ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДАТА ...

СНИМКИ НА ДЕНЯ

------------------------------------------------
photo-zona.net

Пуснато на: Пон Апр 07, 2008 9:33 am Заглавие :

Снимки на деня

------------------------------------------------------------
snimka.bg

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 1:08 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

-----------------------------------
snimka.bg

Пуснато на: Сря Апр 09, 2008 1:12 pm Заглавие :

ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДАТА

-------------------------------------
snimka.bg

Пуснато на: Чет Апр 10, 2008 11:58 am Заглавие :

Снимки на деня

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 12:15 pm Заглавие :

Снимки на деня

Пуснато на: Пон Апр 14, 2008 12:56 pm Заглавие :

Снимки на деня

------------------------------------------
snimka.bg

Пуснато на: Вто Апр 15, 2008 12:26 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 12:48 pm Заглавие :

Снимки на деня

---------------------------------------
snimka.bg

Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 1:14 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

-----------------------------------------------------------
geocities.com

Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 1:08 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Пуснато на: Пон Апр 21, 2008 1:32 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 1:12 pm Заглавие :

Гората се създава с десетилетия, унищожава се за дни

894 хектара са залесени през 2005 г. в Добруджа

Слънчево мартенско утро . Денят е от тези, за които е в пълна сила правилото, че се познават от сутринта. Времето е благосклонно към инициативата на Регионално управление на горите /РУГ/ - Варна да запознае добрички и варненски журналисти с дейността си под формата на “пътуваща пресконференция”. Около 9 ч. пристигаме в морската столица. Предстои обиколка, посветена на Седмицата на гората.

Посреща ни инж. Живка Иванова –директор на Държавно лесничейство /ДЛ/ - Варна.

Домакините са решили да ни запознаят първо с най-сериозния си проблем – незаконната сеч. Най-проблемните райони са около ромските квартали. Горските стражари ежедневно залавят нарушители. Онези от тях, които засичаме три и повече пъти в гората даваме на прокуратурата. За съжаление не винаги се стига до повдигане на обвинения и у нарушителите остава чувството

Инж. Живка Иванова показва пораженията от незаконната сеч.

за безнаказаност, споделя инж. Живка Иванова. От началото на годината в ДЛ – Варна са констатирани 130 нарушения, съставени са 110 акта, конфискувани са 35 превозни средства /автомобили и каруци/. Отправяме се към разсадника “Малка Чайка”. Тук се съхраняват иззетите в полза на държавата коли, каруци, инструменти и дървесина. Те остават в разсадника, докато наказателните постановления срещу нарушителите влязат в сила.

Тогава конфискуваното се продава на търг от Агенцията за държавни вземания. Когато забележат горската стража, нарушителите обикновено оставят всичко на сечището. Пазят само моторните си триони. Грижата за този инструмент показва, че за нарушителите той е основно оръдие на труда и с него си вадят хляба, казва инж. Иванова.

В разсадника “Малка Чайка” се отглеждат иглолистни дръвчета за залесяване. Тук се предлага и материал от декоративни дървета за градско озеленяване.

Отправяме се към “Джанавара” – една от местностите, където пораженията от незаконна сеч са най-големи. Тя е в непосредствена близост до ромската махала на варненския квартал “Аспарухово”. Местността е едно от любимите места за жителите на морската столица. Тук се сблъскваме

1045 дка ще бъдат залесени в ДЛ – Добрич през 2006 г.

и с още един проблем при опазването на горите – човешкото нехайство. Автобусът спира край мини футболно игрище. По всичко личи, че мястото е често посещавано.Навсякъде са разхвърлени пластмасови бутилки, опаковки и всевъзможни боклуци. В единия ъгъл на игрището някой е стоварил строителни отпадъци. Съвсем наблизо е едно от големите нерегламентирани сечища. Повалени са най-хубавите дървета.

Дънери с диаметър 50-60 см. и по-големи са доказателство, че тук не се сече за отопление. Такива дървета се продават за строителен материал. Ние проявяваме разбиране към ромите и социално слабите.

Без проблеми издаваме разрешения за събиране на вършина /цената й за кубик е 80 стотинки/, казва инж. Живка Иванова.

Горският стражар Деян Василев демонстрира как се извършва залесяване. Той полага в земята едногодишна фиданка цер с височина около 10 см. За да стане голямо дърво ще са й необходими десетилетия.

Регионално управление на горите – Варна /в чиято зона на управление попадат Добричка и Варненска област/ разполага със 151 горски стражари, 8 ловни стражари и 9 души подвижна горска стража. За първите два месеца на 2006 г. на територията на РУГ – Варна са установени 359 нарушения. Толкова са и съставените актове. Издадени са 343 наказателни постановления.

Отнети в полза на държавата са 1,87 куб.м. строителна дървесина, 198,45 куб.м. дърва за огрев, 3 моторни триона и 62 превозни средства. През 2005 г. на територията на РУГ – Варна са констатирани 1378 нарушения. Съставени са 1273 акта. Влезлите в сила наказателни постановления са 1084. Размерът на наложените наказания е 140 507 лв.

Стигаме до по-приятната част от обиколката. Предстои да се запознаем с невероятните усилия, полагани от лесовъдите за отглеждане и съхраняване на българската гора. След около час вече сме в полите на Източна /Камчийска/ Стара планина, на територията на ДЛ – Старо Оряхово. Навлизаме в най-големия и най-добре съхранен дъбов масив в България.

Гората тук е на възраст 140-150 години. Преди няколко десетилетия е била обявена за семенна зона и това я е спасило от изсичане. Дъбовите дървета тук са добри родители. Домакините ни показват как се ражда животът. Земята е осеяна с вкоренени в земята желъди.

Когато фиданките достигнат височина 10 – 20 см. ще се наложи да бъдат подрязани клоните на съседните дървета, за да се осигури светлина за подрастващите. Когато след 1-2 десетилетия те достигнат 2 м. височина, старите дъбове ще бъдат отсечени, за да се даде път за развитие на младите.

След около километър стигаме до млада гора, залесена преди 10 години. Това е мечтата на лесовъда – да се грижи за съхранена и правилно поддържана вековна гора, а до нея да израстват младите дървета. Така с много усилия и десетилетен труд на лесовъдите се съхранява и подмладява горското богатство на България. А за да бъде унищожена една гора, са нужни няколко дни.

Следващата ни спирка е елховият разсадник в с. Солник.

Основната му цел е селектиране на коледни елхи. С тази задача се е наел преподавателят от Лесотехническия университет доц. Веселин Гагов. Целта е създаване на плантация за коледни дръвчета. Само така ще се противодейства на изсичането на естествените иглолистни насаждения в навечерието на Коледа. Снабдяването на пазара с коледни дръвчета от плантации е световна практика.

В навечерието на християнския празник масово у нас се появяват “елхи” с цена между 2 и 5 лв. Това в повечето случаи са борчета или смърчове. Всички те са откраднати. Цената на една елха от плантация ще бъде малко по-висока, но не и непосилна за българина – между 8 и 15 лв. Искрено се надявам, че до няколко години ще бъдат създадени плантации и ще се спре с поголовното изсичане на естествените иглолистни масиви, казва доц. Веселин Гагов.

Обиколката ни продължава към местността “Лонгоза”. Тук, по поречието на Камчия, са едни от най-големите в Европа лонгозни гори. Преди няколко десетилетия те са били наполовина от бряст и от полски ясен. След холандската болест по бряста през 70-те години на миналия век той е почти изчезнал. Това е най-големият масив от полски ясен в България.

Обиколката ни приключва в ловната хижа на Държавна дивечовъдна станция “Шерба”. Тя е разположена край едноименната рекичка – приток на Камчия. Недалеч от ловната хижа е оформен и т.нар. “рибарски пикник”. Дървените постройки са разположени сред естествено малко езеро.
Площта на горския фонд, стопанисван от РУГ – Варна, е 184 462 хектара. Запасът от дървесина е 18 450 000 куб.м.

Средната възраст на горите е 41 години. На територията на РУГ – Варна се намират природен парк “Златни пясъци” и резерватите “Калиакра”, “Камчия”, “Балтата”, “Киров дол”, “Калфата”, “Върбов дол” и “Вълчи преход”. Защитените природни територии са с обща площ 6231 хектара. Важно място заемат полезащитните горски пояси в Добричка област. Те са разположени върху 14 901 хектара и са с дължина 5000 км.

Най-важната дейност за лесовъда е залесяването. През 2005 г. гори са посадени върху 5 598 дка. Предвижда се тази година да бъдат залесени 4 620 дка. Върху 1 430 дка ще бъде извършено попълване на горския фонд. Най-голям е обемът на предвиденото залесяване в Държавно лесничейство – Добрич – 1045 дка. Недостигът на средства за почвоподготовка води до ежегодно намаляване обема на залесяването.

През тази година ще се кандидатства отново за реализиране на проект “Реконструкция на съществуващи защитни горски пояси в Добричка област”. Той предвижда залесяване на 317 дка.
Един от сериозните проблеми в Добруджа е изсъхването на издънковите гори на териториите, стопанисвани от Държавно лесничейство – Добрич и Държавна дивечовъдна станция – Тервел.

Това е наложило изготвянето на “Програма за възстановяване на дървесната растителност след прогресивното й съхнене”, “Програма за стопанисване на защитените горски пояси в Добричка област” и “Проект за възстановяване на горско-дървесната растителност в защитена територия “Кобаклъка”. Предвижда се изпълнението на тези програми да приключи през 2007 г.

В резултат на активното залесяване горският фонд на Държавно лесничейство – Добрич е увеличен с 325 хектара. Този на ДЛ – Генерал Тошево е нараснал с 571 хектара. Фондът на Държавна дивечовъдна станция Балчик е намален с 2 хектара. През 2005 г. млади гори са се появили върху 894 хектара.

През тази година се надявам да приключим реализацията на проект “ Запазване на биологическото разнообразие и устойчиво стопанисване на горите в българо-румънския граничен район”. Той е финансиран по програма ФАР. Неговата цел е обозначаване на трансгранични защитени територии и опазване на околната среда и биоразнообразието в тях, защита на дивеча и поощряване на екологичния туризъм в Добруджа. Проектът предвижда обучение на български и румънски специалисти.

Ще бъде доставено оборудване, съобразно изискванията на ЕС и нуждите на всяка от страните. Българските лесовъди ще получат автомобили, компютри, оборудване, теренна екипировка и мултимедия, сподели инж. Цанко Николов, директор на ДЛ – Добрич. Обозначени са по четири нови защитени територии от двете страни на границата.

В България това са местностите “Суха река”, “Лозница”, “Бежаново” и “Кана гьол” /край силистренското село Богорово/. Те са разположени на площ 3355,8 хектара и са отдалечени на 5 км. от границата. В тях са установени 450 растителни вида, част от които са ендемити и са включени в Червената книга.

Обиколката ни, посветена на Седмицата на гората, приключва. Не сме и предполагали, че за поддържането на горския фонд са необходими толкова усилия и време. Всеобщото убеждение е, че след като за израстването на една гора са нужни десетилетия, унищожаването на това национално богатство трябва да се преследва по-строго от закона.

Пламен Николов
----------------------------------------------
dobrichmedia.com

Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 1:43 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 12:53 pm Заглавие :

НЕПРИРОДОСЪОБРАЗНИ ПОЛИТИКИ

Повечето от акциите и кампаниите, които организира Зелени Балкани са насочени срещу неприродосъобразни правителствени политики. В почти всички страници на сайта са описани подобни кампании.

На тази страница са представени само тези, които не са пряко свързани с опазване на биологичното разнообразие или не са представени в останалите раздели на сайта.

Зелени Балкани са организирали шест кампании, насочени срещу неприродосъобразни правителствени политики. Тук ще представим две от тях, които са с по-широк обществен отзвук:

1. Българските реки са в опасност!

Преексплоатация на инертни материали.

През последните 8-10 години рязко се повиши експлоатацията на инертни материали в поречието на р. Марица.

В организацията пристигнаха множество сигнали от обществени организации и граждани, загрижени за нарастващите размери, които добива този проблем.

Управителния съвет на Зелени Балкани започна собствено разследване, както на екологичните щети, които предизвиква преексплоатацията, така и на корупционните практики, съпътстващи тези дейности.

Част от резултатите от нашето разследване бяха публикувани в множество статии в местния и национален печат. Нееднократно сме сигнализирали, в това число и с две политически декларации, Министерството на околната среда.

Въпреки всичко, до този момент няма индикации за наличието на желания от страна на национално отговорните институции да предприемат мерки за ограничаване на добива и свръхексплоатацията.
--------------------------------------------------------------------------
greenbalkans.org