ЛУНАТА КОРЕННО ПРОМЕНЯ ДЕНЯ НА ЗЕМЯТА

Образуването на Луната коренно променя продължителността на деня на Земята

Преди образуването й нашата планета има силно наклонена ос и много по-бързо въртене, а денят продължава само 4 часа

Компютърен модел, създаден от Робин Кенъп (Robin Canup) от Югозападния изследователски институт в Боулдер, Колорадо (Southwest Research Institute in Boulder), показва, че сблъсъкът, при които се формира Луната повлиява върху продължителността на деня и направлението, в което се върти нашата планета, пише New Scientist.

Учените смятат, че спътника на Земята се формира преди около 4,5 милиарда години, когато в нея се врязва обект с размерите на Марс. Това предизвиква изхвърляне в атмосферата на планетата огромен брой отломки, които по-късно се събират в камениста сфера.

За пресъздаване на стълкновението Кенъп създава компютърен модел, в които има 120 000 виртуални каменни отломки.

Резултатите показват, че по всяка вероятност преди сблъсъка Земята се върти по съвсем различен начин. Тогава нашата планета има силно наклонена ос и много по-бързо въртене, а денонощието продължава само 4 часа. След удара обаче тези параметри коренно се променят.

Според Кенъп, моделът му описва как трябва да се въртят Луната и Земята след като вече планетата има спътник. Това описание съвсем точно съвпада с текущите данни за въртенето на двете небесни тела.

Освен това, ако преди Земята се е въртяла бързо, това може лесно да обясни как в орбита е изхвърлено толкова голямо количество материал, че да се създаде масивно тяло като Луната, допълва Кенъп.

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 2:01 pm Заглавие :

Животът на Земята може да изчезне много преди смъртта на Слънцето

Как ще свърши животът на Земята? Никой не знае отговора на този въпрос още, но според ново изследване има шанс, Меркурий или Марс да се разбият в Земята много преди Слънцето да се уголеми до червен гигант, погълвайки нашата хубава планета след 5 милиарда години.

В обсерватория в Париж астрономи са направили над 1000 компютърни симулации на Слънчевата Система в бъдеще. Това е изключително трудна и деликатна работа, защото дори съвсем малка несигурност за разположението на планетите в даден момент може да доведе до огромни разлики след няколко милиона години. За това учените могат да гарантират, че поне за следващите 40 милиона години Слънчевата Система ще остане горе-долу в този си вид.

След това обаче могат да се случат най-различни неща. Например има шанс между 1 и 2%, орбитата на Меркурий да стане силно ексцентрична по някое време в следващите 5 милиарда години в следствие на гравитационно дърпане от Юпитер. По-точно ексцентричност с показател 0,6 (0 е идеално кръгла орбита, а 1 е максимално ексцентрична).

В такъв случай най-близката до Слънцето планета може да породи хаос във вътрешната част на Слънчевата Система. Меркурий може от своя страна да размести орбитата на Марс и една от двете планети евентуално да се разбие в Земята.

Меркурий и Марс са лесни за изместване от орбита, защото имат съответно 6 и 11% от Земната маса. Венера е по-трудна, защото масата и представлява 82% от тази на нашата планета.

В една от симулациите на учените, Меркурии е бил захвърлен в самото Слънце след 1,3 милиарда години. В друга пък, Марс е бил изхвърлен от Слънчевата Система 820 милиона години от този момент, а след още 40 милиона Меркурий и Венера са се сблъскали.

За щастие подобни катастрофи са се появили в много малък процент от симулациите. Общо взето прогнозите са несигурни и мъгляви, на практика може всичко да се случи, защото 1000 симулации не са изобщо достатъчно.

Само за едно са съгласни учените, ако обект с размера на Марс се сблъска със Земята, ефектът ще е катастрофален! Според общата теория, Луната се е родила именно след такъв Сблъсък в ранна възраст на Слънчевата Система.

От направените до момента симулации, може да се направи статистика с 98% шанс Земята да продължи живота си необеспокоявана, разбира се ако не се намесват тела, идващи извън Слънчевата Система - комети и тн.

Ползвани материали: New Scientist
MartinSotirov, space-odyssey-bg.net

ЛУНАТА СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ ЗЕМЯТА

Най-новата хипотеза, че Луната се появила в резултат на сблъсък с гигантско небесно тяло, вече получи потвърждение. Това е доказано от американските учени Ерик Асфог от унивеситета в Калифорния и Робин Кануп от Югозападния научно-изследователски институт в щата Колорадо.
Те предполагат, че преди 4,5 милиарда години т.е. още преди Земята да се е сформирала окончателно в нея се врязало планетообразно тяло с размера на Марс. По това време в Слънчевата система са се намирали повече от дузина космически тела със същата големина.
От страхотния удар огромно количество късове от Земята са се разлетели в космическото пространство и там започнали да се въртят. Постепенно са изстивали, концентрирали са се в едно и най-накрая се превърнали в днешната Луна. Целият процес продължил по-малко от сто години, което в сравнение с астрономическите мащаби е един миг.
Под влияние на новообразувания спътник наклонът на нашата планета се стабилизирал, окончателно се определили полюсите, смяната на сезоните, което в крайна сметка довело до зараждане на живота.
Учените установили, че орбитата, по която се движи Луната, постоянно се увеличава. Всяка година нашият спътник с няколко сантиметра се отдалечава от Земята, а това ще забави движението на планетата ни. Прогнозите на учените са песимистични: в далечно бъдеще Земята ще спре въобще да се върти!

Пуснато на: Съб Апр 26, 2008 10:42 am Заглавие :

И кой знае накъде ще полети, ама до тогава сигурно няма да има и живот на нея, какъвто и да било, защото човека отдавна ще се е постарал да го заличи "най- грижливо" ... Rolling Eyes