Моля прочетете това !

Стъпките на Бога !

Една нощ сънувах сън.
Разхождах се с Господ по брега на морето,а по небето проблясваха сцени от моя живот.На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка ,но за моя изненада забелязах ,че в много случаи по пътя ми имаше само един чифт стъпки.Открих,че това се е случвало в най-тежките моменти в моя живот.

Попитах Бога:
"Господи,Ти беше казал ,че след като веднъж реша да Те следвам винаги ще ходиш с мен.А сега установявам ,че през най-мъчителните мигове от живота ми,има само един чифт стъпки по моя път .Не разбирам защо си ме изоставил,когато най-силно съм се нуждаел от теб?"

Бог ми отвърна :
"Мое скъпо дете,никога не съм те изоставял в изпитанията .Там където виждаш само един чифт стъпки , Аз те носех на ръце !

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 4:00 pm Заглавие :

Диди, много хубава притча, но като се замисля...ми звучи малко като разговор между бизнес-партньори /поне от страна на човека/. Не мога да проумея какво трябва да е това самомнение, че да мислиш, че господ ти е длъжен, или че като ...ти на него, то той трябва - задължително на теб.

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 4:11 pm Заглавие :

В този текст смисъла е че Бог никога не може да ни изостави ,защото е едно цяло с теб ... По-скоро ние можем да забравим за това !

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 4:43 pm Заглавие :

Т.е. - да не търсим бог извън себе си? Това май е нещо като сливане на обекта и субекта. Laughing

Ако обектът е в субекта, то към какво остава да се стреми въпросния субект? Към себе си ли?

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 6:53 pm Заглавие :

Много е простичко .... Бог е в нас и когато започнем да го търсим ,ние го губим ... Точно така,трябва да се стремим към себе си,да видим нещата вътре в себе си ,да се себеопознаем ,всичко се крие в нас и Бог е в нас и никога не е бил извън нас!

Поне аз така разбирам нещата!

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 6:54 pm Заглавие :

Как може да търсим нещата извън себе си при условие ,че всичко се крие в нас .... ?!

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 8:50 pm Заглавие :

Диди, мила, прощавай, че се обръщам толкова интимно към теб, без да се познаваме лично! Дано да не си права. Ако Бог е само това, което е в нас, то...жална ни майка.Да. Теоретично всеки от нас би трябвало да носи божествения пламък, част от искрата, част от истината... Но това е само теоретично. А практически - ние сме си едни прасета, като повечето са си доволни да си живеят в кочината, а част от прасетата поглеждат и към гората отвъд кочинката.Единици излизат извън кочината и стигат до гората. Дори и да се върнат, и да разкажат на другите прасета какво е там, то им отвръщат с грухтене. А гората си я има. Спор няма.И след гората има още, и още...Но...Ние би трябвало да сме носители и да сме част от божествения замисъл, но често нещата се изкофтвят /извинявай за жаргона/ във всеки един експеримент. Единиците, изключенията не оборват това. Даже - напротив. А и един експеримент не се прави заради изключенията в него.

Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 9:13 pm Заглавие :

И за да не пускам нова тема - нека попитам в тази. Ако сега имаше сред нас Месия като Христос щяхме ли да го разпънем отново? Гледах филма "Страстите Христови" , прекъсван разбира се, от милички реклами на най-подходящите места. Гледах ръгането и злобата по опашките и "предпразничното" великденско пазаруване. Гледам празничното опиване и ояждане. Гледам мазните физиономии, които ти се хилят тъпо и ти казват: "Христос воскресе!", а след това се оригват и те питат колко яйца си боядисал. Тези хора, които са разпънали Христос, са точно същите, с които живеем и днес на една земя. Промяна няма. Христос е умрял напразно.

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 2:54 pm Заглавие :

Неееее, Пенка! Изобщо не е умрял напразно, защото ако беше така, то ти нямаше да забележиш всичкото това, за което пишеш в тази тема ... Razz

А сега едно допълнение, може ли?! Wink

Хайде сега да видим нещата и от другата им страна. Къде може да се прояви сатанинското - ами само и единствено в човека. Та той, Сатаната, не е чак толкова прост и знае къде да се насочи.

А кой е Сатаната всъщност?! Реален ли е, материален ли е?! Sad

Ще ти кажа, Пенка.

Ами и той е в самите нас, досущ като Бога! Защото е породен от самото човечество и е едно единно цяло с него и от него.

Породен е от невероятната човешка лакомия и алчност, на която за кой ли пореден път бяхме свидетели по Великден!

Бог наистина е във нас, както и Сатаната е в нас - та нали всичко е едно цяло и ние сме в това цяло, а и цялото е неделимо от нас. Но по-важно е кой какво реализира от самия себе си - Бога или Сатаната.

Ами може ли един изпълнен с безхаберност и тотална безотговорност ходещ тулум да прояви такива?! Ми ... не може. Той се е научил само на едно - да се пълни!

Да се пълни не само със собственото и от собственото си страдание, от собствената си лакомия, от собствената си алчност, от ... собственото си безличие. Той се е научил да се пълни чрез собственото си кръвожадие със страданието на всичко живо около себе си, че и неживо дори ... било то животни, било то зеленчуци, плодове и т.н. хранителни продукти.

Той просто е един Органичен Портал - кратко казано тъп ОП, защото е лишен от всичко човешко. Лишен е от разсъдък, лишен е от разбиране, защото мозъка му отдавна е атрофирал и няма никакви мозъчни гънки в него, поради което се подчинява единствено на инстинктите си - нищо друго.

Аз също останах смаяна от невероятната лакомия на нашего брата "българина" по Великден (в събота едва си намерих хляб в голяма София, хляб Пенка, не друго!!!), подобно нещо не бях виждала поне от преди 18-19 год. време назад, но тогава имаше огромен стресиращ фактор за да грабят невнятните ОП-овете с таково настървение и хищност ... Sad

А сега кой е този фактор?! Ще ти кажа - добро материално състояние втъкано в злобната ненаситност, алчност и лицемерие на българския кръвожадник ОП-а. Останалото просто са легенди и митове за "бедния български народ" ... Rolling Eyes

А Бог е и в него - в ОП-а има предвид!

Защото непрекъснато му дава реалната възможност да изтрезнее и да стъпе в правия път, защото все още търпи и обича този гнусен изрод ОП-а, което явно ние и двете с теб не можем ...

И не можем защото просто Оп-овете ни изпълват с отвращение, а отвращавайки се от тях значи се отвращаваме и от себе си, а като се отвращаваш от нещо значи го отричаш, значи отричаме и себе си отричайки тях, нещастниците ОП-овете.

И какво - вредим си тотално и тогава Бог ни взема в ръцете си и ни лекува раните, и ни помага да се съвземем, и да го следваме сами - съвсем съзнателно ... за да бъдат стъпките по плажа от двама ни.

Това е. Wink

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 4:45 pm Заглавие :

И аз споделям това, което казвате дотук. Няма да повтарям, че става банално как всички се юрват да пазаруват като луди хранителни продукти за да "почетат празника" /слава Богу в нашия квартал не се забеляза такава истерия и всичко си беше по-спокойно, почти като през останалите дни/, но навалицата в църквата определено ме изнервя, особено когато започнат да си подвикват вътре - за какво всъщност са отишли - да отбият номера, но това ще го коментирам в другата тема дето е по-въпроса.

Повода да пиша сега е, че като споменахте за хляба от преди 18-19 г. си спомних нещо много неприятно. Точно живеехме вече от 2-3 г. в този квартал, дошли от центъра на София, където съм израснала. Още нямаше изградена достатъчно добра инфраструктура, вкл. и магазини за хранителни продукти, та на връщане от работа минавах през един голям супермаркет за да напазарувам за вкъщи, ако не друго поне хляб. Тогава нещо имаше проблем и с хляба в края на седмицата, понякога се налагаше да се чака с часове да го докарат от някъде.

Уж се бяхме наредили на опашка и се знаеше кой след кого е и всички изглеждаха що-годе спокойни, въпреки умората след работния ден и седмица и продължителното чакане, за да минава времето и се разсейваме дори се завързваха някакви "приятелски" разговори. В един момент един човек от персонала на магазина започва да изкарва по една много етажна поставка /забравих точното наименование/ с хлябове. И какво се случваше в този момент - всички забравили всякакъв ред до момента, се втурваха с викове като обезумели да се блъскат жестоко, направо си беше истински бой, за да се докопат до един хляб. Ако всеки по реда си минаваше да си вземе спокойно, щеше да стане по лесно и бързо, и може би да има за всички, поне в зависимост от реда на идване. А те - биейки се не можеха да достигнат до хляба, само се виждаше едно меле и протегнати ръце. Аз изпаднах в шок направо и отказвах да участвам в това унизително и нечовешко изпълнение, въпреки няколкочасовото чакане цяла вечер, стоях и гледах отстрани и ми направи впечатление и още нещо. Може би ако работникът беше изкарал повече поставки с хляб, това нямаше да се случи по този начин, защото така се създаваше впечатление за наличие малко количество и недостиг. Но имах усещането, че човекът искрено се забавляваше на гледката, която донякъде и сам беше предизвикал - не знам дали нарочно ги изкарваше по малко или така му е било наредено, но имах чувството, че целта му беше такава - да гледа сеир и да се смее. А ситуацията беше колкото смешна отстрани /ако не участваш и не си потърпевш/, толкова и трагична, направо плачевна. Това не бяха хора, а някакви зверове, имах чувството, че ще се стъпчат и убият взаимно за да вземат един хляб - все едно са гладували с месеци и инстинктът за оцеляване е заличил всичко човешко у тях и се борят на живот и смърт в някаква джунгла.
Цяло чудо е, че нямаше пострадали в битката. Crying or Very sad

Добре, че поне сега няма тези проблеми с дефицита на продукти, иначе щяхме да гледаме същия "сеир" и срещу най-светлия религиозен празник - "добрите" християни дето се тълпят в църквите и се блъскат за да си запалят свещите "почитайки Бог", преди това щяха добре да се поступат взаимно докато се снабдят с агнешко и козунаци, че празник без това бива ли?.. Rolling Eyes

Ами "предпразничното" вдигане на цените на съответните продукти всеки път - съвсем по "християнски" да се нагушат, като че ли завишеният оборот няма да им донесе достатъчно, както е в нормалните страни? Сега дефицит няма, но си имаме спекула на гърба на "стадото". Сигурно си го заслужаваме и това. И да ни призове пак някой " За Бога, братя, не купувайте!", кой ли ще го послуша - нали трябва да си напълним търбусите, иначе как ще разберем, че е такъв велик празник. Rolling Eyes

Извинявам се за не съвсем празничното изказване, дано не съм развалила настроението на някого. Embarassed

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 7:28 pm Заглавие :

Никак дори, напротив ... явно и теб взема да те обхваща нашата "болест" с Пенка - отвращението! Razz

Нашето празнично и предпразнично настроение не зависи от претъпканите ни търбуси, че да го развалиш.

Ама я застани пред един ОП точно когато се е целеустремил да се сдобие със следващата си доза мърша и фураж да видиш какво става!

Ще те премели като през ярмомелка - доволен и предоволен, че те е елеминирал по "драгоценния си път" към коритото с помията и то елеминирал най-справедливо според него ... Sad

Явно този път "великият ден" се е отразил на доста от нас не чак до там добре, защото ни е направило впечатление, че ОП-овете действаха изключително стръвно и като напаст от скакалци опоскаха де що има за ядене по магазинините ... Rolling Eyes

Еййййййй, много "набожни" са това ОП-овете, ще да знаете, преливат от "божественост и любов" към бездънните си търбуси преди всичко - най-съкровената им цел в живота!

А за присъствието им в църквите по Великден пък изобщо няма да говоря, защото там вече губят тотално дори и ОП-овския си облик.

Спомням си, че когато лежах в термичното отделение на "Пирогов" през 1985 год. там имаше едно момиче, на което "набожните" лицемерници му бяха запалили косата в църквата , само и само да се докопат до божествения огън ... Confused

Злоба, лакомия и алчност - това са основните ценности на ОП-овете ... ха, как можах да пропусна - неконтролиран и изперверзен секс, чрез който се възпроизвеждат най-безотговорно ...

Това вече наистина си е ужас! Sad

Но пък забелязах друго явление в квартала - появи се нещо като тишина и ... спокойствие!

София се опразни от наплива на ОП-ове и настъпи малко мир!

Пуснато на: Вто Апр 29, 2008 1:54 am Заглавие :

Всъщност тази "болест" мен отдавна ме беше обхванала, дори досега си мислех, че вече съм на фаза преодоляването и, нали трябва да приемаме хората такива каквито са без да ги съдим, ама явно не може съвсем - поне констатираме какво се случва и от какво произтича. Cool

А за настроениоето се опасявах, защото нали на такива празници ни призовават дори от медиите да бъдем преизпълнени с мир и любов, смирение и опрощение, че да бъде светло в душите ни. Естествено не трябва да се сещаме да бъдем такива само по празници, а винаги, но понеже иначе забравяме, та ни подсещат официално позовавайки се на религията. Сигурна съм, че за тези дето са увлечени в празничното суетене, ядене и пиене, не само няма да им се помрачи настроението, дори няма и да се впечатлят от подобни констатации и разсъждения.

Преди време бях прочела една статия дето някой правеше връзка между климатичната обстановка и настроението на хората при голям религиозен празник - ставаше въпрос за Коледа. Как ако преди това времето е неприветливо, по време на самия празник всичко утихвало и завалявал тихо и кротко сняг - в резултат и в унисон с умиротворителните излъчвания на обзетите от коледно настроение хора - "мир и любов". Сигурно има нещо вярно в това - за малко да са забравили негативните емоции и изпращайки положителни вибрации в пространството да влияят на времето. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 29, 2008 9:08 am Заглавие :

Опитвам се да се боря с отвращението. Наистина се опитвам, но за сега единственото, което ми се получава е да се абстрахирам, доколкото мога. Отвращението ми не е предизвикано от усещане, че аз съм нещо повече, защото знам колко е тънка и крехка тази линия между животинското и божественото в човека. Това, което най-вече ме смущава е пълната бездуховност. Именно тя създава една дупка, която пък те от своя страна пълнят /защото все пак имат усещане, че има някаква дупка, някаква липса/ с храна, телевизия, пиене и др. подобни действия, които са им приятни на физически план и лесни за изпълнение.Чувствам се като тревзвеник в компания с подпийнали. Много е тъпо. Гледаш отстрани и не можеш да се засмееш на техните шеги, не те влекат техните игри и не ти е сладка приказката с тях. Това, за което най ме боли е, че хора, на които държа, също са част от това.

Пуснато на: Вто Апр 29, 2008 11:45 am Заглавие :

Пак се чувстваш добре да ти кажа, Пенка! Confused

А аз се чувствам като черна овца посред бяло стадо. Sad

Цялото стадо нормално, а аз - ненормална. Струва ми се, че при мен случая е по-тежък, отколкото при теб ... Rolling Eyes

Гледам ОП-овете, дзверя се и се питам: "Дали да не взема да отида на психиатър, ама като се чуя и видя с трима от тях (просто работя с психиатри) те си умират да се кикотят с мен, защото това, което им разказвам за ОП-овете и през техния поглед изглежда същото като през моя ... Rolling Eyes

И си остана без диагноза! Razz

Ама представящ ли си и психиатър да ти потвърди, че мисленето, схващането и разибрането ти за нещата от живота са правилни, а ти изобщо да не се внизваш в нито една от ситуациите на "оповското бяло стадо" как би мигла да се чувстваш?!

И все си повтарям - абе да му се не види не може болшинството от "стадото" да са тотално деградирали и хайде пак на телефона за разговор с психиатъра, а той продължава да се залива от хилеж и да твърди, че може ... и е прав, да знаеш Пенка!

Просто тоталната "човешка" деградация е фактическа, това е - Органични Портали, какво да се прави - ОП-ове.

Отгоре - пълни, отдолу - изпразва, на вход и изход са, в тях няма нищо друго.

Единиците с нормално съзнание и осъзнаване са твърде малко, но добре че ги има, защото какво щях да правя аз ако ги нямаше - т.е. какво щях да правя без вас?!

Просто, ясно и чудно! Very Happy

Защо ли все усложняваме с издирване на телета под волове или на някакъв Бог по храмове, оброчища и т.н. Rolling Eyes