ЯЙЛАТА - И НЕЙНОТО НАСТОЯЩО УНИЩОЖЕНИЕ ...

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват 'Яйлата' - приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен 'град' от 101 'жилища', заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III - V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце.

В северната част на 'Голямата Яйла' се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта.

От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони.

Местността 'Яйлата' е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта 'Русалка', както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега.

На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.-е. до средата на XI век.

Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името 'Яйла' е от тюрски произход и на български означава 'високо пасище'.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.
---------------------------------------------------------------------
yailata.info

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 11:31 am Заглавие :

КРЕПОСТТА

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг.

Последните са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и широчина до 0,70 метра.

От вътре, прилепени до крепостните стени да построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ.

Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и да функционирането, и за отбраната на крепостта и била портата. Тя е от типа кула - порта с два входа с широчина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният - с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал - изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V - началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, нейния живот продължил съвсем кратко.

Разрушена окончателно някъде около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис.

Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът напълно.
---------------------------------------------
yailata.info

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 11:36 am Заглавие :

НЕКРОПОЛА

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен план.

По-системно е проучен некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. По своя архитектурен план гробните съоръжения се обособяват в няколко основни типа:

Пещерен тип с малки шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този тип гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала;

Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този тип съоръжения са погребвани деца). Некрополът е възникнал около издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници се намира непосредствено на изток от село Камен Бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на малки групи с ориентация както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава - единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар - глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II - V век.

Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време като в някои от тях бяха открити до 15 скелета.

Некрополите в археологически комплекс Яйлата поставят за разрешаване пред нас доста важни и интересни въпроси, свързани не само с погребаните обичаи, а най-вече с тяхната етническа принадлежност.

Формално-типологически сравнение на съоръженията на в проучваните некрополи показва повече сходство с подобни от територията на Североизточното Причерноморие, отколкото с тези на от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други райони на нашата страна.

Затова свързваме тяхната поява по Добруджанското Черноморско крайбрежие с нахлуванията и заселването на тук на варварски племена и то най-вероятно от сарматски произход.

Яйлата не само съхранява интересни и значими културно-исторически паметници, а е и неповторима природна даденост. Разнообразен е растителния и животинския свят. Тук гнездят преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици.
--------------------------------------------
yailata.info

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 11:44 am Заглавие :

ПЕЩЕРИ

На територията на резервата са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници бе извършено пълното им документиране.

Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския период - V - VI век те са служели за монашеска обител, т.е. тук е съществувал един от т.нар. скални манастири в Добруджа.

----------------------------------------------------
yailata.info

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 12:00 pm Заглавие :

ФЛОРА

Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м .

У нас се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара).

Ирис

Ирисите (Iris) са род растения, познати още като перуники. Те са от разнообразното семейство перуникови (Iridaceae). Родината им е Мала Азия, но са и характерни за степната разстителност каквато е тази в национален резерват Яйлата.

Освен тези видове характерини са и лайка, коило (степна трева), житняк, ливадни властаки, див овес, дива ръж.

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 12:01 pm Заглавие :

ФЛОРА

Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м .

У нас се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара).

Ирис

Ирисите (Iris) са род растения, познати още като перуники. Те са от разнообразното семейство перуникови (Iridaceae). Родината им е Мала Азия, но са и характерни за степната разстителност каквато е тази в национален резерват Яйлата.

Освен тези видове характерини са и лайка, коило (степна трева), житняк, ливадни властаки, див овес, дива ръж.

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 12:17 pm Заглавие :

В Националният Археологически Резерват Яйлата са регистрирани повече от 270 вида флора. Едни от най-интересните са:

Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761)

У нас гнезди в пещерите по скалистото крейбрежие само между с. Тюленово и н. Калиакра. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията застрашен вид. Числеността му от 25-30 гнездещи двойки през 1978 се е увеличила вече на 150-170 двойки.

Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758

У нас в края на 19в. гнездила повсеместно. В началото на 20в. числеността й започва силно да намалява. Към края на 70-те години само единични двойки мътят в Добруджа. Отделни ята зимуват тук и южно от Стара планина.

Сега вече голямата дропла не гнезди у нас и рядко малки групи от предимно млади птици посещават региона. Размножаваща се популация съществува в Испания и Унгария.

В Украйна и Русия видът е силно намалял. Украинските дропли са постоянни и само при много студени и снежни зими предприемат недалечни миграции на юг, достигайки и България.

Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)

В миналото гнездила в Средна и Южна Европа. От края на 19в. числеността й рязко намалява. Понастоящем гнезди само на Пиринейския п-ов, Франция, Италия, в степите на Русия и Централна Азия, източно от Азовско море. Вероятно още от 70-те години вече не се размножава у нас. Не е наблюдавана и през зимата. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията изчезнал вид.

Тюлен монах Monachus monachus Hermann, 1779

Изчезнал вид. В миналото е обитавал скалистото крайбрежие на Черно море около н. Калиакра, Маслен нос и Странджа. През 1936г. около н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 - два, а след 1980г. видът не е наблюдаван повече тук.

Малка популация съществува по турското Черноморско крайбрежие, в Егейско море, по островите и африканското крайбрежие на Средиземно море. Включен е в Червения списък на IUCN с категорията критично застрашен; CITES, Бернската и Бонската конвенции. Видът навсякъде е защитен.

Виа Понтика

В България могат да се наблюдават почти 70% от птиците, обитаващи европейския континент, поради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища – Виа Понтика и Виа Аристотелис, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните природни условия във вътрешността.

Най - подходящи места за наблюдение има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие (вкл. Яйлата, нос Калиакра), по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край река Тунджa.

Виа Понтика Втирият по “натовареност” миграционен път в Европа. След Гибралтар (Испания), през този миграционен коридор минават най-много от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие.

Имигранти в Дунав и Черно Море

Rapana venosa (Valenciennes, 1846)

Установен по нашето крайбрежие през 1956г. Оказва силно негативно влияние върху числеността на черната мида и стридата, с които се храни.

Mya arenaria Linnaeus, 1758

За първи път установена през 1973г. в Бургаския залив. Обитава пясъчния литорал. Особено многочислена е пред Дуранкулак, Албена, Варненския и Бургаски заливи.

Anadara inaequivalvis (Bruguiere, 1789)

Установена е първоначално във Варненския залив през 1982г. Разпространена е от Балчик до южния край на Бургаския залив. На много места измества местните видове.

Corbicula flaminea (O.F. Mueller, 1774)

Най-новият нашественик в р. Дунав достига нашия участък през 2001г. Този азиатски вид е пренесен първоначално във Флорида, разселва се в цяла Северна и Южна Америка, от тук е пренесен в Западна Европа, откъдето прониква във всички реки на континента. Има три поколения годишно и на някои места плътността му достига до 10000екз/кв.м. Изменя силно водните екосистеми.

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 12:21 pm Заглавие :

Да! Всичкото това до тук е хубаво, нали така!

Ама следва качването на покъртителни снимки направени от един наш криябан съвсем наскоро!

На тях всички вие ще видите докъде стига кощунствената ненаситност и безмерна алчност на "човека" наречен българин ... Confused

Пуснато на: Нед Май 18, 2008 2:31 pm Заглавие :

Aко позволите да кача и тази статия. Не е нова /от 2004 г. е/, но е доста красноречива за това какво представлява Яйлата в наши дни.

ЯЙЛАТА СЪПЕРНИЧИ НА СТОУНХЕНДЖ

...Това е диво място, простиращо са на над 200 хектара, а името му означава "високопланинско пасище". Намира се в края на огромната степ, която минава през Средна Азия, Южна Русия и стига чак до нашенска Добруджа. Само на километър и половина е модното отшелническо село Камен бряг, където на 1 юли настъпва истинска лудница заради нашенския "Джулай". Дотам от Каварна са само 25 км.

Статутът на резерват засега пази Яйлата от нашествието на пълчища туристи и летовници, които са превърнали в туристическа чалга близкия нос Калиакра. Мераклиите, които вече са разорали няколко ниви наоколо, напомнят обаче, че още не умеем да пазим неприкосновеността на природата.

Туристическа агенция например беше измислила атракцията "Добруджански рейнджър", в която с военни влекачи (АТС) да водят туристи на стрелба с въздушна пушка, на хвърляне на ножове и пикник-барбекю.

На това място са открити следи от

Живот от V хилядолетие преди Христа разказва уредникът на каварненския музей Добри Добрев, който разработва маршрута за туристи. Районът е обитаван докъм XII век. В морето пък са открити котви от бронзовата епоха. Нито едно дръвче днес не се вижда наоколо. Растителността е степна. Още не са прецъфтели маковете. Преди тях са били ирисите и дивите божури. Пътят е черен - не дай, Боже, да падне дъжд. Ще трябва да чакате вятърът да го изсуши.

Гледката и към морето, и към залеза е космическа. Ами! Как космическа, като и до Космоса път още няма, а си е едната черна дупка неразгадана...

На това загадъчно място, което сравняват със Стоунхендж, могат да се видят светилище, некрополи, антична винарна, ранновизантийска крепост, скална църква и сто и едно скални жилища

Съзерцавам безвремието на ръба на скалата, почти на 50 м отвесно от морето. Сънувам, че летя... Не че ми е за първи път да летя, но на това място изкушението просто те поглъща. Между реалността и хилядолетните легенди. Между скалата и морето, което сякаш се присмива на страховете. А съм си отпуснала ръцете от процепа, на който се крепя, и... политам надолу. Кичур коса ми влиза в очите, дяволито пратен от вятъра, или някоя прашинка ми напомня, че всичко е от лукаваго.

Обходът по туристическия маршрут на резервата е около час и половина. На места пътеката е почти в края на ската, защото парчета от скалата се откъсват от време на време и падат в морето. Ще ви се стори безкрайно дълго, ако напече слънце и нямате шапка. Първата точка е светилището на слънцето.

Следват няколко некропола, издялани в скалата. Гробовете са ориентирани на изток-югоизток. Между тях има фамилни, с преддверие за съхраняване на ритуални предмети.

Истинска изненада по пътеката на юг е винарната - корита за мачкане на грозде, също издялани в скалата. Три типа са, а местните ги наричат "шарапташи". На едните има улеи за отцеждане на скъпоценната течност.

Съществува теория, че може и да са жертвени камъни, но това са само предположения. Иначе сега наоколо расте треволяк и трябва доста въображение, за да си представиш как някога в околността са зеленеели лозя.

Най-много време отнема разглеждането на скалните жилища в Голямата Яйла. Дялани са на ръка. Някои са единични, други са с по пет стаи, имат отдушници, място за огнище, складови помещения. И сега през лятото тук преспиват любители на силни усещания

Докато темперетурата навън стига и до 40 градуса, тук лъха хлад. Влажността обаче е доста висока и едва ли скалното жилище е върхът на уюта. Тук обаче може да развихрите цялата си фантазия и да си представите как през вековете пирати са крили съкровищата си, влизайки откъм морето.

Дори и сега една от пещерите е изключително труднодостъпна. По пътеката отгоре въобще не се вижда и някой специално трябва да ви покаже мястото. Ако съумеете да скочите читави на тесния скален перваз, рискът си струва. Камънак, камънак и пак камънак, ама как само е подреден от Божията ръка... А червеният му цвят идва от по-високото съдържание на желязо.

Останките от крепостните стени са датирани към края на V век, времето на император Анастасий. Оцелели са благодарение на перфектния си градеж от големи каменни блокове и са част от укрепителната система на областта Малка Скития.

Подобни крепостни гарнизони тук се откриват през няколко километра. Освен на Яйлата, има ги и на Калиакра, на Русалка, Дълбока и Чиракман. От север и изток крепостта е естествено защитена от морето, затова стената е само от запад и юг. Виждат се входът и специалните вдлъбнатини, през които са се спускали двете дървени порти на кулата.

Крепостта е разрушена в края на VI век при варварските нашествия. Навсякъде се виждат зидове и останки от керамика. Като дръпнеш парченце, излиза цяла част от амфора.

За иманярите - никаква ценност. Затова пък археолозите имат работа за милиони. Между природните съкровища са скалната църква "Св. Константин и Елена" и скалният манастир, където са открити древни рунически знаци.

През XIX век първите "цивилизовани" посетители тук са братята Шкорпил. Описанието им на Яйлата е публикувано в изданието на Виенското археологическо дружество, а находката им ги прави известни из цяла Европа.

novinar.org

Пуснато на: Нед Май 18, 2008 7:29 pm Заглавие :

Започва нещо много да ми харесва! Very Happy

Пускат ли до там? Някой знае ли как е за посещения и дали има наблизо място за спане? Черният път не ни плаши.

Пуснато на: Пон Май 19, 2008 12:14 pm Заглавие :

Да, Пенка! Very Happy

Пускат ... буквално е като "вход свободен" ... след като някои изверги са посегнали и на това свято природно място, и са изсипали тонове, и тонове бетон за да си построят някоя приказна къщичка ...

Скоро ще видите тази гнусна пошлост ... много скоро! Cool

Пуснато на: Пон Май 19, 2008 2:34 pm Заглавие :

Девизът на България, с който влиза в 21 век е: "Да не остане нито педя земя незастроена, нито една гора - неизсечена, нито една река - незамърсена и нито една долчинка - превърната в сметище!"
P.S. За децата не мислим, защото и без друго тяхното място е в чужбина.

Пуснато на: Пон Май 19, 2008 3:30 pm Заглавие :

А така ... правилно ! Ама знаеш ли че и в чужбина не ни пускат ,щото чужденците ,като чуят БЪЛГАРИН и се облещват от страх и погнуса !

Пуснато на: Пон Май 19, 2008 10:55 pm Заглавие :

Ами защо ли?!

То 98% от българите изобщо не си и струват ... Confused

Ама покрай сухото и мокрото гори, така че някои невинни душици го отнасят и заради тия 98% Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Май 26, 2008 9:04 am Заглавие :

А ето и как хубаво се строи там. Снимките са ни предоставени любезно от автора им Добромир Алексиев. Застроената виличка-бункер е точно на поляната с божурите. Строено е под погледа или встрани от погледа на "бдителните" пазачи на резервата, които дори не знаят как е станало. Просто една сутрин се събудили и видели, че през нощта било построено това - доста бетон и кофраж за една нощ Rolling Eyes

Няма място вече в тази България, на което човека да не е посегнал само за това, защото така му харесва!!!

Харесва му да има къща, вила, заведение, хотел или каквото и да е там в някое райско кътче на Земята и решава да го превърне в адова дупка заради собственото си удоволствие и алчност.

И понеже света бива обсебен от властта на парите то няма нещо, което да не може да се купи ...

Та и това райско кътче е "купено" по някакъв твърде порочен начин за да бъде превърнато и то в ... машина за пари! Confused

А ние гледаме, цъкаме с език и ... се дивим - това е в лошия случай, или пък просто се възмущаваме до дъното на душите си без да можем да направим каквото и да било ... във втория случай.

А така ли е всъщност?!

Очаквам мненията ви ...