира!

Та нали ако му бъде отнет боклука той няма да се чувства пълноценен изобщо! Sad

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 1:15 pm Заглавие :

За да не остане не само природата, за не остане дори и живота като такъв ...
ВИЖТЕ ТУК

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 1:24 pm Заглавие :

След консуматорският "високо-културен човешки" подход и ...потоп!

Знаете ли, че и свинете си имат място в кочината, където точно си изхвърлят изпражненията?! Честно казано никога не съм виждала да го правят в копанката, от която се хранят! Sad

А "човекът" го прави дори и там ... Crying or Very sad

Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 1:15 pm Заглавие :

Обичайните картинки пред нашите блокове ...

А би могло да бъде и така,

но след като унищожението в нас надделява, благодарение на злобата и омразата ни, а още повече отмъстителността и нехайството безотговорноу по-горната картинка си остава не само актуална, но и общо валидна навсякъде ...

А после ревем с пълно гърло, че пак сме болни от поредния грип, който не е никакъв грип а повсеместно върлуващи бактериални инфекции благодарение на нашата "човешка загриженост" относно чистота ...

Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 1:20 pm Заглавие :

"Красиво", нали?!

Досущ като във вътрешните "човешки" нагласи и проявления ... Confused

Искате да си хапнете окървавено великденско зайче?!

Искате да си хапнете сладко-сладко младичко и прясно заклано гергьвско агънце?!

Моля ... полубювайте се тогава на тази "прекрасна" гледка ... ТУК

Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 11:48 am Заглавие :

Световната банка "убила" горите в ДР Конго

Хиляди хектари тропическа гора в ДР Конго вече са паднали жертва на индустриалната сеч

Световната банка е насърчавала чуждестранни компании, за да изсичат вторите по големи тропически гори в света, намиращи се в ДР Конго, с което е бил застрашен животът на обитаващите ги пигмеи, както и като цяло природният баланс, пише в. "Гардиън", като цитира доклад на вътрешно разследване в банката.

Документът посочва още, че банката е подвела правителството на Конго по отношение на ценността на горите и е нарушила своите собствени правила.

Тропическите гори в ДР Конго са втори по площ в света след тази в Амазония. Те поглъщат около 8% от въглеродния двуокис в атмосферата и се славят с изключително богато биоразнообразие. От тях зависи животът на около 40 млн. души, които намират в гората подслон, храна, дървен материал и лекарства.

Докладът за дейността на СБ в ДР Конго след 2002 г. е направен след оплаквания от страна на 12 пигмейски племена, подадени преди две години. Те твърдят, че поддържаната от банката система на разрешаване на големи концесии за сеч на дървен материал нанася непоправими щети на горите.

Документът ще бъде обсъждан в близките седмици от борда на СБ и може да доведе до цялостно преосмисляне на политика на банката по подобни проблеми, посочва "Гардиън".

СБ всъщност се върна в Конго през 2002 г. след години военен конфликт, отнели живота на 4 млн. души, с идеята, че индустриалният дърводобив може да помогне за възстановяването на страната. Та предложила нови закони за горите, разделила страната на зони и опитала да създаде подходящ климат за индустриална сеч. Макар и официално банката да води политика на опазване на околната среда в случая тя е наложила на ДР Конго правила, които имат обратен ефект.

Конкретно докладът сочи, че СБ не обърнала внимание на особено важни социални и екологични проблеми, "дала" на компаниите 600 000 кв. км гори за сеч и напълно пренебрегнала съдбата на между 250 000 и 600 000 пигмеи, живеещи в тропическия лес. "Световната банка трябва драстично да промени своята политика по отношение на горите.

Индустриалната сеч не помага за намаляването на бедността, а само разширява проблемите в екологичната сфера", казва Стефан ван Прет, екпсерт за Африка в "Грийнпийс".
---------------------------------------------------------------------
dnevnik.bg