ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДАТА ...

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 1:04 pm Заглавие :

ОТКРИТО ПИСМО

Скъпи природолюбители,

Последните години застрашително се разрастна неконтролираното разграбване на българските природни ресурси. Най-застрашени са тези природни ресурси, които са публична държавна собственост.

Наред с известните вече корупционни схеми за замяна на земи, гори, от доста отдавна се злоупотребява с добивът на инертни материали от поречията на реките.

Особено тежка е ситуацията в поречията на големите реки, където реалния добив на пясък надвишава повече от 10 пъти законодопустимия.

Представяме ви открито писмо-становище отразяващо основните негативни аспекти на този проблем. Очакваме вашата подкрепа на е-mail: office@greenbalkans.org

ОТКРИТО ПИСМО

ОТНОСНО: Преексплоатация на инертни материали от динамичния запас в поречието на р. Марица и другите големи реки на страната – четвърто писмо

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

През последните 8-10 години рязко се повиши експлоатацията на инертни материали в поречието на р. Марица. В организацията пристигнаха множество сигнали от обществени организации и граждани, загрижени за нарастващите размери, които добива този проблем.

Управителния съвет на Зелени Балкани започна собствено разследване, както на екологичните щети, които предизвиква преексплоатацията, така и на корупционните практики, съпътстващи тези дейности.

Част от резултатите от нашето разследване бяха публикувани в множество статии в местния и национален печат. Нееднократно сме сигнализирали, в това число и с две политически декларации, Министерството на околната среда.

Въпреки всичко, до този момент няма индикации за наличието на желания от страна на национално отговорните институции да предприемат мерки за ограничаване на добива и свръхексплоатацията.

Въпреки, че нееднократно сме публикували резултатите от нашите разследвания, отново ще повторим основните от тях:

1.ЕКОЛОГИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕЕКСПЛОАТАЦИЯТА.

1.1. Негативни ефекти върху биологичното разнообразие.

Рязкото спадане на нивото на водите, както в речните корита, така и на подпочвените (в следствие на суфозния ефект), предизвиква аридизация на цялата заливна тераса и промени на поредица от влажни ливадни и заливни горски съобщества.

Такива индикатори вече се наблюдават на много места в поречието на реката и в страничните притоци. Загубите са особено високи, тъй като крайречните и влажни хабитати са защитени според българския Закон за биологичното разнообразие и множество европейски документи.

Преексплоатацията на пясъка и сечта на заливните гори е снижила площите на тези хабитати с 5 пъти, т.е. към 2005 г. са останали не повече от 20-30 % територии с консервационна стойност сравнени с площта им през 1986 г.

Но дори останалите територии (предимно острови по реката и малки крайбрежни съобщества), са сериозно застрашени и повече от половината от тях се очертава да бъдат унищожени през следващите 2-5 години, ако кардинално не се промени нормативната база и управленската стратегия за експлоатацията на водните ресурси.

За съжаление, въпреки че тези съобщества са еталонни в консервационно отношение, не успяха достатъчно добре да бъдат проучени преди да бъдат унищожени. Към момента, всички остатъци от тези съобщества са включени в индикативния списък на територии, подлежащи на защита от Закона за биологичното разнообразие (защитени зони по „Натура 2000”).

Въпреки това, не само че не намаляват, но и рязко се увеличават посегателствата към тях.

Свидетелство за това са многобройните проекти, инвестиционни намерения и други форми, внасяни в системата на МОСВ, които искат разрешение за добив на инертни материали, корекции, изграждане на МВЕЦ-ове или други форми на експлоатация.

Изградена е добре смазана система за получаване на разрешения с прякото участие на Басейнова дирекция, МОСВ и в отделни случаи Регионалните инспекции по околната среда.

Два са основните стимули на фирмите: добив на пясък от динамични запаси, което дава възможност за многократна, до 15 пъти по-висока преексплоатация, поради изключително затруднения контрол, или изпълнение на недостатъчно обосновани корекции на реки, под предтекст от опасност от наводнение.

Само на територията на Пловдивска област, в поречието на р. Марица, в последните 5 години са усвоени средства с обем по-голям от 15 млн. лв.

1.2. Негативни ефекти върху земеделието.

Първите признаци на преексплоатацията бяха установени още в средата на 80-те години - беше установено значително падане на нивото на подпочвените води в земеделските райони, разположени в крайречните тераси.

Кратката анкета проведена чрез мрежата на Зелени Балкани, както и интервюта с експерти, ни дават основание да определим, че засегнатите територии от преексплоатацията на инертни материали и падането на подпочвени води са не по-малко от 500 000 дка.

Т.е. най-малко върху тази територия със сигурност значително се е оскъпило поливното земеделие, поради падане нивото на подпочвените води. Ако тенденцията се запази, в близко бъдеще ще се наложи смяна на културите, което в крайна сметка ще доведе до сериозни загуби за местното население.

Според наши груби прогнози, съставени на базата на експертна анкета, проведена през 2003-2004 г., се очаква при сушеви години годишните загуби в земеделието да достигнат сумата 4-5 млн. лв.

2.СОЦИАЛНИ ЕФЕКТИ

В следствие на свръхексплоатацията от почти от цялата Маришка тераса има оплаквания за пропадания на основите и напукване на жилищни сгради. Особено тежко е състоянието в с. Оризаре, където са пострадали повече от 40 къщи.

Подкопани са 29 моста на р. Марица. Тези констатации са потвърдени от независима експертиза, като подробности са представени от Становище до Висшия експертен съвет от 7. 04. 2004 г. Оценката за предизвиканите щети варира между 10 и 18 млн. лв.

3.ДОБИВЪТ НА ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ КАТО КОРУПЦИОНЕН И ПРЕСТЪПЕН МЕХАНИЗЪМ.

Незаконният добив неколкократно превишава добива, регламентиран от официалното разрешително на фирмата. В няколко случаи установихме, че съотношението незаконен - разрешен добив е по-голямо от 20:1. Това съждение е на базата на повече от 25 сигнали и собствени проведени разследвания.

Основният мотив за засиления интерес на частните фирми е възможността да бъде „планирана незаконната експлоатация”. Колкото и ужасно да звучи, това е обща практика във всяка една кариера за добив на пясък.

В следващите години се очаква още по-голямо увеличаване на свръхексплоатацията, тъй като почти във всяка община в терасата на р. Марица има отправени заявки за добив. Имаме информация и сигнали за провеждани разговори с кметове за осигуряване на протекция и за възможности за незаконна преексплоатация на находищата.

Описаните мащаби и последствия от нанесените екологични и социални щети от преексплоатацията на инертни материали в поречията на реките, определят проблема като национално значим.

Това е четвъртият призив на Зелени Балкани и други НПО към Правителството по тази тема през последните осем години.

Въпреки това, не само, че не се взимат мерки, но и скоростта на унищожаване на крайречните и речни природни ресурси се увеличава застрашително.
Федерация на природозащитни сдружения Зелени Балкани призовава Българското правителство да излезе с ясно становище по горепосочените проблеми.

Очакваме становището на Правителството да съдържа предложение за мораториум за ограничаване на преексплоатацията, до изработването на Национален доклад за последствията, както и ясни законови и нормативни механизми, осигуряващи перфектен контрол.

Искаме да напомним на всички държавни служители, които са дали разрешение за експлоатация на инертни материали през последните години, особено на Районните инспекции по околната среда, че те носят пълната отговорност за последствията.

Зелени Балкани, група НПО и медии приеха като своя програма да търсят финансиране за провеждане на подробно разследване, в това число и търсене на гражданска отговорност на всички лица, дали разрешение за добив през последните 10 години и станали причина за предизвикване на екологични щети.
------------------------------------------------------------------------
Управителен съвет на Зелени Балкани

Очакваме вашата подкрепа на е-mail: office@greenbalkans.org

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 1:16 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Водопадът Сливовдолско падало - 49 м (най-висок в Родопите)

Местността Кьошка

Кръстатият дъб в Плана планина

Връх Буная (1572 м) в Средна гора

Дъга край х. "Средногорец"
-----------------------------------------
geocities.com

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 2:29 pm Заглавие :

ЛЯСТОВИЧКАТА

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано.

Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан.

Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

В митологичните представи образът на лястовичката има широка символика.

Легендата за Прокна, дъщерята на атинския цар Пандион, е неразделно свързана с легендата за нейната сестра Филомела. Омъжена за тракийския цар Терей, който дошъл на помощ на баща й в някаква война, Прокна родила от него сина си Итис.

Понеже Терей прелъстил Филомела, Прокна решила да го накаже за назидание. Тя убила своя син, нарязала го на части и го сготвила в казан, за да го поднесе като ястие на мъжа си. По-късно, когато той опитал ястието, му казала истината и успяла да избяга заедно със сестра си.

Обезумял от мъка, Терей се спуснал да ги преследва и щял да ги настигне, ако двете сестри не се обърнали към боговете с молба за пощада. И двете били превърнати в птици: Прокна станала красив славей, а Филомела - грациозна лястовица.

В гръцкия мит за двете сестри Прокна и Филомела боговете превръщат Филомела в лястовичка, а Прокна — в славей. Звуците, които издава лястовичката, се обясняват именно с това, че Терей, мъжът на Прокна, изрязал езика на Филомела.

Според друга версия издаваният от лястовицата звук приличал на вика на каещата се душа, когато огласяла своето разкаяние. "Лястовицата поглъща храната си, не кацвала, а летейки - така и човекът, далеч от тленното, трябва да дири небесното...

Зададе ли се зима и студ, лястовицата отлита отвъд моретата - тъй и човекът трябва да бяга от горчивините и студа на света и в топлотата на любовта да изчаква, докато вразовете на изкушението се отстранят от духа му."

В гръцката митология лястовицата е птица, посветена на Афродита.
В египетския мит за Озирис и Изида, търсейки своя съпруг, Изида всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис.

Лястовичката се смята за едно от въплъщенията на Иисус Христос. В християнската символика онези, които се обръщат с молитвена просба към Бога, се уподобяват на лястовички, които са винаги гладни и страдащи.

Младата лястовичка е символ на жаждата за духовна храна.

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано. Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан.

Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

Лястовичката, прелитаща зад морета и океани, се свързва с другия сват, със смъртта, явява се посредница мужду смъртта и живота, далечното чуждо море и близката родна земя. Оттук идва и един друг кръг асоциации, свързани с тези представи.

Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност, на нестабилността и ненадеждността на живота, щастието и уюта.

Това символично значение на образа на лястовичката има развитие в литературата и изкуството почти до наши дни. Асоциира се с вълни и върба. В поезията често тя е забравената дума, неизреченото слово.

В гръцко-римската традиция ластовичката е посветена на Афродита (Венера).

В Египет лястовичките са посветени на Изида като Великата Майка. Те са "вечните северни звезди", летящи над Реката на Живота.

В Китай лястовичката означава дръзновение, опасност, вярност, приближаващ успех, благоприятни промени.

Китайците означават лястовичката с пиктограма или традиционна рисунка, на която се изобразени главата, тялото, крилата и опашката на тази птичка.

Обикновената градска лястовица (Hirundo gutturalis) се среща в Централен и северен Китай в изобилие. Среща се и ивичестата или Н. nipolensis, и червената лястовица, но знаменитата супа от лястовичи гнезда, се приготвя от гнездата, които индийската рибарка или букв. "морска лястовица", обитаваща Малайския архипелаг, изгражда от морски водорасли. Смята се ,че това е подсилваща храна, която повишава потентността.

Понякога наричат Пекин Лястовичи град, поради огромното количество птици, които си правят гнезда в старите столични домове. "Ако долети лястовичка и започне да си прави гнездо на ново място, независимо дали това е къща или магазин, това предвещава късмет в скоро време или благоприятна промяна за собственика на магазина или живущите в този дом".

Женския глас сравняват с чуруликането на лястовичка, а гнездото на лястовичката метафорично се използва, когато става дума за опасно място.

В шумеро-семитската традиция лястовичката е символ и облик на богинята Нина, Великата Майка.

В Япония олицетворява и невярност, и привързаност към дома, и майчина грижа.

В хералдиката се изобразява като Мартлет, Мерлет или Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат своя земя.

Във всички култури лястовичката е символ на пролетта и възраждането. Според вярванията, тя олицетворява силите на доброто и е посредник между хората и Бога. Ако ластовичка е свила гнездо под покрива на твоя дом, това е знак за добри новини, може би за очаквана рожба.

Талисман във вид на лястовица ще ти дари съобразителност, въображение, талант и ще ти помогне да реализираш мечтите си и фантастичните си идеи в живота.

Затова лястовичката толкова често присъства върху поздравителни картички и заедно с мартеницата се подарява символична лястовичка.

Когато през януари 2003 година Гърция стана председател на Европейския съюз по принципа на ротацията, към символа на европейския съюз тя добави лястовица.

Лястовицата, заедно с кукувичката (ангел-пазител, който носи ключовете от рая) и щъркела (свещена птица, предвещаваща щастие) е един от националните символи на Украйна, символ на богатство и роднински връзки.

Върху банкнотите на Естония присъства образът на лястовичката.

Ако видите насън ластовичка, която лети ниско над земята, това означава скорошни промени, които ви липсват много. Не е изключено, те да са свързани със смяна на партньора, който вече ви е прекалено омръзнал.

Ако храните насън лястовичка, в скоро време ще се ползвате с популярност сред противоположния пол, харесва ви да флиртувате, да привличате вниманието към себе си, за да водите за носа неравнодушните. Скоро обаче този период ще приключи и тогава ще се окажете на мястото на отсрещната страна.

Ако видите насън лястовичка, която си прави гнездо под покрива на вашата къща, това означава желание за постоянство, спокойствие, уют, които явно не ви достигат.

Ако сънувате, че хващате лястовичка, то този сън предвещава, че в скоро време ще се запознаете с човек, който силно ще се привърже към вас. Ако я хванете, може би привързаността и симпатията ви ще бъде взаимна.

Ако в съня си сте наблюдавали полета на няколко лястовички, значи ви е съдено да изпитате нещо необичайно и пълно със страст. И то ще е в онази област на интимния ви живот, която до този момент сте смятали просто за неприемлива.

Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 2:41 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

-----------------------------------------------------
wildnatureimages.com

Пуснато на: Сря Май 07, 2008 11:53 am Заглавие :

Близо 2000 се включиха в подписката срещу сечта във Варна

Над 1900 варненци се включиха в подписка срещу изсичането на дървета във Варна. Подписката е инициирана от сдружение Зелена Варна.

По сведения на природозащитниците, състоянието на зелените площи в морската столица от 2002 година е незадоволително. Около 30% по-малко зеленина е имало в този период, а сега е много по-оскъдна заради прекомерното строителство в града ни, добави Михайлов.

На общественото обсъждане, предвидено за 7 май във Варна, природозащитниците ще поставят наболелите въпроси за строежите на магазини и жилищни сгради, както и за прекомерния трафик във Варна.

От организацията алармират още, че прекаленото застрояване в града води до нарушаване на екологичното равновесие.
-------------------------------------------------------
journey.bg

Пуснато на: Сря Май 07, 2008 1:05 pm Заглавие :

Вековните дървета във вярванията и обичаите на българите

Човекът и природата

Още от най-стари времена човекът е бил дълбоко и неразривно
свързан с природата – при отглеждането на реколтата, при ловуването, в
ежедневието си той е бил до голяма степен зависим от нея. Природата
вдъхва безусловно страхопочитание и именно поради това тя е
обожествявана - хората не могат да си обяснят хармонията, съществуваща
около тях по друг начин, освен като не-човешка, свръх естествена и
божествена. И днес, на много места из България, по селата и в планините
можем все още да усетим тази връзка на местните хора със земята и
заобикалящата ги среда. Същото се отнася и за дървото и гората.

Старото дърво е извор на мъдрост и още от средновековието по нашите земи са
почитани такива видове, които носели памет за историята. Някои от тях са
били обвързани в извършването на редица обреди и литургии от онова
време. Възможно е дори още преди Христа траките да са почитали старите
и големи дървета по някакъв свой начин. Разбира се, за това няма
съществуващи извори, но е много вероятно да се предположи.

Различни езически богове също са се разпореждали с горите и с флората. Гората
изобщо, е населявана от странни и тайнствени същества.

Дървото в българската народна традиция.

Познанията на древните българи за растителния свят са ограничени до
видовете в най-близката околност. Хората са познавали най-вече
землището на своето селище и територията около него, до където им се
налагало да ходят често. Затова названията на познатите им дървесни
видове са много подробни, като в имената се прави разлика по размери,
форма и големина на листата, пo цветове, корени, кора, узряване,
плодове, дори химичен състав и др.

Хилядолетен дъб

Така например в някои места са
известни следните разновидности на дъба (Quercus, на старобълг. Дъпь),
цер (Cerris, старобълг. Церъ), горун, граница, благун (или сладун), храстица
(старобълг. Храстъ, церакъ, лютакъ). Размножаването на дъба става най-
лесно чрез плодовете му, а именно жълъдите (или жир). Дъбовите гори се
означават като дъбрави (ед. число дъбрава, старобълг. Дъбрава).

На дъбът е отредена съществена роля в народните вярвания.

За „бъдник” се избира само дъбово дърво, друг вид не може да поддържа
жарта през цялата нощ на бъдни вечер. На празника Игнажден (20
декември) полазникът влиза в къщата с пръчка в ръката или с шумка. Те
трябва да са единствено от дъбово дърво. Бухалката, която служи за пране и
с която девойките се кумиочат също е дъбова. Кобилицата, която също
участва в редица обичаи и обреди, в старо време, не е могла да бъде от друго дърво, освен дъбово.

Когато дълго време се e задържала суша,
селяните излизали и се събирали около старите дъбови дървета, за да се
молят за дъжд. Те са почитани като свещени, а местата около тях - като
лековити. Такова дърво нито може да се сече, нито да се пипа от когото и да
било. Обикновено територията около него се маркира по някакъв начин.

В миналото по лековитите дъбове са се окачвали червена прежда и парички.
Това е било символ на жертва от страна на болните. А от някои много стари
дървета дори се взимали стърготини и се пиели като лек. В много старо
време там където не е имало църква, можело да се черкува при такива
дъбове. Оброците, около които стават различни обреди и се колят курбани,
много често също са дъбови дървета. Те се радват на особена почит и
уважение. Считат се за свещени и се използват при религиозно лекуване.
Тези лекувания представляват методи на изцеление чрез вяра. Дори и днес
тези места се знаят и в някои села традициятa продължава да се поддържа,
както е например с дъба до село Зелени град, Трънско. Димитър Маринов
маркира три такива дървета в село Локорско в началото на XX век. На тях
селяните гледали със страхопочитание. При тях някога е била отслужвана
света литургия и се колели курбани за здраве и берекет.

В деня на Света Троица всички излизат да обходят селото с иконите и хуругвите на църквата
за берекет. Като стигнe до тези дъбове, шествието спира и те се миросват.
В дървото се пробива дупка със свредел и вътре се сипва зехтин от
черковните кандила, пали се тамян и запушва с восък. За същият ритуал се
споменава и на много места в Трънско, но извършван на различни
религиозни празници.

Такива дървета дори маркират и землището на
селото. Те са като граница на имотите в селището. Поверията разказват как
на тези дъбове си свивали гнезда орли и бдели над синора на селото, за да
няма град, хали и вихри. В старата църква „Св. Петка” в София е имало пън
от такъв дъб, посветен на „Св. Терапонт” епископ Кипърски.

В началото на XX век все още набожни хора са взимали от този дъб стърготини за лек. Той
някога е бил оброк и на него се е служила света литургия и когато църквата
била изградена, той бил край нея. Има и дъбове, които, според вярванията,
помнят турското робство. За важността на дъба в съзнанието на хората
свидетелстват и множеството наименования на местности и села,
произлезли от думата „дъб” - Дъбница, Дъбово, Церово, Дъбова махала и
много други.

Букът (Fagus, старобълг. Боукъ) е познат с двата си вида - „бяла бука и
черна бука”. Той расте по високите планински места и народната вяра
също го изтъква като свещено дърво. На буковите дървета живят самовилите
и някои други лоши дихания. Букът е възпят и в някои народни песни.

Габърът (Carpinus) има три свои разновидности, познати от фолклора
- „бял габър, черен габър и пикливец”. Габърът, подобно на дъба, заема
своето място в народните вярвания. На някои места дори се счита за равен
на него. Той е бил единственото дърво, по което младия Бог слизал на земята. Има предание, което гласи, че когато Богородица родила, тя не
могла да намери място за люлка на Бога – “чисто място из цялата гора”,
освен там, където имало израснало дърво „златен габър”. Овчарските
свирки били някога само от габър и се наричали „габрова цифарка”. Има
и селища, носещи името на вида - Габрово, Габровница и др.

Ясенът (Fraxinus) се нарича и „оксен” и „осен”.

Ясенът се счита за най-красивото дърво в нашита гора. Кобилицата на булката и на момата
трябвало да бъде от ясен, защото самовилите бягали от него. Змейовете
също се плашили от него.

Борът (Pinus, старобълг. Боръ).

Срещат се два вида - черен и бял бор.
Борът и елата растат само по високите планински местности, там, където
други дървета почти няма. Под техните сенки почиват горските животни и
самовилите. Народната вяра им придава тайнственост и ги почита. Те са
символи и на невинност, младост и радост. Тъй като боровината
(дървесината, добита от бор) е много важна като източник на светлина, той
се смята за дърво, даващо светлина. В Родопите бориката се радва на
особена почит.

Яворовите дървета са няколко вида:

явор (Acer pseudoplatanus), клен
(Аcer campestre), шестил (Аcer platanoides), жешел (или мекиш- Аcer
tataricum). В старобългарския речник се споменава само за едно от тях, а
именно клен. Под яворовото дърво, както и под дъбовото може да стане оброк. Под сянката на явора човек може спокойно седи и почива, без да се
страхува от лоши духове, или от „ограма”. „Св. Никола, когато излезе на
брега от много пътувания, за да си отпочине ляга под зелен явор. Така
омайните овчарски кавали трябвало да бъдат от яворово дърво - „свирка
яворова”. Сватбарската чаша, с която се запойват младите, за да се обичат
и да са сговорни, и от която кумът (кръсникът) преди отиването в черквата
отпива и благославя, трябва да е от явор. Дори в сватбарските песни се
пее:
„Провикна се чаша,
Чаша яворова,
Изъ гора зелена,
Пълна ми рамна
Съсъ руйно вино.”

Във вярванията и обичаите на българите се почитат и много други
дървесни видове, важни за определен обичай или обред, свързани с
някакво вярване. Така например брястът се засажда, когато се започва
ново гумно или нова къща. Народнoто поверие споменава, че в двор, в
който има посадени брестови дървета никога няма да западне и да рухне.
Повечето от оброците или места, които се считат за свещени са залесени с
брестови дървета. Под сянката му не може да има лошо дихание, болест
или злина.

За разлика от него под орехова сянка никога не трябва да се
отпочива, лежи или спи. Под него човек може да налети на лоша болест или
на “ограма”, тоест да се парализира. Листото на ореха има магическата
способност да отделя жената от мъжа, кравата от бика, момата от змея.

Ореховото дърво се свързва и с живота на човека. Вярва се, че който посади
орехово дърво умира тогава, когато то израстне и стане толкова дебело,
колкото врата на оня, който го е посадил. На бъдни вечер трапезата не се
кади, ако няма орехи. Тъй като ореховата шума прогонва змейовете и
самовилите през Русалийската неделя момите носят в пазвите си орехови
листа и пелин.

Тополата пък е възпята в множество народни песни. Тя е „тънка” и
„висока”, „бяла” и „лъскава”. Чучурите на чешмите се правили само от
топола, защото когато гърми и трещи само по него не пада гръм. В някои
народни песни се говори, че това дърво влияе и върху хубостта на момата:
„Кога ме е мама раждала,
Възъ топола се подпрела;
За това самъ язе таничка
Тъничка, та па височка.”

Трепетликата или както е позната в Родопите „Кавак” е вид топола, чийто листа, обаче шумят и треперят, дори когато времето е тихо. Според
народните вярвания това дърво е наказано. Когато Св. Богородица родила
Исус и коледарците оповестявали важното събитие по света, тогава Гората
и Водата се спряли за миг да послушат тази песен. Само трепетликата не
се спряла. За това божията майка я проклела:
„Ой те тебе дърво,
Дърво трепетлика,
Да трепериш заманъ (всякога)
И без ветъръ и съсъ ветъръ.”
Под сянката й никой не трябва да сяда. За трепетликата се смята, че е
ценен материал за направата на греди за къща.

Калината е вид, който според народната вяра е дърво на младостта и
любовта.

Дафинът и люлякът

са възпети из народните песни.

Порасне ли
дафин – счита се за щастие. За това и той не бива да се сади по
дворовете.

Крушата и ябълката

също са почитани дървета.

Глогът има магическата сила да прогонва всички лоши дихания. Човек, който го носи,
или носи тояга от глог може да си пътува спокойно и без страх дори нощно
време, през долини и реки, през всички самовилски игрища и самовилски
кладенци. Обикновено от него са се правили кръстчета, защото глоговата
тояга не е много надеждна за отбрана, чупи се.

Чемшира се смята за дълговечно дърво. В коледарските и любовни песни се възпяват
„чемшировите порти”. Има и още магически дървета като кеферичното и
мъждраново дърво.

Като цяло се приема, че гората има душа. Тя говори, страда, тъжи,
лекува, отговаря и др. Гората е нещо тайнствено и усамотено, в което са
намерили своя дом самодиви, самовили, вещици и други лоши дихания,
дивите животни и зверовете.

Обичаите, свързани с вековни дървета

Във всеки манастир или църква в миналото е имало дървета, които са
били някога оброци. Това са дървета, под които се е извършвало
жертвоприношение и се е освещавала жертвата в чест на някой светец-
покровител. Някои от тях и до средата на XX век са били използвани за тази
цел. В повечето случаи храмовият празник съвпада с деня на светеца на
оброка. В много стари църковища извън селата са останали дървета,
почитани някога религиозно. Някъде са останали и само дънери или сухи
пънове, които пак са били обект на религиозно почитане.

Дънерът може да приеме и името на светеца, като в сборника „Народни умотворения” се
говори за един такъв „Св. Атанасий” в село Бобошево. Дори когато църквите
били разрушени, дърветата оставали да напомнят, че това място в свято,
хората продължавали да палят свещи на тях.

Както споменахме и по-горе старите дървета могат да служат и за
обозначаване землището на селото и при обичая кръстоноше. При него
цялото село излиза и обхожда землището си. Тези дървета не само са
оброци, но те дават и изцеление на хората. Още при устрояването на
оброците са се стремяли наблизо да има стари дървета. Тръсили са да
има и кладенче, да извира вода. Кладенчето и дърветата постепенно са ставали лековити по силата на някой дух, преименуван в светец, който е станал покровител.

Така възникнали „светите води”, наречени аязма. До тях също е имало дърво или група дървета, които не можело да се секат. За
това до всяко свято място имало и свети дървета.

И днес на много места из България старите хора пазят спомена за
тези традиции и обичаи, свързани със старите дървета. Близо до село
Бръшлян в Странджа се намира параклиса св. Петка Българска, който е
известен с лековитата си кал. Тя се стича в корените на много стар бук,
където болните могат да намажат раните си или болното място. Дядо Данчо
Стойчев Кирязов на 88 години от село Бръшлян ни разказа за старите
дървета и параклиса:

„Над сто години дъбът започва да отделя положителна енергия.

Тука има над сто години, горе до един голям извор. Там са се
събирали още Георги Кондолов (един от водачите на Преображенското
въстание). Той е летен дъб. Горе на петстотин, шестотин метра от
параклиса. Става свещено място, където има такова дърво. Така параклис
се прави на извор или на такова дърво. Дъбът отделя положителна енергия.

При липата също се отделя положителна енергия.

Бялата бреза също излъчва положителна енергия. Ако отидеш да я прегърнеш и се долепиш до
нея, абстрахираш се от всяка мисъл и се помолиш и просто ти олеква така,
минава ти всяка болка. За това тези дървета се пазят още от едно време,
такова дърво не можеш да сечеш. Ще те настигне божието възмездие.”

Около такива дървета човек трябва да не върши нищо лошо и дори да
ходи по нужда. В Родопите възрастните хора, казват, че на дърво не се ходи
по нужда защото от него се добива материал за строеж на къща.

Старото дърво

Старото дърво е символ на мъдрост и живот.

Дедите ни векове наред
са почитали старите дървета, така както се почита нещо мъдро и свято.
Старите гори също са обект на почитание и на преклонение. Както видяхме
в народната вяра дървото е силно използвано и почитано, в повечето случаи
религиозно. Защото никой не е имал право на своя глава да унищожи
такова дърво.
------------------------------------------------------
Теодор Василев, културен антрополог

Пуснато на: Сря Май 07, 2008 1:16 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

-------------------------------------------------------
wildnatureimages.com

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 12:37 pm Заглавие :

20 000 непознати животни откриха учените през 2007 година

В. Ди Велт
Един от трите нови вида примати, открити от хановерски зоолози съвместно с колегите им от Мадагаскар. Снимка: в. Велт

През 2007 година по целия свят бяха открити около 20 хиляди непознати досега животински видове. Учените обаче намират нови мистериозни същества не само при експедиции в най-отдалечените кътчета на планетата.

Те изникват и там, където най-малко ги очакваме. В. “Ди Велт” представя най-забележителните открития на 2007 година.

Независимо дали в тропиците или в дълбоките морета, днес зоолозите откриват повече животински видове от когато и да било. А краят на новоприетите членове в животинския свят не се вижда.

Новите открития са обосновани не само от изследването на недостъпни досега региони. Благодарение на сравнително новия метод на молекулярната генетика биолозите разпознават новите видове, които досега успяваха да живеят незабелязано.

Това важи предимно за насекомите, но също и за охлювите, мидите, раците, които разкриват все повече непознати досега видове.

През 2007 година учените към Изследователския център за биоразнообразието в Германия, в Музея за естествени науки в Берлин, успяха да опишат научно повече от 200 нови животински видове, сред които африкански пеперуди, сладководни охлюви от югоизточна Азия и дървесни жаби от Нова Гвинея.

Точният брой на новооткритите животни по света обаче не е известен. Според най-предпазливите оценки през 2007-а са намерени най-малко 1100 нови видове; други

Учените от Ocean Biographic Informations Systems (OBIS) откриха непознат досега вид октопод. Екипът от 1000 изследователи описа за една година повече от 13 000 нови морски обитатели. Снимка: в. Велт

твърдят, че броят им стига до 20 000. Затова е необходимо централизирано и достъпно в Интернет обобщение на новоописаните животински видове и регистър, в който зоолозите да обявяват новите си находки.

Без тази база данни сравнително обозрими са само новите открития при бозайниците. И при тях обаче между същинското им откриване и точното научно описание преминават няколко години.

Така през миналото лято една експедиция на организацията за защита на околната среда Conservation International съобщи, че е открила два нови бозайника в Папуа-Нова Гвинея. И досега обаче новите огромни плъхове и малкият торбест плъх не са подробно описани.

Нови попадения има и при онези видове, които досега се смятаха за добре познати. Досега тези видове, наричани още “мимикриращи”, бяха обединявани с подобните им и носеха същото име. Двата вида често имат дотолкова еднаква анатомия, че дори експертите ги различават трудно.

Едва с помощта на молекулярно-генетичните методи на изследване, като например сравнението на отделни участъци на гените, систематиците разбраха, че в много от тези случаи става дума за отделни биологични видове.

Този летящ охлюв е открит през 2006 година край бреговете на Аляска. Снимка: в. Велт

Оказва се, че сродните видове се различават не само в генетичния си материал, но и по поведението или външността си.

Неотдавна при петнистите леопарди в югоизточна Азия беше открито, че става дума не за един, а за два отделни вида. Neofelis nebulosa живее на азиатския континент от Бурма и Тайланд до Виетнам и Малайзия, но също така и на островите Суматра и Борнео.

Точно в този регион джунглата драстично изчезва, което застрашава и популацията на дивите котки. Досега зоолозите предполагаха, че Neofelis diardi са подвид на Neofelis nebulosa, които живеят на Суматра и Борнео.

Генетичните изследвания обаче показаха, че генетичната информация на животните на двата острова се различава съществено от тази на Neofelis nebulosa на континента и то в цели 40 участъка на генетичната молекула.

Разликите са толкова големи, колкото между тигъра и лъва. Затова зоолозите предлагат да се говори за два отделни вида.

Друг пример е и откритието около белоклюния кълвач Campephilus principalis, който е застрашен от изчезване. Предполага се, че този вид е напълно изчезнал в естествената му среда в южната част на САЩ и в Куба, тъй като не е срещан от няколко десетилетия.

Снимка под микроскоп на главата на непознат досега вид бълха. Снимка: в. Велт

През пролетта на 2005 година обаче беше засечен един екземпляр в блатата на Арканзас. Но тъй като нямаше други живи кълвачи, молекулярните генетици се насочиха към музеите и успяха да изследват генетичен материал от останки от тъкани и пера на повече от сто години.

При тестовете се оказа, че генетичният материал на белоклюните кълвачи от Куба дотолкова се отличава от роднината му на американския континент, че трябва да бъдат приети за два отделни и добре различаващи се вида.

Иронията в най-новите изследвания, както в случая с белоклюния кълвач, е, че човечеството е загубило не един, а два вида накуп от все още непознатия инвентар на природата.
-----------------------------------------------
e-vestnik.bg

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 12:42 pm Заглавие :

Забравете биогоривото - идва кола, която се движи с въздух

След като представиха най-евтината кола, “Тата” са на път да изобретят и най-екологичната. Снимка: “Таймс”

Кола, която върви със сгъстен въздух и не освобождава вредни газове в атмосферата при ниска скорост, може да излезе в продажба в Индия още тази година.

Триместната OneCAT тежи само 350 кг и се очаква да струва около 7500 лв. Технологията на мотора е разработена от „Тата” – индийският конгломерат, който миналия месец показа най-евтината кола в света – „Нано”, струваща 1250 паунда.

Зарежда се с компресиран въздух, който задвижва буталата на двигателя. За две минути – на цена около 3 лв – возилото е готово да пропътува от 200 до 300 километра, казват проектантите му.

Колата, която ще изгаря и малки количества конвенционално гориво при високи скорости, е изобретена от „Moteur Development International” (MDI) – френска семейна компания, която работи по въпроса близо десетилетие.

„Двигателят е ефективен, на достъпна цена, пригодим за различни видове енергия”, твърди говорителят.

Вивек Чатопадхия, който работи за Научния център в Делхи, добавя: „Най-важното е от какво има нужда автомобила, като се започне от производството и се завърши с компресирането на въздуха.”

Масовото производство вече е само на една ръка разстояние, след като миналата година MDI подписа договор за сътрудничество с „Тата”, според който компаниите се задължиха да усъвършенстват технологията.

Според индийците системата ще представлява „двигател, който е възможно най-приятелски настроен към околната среда.” Проучва се каква е търговски приемливата цена.

От MDI, чийто двигател е конкурентен на подобни технологии като електронния, кислородния, този с биогориво или различните хибриди, твърдят, че могат да излязат на пазара още до края на 2008 г.

При постоянно растящите цени на петрола печалбите от новия модел изглеждат гарантирани. Според MDI колите трябва да изминават 100 километра на цена от около 2 лв. Пълен резервоар от компресиран въздух ще стигне за най-много 10 часа.

Максимално развиваната скорост е около 100 км в час. Смяна на маслото ще е нужна на всеки 50 000 км. Въздухът, който ще излиза от двигателя, ще бъде чист и студен и дори може да бъде използван от климатика.

Само цифри

Гориво: сгъстен въздух (и малко обикновено гориво за по-високи скорости).

Цена на горивото: около 3 лв.

Разстояние: 200-300 км (пълен резервоар позволява 10 часа шофиране).

Обслужване: Смяна на маслото е нужна на всеки 50 000 км.

Седалки: 3

Тегло: 350 кг

Цена: около 7500 лв

По „Таймс”
-------------------------------------------------
e-vestnik.bg

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 12:52 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

---------------------------------------------------------
archiemiles.co.uk

Пуснато на: Пет Май 09, 2008 12:33 pm Заглавие :

ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО Й В СВЕТОВЕН МАЩАБ

Преди да се премине към същината на въпроса е необходимо да разясним какво включва понятието “замърсител”.

Под замърсител следва да се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание.

Замърсителите биват различни видове:

1.Физични –шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации. Физичното замърсяване представлява изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и е заплаха за живите организми.

Различават се следните форми на физично замърсяване:

А)Механично физично замърсяване –от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;

Б)Топлинно физично замърсяване –от огромни количества вода, използвани за охлаждане в промишлеността, които постъпват във водоемите и предизвикват повишаване на тяхната температура, което нарушава дейността на микроорганизмите, растенията и животните;

В)Радиоактивно физично замърсяване –радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;

Г)Шумово физично замърсяване –възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.

2.Химични –прости вещества, химични съединения, смеси.

3.Механични –прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи.

4.Биологични замърсители –повишена численост на видовете.

Замърсителите са резултат на естествени причини или на дейността на човека.

Естествените замърсители са тела или вещества от естествен произход, които могат да се разглеждат като замърсител на средата, когато се съдържат в излишък. Например –вулканична пепел от изригване на вулкани; морска сол; озон; въглероден диоксид; продукти, отделящи се при пожари и др.

Замърсителите, които са резултат, продукт от дейността на човека се наричат антропогенни замърсители.

На замърсяване се поддават най-вече почвата, водата и въздухът, а в по-малка степен и живите организми. В околната среда –в атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници.

Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества нахвърли определени допустими концентрации. За замърсители се приемат и такива вещества, които при нормални условия липсват във въздуха, почвата или водата.

Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.

Атмосферата се замърсява най-вече от изхвърляните в нея огромни количества газове и прах при изгаряне на различните горива.
Естествените водоеми –морета и океани се замърсяват от огромните количества вода, която реките внасят, от разливания на нефт и др.

Причината за действителното замърсяване на атмосфера, вода и почва днес се крие в неравномерното разпределение на замърсителите и способността на много от тях да се натрупват в организмите.

Друго би било, ако количеството замърсители се разпредели равномерно –ефектът от тях ще е почти незначителен. Но това на практика е невъзможно. Пример –даден завод излива замърсените си води в една река. Замърсяването днес е не само реален факт, но вече превишава нормалните граници.

Най-общо казано, замърсяването на околната среда се предизвиква от промишлеността, селското стопанство, опитите с различни оръжия, добива на нефт, газ и др., употребата на химични препарати в бита.

В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци.

Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите.

Тъй като човек не може да не използва някакви средства за защита на културните растения от неприятели и болести, единственият сигурен метод е, от една страна разумното и ограничено използване на пестицидите, а от друга, съчетаването им с биологични средства за борба с вредители и други агротехнически мероприятия.

Съвременната промишленост е един от най-сериозните замърсители на биосферата. При изгарянето на милионите тонове въглища, нефт, газ и други, в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах, въглероден диоксид, различни тежки метали. Изразходват се големи количества кислород.

Парниковият ефект, който възниква в големите промишлени и градски центрове, оказва отрицателен ефект върху екологичното равновесие. Друг съществен замърсител е прахът. Количеството прах, което се изхвърля във въздуха, особено от комините на промишлени предприятия е много голямо –по няколко стотици тона на ден пепел.

В пепелта се съдържат различни отровни и дразнещи вещества. Именно тази прах е причина за образуване на смог (отровната мъгла), в която има разтворен серен диоксид, силно дразнещ лигавиците и очите.

В образуването на смога вземат участие и изгорелите газове, отделящи се от автомобилите. По тази причина се налагат известни ограничения при използването на определени марки стари автомобили (Вартбург, Трабант).

Голямо количество отровни газове и тежки метали се отделят при изгарянето на нискокачествени въглища, каквито обикновено се употребяват в топлоелектрическите централи –серен диоксид, въглероден диоксид, въглероден окис и др.

Вредното въздействие на серният диоксид се наблюдава при растенията –разрушава се хлорофилът им, а в контакт с водни пари, той се превръща в сеписта киселина, смог.

Пример през 1972г. в Лондон от смог са загинали около 4000 души от смог, въз основа на серния диоксид. Въздушните течения също допринасят за замърсяване като отнасят пушеците и серния диоксид на големи разстояния.

С нарастването на добива и употребата на петрол, замърсяването на природата с петрол също нараства. Доказано е, че в морета с находища на нефт флората и фауната са бедни. Разливите на нефт, при аварии с петролоносачи и съоръжение за извличане на нефт от морето, също оказват вредно влияние –способстват за замърсяване на плажовете, унищожаването на много организми.

Предприемат се мерки за поддържане на чистотата на водите –специални кораби почистват водите от твърди отпадъци, локализират разливания на нефт и др. Пожарите на петролни кладенци могат да доведат до екологични катастрофи в цели континенти.

Радиоактивното замърсяване се приема за едно от най-новите замърсявания на природната среда. В историята на Земята естествената радиоактивност е играла определена роля в живота й. Организмите не се влияят отрицателно от минималните количества радиация, която получават по естествен път.

Обстановката се променя коренно, когато към средата на 20в. започват опитите за военно и промишлено използване на атомната енергия.

Доказано е, че макар и опитните експлозии да се извършват далеч от населени места, радиоактивните частици могат да бъдат отнесени от въздушните течения практически навсякъде по земното кълбо и с дъжда да бъдат пренесени на повърхността на земята, в реките, в океана, в контакт с хората.

Радиацията, която получават организмите, довежда до много сериозно смущение в здравето на хората. На нея се дължи увеличаването на раковите заболявания, различните генетични дефекти и мутации.

Атомната и ядрена енергия намират приложение в мирния живот за производство на електрическа енергия. Остава като проблем защитата от радиация и от евентуални аварии, както и мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци.

За сега този въпрос не е намерил ефективно решение. Може би най-сигурният начин е да се изхвърлят те извън земята, защото както и да се консервират и да се изхвърлят на Земята, няма гаранция за сигурност, тъй като периодът на разпадането на радиоактивните изотопи е много дълъг.

Атомната и ядрена енергия нямат перспектива като оръжие – за военни цели защото и победители и победени ще бъдат подложени на въздействието на повишената радиация, което естествено ще се отрази отрицателно. Атомната и ядрена енергия намират все по-голямо приложение в мирния живот – за производство на електрическа енергия.

От казаното до тук става ясно, че могъществото на човека по отношение на природата става все по-голямо и нараства с ускоряващи темпове.

Днес пред очите ни израстват нови градове, променят се старите, променя се ландшафтът, техническият прогрес засяга всички сфери на икономиката. Всичко това влияе върху околната среда.

Голяма част от повърхността на сушата на земното кълбо е повлияна и изменена от човека. Например около 40% от горите на земята са вторични (възникнали от действието на човека).

Единственият изход е човек да разбере своето място и положение в биосферата, да разбере, че той и обществото са част от биосферата и затова трябва да се съобразяват със законите на нейното развитие.

Техниката и прогресът (използването на производства, технологии и машини, отделящи по-малко замърсители) трябва да се разбират като част от развитието на биосферата. Законите на общественото развитие не отменят природните закони. Те са тяхно допълнение и довеждат развитието на живата материя до съвършенство.

Мерки за опазване на околната среда се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки, насочени към поддържане и създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.
-------------------------------------------------------
bglog.net

Пуснато на: Пет Май 09, 2008 1:08 pm Заглавие :

СНИМКИ НА ДЕНЯ

Пуснато на: Сря Май 14, 2008 9:25 am Заглавие :

Не знам дали са най-подходящи за снимки на деня, но мисля че и в тях има послание да остане природата. Ако не са за тук, махнете ги. Embarassed

Пуснато на: Пон Май 26, 2008 2:06 pm Заглавие :

Опитах се да кача тези природни снимки, но не ми излизат, затова давам линк, а при кликване на всяка поотделно могат да се разгледат по-добре.

Пуснато на: Нед Ное 02, 2008 5:47 pm Заглавие :

http://forthenature.org/video/86