„Опрощение, Освободи себе си сега” - Упражнение

Всеки може да се чувства по спокоен и по енергетизиран, чрез процеса и опрощението. Този процес ми напомня за изхвърляне на тежести, когато пътувате в един горещ въздушен балон, така че да можете да се издигнете по-високо. Стар гняв, страх и възмущение са мъртви тежести, които ни забавят и пресушават нашата жизненост. Може би, имате някаква тежест, която можете да изхвърлите на страна от вашия горещ въздушен балон точно сега. Когато вие прощавате на светът - включително и на самите вас - вие ставате по-светли и много по-малко изпълнени със страх.

За да завършите този процес, той продължава между 30 и 60 минути, и повярвайте ми, заслужава си вложеното време. Мнозина от пациентите ми казват само, че това упражнение незабавно променя техните животи по един извънредно положителен начин. Ето няколко стъпки за свобода чрез опрощение:

1. Опознайте ползите от опрощението - Опрощението е различно от това да кажеш „Аз загубих” или „Аз сгреших и ти си прав”. Това е различно от това да освободиш някой измамник за забелязано погрешно действие. Опрощението е просто един начин на освобождаване вашият дух и да станете едно неограничено същество. Спокойствие и увеличена енергия са наградата, а опрощението е цената. За мен, това е полезна постъпка.

2. Направете списък на опрощение. Това упражнение е специално основано на работата на автора Джон Рандли.
Напишете името на всяка личност, жив или починал, който някога ви е ядосал. Повечето хора намират, че те трябва да напишат списък от три - четири страници, и дори внезапно си спомнят имена на хора, за които не са мислили от години. Някои хора вписват винаги и имена на животни (кучета, котки) които са ги ядосали и почти всеки вписва и своето собствено име, някъде в списъка.

3. Освобождение и опрощение. В една уединена стая, където не е възможно прекъсване (намесване), прочетете имената в листа, име по име. Дръжте образа на всяка личност в ума си и му кажете: „Аз ти прощавам и те освобождавам и не държа ти също да ми простиш. Моето опрощение за теб е пълно. Аз ти прощавам тотално. Аз съм свободен и ти си свободен.” Тази процедура може да трае 30 минути или повече. Обаче важно е да изтърпите това, до като целия списък е свършен.

4. Извършвайте вечерно освобождаване. Всяка вечер преди да се оттеглите, направете един умствен преглед на деня. Има ли някой на когото трябва да простите? Точно както вероятно измивате лицето си всяка вечер, също така е важно вечерта да изчистите вашата съвест, така че възмущението да не се увеличи.

Пуснато на: Нед Сеп 28, 2008 2:51 pm Заглавие :

Диди, благодаря ти много за тази тема! Както много от нещата тук, това също дойде в точния момент Smile

Започнах с упражнението още на следващия ден и мога да потвърдя, че след това наистина се чувства една лекота, спокойствие и освободеност - след това се почувствах свободна и, най-вече, способна да насоча любовта си и към този човек, от когото то този момент съм страняла или за когото не съм искала да мисля, защото ме е наранил или обидил. Можех вече спокойно отново да извиквам в съзнанието си образите на тези хора без да чувствам гняв или болка или отвращение или каквото и да е от цялата гама разрушаващи чувства, които те преди са предизвиквали в мен.

Правех упражнението няколко вечери, всеки път с различни хора (оказва се, че списъка наистина е толкова дълъг, колкото се посочва горе Embarassed

). Когато започвах, виждах около себе си множество тънки синкави светлинни нишки, които бяха непрекъснато във движение. Изглеждаха точно така, както по филмите представят електричеството. Когато извиквах някакъв образ, той се появяваше в рамка като на старинна картина, закачен за една от тези нишки. Казвах на човека, че му прощавам, независимо от това дали той/тя е простил на мен и че е свободен да си тръгне, а също така и че и аз съм свободна от този момент нататък. При много от хората изпитвах и необходимостта на прикача едно "Обичам те!". В този момент повечето от образите се откъсваха от нишката и бързо отлитаха като изпуснат напълнен с хелий балон. При два от образите се случи нещо по-различно.

Първият беше на голямата ми любов, мъжът, когото аз тогава, когато бяхме заедно, считах за свой съпруг пред Бога и се надявах, че той ще стане такъв и "пред хората", макар и да съзнавах, че за това съществуваха редица социални пречки. Случи се обаче така, че този човек се ожени за друга, която според правилата на обществото, от което той беше част, беше идеалната партньорка за него. Когато се разделяхме, той ми каза, че това за него е брак по задължение, не по любов, и че винаги ще ме обича, каквото и да стане с нас оттук нататък. Гръмки думи, достойни за холивудска мелодрама, сред тях имаше и още едно точно толкова гръмко обещание, което той не можа да изпълни.
Тази случка преобърна живота ми из основи, и ми бяха нужни няколко години, за да се преборя с разочарованието и болката. Постепенно разочарованието изчезна, болката намаляваше, а с нея и желанието ми за втори шанс за връзката ни. Накрая дойде момента, в който си дадох сметка, че този човек няма повече място в живота ми и че трябва да го пусна да си отиде (а и той мен). Извиках образа му, казах му нещата по-горе - че му прощавам, че го обичам, че смятам, че е време всеки от нас да си върви по пътя, който е поел. Мислено видях, как нишката, която ни свързваше, се разпадна, но образът му не отлетя и не изчезна в пространството така като другите. Вместо това той се устреми към мен (като казвам "мен" имам предвид светещата удължена сфера, която възприемах като себе си), издигна се нагоре, мина зад "главата" ми и се сля с мен, при което сферата, която сега двамата представлявахме, удвои размера си и заблестя още по-силно. Усещането беше страхотно! Оставих му се известно време, след което започнах отново да казвам на въпросния човек, че е време да си ходи, че е свободен и че и аз съм свободна. Той се отдели от мен и отлетя като другите.

Вторият образ беше този на майка ми, спрямо която таях много огорчение и дори гняв и с която с всяка изминала година се отдалечаме все повече, въпреки отчаяните опити и от двете страни да подобрим отношенията си. Когато и казах, че и прощавам и че е свободна да си тръгне, нишката, която ме свързваше с нея вместо да изчезне, се удебели неимоверно и засвети много силно, а образът в рамката изчезна. Усетих се не свободна, а като вързана с дебело въже от преплетени един в друг светлинни лъчи. Не успях да променя ситуацията колкото и да се опитвах и да говорех, че и прощавам и че е свободна да си тръгне. Първо реших, че това "въже" е нейната болка и обида от мен. Усещах, че прошката е "проработила" по това, че вече можех да мисля за нея спокойно и без гняв. Вече единственото нещо, което изпитвах при мисълта си за нея, беше силна обич. Такава, каквато тя беше преди да почна да осъзнавам грешките и и последствията от поведението и, незамърсена от разочарование, гняв, обида и прочие боклуци. Замислих се защо вече не виждам образа и в рамката. Установих, че образа, който бях извикала първоначално, е този, през които я виждах през последните години - мрачна, намръщена, язвителна, вечно недоволна. Реших, че след прошката, аз явно вече не мога да я виждам повече такава, и затова образът и е изчезнал. Повторих упражнението като си я представих такава, каквато я помня от детските си години - щастлива и усмихната. И се получи! При втория опит "въжето" беше поне наполовина изтъняло, а при третия изчезна съвсем. Образът обаче остана, не отлетя. Обяснявам си го с това, че аз изглежда още не съм готова да се разделя с нея по този начин. Явно кармичната връзка тук все още не е отработена и от моя страна, не само от нейна, и отношенията още не могат да преминат на едно друго ниво като обусловени от духовната, а не от кръвната близост. А може би аз още не съм готова да се освободя от своята привързаност не към нея като личност, а към майката, към ролята, която тази личност играе в този ни живот. Не знам...
Но знам, че чрез това упражнение постигнах нещо много важно: сега, когато се замисля за майка си и извикам образа и, единственото нещо, което изпитвам е не гняв, както беше преди, а силна обич и силно желание да я прегърна и да бъда до нея. И една огромна лекота!

А вие направихте ли го вече упражнението? Бихте ли споделили какво усетихте? Диди? Това са наистина много лични неща, но може би като споделим преживяванията си, ще насърчим повече хора да простят. Защото за съжаление все още прекалено много от тях разглеждат прошката като проява на слабост Sad

Пуснато на: Нед Сеп 28, 2008 3:33 pm Заглавие :

Направих го да Shocked

... но така и не можах да се освободя ,уча се още да прощавам и като казвам "уча се" имам предвид наистина да простя и да се освободя ,а не да си въобразявам ,че прощавам ... защото границата е много тънка !

Подобни упражнения съм правила доста ,но странното е че винаги след 5-та ,6-та минута горе долу започвам да чувствам тялото си тежко като камък ,все едно потъва .Често усещам силен натиск над главата си и слепоочието ,после отминава и пак усещам натиск ,но покрай тялото ми .... не знам как да го обясня ... сякаш нещо ме очертава и е много силно !

Няколко пъти вече ми се случва и си мисля ,че не съм готова за това !

Темата за прошката е една от слабите ми теми ,тъй като аз все още не съм много на ясно и не разбирам много от нещата !

Тепърва си изграждам мнение за това , но знам че ако простя то няма да изпитвам повече гняв към тези хора ,а ще съм осъзнала защо ми се е случило и какъв е бил смисъла така да се е получило !

Научиш ли се да приемаш нещата такива каквито са и да не е противиш ... прошката от само себе си ще дойде .... т.е. няма да имаш нужда да казваш на когото и да е било "Прощавам ти ,освобождавам те" или нещо от тоя сорт ... защото вече ще си достатъчно буден ,за да осъзнаеш ,че не е нужно да се гневиш ,това е било урок ,които ти е помогнал,които лекувал душата ти и когато преминеш през това ... ти ще си по-силен и по мъдър !

Пак казвам ... това ми е много слаба тема ... и не знам колко е вярно написаното от мен ... !

Пуснато на: Нед Сеп 28, 2008 4:16 pm Заглавие :

Да, съгласна съм. Може би затова ми беше толкова лесно с останалите хора, защото винаги се стремя да анализирам ситуацията и да търся причините както за моята реакция, така и за тази на другите. Само че понякога дори и след това остават разни (недоосъзнати) емоционални утайки и упражнението помага точно в това. Аз се изненадах, например, че когато започнах да мисля за хора, на които би трябвало да простя, изникнаха такива, за които си мислех, че напълно съм забравила.

Банален пример:
Преди известно време отивам на басейн, купувам си билет за вход и усещайки се, че съм платила пълна цена, се връщам на касата да питам не би ли трябвало да се ползвам с отстъпка след като съм студентка. Касиерът (който всъщност беше спасител) - младо, симпатично момче - най-простичко ми изтърси: "Да, студентите се ползват с отстъпка, но само до 25 години, а Вие не ми изглеждате на толкова!" При положение, че непрекъснато чувам от тук и там, че изглеждам по-млада за възрастта си, това си беше истинска плесница за "добре изглеждащото" ми его Laughing

Веднага разпознах леката си обида си като реакция вследствие на наранено его, т.е. като една съвсем безсмислена емоция, която би трябвало просто да ми закачи на ухото обица "не бъди толкова суетна" и да си замине. Обаче това осъзнаване само по себе си не ми попречи на му се посърдя на въпросния хубавец и демонстративно да се правя, че не го забелязвам, когато се заглеждаше по нас с приятелката ми. После ми мина, пък и още преди случката много добре ми беше ясно, че човек изобщо не трябва да се впряга за подобни глупости, ама ей на... Laughing

И мисля, че упражнението в случая помага да се съсредоточиш върху човека, върху усещанията, които мисълта за него събужда в теб и да ти помогне наистина да се "отделиш" от него, да го забравиш, а не непрекъснато да си мислиш за него и да го обвързваш с желание за мъст ("ох, само да ми се отдаде случай, ще видиш как ще си ти го върна.."). А вече за да не реагираш отново по същия начин в нова подобна ситуация, т.е. за да си научиш урока, който този човек ти е предложил, трябва естествено повечко работа върху себе си... Както и при по-сериозни случаи както при мен бяха тези с бившия и майка ми...

Пуснато на: Нед Сеп 28, 2008 6:28 pm Заглавие :

Поздравления зя хубавата тема! Very Happy

Прошката е нещо много трудно постижимо за някои хора, защото изисква усилия да разбереш отсрещната страна. Според мен процесът на прощаване се състои от 2 части -желание да се прости и самото прощаване.
Първата част от процеса на прошката е разбирането - анализиране на причините, довели до постъпката. Добре е да си представим човекът срещу нас и да анализираме мотивите му, защото никой не постъпва просто ей така.
Освен разбирането на мотивите, другата част е проява на волята да се прости - приемане, че дискомфортът който е създаден от постъпката вече е приключил и е останал в миналото. Тогава на ново ниво можем да продължим контактите си счовека срещу нас.
Мисля, че всяка от двете части е нужна за да се изживее този процес на премахване на обидата. Ако само кажем "прощавай"
без да осъзнаем мотивите и причините, то това е механично избягване от ситуацията и подсъзнателно ще се питаме защо така се случи и ще се връщаме на въпроса, което ще ни донесе терзания отново и отново и така в омагьосан кръг.
Помните ли репликата на Княз Болконски от "Война и мир" ."..На падналата жена трябва да се прости, но аз не мога да простя..." /цитирам по памет/. Това е другия вариант - да разбираш причините и мотивите, но да не проявиш воля да простиш. Значи дълбоко в себе си още си засегнат от случая.
Сега да ви обясня аз конкретно как се справям с обидите и прошката. Имам следните принципи:
1. Никой не може да ме засегне, ако аз реша да не се засягам. Дали ще се обидя - това зависи само от мене - не може да ми се вменяват вини, да ми се поставят условия, квалификации и т.н.
2. Никога не се сърдя на никого. Може известно време да не говоря с този човек докато трае периода на анализиране на причините.След като съм ги разбрала аз съм простила.Не мога да си представя, че няма да общувам с някой от близките си дълго време - как да се срещам с него и да отминавам.
3. Провеждам си мислен диалог с човекът който се е опитал да ме обиди. Питам го "Защо...Кое те накара...Ами ако натеб ти се случи..."
След такъв диалог стигам до причините за обидата и прощавам.
В заключение ще кажа, че след даване на прошката чувствата които те обземат са прекрасни - отново са възстановени връзките, уроците са получени и поуките надявам се са извлечени...

Very Happy

Пуснато на: Нед Сеп 28, 2008 7:04 pm Заглавие :

Сещам се ощен ещо по темата...
Възхищавам се нашия мъдър народ, който е измислил и съхранил и до днес празник на който да бъде поискана и дадена прошката. Това е Сирни заговезни или Неделя на прошката.
Хората отдавна сса преценили, че обидата, отчуждението трябва да се прекратят и да трябва се възстановят добрите отношения за да бъде животът им по-лек като са измислили този ден. На този ден гласносе заявяважеланието да получиш идададеш прошка.Мъдрите ни предци въвели този празник като началото на Великденските пости - за да се пречистиш трябва да се оттървеш от старите отрицателни натрупвания и наново да се чувстваш възроден.

Пуснато на: Пон Сеп 29, 2008 9:40 am Заглавие :

Да простиш значи да забравиш окончателно за обидата, нараняването, пренебрежението, отхвърлянето и т.н. негативни усещания.

Да простиш значи никога да не допускаш те да те уязвяват повече.

Простиш ли - ставаш недосегаем/а.