НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 5:39 pm Вижте мненията без отговор
България - страната на розите
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Апр 24, 2008 6:59 pm
МнениеЗаглавие : ???????? - ???????? ?? ??????
Отговорете с цитат

Българската Роза





Долината на розите! Двете съседни полета, известни с това име, заслужено са си завоювали световната слава със своите розови насаждения. Маслодайната роза, розовото масло отдавна са се превърнали в символ на нашата родина.

Розата е гордостта и славата на България. Благодарение на нея нашата страна е наричана от чужденците “розова градина”, “страна на розите”.
Неслучайно наричат розата “царица на цветята”. Тя винаги е удивлявала хората със своята красота и нежен аромат. Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита.

Розата е позната още от древността. Нейни изображения са намерени още в древен Вавилон (където розата е била свещено цвете). Тя е била известна и на евреите. За розата говори Омир, а Херодот разказва за ароматните рози в градините на древна Македония.

Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които само 200 са маслодайни. Но “царица на розата” у нас и по целия свят си остава казанлъшката маслодайна роза. В ботаниката тя е известна с името “роза дамасцена”.

Кога, откъде и по какъв начин е пренесен розовият храст в България – не е известно. Константин Иречек предполага, че това е станало по време на турското робство, може би в началото на ХVІІІ век. Отначало розата украсявала само разкошните градини на турските бейове. Постепенно започнала да прониква и в градините на българите, които отначало я отглеждали като декоративно цвете. След това била пренесена на полето.

Тези, които са отглеждали розовите насаждения, са били и първите производители на ароматното розово масло. Те работели с примитивни съоръжения – за дестилация се е използвал неголям котел – “аламбик”. С течение на времето технологиите за приготвянето на розово масло се усъвършенствали, и в края на ХІХ век се появили първите съвременни розоварни. Тогава и тръгнала по света славата на българското розово масло, което се отличавало със стабилност и повишени ароматни качества.

В миналото розата-дамасцена се е отглеждала само в Казанлъшката котловина, където са благоприятни почвените и климатични условия. Балканът като че ли пази цъфтящите поля – могъщ, строг, вечен. Срещу него се е сгушила Средна гора – тиха, нежна и срамежлива, покрита със синия воал на леката утринна омара...

Казанлъшката роза се култивира в много страни: Гърция, Кипър и Калифорния. За промишлени цели се отглежда в Индия, Иран, Турция, Мароко, Франция, Германия. Но никъде другаде тя не дава толкова скъпоценно масло, както в Долината на розите.

Маслодайната роза е многогодишен храст, който би могъл да се отглежда на едно място в течение на 20 – 40 години. Цъфтежът на розата започва в средата на май и продължава до средата на юни. Хиляди цветчета трябва да се преработят, за да се получи една – единствена капка масло. Розовото масло е течното злато на нашата родина. От три тона червен или шест тона бял цвят се получава около 1 литър ароматна течност. А колко труд, грижи и внимание са нужни за отглеждането на розата! Затова килограм българско розово масло струва два и половина пъти по – скъпо от килограм чисто злато. Събирането на розите се осъществява сутрин рано – от 5 до 9 часа, когато розата е покрита с роса, защото влажният цвят съдържа повече масло.

Маслото от венчелистчетата на розата се извлича в специални апарати – дестилатори – посредством бавно преминаваща през тях водна пара. Парата увлича след себе си ефирното масло, преминава в охладител и се утаява под формата на маслени капки върху водна повърхност, като тези капки впоследствие се събират. С помощта на специални лъжици с дълги дръжки маслото се прелива в стъклени съдове и се съхранява в тъмно помещение.

Маслодайната роза намира своето приложение в парфюмерията и медицинската промишленост. Маслото се използва не само като козметично средство, но и при лечение на заболявания на очите, главоболие, язва, туберкулоза и др. Венчелистчетата на розата имат слабително действие. Розолечението се прилага и в стоматологията.





mlazarova.blog.bg

_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Апр 24, 2008 7:17 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

"Розата, кръщелница на Казанлъшката долина и един от духовните символи на човешката цивилизация, води началото си от древните и вечнозелени дървовидни рози, разпространени в гористите и влажни провинции на Китай и Индия. Със своята красота и омайващ аромат тя привличала човешкото сърце още от дълбока древност. Античните гърци я наричали трендафил, което значи тридесетлистник. За нея пише Омир (VIII в. пр. н. е.), Сафо (VI в. пр. н. е.) я назовава "царица на цветята". Тракийската роза славели Хораций, Виргилий, Лукреций. Розата била посвещавана на Аврора - като символ на младостта, на Венера -символ на любовта и хубостта, на Купидон. Чудните й свойства използвали масово древните народи на Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет, Персия за производство на ароматни масла, вино, чай и лекарства.

Между най-старите паметници, върху които се срещат изображения на рози, са плочките от Алтай, датиращи отпреди четири хилядолетия. Считана и от науката за свещено цвете, била отглеждана като културно растение в Египет още през XIII в. пр. н. е. при фараон Рамзес II. През античността египтяните познавали и отгглеждали черната роза. Използвали я в своите празници, посветени на доброто, и в своите ритуали за предпазване от зли духове. Разстилали купища от черни рози по домовете си, играейки след това ритуални танци. Пръскали с черни рози добитъка, за да го предпазят от злите духове. Почитал розата и народа на древна Персия, известна и днес като страна на розите. Там названието "гюл" се използвало и за роза, и въобще за цвете. Персийците създавали специални градини, в които отглеждали разнородни рози - и в големите персийски селища, и в подножието на снежните планини. Ритуално пиели шербет от рози, кой то по-късно щял да стане любимото питие за хората на исляма.."

д-р Косьо Зарев

helikon.bg



Маслодайната роза, която представлява наша национална гордост, е растение, много взискателно по отношение климата и почвата. Тя е едно от ония растения, Крито са избрали едно или няколко кътчета на земното кълбо. Природата е била твърде щедра да приюти в нашите подбалкански полета, наречени "(Розова долина", маслодайната роза, най-ароматната между розите, от цветовете на която се получава известното на цял свят по своя аромат и качество розово масло, употребявано в парфюмерийната и козметична индустрии.

Българската маслодайна /казанлъшка/ роза произхожда от Дамаск, поради което в миналото се казвала и дамаска. Според някои източници тя е пренесена от там с идването на турците през ХІV-ХV в. първо в Старозагорско, а после в долините на реките Стряма и Тунджа - Карловско и част от казанлъшкото полета, където в този район намира своя естествен ареал не само в страната, но и в цял свят.

Маслодайна роза принадлежи към семейство розови /Rosaceae/. Тя е многогодишен храст, който достига на височина около 2 метра. Тази култура е крайно взискателна по отношение климата и почвата. Тя обича рохки, топли, напоени, песъчливо-глинести, чакълести и каменливи почви, с известен наклон на юг. 91Ь тази причина се е приютила само в Карловско и Казанлъшко.

Българската маслодайна роза и розопроизводство са българска национална привилегия. Опитите за отглеждането и другаде в страната и извън нея не дават положителен резултат в количеството и качеството на розовото масло.

Производството на розово масло се извършва чрез дестилация на розовия цвят. дестилационната инсталация се състои от меден казан /аламбик/, паропроводна тръба, охладителен съд и съдове за събиране на дестилата - розовото масло и розовата вода. дестилацията продължава около 2 часа. Инсталациите се монтират ежегодно или групово, на открито или под навеси /гюлапхани/. Този начин за получаване на розовото масло се използва до началото на ХХв., когато се въвеждат новости в технологията и съоръженията. Въвежда се флорентинският съд за събиране на дестилата.

От 1906г. в страната започва производството на розов конкрет чрез екстракция, чрез който метод се получава най-чистата продукция. От 1935г. розовият цвят се преработва само в модерни розоварни фабрики.

etar.org




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Апр 24, 2008 8:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

А всичкото това би могло да бъде и днес! Sad

Ех, славното минало на един деградирал и самоутрепан народ ... Crying or Very sad Rolling Eyes

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Апр 25, 2008 12:53 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

История и легенди за възникването на розата

Сведения за розата, първоначално се среща в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата. Дори е съществувал следния закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози се украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси...

В индийските митове пък се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Пазителят на Вселената Вишну, когато видял пленителната красавица я събудил с целувка и я превърнал в своя съпруга.

От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена. От думите на персийските поети, става ясно, че тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия).

Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен.

Ето защо, според персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък...

Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Магомет при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза.

Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода. Султан Саладин, когато отново отнел от християните мечета на Омар през 1189 г. не стъпил в нея преди да измие целия й под, стените и дори скалата, на която е построена, с розова вода.

По същия начин постъпил и Магомет ІІ с храма "Св. София" след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода.

В Гърция - центъра на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето.

Боговете, като видяли върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата той дарил прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от боговете попречила за това...

Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени...

От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал.

Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства...

Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова множество падащи от тавана листенца, че (за велико удоволствие на жестокия управник) много от гостите се задушили...

Всички улици на Рим били така пропити с аромата на рози, че на човек, който не е привикнал с нея, му ставало лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия - жени, които сплитали розови венци.

В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения.

Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете.

В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си.

От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв. В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела.

От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със "ЗЛАТНА РОЗА", обсипана със скъпоценни камъни. Розата е много оригинална награда. Стъблото й е от чисто злато и има дължина почти 4 фута.

Цветът е едър, изработен е от отделни листенца, върху които се гравират имената на папата и на наградената добродетелна личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи небесната роса.

Такава Златна роза са получили: през 1160 г. Людовик Младши от папа Александър ІІІ за почитта, която оказал на папата при пътуването му през Франция; Йоана Сицилийска от папа Урбан V, за това че избавила Италия от унгарците; Фридрих Саксонски, германският император Хенрих ІІІ, мексиканската императрица Шарлота, испанската кралица Изабела...

От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празнични дни.

През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести.

В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър.

Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, носи названието война на алената и бялата рози.

След тази печална слава в Англия, царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорите, които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза.

Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано и модно. Скоро и самата Елизабет започнала да се появява с роза. Има дори монети, на които кралицата е изобразена с роза.

В Германия историята на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име.

Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък - денят, посветен на богинята на небето. Розовият венец в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария.

Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви. Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл "Паунов остров".

На острова били събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози. Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и нейният баща, била голяма любителка на розите. Особено обичала белите рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете".

И ето през 1829 година в чест на годежа си с император Николай Павлович принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров". От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели розови листенца. С

Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на този празник.

В Русия розата пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал. И все пак? Откъде тогава идва популярната фамилия Розанов? Известният велможа и първи руски канцлер Гаврил Головкин бил страстен градинар - особено обичал рози.

В своето имение в Подмосковието направил великолепен парк с рози, за които се грижел специално доведен от Англия градинар. Нито един англичанин не би се справил с цялата градина и затова му дали за помощници крепостни руски селяни.

Един от тях толкова бързо се научил да се грижи за розите, че дори надминал своя учител - англичанина. За благодарност графът освободил него и цялото му семейство и му заповядал да се нарече с фамилията Розанов. Оттук и тръгнала фамилията по Русия.

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза.

Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.



bloomflowers.blogspot.com



_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Апр 25, 2008 1:01 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Засаждане и отглеждане на розата

Преди засаждане корените на розите се потапят за 24 часа във вода. Стеблата се изрязват с ножица на височина 15 см. Върховете на корените се подрязват.

Растенията се поставят в предварително изкопана яма. Корените се закриват с пръст в изправено положение и се уплътняват добре. Полива се обилно с вода. При есенно засаждане стеблата се покриват с рохка пръст.

Когато се избира мястото за засаждане на розите, трябва да се има предвид, че те се нуждаят от поне 6 часа слънчева светлина на ден.
Трябва да се избягва по листата на цветята да попадне вода. Но ако това се случи, по тях може да се появят тъмни петна и като цяло растението заболява.

Винаги трябва да се поливат розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре да се полива обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако се случи преполиване, те ще изсъхнат. Полива се рано сутрин или привечер.

Засаждането трябва да започне веднага след като земята се поотпусне през пролетта, като се обърне пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да се направи почвата по – рохкава, е необходимо да се добави торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.

За да бъдат здрави розите, е необходимо често да ги почистват от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да се премахнат тъмните петна, се разтваря 1 с. л. готварска сода и 1 с. л. течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.

При подрязването се отрязва клончето малко над най – горната пъпка. Използва се остър нож или градинарска ножица. Подрязването не трябва да се осъществява през есента. За да се насърчи растежа е необходимо да се отрязват издънките над разклонението, от което излизат пъпките.

Болести при розата

Тези красиви растения страдат от доста болести, които често може да създадат неприятности на градинарите. Розите се нуждаят от постоянно и балансирано торене, при липса на което често се получават хлорози.

Цветовете могат да издребнеят, както и да се образуват по-малко количества от тях. Най-често срещаните болести са: Ръжда по розата - върху младите леторасти и листата се появяват оранжево-черни петънца с множество черни брадавички.

По-късно тези петна се разширяват. Впоследствие горната страна на листата се покрива с множество хлоротични жълти петна. Растежът на храстите силно намалява, което предизвиква оскъден цъфтеж през следващата година.

Причинител е гъбата Phragmidium mucronatum. Лечение: За да се опазят розите от ръжда е необходимо да се засаждат на проветриво място. Освен това е задължително изпадалите листа да се събират и унищожават извън градината.

През есента и зимата растенията да бъдат третирани с еднопроцентов бордолезов разтвор. Първите заразени клонки могат да бъдат отстранени, а при системно нападение се препоръчва третиране с Пероцин 47 Б, Байлетон 25 ВП, Байкор 25 ВП, Систан 12 Е и др.;

Брашнеста мана - Тя се изразява в появата на бял налеп върху всички надземни части на растението. Нападнатите листа и органи се деформират, изсъхват и опадат. Нападнатите храсти спират растежа си, отслабват бързо и това може да бъде причина за измръзването им през зимата.

Причинител е гъбата Sphaerotheca pannosa.

Болестта се проявява най-силно при обилно азотно торене или при засушаване, затова трябва да се съблюдава балансирано торене и нормално овлажняване на растенията.

При появата на болестта се препоръчва отстраняване на първите нападнати клонки, след което може да се третира с фунгициди през 10-20 дни, като препоръчителни препарати може да се посочат: Байкор 300 ЕС, Байлетон 25 ВП, Байфидан 250 С, Бенлейд 50 ВП;

Сиво гниене по розата - Тя се появява върху бутоните и цветовете. Върху нападнатите участъци се появява кафяво напетняване. Обикновено болестта се наблюдава при преовлажняване. За да се избегне болестта е необходимо да се предпазва розата от преполиване. За лечение може да се използва Бенлейд 50 ВП, Топсин М 70 ВП. Други срещани болести при розата са следните:

Пръстеновидни петна /вирусно заболяване, при появата на което цветето трябва да се унищожи/; Бактериален рак - тази болест се проявява при дълго отглеждане на растението на едно и също място или при засаждане след овощки и лозя;

Розовият агриуд - причинява специфични подутини по клоните, в които се развиват неговите лаври. За лечение се препоръчва отстраняване на болните клонки и тяхното изгаряне за унищожаване на зимуващите в тях агриуси.

bloomflowers.blogspot.com




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov