Злото не съществува

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

slaveiko.blogspot

Историята може да не е действителна, а т.н."градска легенда" и не е толкова важно дали самият Айнщайн е казал всичко това или някой друг, но звучи поучително.

Пуснато на: Чет Авг 07, 2008 8:08 pm Заглавие :

Hапълно съм съгласна със студента. Мисля, че категориите "добро" и "зло" са субективни понятия в реалността, създадена от нас. Това, което на мен ми изглежда зло всъщност от друга гледна точка е добро или обратно.
Хората сме такива същества, че за да приемем нещо трябва да виждаме и антипода му. Дуалистично виждане и мислене.Щом има плюс трябва да има минус; ако има светло, трябва да има и тъмно; ако има топло, трябва да знаем и какво е обратното, студеното - просто начина на мисленето ни е такъв.
Но ние сме хора от трето измерение, а Вселената и законите и са многообразни и съществуват много измерения, където просто начина на мислене /проявление/ е друг.
Доста попрочетох през последните дни и много ми хареса израза "Универсално уместно" използван вместо добро. Какво значи това? Универсално уместно, както аз го разбирам е това, което е подчинено на законите на еволюцията и е в хармонична закономерност с тях. Абе просто се връзва така, че това, което е Универсално уместно има смисъл, съзидателно е , в него е проявена любовта и е създадено с мъдрост, така, че Вселената / респ. Създателят/ го приема и приветства. Когато сторим нещо Универсално уместно, то повдига духовността ни и ни извисява, а чрез него се проявява и Създателя / тъй като носим частичка от него/.
А това, което е нехармонично, създадено без любов, несъзидателно всъщност се подлага на поправка / респ. натрупва се Карма/ и до тогава - докато урокът не се усвои и не се създаде Универсално уместното. Те това мисля, че хората наричат злини - повтарящите се неусвоени уроци от училището, наречено живот

Наистина е така, но е създал човека и му дал свободна воля, и право на избор.

Дали това е грешка Негова?!

Не, не е със сигурност. Проблема обаче е само в едно от всичкото създадено от Него - плътната материя, тази на майя, на съвършената илюзия.

А дали всъщност е проблем?!

Плътната материя е до толкова реалност, доколкото преобладава в привидността, а привидността е илюзия. Затова най-подходящото название за материалния свят е привидна реалност.

Та човека чрез своята свободна воля и право на избор твори именно в тази привидна реалност без да има наистина реалната представа и разбиране, че това, което твори в привидната реалност е просто една огромна ... илюзиииияяяяя ...

Така, че наистина светлината и тъмнината, злото и доброто, бялото и черното не са нищо повече освен разделение породено от човека.

А иначе те са едно Цяло, Божественото Цяло.

Ама трябва да те трясне ябълката по главата за да го разбереш, а някои дори и тогава не го разбират ... за огромно съжаление .

Пуснато на: Пет Авг 08, 2008 9:07 am Заглавие :

Начина ни на мислене в това трето измерение е изкривен, изкълчен, изроден, защото самия човек се е докарал до тези състояния - изкривени, изкълчени и изродени умове.

И дали все още сме в трето измерение?!

Защото някои от нас живеят отдавна в четвъртото и освен, че живеят в него го и отчитат, и осъзнават на този етап от времето, и развитието си.

А други са се принизили до там, че са "слезли" в сферата на второто измерение като не отчитат абсолютно нищо друго освен безплодните си инстинкти, пъстра смесица от желания и емоции!

Що се отнася до времето пък то отдавна е изменило параметрите си до там, че денонощието вече нисхожда към 12 часовото - до толкова чак е сгъстено.

Ама проблема е в това, че има просто едно парадоксално мислене, плод на Его-истичното схващане и доминиране, сътворени от ограничените и невежи умове, неразбиращи, че са слуги на това същото Его.

Механизма на самото мислене иначе също е подчинен на закономерностите във Вселената. Мисленето не е нито друго, нито различно ... то просто е определен процес, който ти дава самото разбиране или не-разбиране.

Нищо повече.

Пуснато на: Пет Авг 08, 2008 10:41 am Заглавие :

Думите на студента звучат много красиво и на първи прочит - убедително. Но, нещо вътре ми подсказва, че и те изкривяват нещата, само за да защитят дадена теза. Любов, вяра и т.н. - това са чувства, емоции. Липсата на емоции не се дефинира с тяхната противоположност от типа любов - омраза, добро - зло, а означава единствено и само липса - т.е. - безразличие и чувствена пустота, които пък се явяват нещо като точката на застой в махалото на Фуко. И понеже нищо не може да се задържи равновесно в точката на покой, то през нея се преминава непрекъснато в движението към една от двете посоки. Всичко друго ми звучи като идеализиране, или - пълно отричане, а това са полярни позиции, които също са изтъкани от емоции и не отразяват реално действителността. Във всеки един човек, струва ми се, непрекъснато се случва това движение. А защо и как и дали това е правилно - кой може да каже? Самото наричане "правилно" и "неправилно" е вече вид оценка, граничеща с присъда, а кои сме ние, че да оценяваме и да даваме присъди?

Пуснато на: Съб Авг 09, 2008 11:29 am Заглавие :

Истината няма нужда от защита! Тя се защитава сама по себе си чрез своята истинност.

Що се отнася до понятията "любов, вяра и т.н." в земното им измерение и погрешно схващане в това същото измерение те действетелно са сведени до едните голи чувства и емоции.

Но в другите измерения нещата не стоят точно по този начин ... сори ... Confused

Там вече боравим с други реалии и с друга действителност - коренно различни от нашите тук, на земната повърхност.

Пуснато на: Съб Авг 09, 2008 7:02 pm Заглавие :

Благодаря, че си отделила толкова време за анализ на поста ми. Казала си много неща, които и аз бих искала да изкажа по същия начин, но не ми стигат думите. Звучи много еретично, но и на мен все повече започва да ми се струва, че няма добро и зло. Това са си наши човешки понятия, които са силно субективни, или пък - социално и антропологически обословени. Все пак е по-лесно да можеш да наименоваш нещата около теб. Твърди се, че човек започва да опознава нещо, когато го наименова. Това е първата стъпка. После следва класификацията. После решаваш, че вече всичко ти е ясно и мяташ нещата на лавицата с надпис и етикетче. Е, точно тук познанието загива. В момента, в който решим, че като сме минали по този път /описах го съвсем накратко/ и сме сложили етикетчето, то вече познаваме, знаем, разбираме. Но все пак, засега, хората не сме измислили друг начин.

Пуснато на: Съб Авг 09, 2008 7:19 pm Заглавие :

А на мен не ми стига все по-често времето ... Confused