За нарцисизма

Случвало ли ви се е в общуването си с определен човек да се чувствате безпомощни – сякаш крещите до бездънна пропаст, без никакъв шанс да бъдете чути? Случвало ли ви се е определен човек да ви убеждава (или дори да успее да ви убеди), че сте луди и недакватни, понеже искате от него да спазва нормалните норми на общуване в обществото?

Случвало ли ви се е да не знаете къде сте във връзката си с някого и да страхувате да кажете или да направите каквото и да било, понеже не знаете каква реакция ще последва?

Случвало ли ви се е да направите услуга на някого, при което същия човек да ви забие нож в гърба?

Имали ли сте приятел, с когото си мислите, че се познавате отлично, докато един прекрасен ден същия този човек не ви залее с такава помия, че да се чудите с кого сте прекарали всичките тези години?

Или да установите, че дългогодишен приятел зад гърба ви разказва тайните, които сте споделили с него или разпространява тотални измислици за вас?

Поздравления, познавате нарцисист.

Във всеобщото подсъзнание "нарцисист" предизвиква асоциация с "мегаломан", човек с мания за величие, който непрекъснато бърбори за себе си и се превъзнася. Това не е погрешно, но не е задължително да е вярно.

Нарцисистът е преди всичко манипулатор. Той няма нужда да крещи през цялото време "Аз, аз, аз!", понеже така или иначе е убеден в безкрайната си изключителност . По-скоро използва подмолни методи и манипулация за да ви направи психически зависими на себе си. Това е неговата цел - да има около себе си зависими хора, които да може да унижава и да мачка.

Нарцистичното личностно разстройство (НЛП) засяга около 1% от човешката популация. Около 2/3 от нарцисистите са мъже (дали заради генетична обремененост, или защото обществото толерира нарцистичните качества у мъжете – преценете сами).

След около двайстата година от живота на човека, НЛП е налечимо. Не защото не може да бъде лекувано, а защото нарцисисите не признават, че имат проблем и не желаят да се лекуват, при което лечеието става невъзможно. Нарцисистите са напълно доволни от това, което са. И защо да не са? В собствените си очи, те са богове.

Характерни черти за нарцисиста:

- Носи маската на изключително чаровен, харизматичен човек. Но – внимание! – това е само маска, която лесно сменя с други маски, примерно "Най-големия страдалец и мъченик", "Най-грижовния родител" , "Най-влюбения партньор" и т.н.

- Невероятно напомпано самочувствие – смята се за уникален и изключителен. Няма нужда да се доказва, останалите трябва да го обожават по подразбиране.

- Пълна липса на емпатия (съчувстие, способност да се постави на мястото на друг човек). В състояние е да симулира емпатия, когато може да извлече нещо от това, но не му се удава особено добре. Примерно, споделяте с него някакъв проблем, при което той ви прекъсва по средата на изречението с: "Напълно те разбирам, на мен ми се случи същото…" след което изкарва собствения си проблем мнoгoкратно по-значим от вашия и превръща разговора в състезание от типа "Кой е по-по-най".

- Зависим е на вниманието, което му обръщат околните. Тежко понася самотата, има неутолима нужда от обожатели и поддържници. Непрекъснато трябва да има около себе си свита от придворни дами, блюдолизци и шутове - всеки който се вписва в тази роля е добре дошъл.

- Завижда на всеки за всичко, при което е убеден че останалите завиждат на него по същия начин. Превръща всяка област от живота в състезание, което винаги трябва да спечели.

- Пълна неспособност да си представи ситуация, която не го засяга лично. Ако се опитате да му обясните такава ситуация, или напълно я игнорира, или измисля вариант на ситуацията, който го засяга. Той или тя трябва да е в центъра на вниманието, винаги и навсякъде.

- Не изпитва вина. Винаги околните са го принудили да се държи зле. Няма угризения на съвестта, понеже не смята, че носи отговорност за собствените си постъпки. Ако всички безгранично го обожаваха и изпълняваха на секундата неговите желания, нямаше да е принуден да ги наказва.

- Има изкривена представа за реалността. В неговата версия на действителността всички мъже/жени се борят за неговото внимание, страхотно го уважават, той ИМА ПРАВО на всичко, което посочи с пръст. Същевременно изпитва остра антипатия към определни хора – всеки, който отказва да живее в неговия измислен свят е ВРАГ. От днес за утре Врагът може да се превърне в най-скъп приятел и обратното и – внимание! – нищо не се е променило. Винаги е било така, просто вие сте луди или не си спомняте.

- Неадекватни реакции. Нарцисистът е в състояние да се измее или да демострира пълно безразличие в ситуация, което натъжава нормалния човек и да реагира агресивно и злобно, когато му направите услуга или комплимент.

- Резки смени на поведението. Има поведение "за пред интересни хора, на чието мнение държи" и поведение "за пред изтривалки, които са зависими от него".

Сигурно вече се питате как е възможно нарцисистите да са само един процент от популацията, след като познавате толкова нарцисисти. Отговорът е, че за да има НЛП, човек трябва да отговаря на повечето от тези признаци, а не само на някой от тях.

Представете си психичните нарушения като стълба. Всеки от нас има някакви - например, фобиите са най-популярното психическо нарушение.

Патологията възниква, когато се качите толкова високо по стълбата, че губите контакт с останалите хора и нарушението ви пречи да водите нормален живот.

Грешка е да се смята, че единствените хора с психични нарушения са "луди", който трябва да са "затворени в лудница".

Нарсицистите могат да са успешни хора, внедрени в обществото, уважани от колегите си и приятелите си. Те не страдат от своето психично нарушение – страдат близките им!

Ако сте установили, че имате партньор/родител/приятел нарцисист, единственото решение е – по-далеч от него!

Не можете да го излекувате. Не можете да го промените. Единственото което сте в състояние да направите е, да оставите този човек да ви докара до лудост или самоубийство – или да изберете да не го оставите.

Ако познавате нарцисист и неговите жертви – изобличете го! Разгласете навсякъде неговите лъжи! Ако го толерирате с мълчанието си, превръщате се в негов съучастник.

whatsthatcrap.blogspot.com

Пуснато на: Пон Сеп 08, 2008 9:58 pm Заглавие :

Кати, попадението е просто невероятно!

Само дето има една малка грешка в констатацията, че само 1% от човешката популация страдат от НЛП.
Много повече са, но вероятно статистиката е също така много-много стара ... Rolling Eyes

А другите какво ще кажат по въпроса, толкова е интересна темата?!

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 5:52 am Заглавие :

Ужасно е ... защото когато не си наясно кои са и какво искат всъщност , то рано или късно попадаш в техния капан и ставаш зависим ,а това е възможно най-гадното !

От там нататък вече си те правят каквото искат и си те "изстискват" до край! Често ти напомнят колко много са направили за теб ,така че ти да склониш глава и да се съгласиш с тях и отново да се оставиш те да направляват живота ти ... Сами ти напомнят колко са велики и колкото много те обичат и как никой и никога няма да те обича така както те го правят !

Много са прикрити за мен подобен тип хора с такова поведение ! Има някой ,които просто са уникални и когато ги разбереш що са стока са .... се чудиш как са успели да те преметнат така !

Но аз все си мисля,че това може да се излекува ... винаги има начин !
Сигурно е много трудно , но едва ли пък невъзможно !

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 10:19 am Заглавие :

Познавам такива хора.
Те са влюбени в гласа си , във външността си, отнасят се с пренебрежение към явните успехи на другите. Искат да са винаги център на вниманието, а когато не са, изживяват това, че са на заден план. Ако пред тях кажеш нещо хубаво за друг човек ти казват "Да, ама..." и веднага търсят нещо лошо или унизително, видиш ли и тоя не е стока.
Те никога няма да ти помогнат безкористно, а ако въобще се случи, че направят нещо добро ще се постараят целия свят да нучи колко са умни, готини и т.н.
Тези хора винаги говорят с пренебрежение за другите, а когато чуят нещо по свой адрес му отдават толкова голямо значение, че сякаш светът им се свършва - много са обидчиви.
Те са се поставили на пиедестал и външно се кланят на себе си и искат всички да им се кланят защото са "нещо изключително".
Такива хора не разбират, че всеки човек има своите качества - мислят се за нещо по-специално.Ако пък са с приятна външност или добри финансови възможности - оле, мале какво парадиране е. Според тях другите просто са нещастници защото не са с техните възможности.
Всъщност смятам, че такива хора са вътрешно много несигурни и се опитват да внушат на другите обратното. Те се съмняват в себе си и своите възможности и всячески се опитват да не го показват като преднамерено и грубо се държат по посечения в статията начин.
В обкръжението си те будят съжаление и снизходителни усмивки с напъните си да покажат колко са значителни - това е най-важно за тях.
В края на краищата "получават уроци" и дано се излекуват от това заболяване. Но както е във вица "Ха, дано...", ама "Надали..."

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 11:44 am Заглавие :

И аз познавам, имала съм и в най-близкото си обкръжение. На някои им личи по всичко и общуването с тях е голямо мъчение, особено ако сме обвързани с лични или служебни взаимоотношения. На някои обаче привидно не им личи и по-трудно се разпознават, освен ако се наблюдават по-внинмателно описаните в материала проявления.

Аз съм си разпознала лично някой от симптомите - например съм се улавяла, че говоря за себе си понякога повече отколкото добрия тон позволява, когато някой описва собствен проблем или ситуация търся подобен аналог и при мен и гледам да го разкажа. Може би по този начин се стремя да успокоя човека, че не само на него му се случват подобни неща или да му дам възможност по-лесно да погледне ситуацията отстрани и да си реши проблема, но истината е, че и желанието да привлека внимание към себе си е на лице. Е, уж поработих по въпроса да не правя така, а да изслушвам другите по-съпричастно, но изкушението си остава.

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 12:11 pm Заглавие :

О, на всички ни се е случвало подобно нещо. Дори и да искаме понякога да привлечем внимание, независимо от причините, това е понякога. Но този начин да ти е стил на общуване - смятам, че е патологично.
Понякога споделяме и своите проблеми и търсим мнение от важни за нас хора и в това няма нищо лошо. Но да занимаваме всички постоянно със себе си с цел да покажем значимостта си - това според мен е друго нещо. Забележи - там има показност, парадиране.
А и нещо друго - ако някой споделя проблемите с нас, значи търси мнението ни и имаме право да му кажем какво мислим по въпроса.
В статията става дума за съвсем други неща. Мисля, че щом се замисляш и търсиш в себе си признаци на нарцисизъм, то значи това качество ти липсва. Нарцистичните натури нямат понятие от самокритика, хич и не се замислят, че може да не са прави в отношението си към другите - те си мислят, че Земята се върти за тях, Слънцето грее за тях...и само за тях.

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 12:31 pm Заглавие :

Да, повечето хора не го осъзнават и потърпевши са близките или колегите и подчинените им. Много е изтощително психически и е трудно да им се въздейства или да им се посочи проблема в прав текст - следват едни изблици, понякога граничещи с истерия. Трудно е да го осъзнаят сами. Подробни проучвания върху явлението е правил един учен, който самият е страдал от тази патология и осъзнавайки го е решил да изследва проблема - какъв по-добър материал и от резултатите на собствения самоанализ Laughing

- ТУК и ТУК

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 1:26 pm Заглавие :

Благодаря за материалите! Very Happy

Бях ги пропуснала и сега ги прегледах.
И си давам сметка колко е права Маг Селена, че какъв ти 1 % Surprised

, то аз познавам толкова хора с подобно поведение - и "недоволният" и "жертвата" и "властолюбивия" и "харизматичния" - всички съм ги срещала, пък и терор на работното място си е имало в миналото ми.
Право се казва в материала, че не трябва да им се противоречи и да се сближаваме с нарциси...това си е неизлечимо заболяване - деформация, възникнала още в детските години при първите съприкосновения със заобикалящия свят и изграждане на отношението към него, тъй че отпечатъка в психиката им е много силен и здраво закрепен.
Не знам дали такива хора могат да се почувстват щастливи при напрежението постоянно да се показват и доказват?!

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 2:05 pm Заглавие :

Ами когато човек дава обилно храна на голямото си Его и го кичи с всички екстри в добавка се получава именно самовлюбения нарцис - в повече от случаите е точно така, за съжаление!

Струва ми се, че това явление вече е придобило застрашителни размери ... Sad

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 2:19 pm Заглавие :

Ето ви и още ...

... и още по-нататък ...

... и още повече ...

... и още ...!!! ...

... и тъй нататък ...

Пуснато на: Вто Сеп 09, 2008 5:55 pm Заглавие :

Да, случвало ми се е...даже съвсем прясно е...от вчера изпаднах в ситуация, която ме разби тотално и човека реагира така, както е изброено по-горе....връзката с такъв човек...да не знаеш какво да направиш?!?!И докъде е стигнала тя!Защото явно ги има тези изброените признаци.Но все пак ако разбереш още в началото, че си имаш вземане-даване с такъв тип , трябва да светва лампичката! Обаче толкова често се срещат Sad

Пуснато на: Сря Сеп 10, 2008 4:17 pm Заглавие :

И аз съм на мнението, че на нарцисът е по-трудно да се повлияе, защото той за самия себе си си е самодостатъчен.Контактите с другите хора не са му фикс -идеята и смисълът на живота му.Като съдя от опита си, той не е голям, но все пак е достатъчен да си направя извода, че такива хора или по-точно повечето са мъже,имат фантазии за партньорката си и те се чувстват добре в измисления си свят, затова и контактите са изтощителни за тях , а е възможно и изведнъж да скъсат нишката без да помислят за другия, без мисълта за другия човек.Сомовлюбени в себе си само! После другия е като в необрано лозе! Чуди се и мае какво е станало!?!?А това за нарцисите е просто нормалното състояние -да мислят за себе си преди всичко и да занимават другите само с техните проблеми,и ако нещо не им изнася просто се вдетиняват! Мисля, че проблемът се корени още от детството, от тези години, когато се е формирал характера.Знам ли какво е ставало в детството на такива хора!?!Но това не е генетично заложено или някакво течение Very Happy

Пуснато на: Сря Сеп 10, 2008 5:50 pm Заглавие :

Имат нужда от другите, за да им подхранват Его-то, да има пред кого да изпъкват и се самоутвърждават.Чуждото внимание им е много нужно понякога. Мисля, че да си си самодостатъчен означава и да не си зависим емоционално от други, което дава някаква вътрешна сигурност и комфорт.

Пуснато на: Чет Сеп 11, 2008 1:43 pm Заглавие :

Не само "понякога" Кати, а винаги, просто ако може непрекъснато ... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Сеп 13, 2008 10:43 pm Заглавие :

"Нарцисите" възприемат другите хора като тор, от която да поникват. За тях има само "хубава" и "лоша тор". Комплексари някакви. Най-добре е човек да не се занимава с тях. А ако му се налага - да си преценява как да се държи, така че или да е "хубава тор", или - не. Аз лично нямам никакви успехи в общуването с подобни хора- не ги трая, и те не ме траят, и много се караме, без никакъв реален резултат.