Нервните заболявания при духовното израстване

Пуснато на: Пет Май 23, 2008 6:57 pm Заглавие :

Е да де ,ама как може да ги съчетаеш в едно?

Някак си ми изглежда почти невъзможно !

За мен е по лесно да правя ,както описах в по-горния си пост ,не този с деленето ,а по -горе където споменавам ,че първо изкарвам на преден план духовното (независимо какво обхваща) и после материалното !

Кажи ми как да ги съчетая в едно ??? Как става ?

Пуснато на: Пет Май 23, 2008 8:50 pm Заглавие :

Свържи ги едно с друго и виж взаимозависимостта им!

Предлагам ви един хубав текст за духовното високомерие. Според мен това е нещо, през което всеки тръгнал по пътя на духовното израстване изпитва в даден момент и от размера на егото му зависи дали бързо ще се оттърси от него или ще реши, че е стигнал края на пътя и ще започне да се изживява като духовен учител и шашманин:

За духовното високомерие

Глава от книгата "Философия на ежедневието" на Йосиф Йоргов

Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.

Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността. Тези, които се страхуват да излязат от рамките на сивата посредственост, наречена „нормален човек” попадат при психиатри и в психиатрии за да бъдат насилствено завърнати в света на илюзиите. А тези, които не се страхуват да бъдат уникални, с удивление разглеждат реалността и се опитват да се справят с противоречията, които предизвикват илюзиите им. За съжаление, с редки изключения, така наречените „духовни” хора, по навик превръщат частиците реалност в илюзии, като ги обявят за единствени и истински, а себе си за изключителни, имащи единствени право на достъп и се изживяват като месии. Вкопчването е масово поради изградената илюзия, че тези проблясъци са показател за духовен напредък и изключителност. Никой не иска да си признае, че когато надничаш през ключалката, това, което виждаш обикновено е стената отсреща.

Както споменах вече, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии. Самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. Всички ние се опитваме по някакъв начин да се справяме с тези подтискащи усещания. Обикновено цял живот се опитваме да си изградим илюзията за своята значимост и с това да заглушим зова на Цялото. Всеки, в зависимост от илюзиите, които преобладават в него, се опитва да си докаже, че с нещо е по-добър и по-значим от другите, като чрез всякакъв род манипулации се стреми да накара другите да го признаят. Тези, които нямат морални задръжки се опитват да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други се опитват да се доказват като се стремят да властват – по някакъв начин да се сдобият с подчинени. Трети се опитват да се изтъкнат чрез ума си, като се наредят в редиците на интелигентите. Четвърти се опитват да внушат своята „духовност” и да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, защото това се приема в обществото като показател за способности. Но абсолютно всички със своите напъни приличат на наперени пуяци или пауни, които се гордеят с лъскавите и красиви пера (своите илюзии). Царува суетата, всеки иска да му се възхищават, да го възхваляват, за да заглуши вътрешното чувство за неудовлетвореност. А всичко това се смята за нормално и в реда на нещата, защото стимулира еволюцията, но както всичко съществуващо си има и положителната и отрицателната страна – постоянен източник е на илюзии и на големия препъникамък - духовното високомерие, което може да обезсмисли доста животи, да направи много болки и страдания напразни, без поука от тях.

Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.

Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.

Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.

Добре казано, нали?

А искате ли да поговорим за гордостта, тази "хубава" наша добродетел? ("Той е хубав, горд, достолепен мъж!" - така съм чувала баба ми да изразява възхищение към някого)
Постоянно ни се повтаря как трябва да се гордеем с това, че сме българи. Вие гордеете ли се? Аз не. Но не защото се срамувам. Аз просто СЪМ българка. Вари ме, печи ме, ако ще още 5 езика да проговоря и в още 10 държави да сменя местожителството си, докато нося в себе си националната ни памет и пиша и говоря на нашия, българския език, аз ще съм българка. Защо се очаква да се срамувам от това, което съм, или, в обратния случай, да се гордея, че съм. Да съм горда, че съществувам ли?!

Правим разлика между гордостта, като добродетел, и горделивостта - лошата, прекалената гордост. А нима има разлика? Не е ли време не само всеки по отделно, но и ние като нация да преосмислим добродетелите си?

Пуснато на: Съб Юни 28, 2008 12:49 pm Заглавие :

Мисля ,че бях качила този материал доста отдавна във форума ,но нищо .

Харесва ми темата ,за която искаш да поговорим radea,но с едно не съм съгласна и това e,че сме българи !

В този си живот си се преродила като българка ,но в миналия живот дали си била такава ?

Не можеш да кажеш за някой "Той е такъв щото е българин" , не не защото е българин ,а защото характера му е такъв !

Нито един човек не е българин,французин,англичанин и т.н. всички сме едно и тези националности и различни разделения са просто ограничения !

За гордостта какво да кажа ?Всичко трябва да е с мярка , така да се каже ... да намериш златната среда ! Нито повече ,нито по-малко !
Склонна съм да си мисля ,че няма лоши качества , има хора които не знаят границата !
Да си горд не е лошо , но не прекалено ! Да си лош понякога или строг също не е грях ... понякога е нужно ,за да поставиш хората на мястото им ,защото ако си прекалено добър пък ти се качват на главата !
Всичко опира до това да знаеш как,къде,с кого и кога ! Да уцелиш правилното време с правилните действия и постъпки и подход разбира се!

Не само българите трябва да преосмислят добродетелите си ,а всеки човек трябва да помисли върху това !

Как мислиш radea ?

Пуснато на: Съб Юни 28, 2008 2:05 pm Заглавие :

Ами точно това имам предвид. Точно това нещо е едно от разделенията, които сами си създаваме, за да се хвърляме пак сами в хаоса и да се отдалечаваме от божествената си същност. Та затова питам има ли смисъл от това и дали наистина гордостта е добродетел...

А ние сме българи в този живот докато почитаме тъй наречената национална памет и действаме според постулатите вградени в тази памет и в днешните ни системи и докато се захранваме от емоциите, които те предизвикват в нас. Докато приемаме тези постулати за свои, СМЕ българи, независимо от това дали се гордеем с това или не.

Друг е въпроса дали след като започнем да осъзнаваме и подлагаме под въпрос същите тези постулати, които до скоро безпрекословно сме следвали, дали все още продължаваме да бъдем българи. И тук съм съгласна с теб. За осъзнатия човек няма българи, французи, англичани и т.н, защото той знае, че това са илюзиорни разделения на егото, подхранвано от своя страна от гордостта, и че всъщност ние всички сме едно.

И накрая:

Пуснато на: Съб Юни 28, 2008 2:30 pm Заглавие :

Хубаво е от време на време някой да те постави на мястото ти ,за да не се самозабравяш ! Хубаво е !

Всъщност ти какво разбираш под гордост и какво е това добродетел ?
Хм не беше ли нещо като природни закони ... управляващи Вселената ,заложени във всеки един от нас ... но как ще ги развием си зависи пак от нас !!! Някъде бях чела за това , но не съм много сигурна къде беше !

Ето нещо интересно :

" Аз правя добро на добрия,
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Добродетелта.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Добродетелта."
(Лао Дзъ)

Хубаво е да обсъждаме такива тема , много е хубаво даже ,защото има толкова много неясни неща ,а в подобни дискусии някак си стават поне малко по-ясни ! Smile

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 12:12 pm Заглавие :

Това твърдение просто е едно невероятно безумие!!! Shocked

Въпросният г-н Йоргов явно никога не е чувал и още повече разбирал основите на живота, които са описани в много от източните духовни учения.

Видно е, че е попрочел нищичко си от някъде си, но ограниченията на ума му не са му позволили да асмилира тяхната изконна истинност.

Та ... да си дойда на думата ... Нашата Монада няма нищо общо с нашето несъвършенство и недостатъци, защото те са събирателни на нашия ум и са породени от нашия ум, а нашия ум действа именно в ограниченията и неразбирането на нашето неосъзнаване.

Съзнанието е най-висшата константа в процеса наречен живот, друг е въпроса до колко разделенията и ограниченията в ума ни позволяват да стигнем до о-съзнаването.

И не напразно се стремим чрез медитация и други йогиски техники да събудим именно в съзнанието латентните (спящи) процеси на о-съзнаването, което вече ще ни даде съвършената връзка с кое??? - ами с Монадата, естествено!!!

Този невеж горделивец, Йосиф Йоргов, явно никога не е и чувал за симбиозата на антахкараната, която Е: Личност, Душа и Дух, а Духа се помещава в самата Монада.

А самата Личност чрез собственото си о-съзнаване вече дава направление за връзка с Душата, а Душата за връзка с Духа.

Но ... за да си наистина Личност първо трябва да си осъзнат/осъзната!!!

В противен случай си просто един човешки индивид, който просто е един тотален роб, т.е. ОП на невежия си и ограничен ум - обсебен от грандоманията на Егото си, носител на всички негативи пораждащи неразбирането. И гордостта, както и горделивостта, ни хвърлят именно във водовъртежа на заблудите на ума ни - това е, прекалено елементарно е.

А сега нещичко и за Монадата.
Този израз и определение бива използван неправомерно от горделиви интелектуалци (в никакъв случай не от интелигентни Личности - това са две различни неща!!!) по какви ли не щеш поводи, само и само да звучат "философски оригинално" ... какъв смях само! Laughing

Та те не знаят истинското значение на думата ... Laughing

Монадата е субстанция, отделена от Цялостта Божия като живителна искра, чрез която се поражда Душата, която от своя страна пък се свързва с Личността на индивида
и преди всичко неговото осъзнаване, че сме едно цяло с всичко около нас.

Монадата е част от чистата Божествена енергия, породила всички животи и тъй като тя е носител на най-съвършените вибрации в никакъв случай не би могла да има нищо общо с

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 12:39 pm Заглавие :

Не знам какво точно е очевидно за г-н Йоргов, но за мен лично е оче-вадно неговото неразбиране съотнесено към Мъдростта на Живота.

Действителността я пораждаме самите ние, а действителността просто е част от живота, а Живота е породен от Бога или Брахман - както се казва на Изток и според мен е по-правилно като израз или определение. (По-правилно е, защото корените на българския език се крият именно в езика на езиците, които идва от Изток, но това вече е една друга тема).

Животът е изтъкан от постоянна динамика, от постоянно движение и без това движение не може да има живот. А всяко едно движение е абсолютна промяна - промяна на самия индивид, промяна на всичко живо около този индивид, промяна на всички нива на живот.

Така, че израза на това "философско величие" г-н Йоргов

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 12:53 pm Заглавие :

Ееее, ама и на Вас май не са Ви чужди огнените емоции, маг Селена Wink

Как му се ядосахте само на тоя Йосиф Йоргов Wink

Според мен той казва нещо много важно: че няма абсолютна истина, и че не трябва нищо да се приема безусловно без да бъде пречупено през "призмата на личното светоусещане" както казваше една моя учителка по литература. Wink

И това е неговата застраховка: той казва нещата както ги мисли. Веж, невеж, това е положението. Ако някой започне да го възприема като гуру и да му се кланя, проблема си е негов..

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:03 pm Заглавие :

Първо, ясновидството, екстрасензорните и лечителските способности, психометрия и телепатия не са никакви феномени, ама абсолютно никакви, значи ... Те просто са един закономерен процес, проявлението на който в повечето случаи не е осъзнато от индивида човешки. Те са закономерен процес продиктуван от самото проявление на Божественото Съзнание.

Натрупаните знания и постижения чрез тези знания са отново плод на ума, защото те са постигнати чрез съответни технически похвати и техните модели, свързани със същият този ум. Те водят единствено до ограничената интелектуалщина човешка, която може да "повърне" такива "художествени произведения с философски брътвежи" като това на г-н Йоргов.

Но ... що се отнася до самото по-знание, което вече е плод на самата интелигентност на Вселенския Разум, мога да кажа съвсем отговорно, че именно то води до просветлението.Така, че само в компонентата на тази интелегентност действат о-съзнатите проявления на ясновидството, екстрасензорните и лечителските способности, психометрия и телепатия.

Има и второ, и сигурно и трето, но ще продължа да пиша след малко ...просто видях, че Радея е писала нещо и реших да отговоря незабавно ...

Не, Радея, това не са емоции, това е непримиримост към един отровен и ограничен ум, който не бих желала да се вихри във нашия форум така мащабно, както го е направил с издаванет она книгата си въпросния графоман ... Rolling Eyes

Няма абсолютна истина за неговия ограничен ум, но има Абсолютно Съзнание, което е твърде истинско в създаването на всичко съществуващо, което само по себе си представлява абсолюта на повсеместната Вселенска Цялост.

Останалото просто е едно тъпо "философско повръщане" породено именно от духовно високомерие ... сори!!!

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:19 pm Заглавие :

Хм... Сега разбирам защо Диди казва, че е качвала вече този текст във форума, а аз не можах да намеря нищо.

След като той така драстично се различава от Вашите виждания, сте си в пълното право да не го искате във форума си. Но може би е по-добре да остане тук с Вашите забележки. Нали все пак за това пишем тук: за да изказваме мнения по такива въпроси и да дискутираме.

Затова съжалявам, че несъзнателно предизвиках у Вас негативни емоции Rolling Eyes

не, поправка: събудих войнствената Ви непримиримост Cool

, но в името на знанието и свободата на различните позиции няма да се извиня, че го публикувах Twisted Evil

Надявам се това да не бъде прието като проява на наглост Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:27 pm Заглавие :

Хубаво е да се обсъжда по този начин дори и такива теми . По този начин нещата стават поне малко по ясни !

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:45 pm Заглавие :

Просветлението идва непосредствено и на мига след о-съзнаването, а самото елеминиране на Егото може да продължи до последния дъх на Просветления, защото същият този може да бъде обсебен (досущ като Йосиф Йоргов!!!) от духовно високомерие и поради този факт да не успее да се пребори със собственото си Его, което далеч не означава, че той не е просветлен ...

А съвсем иначе пък стои въпросът със самите Посвещения в процеса на Просветлението ... И именно в същите тези степени на Посветеност се постига и вижда как бива унищожавано Егото стъпка по стъпка.

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:52 pm Заглавие :

Повтарям, това не са негативни емоции, а чисто и просто разяснения относно невежите бълвочи на един горделивец и духовно високомерен човек ... сори.

А що се отнася до непримиримостта ми, сама по себе си тя не е "войнствена", а по-скоро пожелателна и разяснителна относно "филосовските заблуди" на г-н ти Йоргов ... сори ... Confused

Разбира се, че тази част от "великото му творение философско" ще остане във форума ни за да знаят хората как не бива да се пишат и говорят несъстоятелни "истини" от невежи и непосветени хора! Cool

Пуснато на: Нед Юни 29, 2008 1:54 pm Заглавие :

Ами ... искрено се надявам да е така ... Cool