Сборяново и СВЕЩАРСКИТЕ ГРОБНИЦИ

Ако желанието ви е да разберете България, но нямате време да я обходите надлъж и шир, едно пътуване до Сборяново ще ви позволи да се докоснете до богато минало, събрано на малко парче земя. Националният резерват Сборяново е разположен на 5 км от Исперих, на 80 км от Русе и на 120 км от Варна.

Сборяново е пример за напластявани през хилядолетията култури и религии на траки, римляни и прабългари, на орфици и тангристи, на християни и мюсюлмани. Край старините, сред мистичната природа, и сега се извършват обреди с хилядолетни корени.

Мащабните археологически разкопки през изминалите 25 г. позволяват днес да твърдим, че тук се намира духовната и политическа столица на гетите – най- прочутото със справедливостта си и с учението за безсмъртието на душата тракийско племе от І хил.пр.Хр., казва ст.н.с.д-р Диана Гергова от Археологическия институт с музей при БАН. Може да се каже още, че това е отдавна търсената Даусдава (в превод „Градът на вълците” или „Градът на светлината”) от Деветата карта на големия географ от І в. Клавдий Птолемей.

Перлата на столицата на гетите е уникалният архитектурен ансамбъл от трите Свещарски гробници от края на IV и началото на III в.пр.Хр. Първата от тях, открита през 1982 г., е включена в листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Гробницата е уникална не само за Тракия, но и за цялото Средиземноморие, с плана си и със съчетанието на архитектура, скулптура и живопис.

Гробната камера представлява интериор на храм, място за обезсмъртяване и обожествяване на тракийския владетел, в което са ложетата на царя и неговата съпруга. На стената е представена сцена на обожествяване на владетеля. Десетте скулптирани кариатиди с различни лица са символи на Великата богиня.

Гробницата е изградена така, че оста й има точна ориентация спрямо зимното слънцестоене, когато проникващите слънчеви лъчи огрявали именно сцената на обезсмъртяването. Гетите, практикуващи тайните обреди на обезсмъртяването, свързвали цикъла на живота с този на космоса.

Уникални с отварящите се в противоположни посоки плъзгащи се врати са и двете по-малки гробници. Този ансамбъл е най-яркото доказателство за изключителното сакрално значение на гетското средище. То се родее с отдалечени, но свещени райони в Мала Азия, Македония и Южна Италия, с Александрия и дори Ерусалим. Всички те познавали учението на орфизма за безсмъртието на душата и нейното прераждане, пряк предшественик на ранното християнство и неговата архитектура.

Ако сте готови да бъдете водени не само от екскурзоводите в гробниците, но и от собствения си откривателски дух, имате шанса единствено тук да се разходите из всички основни компоненти на гетската столица.

Отправете се към „Стъпката на Демир баба“– високото плато на източния бряг на реката, откъдето се виждат като на длан долината, водеща към Дунава, древните тракийски олтари, укрепения с мощни стени град на гетите Хелис и най- високите могили.

Демир баба теке

Светилищата на траките, местата за общуване на живите с боговете, са в подчертан контраст с великолепието на гробниците. Те се отличават със своята простота и видим стремеж за ненакърнимост на природата. На север от „стъпката” ще навлезете в територията на най-древното тракийско светилище в м. “Камен рид”, основано още в края на І хил.пр.Хр. Оградено е от невисоки стени, с отделни ритуални участъци - скална площадка с измазани глинени олтари, вкопани в скалата жертвени ями, каменен кръг със свещено дърво в центъра.

Върнете се по алеята и се спуснете по стъпалата към другото тракийско светилище, в долината край извора „Петте пръста”. Този извор е първият на юг от Дунава и именно заради него траките са основали тук своята религиозна и политическа столица. Тук традицията на свещеното място е най-силна. Тракийският стъпаловиден олтар и каменният блок, вградени в текето, както и олтарът за жертвоприношения при портата на двора, са запазили своето ритуално значение и до днес.

Оброчни плочи на тракийския конник свидетелстват, че и през римската епоха тук е съществувало светилище, а мегалитните блокове от стари градежи - че и прабългарите са почитали това място. Днес липсващ каменен кръст над текето, както и спомен за манастир на „Св. Георги“ са свидетелство за присъствието и на християнството тук.

Над района на Сборяново все още витае и една хипотеза. Върху вградена в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново колона великият български хан Омуртаг е оставил надпис с мъдри думи. „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда”. С тази мисъл той издигнал всеславна могила между Плиска и Дунава, която все още не е идентифицирана. Дали Голямата Свещарска могила, наричана още и Омуртаговата, е била всеславната могила на хана, е въпрос, на който ще получим отговор след приключването на разкопките през следващия сезон, казва д-р Гергова. Сигурно е обаче, че именно по негово време, прабългарите, все още езичници, са насипвали могили между хилядолетие по-ранните тракийски. Близки били възгледите им до тези на траките - имали един и същ тотем – вълка, почитали и познавали звездите.

Култовите паметници в Сборяново показват, че то е този кръстопът на религии, в който те се развиват, докосват, взаимно се допълват и остават по своята същност верни на идеята за божественото в човека.

Тракийски светилища, гробници и град с мощни двойни каменни стени, раннобългарски христиански параклис, селище и могили, алианското теке на светеца Демир баба, находки, загатващи будизъм и юдейство, и стичащи се и до днес християни, мюсюлмани и покорени от магията на свещеното място невярващи – това е Сборяново, може би най-очарователният археологически парк на България.

Сборяново е свещено място, основано от тракийските гети в края на ІІ хил. пр. Хр. и е такова и до днес. Изключителното стратегическо значение и мистичната природа са предопределили уникалното му историческо развитие през хилядолетията. Не случайно тук, на 5 км от Исперих се намира и поставената под защитата на ЮНЕСКО Свещарска тракийска царска гробница.

Пътешествието и докосванията до паметниците и духа на няколко епохи и религии, могат да станат по един приятен за пътешественика маршрут. Най-добре е то да започне с великолепната панорама към долината на реката от западния и бряг, където е “Стъпката на Демир баба” и със разходка из свещената територия на най-древното тракийско светилище тук в м. Камен рид. Но преди да минете покрай мощните стени на тракийския град, за да се стигне до най-бляскавия паметник - Свещарската и другите тракийски гробници на източния бряг на реката, а после отново да потънете в света на раннобългарското християнско средновековие в м.

Града на доверието, задължително е да се спуснете в долината на река Крапинец, в каньона с причудливи скални образувания и пещери, към извора с най-първата питейна вода, за идващия по долината откъм Дунава пътник Тук хилядолетната традиция на свещеното място може да бъде усетена с особена сила.

Текето на светеца Демир със сигурност има най-силно излъчване сред многобройните текета в България. Защото този най-късен от множеството култови градежи край извора паметник, е разположен в самото сърце на свещената гетска земя и не е унищожил, а вградил в себе си по-ранните светилища и обединил тяхната духовност.

Изворът Петте пръста, място за обредно измиване и оставяне на дарове, за глътка животворна вода, е отворен, според легендата, от самия светец, който в години на страшна суша пъхнал в скалата петте си пръста и от нея бликнала студена лековита вода.

Входът към текето лежи върху един от олтарите на тракийското светилище от І хил. пр. Хр. Улеите върху него за изтичане на кръвта на жертвените животни са запазени и до днес. Издълбаната в стената му ниша събирала лъчите на залязващото слънце. Самото теке е облегнало снага върху други два скални олтари на някогашното тракийско светилище. По стъпалата на единия се е изкачвал за своите обреди в чест на Слънцето тракийски жрец.

В основата на стъпаловидния олтар са открити останките на малък тракийски храм, който за съжаление, все още не е експониран. Той имал абсидна стена и три глинени олтари с полусферична форма – омфалоси. В древния свят те означавали, че мястото е център на земята, място за заклинания и пророчества. Две правоъгълни глинени площадки за полагане на дарове и огромен глинен тракийски съд били част от малкия тракийски храм.

Свързано с култа към Земята -Майка и Велика богиня и Аполон, светилището, запазило значението си през следващите епохи. През римската епоха то продължило да действа като светилище на Тракийския конник. И не е случайно, че когато българските алиани дошли “отвъд морето”, те изградили текето на светеца Демир баба върху мегалитния тракийски олтар.

Вградени в него архитектурни елементи от по-стара култова сграда и големи каменни блокове в двора, показват че тук, и през ранното средновековие, българите езичници вероятно имали своя култова сграда. В края на 19 век братя Шкорпил, видяли на склона на хълма при текето и голям каменен кръст – с вдълбан в него втори кръст.

Построено, според легендата, от самия Демир баба, текето е негова гробница – мавзолей и се отличава с рядко срещания седмоъгълен план. Едно астрономическо измерване сочи, че строителите на го ориентирали точно към изгрева на Слънцето, което докосвало с долния си ръб хоризонта по времето на лятното слънцестоене, което през 1560 г. било 12 юни по Юлиянския календар. При саркофага, до краката, били сложени големи пиринчени обувки, а при главата му горят множество запалени свещи. Заради тях, символ на огъня иСлънцето, селото се нарича Свещари.

Демир бебе се отличава значително от останалите алевитски светци. Той е герой, конник и боец, лечител и строител, отшелник и мъдрец, образ, обвеян от спомена за по-ранни исторически събития в българските земи, още от началото на желязната епоха в края на 2 хил. пр. Хр. Типично български имена на предци на Демир баба, дошли от планината Булгар в Мала Азия, и на негови потомци, обясняват особената значимост и легендарност на тази фигура за цялото местно население.

Впрочем интересно е да се отбележи, че и колкото и странно да звучи, и думата “теке” означавала гробница в тези земи още в І хил. пр. Хр. Херодот наричал текета трите гробници, които издигнали спартанците за своите воини след битката при Платея. Каменните резби върху оградата - розети, слънчеви и лунни символи, модели на гробници на светци и на джамии, също са изключително редки и непознати от други текета. Върху каменния блок с две дупки, наричани “очите на дявола”, могат да бъдат видяни Слънцето и Луната, символи на юдейството, на исляма и на будизма. Дали това не е знак, завещан ни от дервишите бекташии?

Легендата твърди, че първите заселници алиани в Свещари били от Коня. А именно там създаделят на ордена им Вели Бекташ се опитвал да обедини в едно духовните традиции на орфизма и неоплатонизма, на будизма, на исляма и на юдейството. Интересните и тайнствени обичаи на алианите, последователите на зетя на Мохамед Али, представляват огромен интерес, защото са продължение на много древни индоевропейски традиции. Върху наклонения камък при южната стена лягат, за да поемат силата от Земята. Паленето на свещи е далечен отглас от култа към Слънцето.

Особено интересно е окичването на дърветата с дрехи и цветни ленти, което се извършва предимно от девойки, така както преди хилядолетия символично обличали Великата богиня и чрез нейния символ - дървото на живота. Тази традиция с дълбок индоевропейски произход е позната не само от Балканите и Мала Азия, но и от земите на Северна Европа - горите на Дания, остров Ман и др.

В живите алевитски практики може да се усети вечността на природата и традицията на мистичното. Тук намерило своята божествена природна среда още в края на 2 хил. пр. Хр. учението на жреца, бог на гетите – Залмоксис, за безсмъртието на душата. Гетите били пророци, посветени, вярващи в хармонията на природата, на числата и музиката.

Техните погребения тук се извършвали със специални обреди и тайнства, архитектурата на гробниците им била най- съвършената. Че божественото е във всеки от нас и че всички под слънцето са равни, е вяра и на българските алиани. Затова и през вековете за текето се грижели и мюсюлмани и християни, духът на мястото е така силен и усещането така неповторимо.

Пуснато на: Съб Юни 21, 2008 12:35 pm Заглавие :

ЗА ИМЕТО НА ДЕМИР БАБА – ЖЕЛЕЗНИЯТ БАЩА

Текето Демир баба – Железният баща е най-известното и най-посещаваното от текетата в Североизточна България. Посещава се както от – алиани, така и от турци – мохамедани и българи-християни. Всички те извършват култови действия, палят свещи или колят курбан, търсейки помощ от светеца, който за едни е Демир, за други /поради близост на името/ - Димитър, за трети /поради тачения, вероятно храмов, празник Гергьовден/ - свети Георги, а за четвърти /поради големия събор на Илинден, който ставаше от 20-те до 60-те години на 20 век/ - Свети Илия.

В историята на с. Свещари е отразено: “Баба Данка Нитовица разказваше: “От месото в казаните раздаваха и на турци и на българи. Не ни деляха. “Вземи, комшу, вземи, хаир да бъде!” Кадъните палеха свещи на манастира и четяха молитви на своя свети Демир. Палехме и ние свещи на свети Димитър, така казвахме на светеца…” Светецът се е казвал свети Георги и на Гергьовден и досега му колят курбан къзълбашите“ – казваше Герго Яблански, а дядо Кадир Давудов допълваше: “Ходят в Текето да колят курбан и да четат молитви както къзълбаши, така и турци и българи.” /Б. Илиев, Свещари, село край древни светилища, С. 2000 г., с. 97/

Светилище при Демир Баба теке

Посетилият текето през 1952 г. Евгений Теодоров също отбелязва: “Идвали са и българи и алиани. И странна гледка се откривала пред погледа: на една страна християни, а на друга алиани извършвали в долината на Демир баба дере, на едно и също свещено място, своите обреди”. /Е. Теодоров, Произход на някои предания и легенди в Лудогорието, сп. Език и литература, кн. 2 , 1973 г., с. 45/

Текето Демир Баба

Пълното име на светеца, както ни го съобщава и Ф. Каниц, е Хасан Демир баба Пехливан. В ръкописната апокрифна книга “Веляетнаме” то е означавано само като Тимур, но се чете и се произнася Демир. В устната практика, когато разговорът се води на турски език, се използва формата Демир баба, а когато се води на български език, се използва и българският превод Железният баща. Названието Железният баща се използва редом с Демир баба при неосведомени и малко информирани слушатели, за да е ясно значението, влагано в названието.

Демир баба теке

Горните факти показват, че при разширяването на употребата на названието Демир баба, в научния оборот, се налага нуждата от превода му на български език, в най-адекватната форма, която се оказва “Железният баща”.

Под това име през 1991 г. беше отпечатан от Борис Илиев сборник с легенди за този приказен герой – дарител на блага, олицетворяващ прехода от бронзовата към желязната епоха, въплътен в образа на алианскя дервишин Хасан Демир баба Пехливан, живял през 16 век и погребан в гробницата при свещения извор Петте пръста. / Б. Илиев, Железният баща – Демир баба, С , 1991 г.; също в “При извора Петте пръста” С, 1993г. /

Демир Баба теке

Необходимостта от българския превод на името се приема и от проф. Тодор Ив. Живков. Той пише: “Тезата на Б. Илиев, позицията му за Демир баба – Железният баща, че този основен герой във фолклора на Лудогорието вероятно е най-древният персонаж в нашия фолклор, е защитима.” / Т. Ив. Живков, Българското предание, послеслов на Български легенди от Б. Илиев, С, 2001 г. с. 205/

Като древен фолклорен герой Железният баща се възприема и от писателя Гео Донев, който пише: „В легендите, които местното население разказва, героят е наричан от турците Хасан Демир баба, а от българите Железният баща, което е превод на тюркското му име… И двете имена, равнозначни по съдържание, са прозвище на героя, дарител на блага от легендарни времена, отражение на прехода от бронзовата към желязната епоха.” /Г. Донев, Демир баба, легендарният герой от Благословените гори, в. Екип, 9. 07. 2003 г./

Подобно е становището и на литературоведката Румяна Койчева, която споделя “изводите на Борис Илиев, че Железният баща е от най-древните съхранени персонажи в българския фолклор и битуването му в съзнанието на населението от Лудогорието - българи и турци - е свързано с култовата практика на светилището при извора Петте пръста”. / Р. Койчева, Железният баща – един малко познат митико-епичен герой от българския фолклор, в. Гледища, 19. 08. 2003 г./

Според разказваните на турски и български език легенди и предания за светеца, той бил роден в с. Пчелина от родители Али деде и Заиде ханъм и се казвал Хасан. Понеже обичал да се бори, бил наречен Пехливан /борец, герой/ - Хасан Пехливан. Към това име впоследствие, когато основал свое теке върху изоставеното манастирище, при извора Петте пръста, той прибавил и прозвището Демир /Железният/, име на местен, древен герой, като с него наследил легендите на мястото и подвизите на своя предшественик Демир.

Във връзка с това Евгений Теодоров пише: ”Демир баба не е име, а прозвище - Железният отец /деда/” /Е. Теодоров, цит. съч. с. 55/. И по-надолу: “Фактът, че алианският монах се наричал Демир Хасан баба, докато брат му се казвал само Хюсеин баба, показва че Демир е било прикачено към името Хасан като прозвище, свързано с мястото.” /пак там/.

Според Евгений Теодоров легендата за Демир баба е съществувала преди построяването на “мавзолея и Железният деда” е бил хан Омуртаг”. /Е. Теодоров, цит. съч. с. 56/ Така Евгений Теодоров въвежда в писмената практика термините “Железният отец” и “Железният деда” като превод на името Демир баба. Преди него обаче, още в 1963 г. Величко Вълчев беше употребил за същата цел термина “Железният старец”. “Железният старец, чийто първообраз Демир баба ни е по-близък и понятен” /БНТ, т. 9, С, 1963 г., с. 7/

Названието “ Железният отец” е употребено и от Йордан Григоров в издадения през 1985 г. сборник “Нови пазар” три пъти във връзка с гробницата на Демир баба, наричана “мавзолеят на Железния отец – Демир баба” и един път във връзка с легендата за ослепения княз Владимир, който според автора е “Железният Отец Демир баба”, погребан в Демир баба теке. /Нови пазар – сборник от научни доклади и съобщения – 1985 г., с. 16-18, 21/ По същия начин Катерина Венедикова през 1990 г. превеждайки житието на светеца /Веляетнамето/, го назовава “Житието на Отец Демир” като приема, че Демир е българско име. /в. Гледища, Разград, от 30. 10. 1990 г./

Легендарният герой от текето Демир баба се нарича Железният баща не само от българите, но и от турци, когато разговорът се води на български език. Като доказателство на това твърдение привеждам фонограмата на предаването “Събор в Сборяново” по Българската телевизия от 14. 09. 1991 г.

Фонограмата е точен запис “в кадър” на интервюираните лица, измежду които и Зейнил Кабов от с. Свещари, който между другото е казал дословно следното: ”Там още е Железна баща. Той е един борец, пехливанин значи… Един господен човек… Демир баба долу-горе в 1550 – 1640 г. живее в това време… /с. 3/ Който желаеше, всички идвахме, ама българи, турци, цигани, няма значение.

Много хора идват тука… Идват за черковата, Железна баща – Демир баба. /с.4/ … Всичките чакат от него помощ: “Аман, Демир баба, аман Железна баща, помогни му!” Иска помощ тука народът. Всичките. /с. 5/ ...Който няма деца, иска деца от Железна Баща. Абе така вярва народът. /с. 6/

Фонограмата е заверена с подписите на редактора Тони Кирова и режисьора Веско Младенов при монтирането на филма на 17. 08. 1991 г. Необходимостта от употребата на българския превод на името на Демир баба се подчертава и от становището на проф. Александър Фол в предговора на настоящия сборник.

Названието Железният баща, според нашето схващане е необходимо и поради обстоятелството, че героят се подвизава от незапомнените времена, до Освободителната война и не може да се идентифицира само с живелият през 16 век Хасан – Демир баба.
---------------------------------------------------------
автор: Илия Хр. Илиев

Пуснато на: Нед Юни 22, 2008 4:52 pm Заглавие :

Още малко материал за Свещари:

Не е сигурно дали в село Свещари е погребан гетският владетел Дромихед

Русе, Златна Добруджа, Исперих. Стигаме до най-хубавата част от Лудогорието и няма как да не сме чували за археологическия резерват Сборяново. Всъщност много подходящо име, идва от сбор. Тук открай време християни и мюсюлмани се събират да празнуват и да правят курбан за здраве. Но да си дойдем на думата – местността е истински сборник на всякакви видове тракийски крепости, светилища, некрополи, останки от сгради и зидове, каменни кръгове и гробници, съоръжения от камък с недостатъчно изяснено предназначение (над 140 на брой). Като най-интересна забележителност сред всичко това се откроява Свещарската гробница. Намира се от едната страна на Крапинец и е част от могилен некропол, който съдържа още други две. Не е зле повече туроператори да включат в своите маршрути именно тази дестинация. Още повече че тракийската гробница в село Свещари е в непосредствена близост до възлови български градове като Велико Търново, Шумен, Варна и Разград. Така с лекота ще набавите наведнъж няколко печата към книжката си “100 национални исторически обекта”.

21 години под знака на ЮНЕСКО

Само 3 км на югозапад делят Свещарската гробница от едноименното село, а 43 км в противоположната посока се намира и Разград. Открита е през 1982 г., като част от съкровищата й вече са били разграбени, а от 1985 г. е включена в Златния фонд за културно наследство от световно значение на ЮНЕСКО. Датирана е към средата на 3-ти в. пр. н. е.

За посетители е открита от 2000 г. след реставрация, проточила се петнадесет години. Влизането става под строг режим, като се допускат не повече от петнадесет души. Заради небрежното отношение към нея през първите години на откриването й, част от цветовете, които са били далеч по-ярки, са започнали да избледняват.

Недовършена украса

Свещарската тракийска гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

За разлика от широко разпространените в Тракия през 4 и 3 в. пр. н. е. куполни гробници, Свещарската принадлежи на друг архитектурен тип, почти неизвестен досега от вътрешността на Тракия. Коридор, дълъг 4,06 м, широк 1,85 м и висок 2,15 м, води към входа й. Част от рисуваната украса е недовършена. За това говорят неоцветени очертания с пергел.

Преддверието ни въвежда в централна гробна камера и в странично, по-малко помещение. Входовете са обрамчени с червен релефен кант с декоративна чупка в горната си част. В гробниците от Македония, Александрия и Южна Италия се откриват идентични входове, което показва една обща елинистическа мода. Стените, изградени от големи, гладко издялани блокове, хармонизират с пода на гробницата, настлан с големи каменни плочи. Подът леко се издига в средата, вероятно под натиска на тежките стени. Интересен е прозорецът между преддверието и страничното помещение.

Двете каменни легла красноречиво разкриват, че гробницата е била предвидена за фамилна. Украсата на по-малкото е явно незавършена.

Обожественият владетел

Сред украсите се откроява фреска със собствен сюжет – конникът, отправил се към отвъдния свят, получава златен венец от богинята. Тя пристъпва към него, следвана от четири жени, носещи различни дарове. Фигурите са с удължени пропорции като тези в Казанлъшката гробница. На главата, зад ухото на конника се вижда нещо като рог. По подобен начин е представен Александър Македонски върху тетрадрахми на Лизимах, сечени след 297 г. Въпреки че в рисунъка не липсва известна примитивност, ясно си личи школуваната ръка на художника. Графиката е изпълнена в тъмносиньо-черна гама, а оцветяване липсва. Личат само червеният акцент върху украсата на седлото и десетте изваяни жени.

Свещарската гробница, освен рисувана, има и оригинална скулптурна украса в лицето на десет женски фигури, издялани в стените и разпределени по три на източната и западната, и четири на северната. Високи около 1,20 м, те са застинали в тържествена поза. Дългите им хитони се спускат като обърната чашка на растение, а лицата им са обрамчени от тъмнокафяви коси.

Повечето детайли са оцветени предимно в жълта охра, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Независимо от еднаквата поза, лицата им са различни – млади момичета, зрели жени, всичките обаче сурови и печални.

Градът на вълците

Гробницата не е изолирано явление в района на Свещари. В околностите на селото се издигат няколко големи могилни некропола, а в съседство с тях – здраво укрепени тракийски селища, вероятната столица на погребания владетел. Местността около селото в древността била известна като “Даусава”, или иначе казано “градът на вълците”. Споменавана е дори от Птоломей като център на севернотракийските племена – гетите. Повечето хипотези насочват, че тук е погребан Дромихет, тракийски владетел от племето на гетите, поръчал гробницата още приживе, но умрял вероятно преди окончателното й завършване.

Дали тук е била неговата резиденция, градът Хелис, в която той пазел пленения диадорх Лизимах?

zar.bg

/По-назад във времето, преди реставрацията, АUDAN е участвал в началните етапи на разкопките като помощник на археолозите/.