Автор |
Съобщение |
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 11:12 am
Заглавие : ????? ????? ?? ???
|
|
|
Едно момиче си говорело с баща си. Споделяло, че напоследък му се струпали много неприятности накуп и вече не знаело как да се справи с тях. Вече нямало сили да се бори, а проблемите не свършвали, редели се един след друг...
Бащата изслушал разказа на дъщеря си и накрая казал:
- Ела с мен, да ти покажа нещо.
Завел я в кухнята, отворил един шкаф и извадил от там три еднакви купички. Налял и в трите по еднакво количество вода и ги сложил върху печката.
В първата купичка пуснал един морков, във втората – едно сурово яйце, както си е с черупката, а в третата – шепа кафе на зърна.
Държал ги на огъня точно 20 минути, след което ги смъкнал. Поискал от дъщеря си две чинии и една чаша, донесъл и все още горещите купички и наредили всичко на масата.
В първата чиния поставил сварения морков. След това във втората чиния сложил твърдо свареното яйце. И накрая в чашата налял кафето.
Обърнал се тогава бащата към момичето и попитал:
- Кажи дъще, какво виждаш?
А то отвърнало:
- Ами виждам морков, яйце и кафе...
Усмихнал се бащата и помолил дъщеря си да се вгледа малко по-детайлно в това, което стои пред нея.
- Виждам един омекнал от варенето морков – казала тя, след като забола вилицата си в него и се уверила, че той наистина е мек.
Виждам едно твърдо сварено яйце – продължила тя, след като взела яйцето от чинията, чукнала го на ръба на масата и обелила част от черупката му, за да разбере какво е то отвътре.
Виждам и чаша сварено кафе – завършила накрая, като отпила глътка от него – и вкусът му е доста добър...
Но не разбирам, защо ми показваш всичко това и ми задаваш такива странни въпроси?
Тогава баща й отвърнал:
- Виж, мила – времето, за което трите неща останаха на огъня, беше еднакво, нали? Условията, при които бяха поставени, също бяха еднакви. Но всяко от тях реагира по различен начин на това третиране.
Морковът отначало беше твърд и здрав, но след като се свари, се размекна и загуби силата си.
Яйцето беше много крехко и чупливо, докато беше сурово. Достатъчно беше съвсем лекичко да го удариш, да за се счупи и да потече. Но като се свари, стана твърдо и здраво.
Шепата кафени зърна също бяха твърди, но така несмлени не вършеха кой знае каква работа. Когато обаче повряха в горещата вода, пуснаха своя цвят и аромат и водата се превърна в приятна напитка...
Хайде сега, дъще, погледни ги още веднъж и ми кажи – като кое от тях си ти?
Когато се сблъскаш с трудности в живота, как реагираш?
-Като моркова си твърда в началото, но пред проблемите омекваш и губиш силите си?
-Като яйцето си крехка и ранима, ала когато се изправиш пред трудностите, ставаш силна и твърда?
-Или като кафето, което показва своята същност именно, когато водата в която е пуснато, започне да ври?
Ако си като тези зърна кафе, знай мила, че каквито и неприятности да има около теб, ти винаги ще успяваш да обърнеш ситуацията така, че да извлечеш нещо положително от случващото се. И така ще успяваш да раздаваш на всички около теб приятни чувства и добро настроение...
jenite.blogspot.com
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 11:44 am
Заглавие :
|
|
|
Много си палава нещо днессссссссс ... Кати?!
Хубава, красива притча.
Знаеш ли, че приказките - първо, а после притчите, и после поговорките още от малка са ме научили на толкова много неща в живота ми?!
Четях ги непрекъснато и непрекъснато се опитвах да осъзнавам какво искат да кажат чрез тях всички тези разказвачи.
Особено през зимата беше толкова хубаво - печката бумка до нажежено червено, а аз стоя сгушена на леглото до нея и си чета - с часове, с дни наред, още даже не ходех на училище.
И странното беше, че докато аз си четях никой от хората в къщи не ме безпокоеше за каквото и да било, по какъвто и да било повод.
Впрочем ... бях обещала на Диди да кача тук къщата в която съм израстнала. Ей сега ще изпълня обещанието си ...
Ето ... вижте я всички ...
Те ми бяха най-първите духовни водачи и Учители. Просто ги обожавам!
Благодаря ти, палавнице ... |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Сря Юли 23, 2008 11:58 am; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 11:58 am
Заглавие :
|
|
|
Ето я тука пък в друг ракурс снимана ...
И в друг ...
Тази къща е на около над 250 години и е строена от един от пра-пра-пра-дядовците ми.
Тя е една от най-старите къщи, но най-добре запазена е и в нея са живяли над 5-6 поколения поне.
В момента я притежава съпругата на един крупен пловдивски банкер.
А това пък тук е училището, в което съм учила ...
В него не съм влизала от 13-та си година, което ще рече преди 40 години.
То още от тогава не е боядисвано изобщо, нито ремонтирано!!!
Представете си само с какви качествени бои и строителни материали е строено и поддържано, защото буквално не е мръднало - имам предвид външния му вид, за вътрешния не знам нищо.
А това пък тук е училищната градина, в която предпочитах да стоя. Тя е пълна с всякакъв вид пойни птици, нещо невероятно е, човек като е в нея има чувството, че тук са се събрали всички пойни птички на света.
Затова предпочитам да избягам там от гнусната, шумна и мръсна София, и ... да се потопя в зеленината й и да слушам песента на пойните птички .. а не виещите фолк-изпълнявки ...
Нещо се разчувствах и ... спомените ми нахлуха шеметно в главата ...
Малко излезнах от темата, но ... все пак съм в нея ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 12:10 pm
Заглавие :
|
|
|
Изглежда много приятно и дворчето около нея. Аз съм пребивавала на подобно място през ваканциите само /като повечето градски деца/, но всички сме усетили очарованието и прекарали едни от най-хубавите си детски мигове там. Понеже съм била пролетно и лятно време, най-обичах да чета на дворчето под някое дърво на сянка. Но с притчите не съм била много на ти по онова време, едва ли щях и да ги разбирам, та си наваксвам сега - друго си е да се осмислят с аналогии от живота. Дори сега са ми повече нужни - вдъхват някакво спокойствие и увереност в критични ситуации, учат на много неща.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 2:19 pm
Заглавие :
|
|
|
От снимките на Маг Селена се сетих и за мои стари спомени !
Наистина изглежда много приятно и спокойно ! |
|
_________________ |
|
|
|
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 4:49 pm
Заглавие :
|
|
|
да, къщата е хубава и навсякъде има зеленина.Изглежда спокойно място, където сякаш времето е спряло.Но вече е само минало-незабравимо! |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 6:20 pm
Заглавие :
|
|
|
Така изглежда само!
Но нали занете, че нищо не така и такова, каквото изглежда!
В тази къща кипеше усилен и прекалено динамичен живот, напрегнат и тежък.
Само аз не се внизвах в контекста му.
Винаги книгите бяха до мен, с мен ... винаги търсех отговорите на съответните конфликти, ситуации, проблеми като разнищвах кодовите съчетания от мъдри житейски формули.
Живеех някакси с атмосферата на самата природа и на къщата като елемент от природата.
В тази къща опознах домашните духове, а в гората край селото, в парка до училището и в парка на същото пък опознах природните духове.
И така ... вниквах в житейскитие мъдрости пък благодарение на хората от селото, наблюдвах ги, опитвах се да разбирам защо им се случва това или онова, медитирах именно на тези места ...
Ще ви кача още снимки ...
Това е културния ни дом, където е читалището. В него именно прочетох поне над 2000 книги до 13-та си година. Това бялото по земята около фонтана е още неразтопен сняг ...
Останали са и някакви части от пейки, на които не може да се сяда, защото са счупени.
Тук имаше и киносалон, и сега го има, но не работи - естествено. Че кой да ти гледа сега тук кино, времената просто се смениха ...
А това е част от парка, където обичах да си правя медитациите в него.
Това също е парка на читалищния дом и за моя изненада любимата ми пейка още си стои там. От всички пейки напълно здрава е останала само тя ... сякаш още ме чака да се върна при нея ... та да си поговорим.
А това е църквата, в която дядо ми работеше като клисар, след смъртта му баба ми пое тази функция. След нейната смърт никой повече не работи в нея. Затворена е, но все още както виждате си е запазена добре.
Това е плевнята и джанката (афъска), която толкова много обичах, и под която стоях с часове в медитациите си. Сега плевнята в предната си част се превърна вече в къща.
А това е голямата селска поляна, по която тичах боса. През лятото дълго вечерта слушах как на нея пеят щурците ...
Това пък е живият плет, който ограждаше цялата ни овощна и зеленчукова градина от градината на съседите ни. От него е останала много малка част и то точно тази, под която се криех да си медитирам ... никой не можеше да ме открие тук!!! Останал е точно храсталака, под който правех медитациите си.
Всичките тези места бяха и си останаха силни биотопни зони, които ме зареждаха невероятно, даваха ми огромна защита и в процеса на медитациите съм стигала до правилните схващания, и разбирания на онези житейски ситуации, които ми правеха невероятно голяма впечатление.
И тези места, както виждате си останаха до ден днешен непокътнати! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
tan4eto77
Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 6:48 pm
Заглавие :
|
|
|
Маг Селена, сега вече разбрах къде ще се крием когато трябва да избягаме колективно в дън гори /както бяхте казала преди време когато се оплаквах от много работа и исках да забегна нанякъде/.много ми хареса това китно място,малко са местата където си пазят сградите с години и си ги и поддържат.не знам църквата на колко години е,но е еднаква с църква в моя край/в едно близко село/,която също е толкова запазена но за съжаление няколкократно я обираха. |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Сря Юли 23, 2008 7:31 pm
Заглавие :
|
|
|
На мен ми направи впечатление колко е запазено всяко едно от местата ,които Селена е заснела !
Красиво е ! Много,много красиво ! |
|
_________________ |
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|