ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Е ТЕЧЕН КРИСТАЛ

Основната тема на семинарните занятия на миналогодишната световна борса на минерали в Мюнхен беше минералотерапията. Със съпругата ми бяхме единствените участници от страните от Източна Европа.

По време на тези сеанси имахме възможност да се запознаем с най-известните специалисти, които са посветили живота си на въздействието на минералите върху човешкия организъм, като Михаел Гийнгер – един от основателите на модерната и аналитична минералотерапия, преподавател и автор на десетки книги на тази тема.

Друга изтъкната личност в тази област е и Моника Грундман – преподавателка и авторка на ръководства за масажи със скъпоценни камъни. В своята практика тя отделя голямо внимание на лечебните свойства на кехлибара.

Също така е създателка на фирми в Швейцария, където е организирала цялостен процес за добив на етерични масла на минерална основа. А Едвалд Кийгел е специалист по въздействието с минерали върху рефлексните зони по гърба и стъпалата.

Общувайки с тях, установихме, че нашите методи представляват уникална по своята същност и въздействие комбинация от най-доброто от всички изброени дотук начини, включително и употребата на вода, структурирана с минерали.

След като се завърнахме в България, се заехме много интензивно да систематизираме знанията си в книга, която, смеем да твърдим, че е първата в България: “Минералотерапия с енциклопедия на лечебните минерали”. Същността й се основава на тезата, че човешките мисли са енергийни трептения, част от многогласния енергиен спектър на тялото.

ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА СИ ПОРЪЧА ЩАСТИЕ ИЛИ СТРАДАНИЯ

Посредством енергийните трептения всеки сам настройва ритъма на живот на своето тяло. Казано с други думи, всеки човек във всеки един миг си поръчва щастие или страдание.

Когато изпитваме самосъжаление, завист, гняв, нетърпение и други подобни психологически състояния, в тялото ни нахлуват вълни с неадекватно трептене, които рефлектират върху вътрешните ни органи.

Това се дължи на факта, че човешкият организъм се състои основно от едно от агрегатните състояния на минерала лед – водата, а тя, както доказа известният вече в целия свят японски учен д-р Масару Емото, може да бъде отровена с мисли, думи и чувства и по същия начин може да бъде превърната във вълшебна.

Това ще рече, че човешкото тяло е антена във вид на течен кристал, която непрекъснато приема и предава информация.

Тази информация се свързва директно с всяка една клетка посредством кристалинните включения в строежа й. Това обяснява изключителното въздействие на минералотерапията при слединсултно възстановяване, церебрална пареза, високо кръвно налягане, мигрена, главоболие и други подобни състояния.

Хилядолетия наред лекарите са търсили причините, водещи до здравословен дискомфорт. Някои са известни отдавна, като недохранването – липса на химични елементи, необходими за нормалното фун кциониране на тялото; прехранването, което пък обратно – води до пренасищане с химични елементи и невъзможност да се преработят; липсата на движение, преумората.

Но в днешно време много по-опасни от изброените дотук се оказват електромагнитните потоци около нас, защото те въздействат пряко не само на мисленето ни, което определя отношението ни към живота, а и върху жлезите с вътрешна секреция.

Следва промяна на химическия състав на кръвта – от намаляване на серотонина до повишаване нивото на фибриногена. Освен това се влошава качеството на енергията, която непрекъснато циркулира в организма и нейното правилно и равномерно движение отговаря за състоянието на всеки орган.

ЖИВЕЕМ В СРЕДА, КОЯТО ИЗСМУКВА СИЛИТЕ НИ

Съвременният човек живее и работи в среда, която буквално изпива жизнените му сили – най-вече чрез активното общуване. Това води до увеличаване броя на изпитващите недостиг от енергия, които търсят да си я набавят от себеподобни.

Общуването с енергийно слаби хора води до срив в имунната система. Има хора, които се раждат с недостиг на енергия, т.е. предопределени са да боледуват. Това е заложено в тяхната енергийна матрица.

Не трябва да се забравя, че енергийно децата избират родителите си, а не обратното. Физически детето може да носи 50:50 от белезите на родителите си, но в енергийно отношение то е нещо съвсем независимо и поради това не подлежи на превъзпитание.

И тъй като количеството енергия ръководи мислите и постъпките ни, много родители недоумяват защо има разминаване между техните желания и тези на децата им. Семейният живот е вид енергиен обмен. И за да бъдат в ред отношенията в семейството, е необходимо да се хармонизира, да се регулира протичането на енергията.

Още древните гърци са открили разковничето. По време на молитви, за да осъществят връзка между себе си и Бог, за да бъдат чути желанията им, те държали в ръцете си и поставяли близо до себе си планински кристал.

По подобен начин в днешно време е необходимо да се постави друза от планински кристал в жилището или на работното място, а също така при всеки удобен случай да се взема в ръка някой имуностимулатор като обработен гранат алмандин, минерала “Сълзите на апачите”, опал джиразол и др.

Всяко живо същество трепти в пространството по определен начин, т.е. излъчва определена вълнова характеристика. Тези вълни носят информация за състоянието на своя източник.

Недостигът или излишеството на енергия в определен орган води до неговото заболяване. За балансиране и нормалното протичане на енергията на това място ни е необходим източник на трептения, чийто ритъм е еднакъв с този на съответния здрав орган.

Тази роля могат да изпълняват молитвите, определени музикални произведения, преливането на енергия от други лица (екстрасенси или практикуващи рейки). Но тъй като човек непрекъснато се нуждае от свеж поток енергия, най-добра работа тук върши минералотерапията.

При допира на определен минерал до съответното място от тялото, което енергийно е свързано с този орган, чрез трептенията на кристалната решетка на скъпоценния камък ние му подаваме сигнал, който му помага да се активира и да намери верния тон, този на здравето.

Същото въздействие може да има и вода, обработена с определен минерал. Полученият еликсир групира молекулите си под въздействието на вибрациите на минерала и след като попадне в тялото, активира цялата имунна система.

Милиони хора по света са благодарни на това, че са открили благотворното въздействие на минералите и ги ползват успешно в своето ежедневие.

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 10:38 am Заглавие :

Започва изложба-базар на минерали и скъпоценни камъни

От днес до 6 април в Националния музей "Земята и хората" ще се състои традиционната пролетна изложба-базар на минерали и скъпоценни камъни.

В нея ще участват повече от 30 фирми - колекционери на минерали, от България, както и гости от Армения и Украйна, съобщиха от музея.

За абитуриентите и за ценителите на скъпоценни камъни ще се предлагат фасетирани рубини от Бирма, изумруди от Колумбия, топази, аквамарини, турмалини във всички разцветки, както и изделия от тях на достъпни цени.

Ще бъдат изложени и обработени цитрини, опушен кварц, аметисти, мориони, гранати и други полускъпоценни камъни. Всички скъпоценни камъни са естествени.

Ще се предлагат и авторски бижута със скъпоценни камъни. Ще може да се правят консултации със специалисти на музея.

Колекционерите на минерали ще могат да си купят разнообразни минерали от България и от чужди находища.

"Ще бъдат изложени и колекции от ахати с поразителен рисунък в естествен и в обработен вид", отбелязват от музея.

Участниците от Армения предлагат изделия от обсидиан с много високо качество. Работното време на изложбата е от 10.00 до 19.00 ч., а входът за посетители е безплатен. БТА

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 11:00 am Заглавие :

С цвят на млада трева

СМАРАГДИТЕ

Зелената разновидност на прозрачния берил смарагдът или както го наричат (в Русия, например) още изумруд, вече 4000 години се смята за един от най-красивите и благотворно влияещи на човека скъпоценни камъни.

Имало е време, когато смарагдът се е ценил повече от диаманта. сега обаче, когато синтетическият смарагд не представлява проблем за химиците, цената на този камък е паднала.

Смарагдът поразява въображението с голямо разнообразие на зелени оттенъци - от цвета на млада трева, гъста и зелена, до маслинено зелено.

Вариациите на оцветяването се дължат на различно съотношение на примеси от хром, желязо и ванадий.Твърдост - 7,5 -8; блясък - най-вече стъклен. Прозрачни са само смарагдите от най-високо качество. Особено скъпи са обработените смарагди с яркозелен цвят, без дефекти и едрина над 5-6 карата.

Тяхната стойност се определя от цената на камъка, а не от обкова или вложения труд. Названието "смарагд" произлиза от латинското "smaragdus" - древен термин от древноиндийски или семитски произход, използван за означаване на различни зелени минерали.

В Русия и отчасти у нас се използва названието "изумруд" - дума от арабско-персийски произход. Съвременната форма на английското название emerald е видоизменена форма от латинското smaragdus — esmeraude, emeraude и esmeralde и се е появила в английския език едва през ХVІ в.

Смарагдът е бил един от най-любимите минерали на древните египтяни. Той се е добивал от дълбоки рудници в планината Джебел Забара в Нубийската пустиня между река Нил и Червено море още през ХХ в. пр.Хр., но по-сигурни данни за добив съществуват за времето на фараон Седострис ІІІ през ХVІІ в.пр.Хр.

Тези рудници били известни като "рудниците на Клеопатра", въпреки че по нейно време били изоставени и едва през 1816 г. били отново разработени от французина Кайо. Има данни, че партиди от тези смарагди са достигали до Индия.

Египтяните обожавали зеления скъпоценен камък. Това тяхно отношение намерило израз и в митологията им. За богиня Серкет, дъщеря на бог Ра и покровителка на мъртвите, се казва, че е "богинята със смарагдовите очи". Тя била почитана в Долен Египет и изобразявана със скорпион на главата. В "Книгата на мъртвите" се говори за "смарагдовите устни" на богиня Маат.

От античността древна Индия е главен източник на смарагди. В съчинението "Агастия" са споменати осем смарагдови разновидности.

Запазена е следната легенда за произхода на смарагдите:

"Със секрета на цар Данава се устремил Васука, царят на змиите, разсичайки небето на две. като огромна сребърна лента той се отразявал в морската шир и тя запламтяла от отблясъка на неговата глава. И се вдигнал насреща му Гаруда, удряйки с криле така, сякаш прегръщал небето и земята.

Змията Индра изпуснала секрета в подножието на планината - господарка на земята, там където дърветата благоухаят на капки сок, а храсти с лотоси изпълват въздуха със своя аромат. Там, където той паднал на земята, някъде далече в страната на варварите, на границата на пустинята близо до брега на морето, там той положил началото на смарагдовите рудници.

Гаруда уловил в клюна си част от падналия на земята секрет, но изведнъж, обхванат от слабост, го изпуснал обратно през ноздрите си върху планината. И се образували смарагди, чийто цвят подражава на шията на млад папагал, на млада трева, на водна тиня, на желязо и на рисунките на опашката на фазан.

Този рудник, който е разположен на същото това място, където паднал секретът на краля на дайтиите, хвърлен от този, който се храни със змии, е много трудно да бъде намерен." (Ферсман А.Е.)

От описанието става ясно, че в легендата се разказва за африканските смарагдови рудници. Според преданието планината със смарагдите била недостъпна за простосмъртните и само магьосник можел да я открие, ако има късмет.

Нито смарагдите от Египет, нито тези от Урал могат да се сравняват по съвършенство с прекрасните камъни от Южна Америка. Най-голямо количество висококачествени смарагди изнася Колумбия. Най-значителният рудник "Мусо" е разположен на около 120 км северозападно от Богота. Тук смарагди са добивали още инките, след това местонахождението им било забравено.

По време на жестокото завоюване на Перу испанците безпощадно разграбили страната и изнесли всички нейни съкровища и почти всички смарагди, които коренните жители на Перу събирали в храмовете си или използвали като украшения.

Огромно количество смарагди заляло Испания и стигнало до други европейски страни. Испанците започнали да търсят източниците на тези природни чудеса и през 1558 година се натъкнали случайно на рудници в тази част на страната, която сега е в Колумбия. До ХІХ век тези находища били единствен доставчик на смарагди на световния пазар.

В днешно време от 1947до 1953 г. Колумбия е добила около 3 млн. карата смарагди. Сред тях има уникални образци. В музея по антропология в Богота се пазят трите най-големи колумбийски смарагди и един от най-големите скъпоценни камъни в света, наречен Емилия с тегло 7025 карата. Този смарагд е част от националното богатство на Колумбия.

Още един исторически камък, също от колумбийските рудници Мусо, заема почетно място в галерията на минералното царство. Това е така нареченият Девонширски смарагд. През 1831 г. кралят на Бразилия Дон Педро, изплашен от ескалиращото народно недоволство, се отрекъл от престола си и избягал в Европа. Както повечето монарси, изпаднали в немилост, със себе си той отмъкнал държавната хазна и националната съкровищница.

Семейството на Девонширския херцог приютило монарха. И естествено беглецът трябвало да се отблагодари на любезните си домакини. Така на брега на мъгливия Албион се появил прекрасният Девонширски смарагд. Камъкът има характерна форма на шестоъгълна призма с плоска основа. Цветът му е наситено зелен, теглото му е 1383 карата. От време на време смарагда се излага в Бирмингамския и Британския музеи.

В Лондон, в Бъкингамския дворец се пази знаменитият колан с 19 едри и 50 по-дребни смарагда, принадлежал някога на вожда на сикхите - махараджа Ранджит Сингх. Той бил част от конска сбруя. През англо-индийската война този колан заедно с другите съкровища бил завладян от англичаните и през 1851 година подарен от Ост-Индската компания на кралица Виктория.

Англия, страна, която няма собствени находища на смарагди, притежава значително количество от тях - голяма част в резултат на грабежи в колониите или пиратска дейност на английските моряци.

Веднъж сър Френсис Дрейк ограбил поредния испански кораб. Сред цялата плячка било намерено тежко златно разпятие, украсено със смарагди. Фанатичният протестант заповядал да претопят католическия кръст и да направят от него корона. Като част от светски, а не църковен атрибут смарагдите щели да се очистят. Короната била подарена на кралица Елизабет.

Във виенската държавна колекция се експонира съд с тегло 2680 карата, изработен от тъмнозелен колумбийски смарагд през XVIII век от изтъкнатия ювелир Дионисио Мизрони. Странното е, че независимо от документално фиксираното време, името на майстора и географската принадлежност на камъка, за произхода на този съд се разказва легенда, станала вече апокрифна.

Низвергнатият в ада Сатана изгубил един смарагд от своята корона. Скъпоценният камък се превърнал в чаша. Савската царица изпратила чашата като подарък на цар Соломон. След Соломон чашата била собственост на юдейският княз, фарисеят Никодим.

По време на Тайната вечеря Исус пил именно от тази чаша. След като Божият Син бил разпнат, Йосиф Ариматейски загърнал тялото на Учителя в плащеница, а кръвта капка по капка събрал в тази чаша. С тази реликва Йосиф пътувал по света да проповядва християнството. В края на краищата той стигнал до Британия, където основал първия манастир Гластонбери.

В него се пазело съкровището - святият Граал, превърнал се за хората във въплъщение на Божията благодат и мерило за човешка добродетелност. По някои данни Йосиф

Ариматейски създал монашеско-рицарски орден, чиито членове се наричали темплейзи.Те били първите пазители на чашата и независимо от отчаяното съпротивление, което оказали на саксите, завладели Британия, били принудени да отнесат светинята в Сарас, откъдето тя ... "се възнесла на небето", т.е. следите й в историята се губят, за да се появи отново в преданията за крал

Артур и рицарите на кръглата маса, върнали святия Граал благодарение на храбростта си. Мнозина са убедени, че и днес чашата е някъде на недостъпно място в планините на Южна Франция.

В средата на ХІХ век били открити находища на смарагди на Урал (Русия), а също така в САЩ и Австрия. През 1927 година започнали да разработват големи находища в Южна Америка, през 1943 година в Индия, през 1956 -
в Зимбабве и през последните години - в Афганистан.

Множество легенди за скъпоценните камъни в античността се преплитат с истории за царски и императорски фамилии, пълководци и други знаменити личности.

Украшения от смарагд са известни на територията на Италия от находки в гробове на етруските.
Александър Македонски носел по време на битки на ризницата си "празем" (от гр. луковозелен) - вероятно смарагд.

Гай Юлий Цезар събирал смарагди заради предполагаемите им лечебни свойства.
В знак на благоразположение Клеопатра подарявала на своите любими посланици смарагди.
В хана на Менандър в затрупания от вулканска пепел град Помпей са били намерени златни обеци с множество смарагди.

Според Фулвий Пелегрин, в гроба на любимата дъщеря на Цицерон - Тулия, която починала много млада, бил открит прекрасен смарагд, който по-късно преминал в ръцете на маркиза Изабела Гонзаго дел Есте.

Блестяща смарагдова стела се описва в храма на Херакъл в Тир.

Според Плиний Стари на гробницата на цар Хермиа бил поставен мраморен лъв с очи от блестящи смарагди, които в слънчеви дни така светели, че плашели рибата, поради което местните рибари ги отстранили.

Много разпространена е историята, според която император Нерон наблюдавал гладиаторските битки през смарагдова леща.

Според преданията съпругата на император Калигула - Лолия Паулина, имала дреха с редуващи се ивици от перли и смарагди на стойност 40 000 сестерции.

Петте смарагда

Любопитна е историята на пет камъка, които испанският конквистадор Фернандо Кортес подарил на годеницата си, племеница на Бехарския херцог и по този начин смъртно обидил испанската кралица Изабела, която мечтаела да ги притежава. Тези камъни били изгубени през 1541 година.

Именно през тази година Кортес претърпял корабокрушение, бързайки да се притече на помощ на императора на Германия Карл V и краля на Испания, които обсадили Алжир - цитаделата на средиземноморските пирати.

Според английския минералог Хърбърт Смит тези смарагди са били шедьоври - едни от най-красивите смарагди в света.
Всичките пет камъка били с причудливи форми .

Един от тях представлявал камбанка с езиче от прекрасна перла и надпис на испански, гравиран по края: "Благословен да е създателят ти".

Вторият бил във вид на роза, третият представлявал рога, четвъртият бил с формата на риба с очи от злато. Петият камък бил най-ценен и най-забележителен - имал формата на чаша със столче от злато; горният ръб на чашата бил също от злато и на него били гравирани думите: "Inter natos mulierum поп sun-exit major".

Из съкровищата на Диамантения фонд в Москва:

Брилянтена брошка
"Смарагдова таблица"

В тази брошка е вграден огромен колумбийски смарагд (136,25 карата), с размери 3,6х3,25 см. Според академик А.Е. Ферсман този камък, намерен през ХVІ-ХVІІв., е уникален с това че въпреки големината си е абсолютно прозрачен и без пукнатини. Цветът му е кадифено зелен. Обработен е майсторски и поставен в рамка от брилянти, която създава впечатление на изящество и лекота, независимо от значителната големина на брошката.

Според преданията смарагдът бил свещен камък на атлантите. От древни времена той се смята за талисман на майки и мореплаватели. Смарагд в златен обков е съвършеният талисман. Той изостря ума, активизира съобразителността и изобретателността.

Дава храброст на воините, а на победителите - милосърдие. Помага да се предвиди бъдещето, избавя от коварни любовни магии. Ако притежателят му е достатъчно прилежен и старателен, камъкът го води към слава.

Предпазва го от лъжливост, разврат и безпринципност, но може да се разтроши, ако не успее да победи лошите наклонности на господаря си. Онзи, който го носи, трудно ще направи неправилна стъпка в живота и най-вече не би пролял невинна кръв.

Ако още сутринта внимателно се вгледате в смарагд, то през целия ден ще ви съпътства успех в добрите деля. Като амулет прогонва змии и скорпиони. Лекува онези части от тялото, до които се допира. Предпазва от тъга и безсъница. Ако се носи на шията подобрява зрението и паметта.

Смарагдът спомага за дълголетие, пази съпружеската вярност. Сънищата на човек, който носи смарагд, се сбъдват особено често.

Какво препоръчват астролозите:

В старинните ръководства се посочва,че като амулет смарагдът трябва да се носи в сребърен пръстен на кутрето на лявата ръка. Най-голяма сила камъкът има от май до юли. За носенето на смарагд няма противопоказания.

Астролозите го препоръчват на родените от 21 април до 21 май, 22 юни - 11 юли, 13-22 август, 2-23 септември и 12-21 ноември. Нумеролозите го препоръчват на родените на 5, 14 и 23 число на всеки месец.

Като персонален камък препоръчват смарагд на родените на 18 януари, 29 февруари, 7 и 19 март, 18 май, 4, 16 и 23 юни, 4 юли, 16 август и 26 октомври.
----------------------------------------------
margaritta.dir.bg