Дали паметта не съществува извън мозъка?

След десетилетия на изследване, учените все още не могат да обяснят защо в мозъка изглежда няма част, която да отговаря за съхранението на спомени. Повечето хора приемат, че нашите спомени трябва да съществуват някъде в главите ни.

Но опитвайки какво ли не, медицинските изследователи не са могли да установят кой участък в мозъка всъщност съхранява това, което помним. Възможно ли е нашите спомени да живеят в пространство извън нашата физическа структура?

Д-р Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) – биолог, писател и изследовател, забелязва, че търсенето на съзнанието се е развило в две противоположни посоки. Докато мнозинството от учени търсят в черепа, той търси извън него.

Според Шелдрейк, автор на множество научни книги и статии, паметта не се съхранява в някой от участъците на мозъка, а във вид поле, обграждащо мозъка и проникващо в него. Междувременно самият мозък действа като „декодер” за потока на информация, произведен от взаимодействието на всеки човек с неговата среда.

В своята статия „Съзнание, памет, архетипен морфичен резонанс и колективно подсъзнание” публикувана в сп. „Психологически Перспективи”, Шелдрейк оприличава мозъка на телевизионен приемник – правейки тази аналогия, за да обясни взаимодействието между съзнанието и мозъка.

„Ако повредя вашия телевизор, така че да не можете да приемате дадени канали, или направя така, че телевизорът да изгуби звука си като повредя частта, ангажирана с възпроизвеждането на звук, така че все пак да получавате картина, но без звук, това няма да докаже, че звукът или образите се съхраняват вътре в телевизионния приемник.

Просто ще покаже, че съм повлиял на системата за настройка, така че повече да не можете да уловите правилния сигнал. По същия начин загубата на памет вследствие на мозъчна повреда не доказва, че паметта се съхранява вътре в мозъка. Всъщност в повечето случаи загубата на памет е временна: амнезията вследствие на мозъчно сътресение, например, е често пъти временна.

Това възстановяване на паметта е много трудно обяснимо използвайки конвенционалните теории: ако спомените са унищожени поради това, че тъканта на паметта е унищожена, то тогава би трябвало те никога да не се появяват отново. Но често пъти е точно обратното”, пише той.

Шелдрейк продължава с опровергаването на възприетата идея, че паметта се намира в мозъка, споменавайки за ключови експерименти, които според него са интерпретирани грешно. По време на тези експерименти пациенти си спомнят ясно сцени от своето минало, когато участъци от техния главен мозък били електрически стимулирани.

Докато изследователите заключават, че стимулираните участъци трябва да съответстват логически на намиращата се в тях памет, Шелдрейк предлага различно гледище, връщайки се отново към телевизорната аналогия: „… Ако настройвам приемника на каналите във вашия телевизор и каналът се смени, това не би доказало, че информацията се е намирала вътре в приемника на каналите”, пише той.

Морфогенни полета

Но, ако паметта не се съхранява в мозъка, къде се намира тогава? Следвайки възприетите идеи на предшестващи го биолози, Шелдрейк вярва, че всички организми принадлежат към свой собствен вид резонансна форма – поле, съществуващо едновременно в организма и около него, което му задава функция и форма.

Като алтернатива на преобладаващото мехническо-редукционистично разбиране в биологията, морфогенният подход разглежда организмите като тясно свързани със съответните им полета, нареждайки се до кумулативната памет, която видовете като цяло са имали в миналото.

Тези полета стават все по-специфични, формирайки полета в полетата с всяко съзнание – дори с всеки орган – притежавайки свой собствен резонанс и уникална история и стабилизирайки организма на базата на минали преживявания. „Ключовата концепция на морфичния резонанс е, че подобни неща си влияят във времето и пространството”, пише Шелдрейк.

И все пак, за да намерят местонахождението на паметта, много неврофизици настояват за изследвания дори още по-навътре в мозъка. Сред по-известните от тези изследователи е Карл Лашли (Karl Lashley), който демонстрирал, че дори след като 50 процента от мозъка на плъх бил отстранен, животното все още могло да си спомни триковете, които било обучено да изпълнява.

Любопитното е, че изглежда няма разлика коя част на мозъка е премахната – както без лява, така и без дясна част плъхът е могъл да изпълнява заучени от преди движения. Впоследствие изследователите наблюдават подобни резултати и при други животни.

Да си представим следното

Според холографската теория, породена от експерименти, подобни на тези на Лашли, паметта не се помещава в специфичен участък от мозъка, а в мозъка като цяло. С други думи, подобно на холографски образ, паметта се съхранява на инферентен принцип из целия мозък.

Невролозите обаче са открили, че мозъкът не е статично тяло, а динамична синаптична маса, намираща се в постоянно движение – всички химични и клетъчни субстанции си взаимодействат и променят позициите си постоянно. За разлика от компютърния диск, който е с постоянен, непроменлив формат, и който по предсказуем начин ще извика същата, записана преди години информация, трудно би могло да се каже, че един спомен може да се съхрани и извика в непрестанно променящия се главен мозък.

Но при нашето предразположение да вярваме, че всички мисли се съхраняват в главите ни, идеята паметта да бъде повлиявана извън нашия мозък изглежда на пръв поглед някак си объркваща.

В статията си “Дръзки експерименти” Шелдрейк пише: “... докато четете тази страница, светлинни лъчи преминават от страницата към очите ви, образувайки обърнат образ върху ретината. Този образ се долавя от светочувствителните клетки, които карат нервните импулси да преминат по оптичните нерви, довеждайки до сложни електрохимични схеми на действие в мозъка.

Всичко това е било детайлно проучено с техниките на неврофизиологията. Тук, обаче, стигаме до мистерията. По някакъв начин вие възприемате изображението на страницата. Това става извън самите вас, пред лицето ви. Но според традиционните научни разбирания, това преживяване е илюзорно. В действителност изображението се предполага да е вътре във вас, наред с останалата част от мозъчната ви активност.”

Докато търсенето на паметта е предизвикателство за традиционните биологични схващания, изследователи като Шелдрейк смятат, че истинското местонахождение на паметта се намира в пространство, което е невъзможно да бъде наблюдавано.

Тази идея е в съгласие с по-основните схващания за мисълта, като “колективното подсъзнание” на Юнг или даоистките разбирания, че човешкото съзнание и дух произлизат от различни източници, както в тялото, така и извън него, включително енергийните влияния от няколко различни органа (с изключение на мозъка, разбира се).

В този ред на мисли, мозъкът не функционира като складиращо устройство, нито дори като самото съзнание, а като физическа връзка, необходима за свързване на индивида с неговото морфично поле.
-------------------------------------------
epochtimes-bg.com